Легендите на няколко митологии разказват за феникса, който има вълшебната

10. Ноторнис

Този „ охолно облечен ” гражданин на Нова Зеландия постоянно е бил рядка птица. Отначало за ноторниса се е знаело само от разказите на маорите, които го наричали такахе. За първи път европейците се твърдят персонално в съществуването му в средата на XIX век.

За последно такава птица била уловена през 1898 година След като няколко десетилетия от нея нямало ни перо, ни кост, учените приели, че тя към този момент не е измежду нас. През 1949 година доктор Джефри Орбел, за който натурализмът бил занимание, разкрил и снимал два ноторниса.

Днес местообитанията на птицата в Нова Зеландия са превърнати в особено охраняван резерват. Според учените уязвяването на популацията такахе се дължи не толкоз на човешката активност, колкото да вземем за пример на обстоятелството, че поровете и невестулките унищожават яйцата и дребните им, или че елените унищожават тревната растителност, където е тяхното място за гнездене.

Но в последна сметка поровете, невестулките и елените в действителност са донесени по тези места от хора – заселниците.

9. Кубински и хаитиянски соленодон

Кубинският соленодон потърпевш от нарушеното екоравновесие. В интерес на битката с отровните змии, по неговите места била пренесена мангустата. Кучетата и котките, които пристигнали с хората, също съдействали за несъответствието.

Няколко десетилетия кубинският соленодон бил считан за липсващ заради своята необичайност. Както казахме, потърпевш, само че въпреки всичко не бил погубен. През 1907 година в източна Куба Хиат Верил още веднъж разкрил този дребен трудолюбив насекомояд.

Подобна е историята на хаитянския соленодон. Той също бил „ липсващ ” задълго. И още веднъж Верил е този, който го връща в „ книгата на живите ”.

Една от аргументите и през днешния ден соленодонът да се среща рядко е евентуално, че женските раждат единствено по едно малко. Но пък този трийсетина сантиметров насекомояд знае по какъв начин да се отбранява. Той е много свиреп в яростта си и в такива моменти би нападнал даже човек, без да му трепне окото.

8. Калифорнийски кондор

Този дълголетник има много внушителни размери. Може да лети на височина от 6 километра. Живее към 100 години. Няма естествени врагове. Единственият му противник е индивидът.

Калифорнийският кондор е бил унищожаван от овчарите, също така е жертва и на пестицидите, употребявани за битка с гризачите. През 1850 година е забелязан последно за идващите стотина години. Тоест тази птица е била считана за изцяло изчезнала в продължение на повече от един век.

През 1952 година калифорнийският кондор бил видян още веднъж. Районите му на гнездене неотложно са оповестени за резерват. Разбира се, той се среща прекомерно рядко и естествено, неговото заличаване се санкционира строго.

7. Елен на отец Давид

Този красавец е прочут още като милу. Още преди повече от 3000 години той е престанал да бъде диво животно, защото са почнали да изсичат горите на нягогашното му местоообитание (блатистите региони на междинен Китай). Все отново едно стадо траяло да живее в императорския ловджийски парк.

През XIX век френският натуралист Арман Давид става първият европеец, който е позволен на посещаване там. И по този начин французинът се срещнал с незнайния за неговата част от света тип елен. По-късно елени на отец Давид отпътували за няколко европейски зоопарка.

През 1894 година разбушувалите се води на река Хуанхе разрушили част от оградата на императорския парк. Това изпратило този елен в неравномерен пердах с гладуващото локално население. Така той липсващ в родината си.

Изпратените в Европа представители на милу, имали повече шанс в тази ситуация. Английският херцог Бедфорд събрал тези елени от зоопарковете в Европа, създавайки едно стадо. Така този тип бил избавен.

А през 1964 година еленът на отец Давид се завърнал в родината си, откакто лондонският зоопарк изпратил две двойки в Пекин.

6. Бермудски буревестник

Има данни за това, че през 1603 година тази птица е била широкоразпространена из всички Бермудски острови, както и че през 1621 година бил погубен последният ѝ представител.

Всъщност унищожаването ѝ лишило 100 години. Какво се случило с бермудския буревестник за толкоз малко време? Имал е неприятния шанс да се услади на испанските заселници, а те били много лакоми. Просто го изяли.

