24-метров водопад, кораб и огнена стена на Античния театър
Легендата за Орфей и Евридика е напът да завладее още веднъж публиката на Опера Пловдив. След триумфа през знаковата 2019 година, когато градът е Европейска столица на културата, огромният театър на гениалния режисьор, сценограф и хореограф Стефано Пода, по музика на Кристоф Глук, се завръща на сцената на Античния спектакъл.
Две вечери - на 25 и 26 юли - в границите на фестивала Opera Open 2025 античната сцена още веднъж ще преживее тази невиждана по мащаб и автентичност сценография. Тя е въодушевена от магичното културно завещание на траките и земите на митичния Орфей, най-великия артист, музикант, стихотворец и оракул на античния свят. Диригент на спектакъла е Диан Чобанов, в ролята на Евридика влизат две дами - мецосопраното Мария Радоева и сопраното Евгения Ралчева, а Вера Гиргинова е Аморе. В облика на митичния Орфей ще чуем изящния глас на контратенора Рей Шене.
Върху една от платформите на Античния спектакъл, тъкмо под колонадата, дервишът Васил Тосев стартира своя тайнствен танц. Звучат първите акомпанименти от музиката на Кристоф Глук. С леко наклонена глава надясно, той наподобява на въртяща се статуя. Докато се върти, ръцете му са отворени: дясната му ръка е ориентирана към небето и Бог, а лявата е обърната към земята. Танц или магия? Публиката затаява мирис и като че ли се потапя във безконечния житейски кръговрат на живота. Въртящият се дервиш като че ли енергийно проправя пътя на Орфей към отвъдния свят. „ За да му е по-лесно там, в света на мъртвите “, споделя с усмивка Тосев.
Дима със Стефано Пода и дясната му ръка Паоло Чай
Този театър е основан особено за Античния спектакъл на Пловдив по концепция на Стефано Пода. 52-годишният италианец е въодушевен от богатото завещание на античните траки, обитавали нашите земи. Ето за какво той придвижва фена в древността, потапя го в магията на мита посредством микс от митологични подиуми и доста специфични резултати. Трите стихии - вода, огън и пясък, припомнят за кръговрата на живота и приключват хубостта на бароковата музика на Кристоф Глук. Сюжетът проследява тестванията, които би трябвало да преодолее Орфей, преминавайки през отвъдния свят, с цел да стигне до Елисейските полета, където е сянката на неговата обичана Евридика.
Въздействащи подиуми и обилие от ефекти
чакат публиката на Античния в петък и събота. Стефано Пода заличава бариерите сред другите жанрове, с цел да сътвори всеобхватно прекарване. Светът на тоталното изкуство. Класическата музика на Глук влиза в колаборация с античното завещание на многоликия Пловдив, с тракийската митология и актуалния пулс на града. Театърът на Пода не е просто описване на истории, а пластично, холистично измерение, способно да съчетае дизайн, архитектура, статуя, живопис, музика и драматургия.
Природните стихии - посредством трите детайла пясък, вода и огън - влизат мощно на сцената на Античния спектакъл.
„ В България до този миг не е юридически сходен театър - първо, построихме 24-метров водопад. Орфей би трябвало да премине през свещената река Стикс, с цел да доближи до Царството на мъртвите. За задачата с инженери от „ Бояна филмс “ и Петър Матански построихме специфичен транспортен съд. Специално за спектакъла бяха докарани 20 тона тънък кварцов пясък от гръцки остров. С него заливаме цялата сцена. Да, маестро Пода обича детайлите “, споделя Дима Димитрова, асистент-режисьор в плана на Пода. А с цел да пресъздадат Ада, през който минава Орфей, експерти от „ Нитро медия “ сътворяват 3-метрови огньове, които като че ли „ подпалват “ магичното място на действието.
Да, Стефано Пода е същински магьосник на сцената!
С усета си на акуратен колаборатор той съчетава постановка, хореография, сценография, костюми и осветяване. Неговият персонален щемпел се основава на визионерски, многопластов отпечатък, уравновесен сред античните облици и актуалното изкуство. Маестрото мисли даже за костюмите на „ Орфей и Евридика “, като за осъществяването се доверява на български бранд - това е „ Maniac “ на Елена Несторова. Италианецът е толкоз впечатлен от работата на българските модисти, че ги кани да създадат за него и костюмите на „ Аида “ за фамозната Арена ди Верона.
Пода не не помни и българския фолклор. По впечатляващ метод той интерпретира известната родопска ария „ Ела се вие, превива “ и я трансформира в един от резултатите на спектакъла.
„ Глук е първият композитор, който открива синергията сред музиката и текста. Същото търси и маестро Стефано Пода “, споделя асистент-режисьорът Дима Димитрова. И добавя, че за италианеца е значимо освен да опише мита за Орфей и Евридика, който всички знаем.
Сцената с въртящия се дервиш Васил Тосев е изключително значима за началото на спектакъла
" Маестро Пода влиза още по-надълбоко и търси архетипите, търси концепцията за цивилизацията: за какво е зародила, какво следва от това, какви са взаимоотношенията сред хората. „ Орфей и Евридика “ слага въпроса за любовта, само че освен! Също - концепцията за доверието сред хората, което се губи от време на време. За компликацията в връзката - все проблеми, който имаме и в XXI век ", прибавя Дима Димитрова.
Дима Димитрова е асистент- режисьор в плана. От 10 години работи в Опера Пловдив, доктор на науките и учител в АМТИИ
Пода открива Античния спектакъл на Пловдив преди години, когато слага „ Силата на ориста “. И до през днешния ден за него това е един доста специфичен енергиен център. Магично място, което го въодушевява и му оказва помощ да опише историята на Орфей и Евридика по актуален и в същото време древен метод.
Да употребява мита, с цел да „ трансферира “ античността в модерността.
„ В този мит любовта е безконечна, в нея няма последователност. Ние се раждаме, обичаме и в гибелта също обичаме. Умираме, обичайки - това е същинската концепция “, развива концепцията Дима Димитрова.
Рей Шене: С малко комизъм можеш да преминеш през всичко
Рей Шене - американецът от Ню Йорк, който се слави със своя извънредно необичаен глас - влиза в ролята на Орфей за спектаклите на Античния спектакъл тази вечер и на следващия ден. Той е една от звездите на бароковата опера. Критиците хвалят вокалната хубост на гласа му, трагичния му инстинкт и рядка еластичност. Днес Рей сполучливо предефинира визиите за бароковата музика по най-хубавите международни подиуми.
Чувал ли е обаче за Орфей? „ Като дете учих латински език, моят преподавател ни е разказвал с възторг за всички тези митологични герои. Днес той би се разгневил мощно, в случай че научеше, че не съм чувал за Орфей. Разбира се, доста добре зная кой е той “, смее се младият контратенор. И добавя, че Орфей и Евридика е една от най-разпознаваемите митологични истории. „ Тя споделя какво е да имаш опция за още един късмет. Най-трудното нещо в живота ни е, че гибелта е нещо извънредно. Можем да променим множеството неща, само че не и гибелта. Уникалното в тази история е, че Орфей има втори късмет. Никой от нас не е имал подобен късмет, само че той го има. Затова тази история е толкоз забавна “, разсъждава Рей.
Как би постъпил, в случай че самият той попадне в обстановката на Орфей?
„ Вероятно бих могъл да бъда доста по-успешен “, споделя самоуверено младежът. После изяснява, че би минал не толкоз прочувствено през обстановката - за разлика от Орфей. Питам го: А сигурен ли си, че това е допустимо, в случай че си влюбен? „ О, да, можеш да преминеш през всичко с малко комизъм “, споделя индивидът с най-изящния мъжки глас.
Мария Радоева: Всички дружно изживяваме своя катарзис
„ Играла съм в прелестни постановки по света. Гледала съм неповторими осъществявания в огромните театри, само че що се отнася до „ Орфей и Евридика “ - без да пресилвам, ще кажа единствено: такава режисура не съм виждала! Такава мощ! ", безапелационна е оперната прима Мария Радоева.
Според нея огромна роля за превъзходното представление имат и невероятните благоприятни условия на Античния спектакъл.
Мария Радоева в предходно зрелище, където си партнира с Антонио Джованини
" Днес по света, с всички нови правила и наказания за сигурност, към този момент не може да се сътвори сходен театър. В тази опера има доста резултати - всички дружно пресъздаваме митологичните подиуми със специфични резултати: вода, огън и пясък - и те ни придвижват в античния свят на една легенда, която е типична единствено за нашите, българските земи “, изяснява Радоева.
Евридика е първата ѝ роля в града на тепетата.
Попада в „ мрежите “ ѝ тъкмо преди 6 години, през 2019-а. Образът на Евридика е една от най-привлекателните функции за актьора, признава надарената ученичка на Райна Кабаиванска. „ Стефано Пода искаше моята роля да не е дълга за пеене. Истински положителните режисьори незабавно виждат какво носи един актьор в себе си и нагаждат персонажа съгласно неговите мощни страни. Аз развих една женска мощ и с годините човек от ден на ден я усеща - усещам се все по-добре със себе си и Стефано го усети незабавно. Затова разви персонажа на Евридика, сподели я като извънредно мощна жена. Така се развихрихме, без никакви предели “, споделя Мария Радоева.