През 1935 година, 300 години по-късно, тази птица е открита при инцидентен случай, разрушена в стъклото на морски фар. През 1951 година са открити към 40 бермудски буревестника.

И през днешния ден те са застрашени от изгубване, само че въпреки всичко популацията им е растяща.

5. Пуерторикански козодой

Ето какво е записано за тази птичка в „ Червената книга ”: „ Никоя, с изключение на нея, не е била изначало открита в изкопаемо положение, по-късно открита жива, незабавно сметната за умряла и най-накрая още веднъж открита благодарение на магнетофона ”.

Орнитологът Александър Уетмор разкрил костните ѝ остатъци в пещера. Той решил, че непознатата досега птица към този момент е изчезнала. След това Уетмор срешнал онлайн пуерториканския козодой, само че за малко – последно през 1911 година Тоест тази птица изчезнала – най-малко за учените.

През 1961 година обаче зоологът Георг Райнар записвал нощните звуци на жалобния козодой в Пуерто Рико. Той чул „ чудноват глас ” в звукозаписа. След деветмесечно проучване на местността Райнар разкрил ято пуерторикански козодои.

4. Джуджевидна свиня

Този приветлив гражданин, обитаващ планинските скатове на Хималаите, както и Непал, Бутан, Секим и Северозападен Асам-Индия обича скрития и нощен живот. Затова не е чудно, че откакто никой не го срещал в продължение на десетилетия, той бил считан за липсващ.

През 1971 година обаче, непредвиден пожар нарушил покоя и уединението на джуджевидната свиня. Нейните представители били принудени да се покажат пред локалните поданици. Това се случило в тръстиковите гори на Асам.

3. Качулат ангъч

Това е една от най-редките птици в света. Според „ Червената книга ” е и една от най-тайнствените. За първи път японските орнитолози ѝ дават наименование – корейска мандаринова птица. Можем да срещнем също качулатият ангъч, изобразен също върху старинни китайски творби.

Между 1943 година и 1964 година никой не бил виждал нито една такава птица. Учените били уверени, че тя е изцяло изчезнала.

Качулатият ангъч се появява още веднъж през 60-те години на предишния век. Днес може да го срещнем в Корея и Източна Русия. Но единствено в случай че имаме неправдоподобен късмет…

2. Посум на Ледбетър

Посумите дължат името си на правописна неточност. Джеймс Кук е техният изобретател. Английският мореплавател забелязал приликата сред тези животинчета и американските опосуми. Но когато записвал отчета си, позволил техническа неточност.

През 1867 година Фредерик Макой открива посума на Ледбетър. Всъщност до 1931 година били открити единствено пет представителя. След това експертите приели, че този торбест симпатяга е липсващ изцяло.

Посумът на Ледбетър се завърнал още веднъж през 1961 година И в този момент се среща, само че рядко – в Австралия, където е предпазен от закона. А там, където той живее, не се позволяват хора – за всеки случай.

1. Белоклюн кълвач

Красивите представители на този тип водят фамилен живот по двойки в Северна Америка. Обичат да се уединяват, по тази причина избират най-скритите кътчета на гората. Какво може да наруши хармонията им? Например, в случай че някой изсече гората или застрои блатото, където живеят, или пожелае да си направи сувенир от главата им. Така и станало.

Всъщност през 50-те години на 20-ти век белоклюният кълвач не бил следен въобще и експертите го записали измежду изчезналите типове.

През 1966 година няколко двойки се появили още веднъж в Източен Тексас. Забелязал ги Джон Денис. Днес белоклюният кълвач продължава да бъде сериозно заплашен, само че хората към този момент поставят съществени старания, с цел да го спасят.

Понеже въпреки всичко сме хора, постоянно, когато сме забелязвали, че човешката ни активност извежда един или различен скотски тип на ешафода „ изчезващи ”, сме взимали всеотдайни ограничения да го върнем назад по пътя към живота. Неслучайно по света съществуват повече от 200 000 естествени резервата. Огромният минус на тази наша тактичност е, че някои скотски и растителни типове не възкръсват в никакъв случай. Но както знаем, е човешко да се бърка. Добре че животните на са такива хора.