Според мецосопраното в тази опера всичко е друго, нереално, алегорично, само че и доста същинско. „ Не зная по какъв начин е реализирана тази симбиоза сред противоположни концепции. От безусловно нереалното до безусловно действителното. Получи се забавна атмосфера, която въздейства и на публиката, и на артистите.
Всички дружно изживяваме своя катарзис “, добавя красивата дама.
Глук има славата на модернизатор в операта
Кой е Кристоф Глук (2 юли 1714 - 15 ноември 1787) и за какво магията на бароковата музика е толкоз впечатляваща и през днешния ден?
Като композитор той прави революционна промяна в света на операта. Нещо напълно ново за неговото време, времето на ранния класицизъм. Германецът е създател на над 100 оперни творби, само че точно " Орфей и Евридика “ (1762) и „ Алцеста “ (1767) се считат за първите му новаторски опери.
През последните 7 години маестро Драгомир Йосифов беше диригент на Хора на Опера Пловдив. Напусна ни ненадейно в края на 2024-та
Историята на музиката му отрежда място на бунтовник, герой срещу каноните на остарялата опера, който утвърждава на сцената простотата, истината и естествеността. С музи си гений той проправя пътя към новата музикална драма. С съображение Берлиоз го назовава „ Есхил в музиката ”. „ Простота, истина и непринуденост - ето трите велики правилото на прелестното във всички творби на изкуството “, декларира Глук. Той уверено се афишира срещу капризите и деспотизма на капризните артисти и певици виртуози, които изискват композиторите да пишат блестящи, виртуозни арии, които може и да нямат връзка с основното развиване на оперното деяние, стига да акцентират техните гласове.
„ Музиката му е сбита, елегантността не е нейна цел, просто изваяни мелодии приказват непосредствено на сърцето, титанични контрасти поразяват сетивата (например в диалога на Орфей с хтонните сили!), структурата на цялото е безупречно проектирана, а преходът от речитатив в арии е толкоз еластичен, че през днешния ден е образцов “,заявява приживе във връзка на зрелищния театър Драгомир Йосифов, който преди 3 години дирижира хора на сцената на " Орфей и Евридика ".
Снимки: Александър Богдан Томпсъни и Валентина Биларева
Две вечери - на 25 и 26 юли - в границите на фестивала Opera Open 2025 античната сцена още веднъж ще преживее тази невиждана по мащаб и автентичност сценография. Тя е въодушевена от магичното културно завещание на траките и земите на митичния Орфей, най-великия артист, музикант, стихотворец и оракул на античния свят. Диригент на спектакъла е Диан Чобанов, в ролята на Евридика влизат две дами - мецосопраното Мария Радоева и сопраното Евгения Ралчева, а Вера Гиргинова е Аморе. В облика на митичния Орфей ще чуем изящния глас на контратенора Рей Шене.
Върху една от платформите на Античния спектакъл, тъкмо под колонадата, дервишът Васил Тосев стартира своя тайнствен танц. Звучат първите акомпанименти от музиката на Кристоф Глук. С леко наклонена глава надясно, той наподобява на въртяща се статуя. Докато се върти, ръцете му са отворени: дясната му ръка е ориентирана към небето и Бог, а лявата е обърната към земята. Танц или магия? Публиката затаява мирис и като че ли се потапя във безконечния житейски кръговрат на живота. Въртящият се дервиш като че ли енергийно проправя пътя на Орфей към отвъдния свят. „ За да му е по-лесно там, в света на мъртвите “, споделя с усмивка Тосев.
Дима със Стефано Пода и дясната му ръка Паоло Чай
Този театър е основан особено за Античния спектакъл на Пловдив по концепция на Стефано Пода. 52-годишният италианец е въодушевен от богатото завещание на античните траки, обитавали нашите земи. Ето за какво той придвижва фена в древността, потапя го в магията на мита посредством микс от митологични подиуми и доста специфични резултати. Трите стихии - вода, огън и пясък, припомнят за кръговрата на живота и приключват хубостта на бароковата музика на Кристоф Глук. Сюжетът проследява тестванията, които би трябвало да преодолее Орфей, преминавайки през отвъдния свят, с цел да стигне до Елисейските полета, където е сянката на неговата обичана Евридика.
Въздействащи подиуми и обилие от ефекти
чакат публиката на Античния в петък и събота. Стефано Пода заличава бариерите сред другите жанрове, с цел да сътвори всеобхватно прекарване. Светът на тоталното изкуство. Класическата музика на Глук влиза в колаборация с античното завещание на многоликия Пловдив, с тракийската митология и актуалния пулс на града. Театърът на Пода не е просто описване на истории, а пластично, холистично измерение, способно да съчетае дизайн, архитектура, статуя, живопис, музика и драматургия.
Природните стихии - посредством трите детайла пясък, вода и огън - влизат мощно на сцената на Античния спектакъл.
„ В България до този миг не е юридически сходен театър - първо, построихме 24-метров водопад. Орфей би трябвало да премине през свещената река Стикс, с цел да доближи до Царството на мъртвите. За задачата с инженери от „ Бояна филмс “ и Петър Матански построихме специфичен транспортен съд. Специално за спектакъла бяха докарани 20 тона тънък кварцов пясък от гръцки остров. С него заливаме цялата сцена. Да, маестро Пода обича детайлите “, споделя Дима Димитрова, асистент-режисьор в плана на Пода. А с цел да пресъздадат Ада, през който минава Орфей, експерти от „ Нитро медия “ сътворяват 3-метрови огньове, които като че ли „ подпалват “ магичното място на действието.
Да, Стефано Пода е същински магьосник на сцената!
С усета си на акуратен колаборатор той съчетава постановка, хореография, сценография, костюми и осветяване. Неговият персонален щемпел се основава на визионерски, многопластов отпечатък, уравновесен сред античните облици и актуалното изкуство. Маестрото мисли даже за костюмите на „ Орфей и Евридика “, като за осъществяването се доверява на български бранд - това е „ Maniac “ на Елена Несторова. Италианецът е толкоз впечатлен от работата на българските модисти, че ги кани да създадат за него и костюмите на „ Аида “ за фамозната Арена ди Верона.
Пода не не помни и българския фолклор. По впечатляващ метод той интерпретира известната родопска ария „ Ела се вие, превива “ и я трансформира в един от резултатите на спектакъла.
„ Глук е първият композитор, който открива синергията сред музиката и текста. Същото търси и маестро Стефано Пода “, споделя асистент-режисьорът Дима Димитрова. И добавя, че за италианеца е значимо освен да опише мита за Орфей и Евридика, който всички знаем.
Сцената с въртящия се дервиш Васил Тосев е изключително значима за началото на спектакъла
" Маестро Пода влиза още по-надълбоко и търси архетипите, търси концепцията за цивилизацията: за какво е зародила, какво следва от това, какви са взаимоотношенията сред хората. „ Орфей и Евридика “ слага въпроса за любовта, само че освен! Също - концепцията за доверието сред хората, което се губи от време на време. За компликацията в връзката - все проблеми, който имаме и в XXI век ", прибавя Дима Димитрова.
Дима Димитрова е асистент- режисьор в плана. От 10 години работи в Опера Пловдив, доктор на науките и учител в АМТИИ
Пода открива Античния спектакъл на Пловдив преди години, когато слага „ Силата на ориста “. И до през днешния ден за него това е един доста специфичен енергиен център. Магично място, което го въодушевява и му оказва помощ да опише историята на Орфей и Евридика по актуален и в същото време древен метод.
Да употребява мита, с цел да „ трансферира “ античността в модерността.
„ В този мит любовта е безконечна, в нея няма последователност. Ние се раждаме, обичаме и в гибелта също обичаме. Умираме, обичайки - това е същинската концепция “, развива концепцията Дима Димитрова.
Рей Шене: С малко комизъм можеш да преминеш през всичко
Рей Шене - американецът от Ню Йорк, който се слави със своя извънредно необичаен глас - влиза в ролята на Орфей за спектаклите на Античния спектакъл тази вечер и на следващия ден. Той е една от звездите на бароковата опера. Критиците хвалят вокалната хубост на гласа му, трагичния му инстинкт и рядка еластичност. Днес Рей сполучливо предефинира визиите за бароковата музика по най-хубавите международни подиуми.
Чувал ли е обаче за Орфей? „ Като дете учих латински език, моят преподавател ни е разказвал с възторг за всички тези митологични герои. Днес той би се разгневил мощно, в случай че научеше, че не съм чувал за Орфей. Разбира се, доста добре зная кой е той “, смее се младият контратенор. И добавя, че Орфей и Евридика е една от най-разпознаваемите митологични истории. „ Тя споделя какво е да имаш опция за още един късмет. Най-трудното нещо в живота ни е, че гибелта е нещо извънредно. Можем да променим множеството неща, само че не и гибелта. Уникалното в тази история е, че Орфей има втори късмет. Никой от нас не е имал подобен късмет, само че той го има. Затова тази история е толкоз забавна “, разсъждава Рей.
Как би постъпил, в случай че самият той попадне в обстановката на Орфей?
„ Вероятно бих могъл да бъда доста по-успешен “, споделя самоуверено младежът. После изяснява, че би минал не толкоз прочувствено през обстановката - за разлика от Орфей. Питам го: А сигурен ли си, че това е допустимо, в случай че си влюбен? „ О, да, можеш да преминеш през всичко с малко комизъм “, споделя индивидът с най-изящния мъжки глас.
Мария Радоева: Всички дружно изживяваме своя катарзис
„ Играла съм в прелестни постановки по света. Гледала съм неповторими осъществявания в огромните театри, само че що се отнася до „ Орфей и Евридика “ - без да пресилвам, ще кажа единствено: такава режисура не съм виждала! Такава мощ! ", безапелационна е оперната прима Мария Радоева.
Според нея огромна роля за превъзходното представление имат и невероятните благоприятни условия на Античния спектакъл.
Мария Радоева в предходно зрелище, където си партнира с Антонио Джованини
" Днес по света, с всички нови правила и наказания за сигурност, към този момент не може да се сътвори сходен театър. В тази опера има доста резултати - всички дружно пресъздаваме митологичните подиуми със специфични резултати: вода, огън и пясък - и те ни придвижват в античния свят на една легенда, която е типична единствено за нашите, българските земи “, изяснява Радоева.
Евридика е първата ѝ роля в града на тепетата.
Попада в „ мрежите “ ѝ тъкмо преди 6 години, през 2019-а. Образът на Евридика е една от най-привлекателните функции за актьора, признава надарената ученичка на Райна Кабаиванска. „ Стефано Пода искаше моята роля да не е дълга за пеене. Истински положителните режисьори незабавно виждат какво носи един актьор в себе си и нагаждат персонажа съгласно неговите мощни страни. Аз развих една женска мощ и с годините човек от ден на ден я усеща - усещам се все по-добре със себе си и Стефано го усети незабавно. Затова разви персонажа на Евридика, сподели я като извънредно мощна жена. Така се развихрихме, без никакви предели “, споделя Мария Радоева.
Според мецосопраното в тази опера всичко е друго, нереално, алегорично, само че и доста същинско. „ Не зная по какъв начин е реализирана тази симбиоза сред противоположни концепции. От безусловно нереалното до безусловно действителното. Получи се забавна атмосфера, която въздейства и на публиката, и на артистите.
Всички дружно изживяваме своя катарзис “, добавя красивата дама.
Глук има славата на модернизатор в операта
Кой е Кристоф Глук (2 юли 1714 - 15 ноември 1787) и за какво магията на бароковата музика е толкоз впечатляваща и през днешния ден?
Като композитор той прави революционна промяна в света на операта. Нещо напълно ново за неговото време, времето на ранния класицизъм. Германецът е създател на над 100 оперни творби, само че точно " Орфей и Евридика “ (1762) и „ Алцеста “ (1767) се считат за първите му новаторски опери.
През последните 7 години маестро Драгомир Йосифов беше диригент на Хора на Опера Пловдив. Напусна ни ненадейно в края на 2024-та
Историята на музиката му отрежда място на бунтовник, герой срещу каноните на остарялата опера, който утвърждава на сцената простотата, истината и естествеността. С музи си гений той проправя пътя към новата музикална драма. С съображение Берлиоз го назовава „ Есхил в музиката ”. „ Простота, истина и непринуденост - ето трите велики правилото на прелестното във всички творби на изкуството “, декларира Глук. Той уверено се афишира срещу капризите и деспотизма на капризните артисти и певици виртуози, които изискват композиторите да пишат блестящи, виртуозни арии, които може и да нямат връзка с основното развиване на оперното деяние, стига да акцентират техните гласове.
„ Музиката му е сбита, елегантността не е нейна цел, просто изваяни мелодии приказват непосредствено на сърцето, титанични контрасти поразяват сетивата (например в диалога на Орфей с хтонните сили!), структурата на цялото е безупречно проектирана, а преходът от речитатив в арии е толкоз еластичен, че през днешния ден е образцов “,заявява приживе във връзка на зрелищния театър Драгомир Йосифов, който преди 3 години дирижира хора на сцената на " Орфей и Евридика ".
Снимки: Александър Богдан Томпсъни и Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