Легендата Стефан Данаилов се завърна на сцената в любовен дует

Легендата Стефан Данаилов се завърна на сцената в любовен дует с Аня Пенчева в спектакъла „ Актрисата “ в Народния спектакъл. Появата на Ламбо, който от няколко години не бе излизал пред аудитория по здравословни аргументи, се трансформира в същинско артсъбитие и бе призната с шумни аплодисменти от публиката.
Специално за премиерата от Щатите дойде синът на огромния артист – Владимир Данаиловq с американската си брачна половинка Виктория. Представлението гледа и неговата майка Ирен Кривошиева. Сред публиката в Народния бяха и съпартийци на Ламбо от Българска социалистическа партия: Корнелия Нинова и мъжът ѝ, Кирил Добрев, Сергей Станишев, Драгомир Стойнев, Петър Курумбашев, Атанас Мерджанов, както и някогашният културен министър и сегашен народен представител от ГЕРБ Вежди Рашидов, националният представител от ГЕРБ Красимир Велчев. Писателят Антон Дончев и кинорежисьорът Людмил Стайков също почетоха завръщането на сцена на Мастера.

Макар ролята на Данаилов да е дребна, тя е ярка и наситена с доста самоирония. На сцената Мастера се появява ефектно в специфична количка като скутер на четири колела. За да наподобява героят му по-артистично, Ламбо си е „ пуснал ” дълга коса – гримьорите са му „ присадили ” кичури в естествения побелял цвят на Данаилов.
„ Актрисата ” е комедия, която обаче доближава и трагични обертонове. Актрисата Лилия Мартин, в чиято „ кожа “ влиза Аня, желае да постави завършек на кариерата си и към това решение в гримьорната ѝ се „ завихрят “ шеметни обстановки, провокирани от вълнуващия ѝ живот на сцената и отвън нея.
Режисьор на спектакъла е Росица Обрешкова, а Стефан Данаилов е и постановчик. Откроява се и авторската музика на Иван Лечев.
Синът на Ламбо – Владимир, показа пред „ Ретро ” усещанията си от спектакъла и разкри по какъв начин се развиват връзките му с татко му.

– Влади, за пръв път ли гледате татко си Стефан Данаилов в театъра?
– Не, гледал съм го в „ Жените на Джейк ” и още няколко неща, когато беше в огромната си мощ.
– Какво е усещането ви от появяването му в премиерния театър „ Актрисата ”?
– Мисля, че е доста интелигентен ход. Героят му беше доста сладостен.Радвам се, че татко ми се появи още веднъж на сцената, че има тласък, че се движи. Около него има хора, които го обичат. Това ме интересува и радва най-вече.

– При всяка негова поява на сцената публиката избухваше в овации, вие какво изпитахте?
– Радост. Очаквах тази реакция на публиката. Все отново той е Стефан Данаилов.
– Бяхте неразделно до татко си на празненството след премиерата. В цялата шумотевица успяхте ли да поговорите?
– Не, аз просто желаех да бъда до него. Видях го за пръв път, откогато се бях прибрал в България ден по-рано. На празненството беше много шумно и беше мъчно да се приказва, само че беше хубаво да се забележим и да сме до него с жена ми.

– Вярно ли е, че брачната половинка ви Виктория се обръща към Стефан Данаилов с „ баща ”?
– Да, назовава го „ баща “, тя доста го обича. Той е доста благ към нея. Виктория по принцип е малко притеснителна. А той е добър, деликатен и основава доста хубава атмосфера. Аз също се обръщам към нейния татко с „ баща ”. Това е обикновено.
– След премиерата видяхте ли се към този момент на мира?
– Да, видяхме се, в неделя бяхме на обяд при него, беше доста хубаво. Много си говорихме.

– Майка ви се „ оплака ”, че от Щатите се обаждате по-често на татко си, в сравнение с нея?
– Да, в последно време с него се слушам по телефона доста по-често. Може би за някакъв баланс. Мисля, че е хубаво да си приказваме, да сме колкото е допустимо по-близки.
Обсъждаме всевъзможни неща – заболявания, медицина, генерални неща за живота. И доста се разбираме, мислим в една посока.
– Той удовлетворен ли е, че не сте артист, а следвате медицина?
– Мисля, че е доста удовлетворен. Защото това е добра специалност, а и ето – първият доктор в фамилията! Мисля, че е добре да се заема с нещо съществено.

– Тук интензивно се носи мълвата, че Стефан Данаилов ще става дядо – правилно ли е?
– Може би ще стане дядо, само че не в този миг. Аз бях приказвал с него по въпроса. Казах му, че жена ми, която е магистър по педагогика и се грижи за дечица в детска градина, желае да имаме дете. Казах, че го обмисляме, само че още не действаме по този въпрос.
– Той евентуално към този момент желае внуче и би се радвал на подобен подарък?
– Ами желае, кой не желае. Всичко би трябвало да става както би трябвало. Много хора усещат напън от родители да основават поколение и не знам дали това е най-хубавият метод. Затова при нас всичко ще се получи естествено, както и би трябвало да бъде.

– Напоследък поддържате връзка постоянно с татко си, само че преди време, когато бяхте по-малък, липсваше ли ви контактът с него?
– Не, постоянно съм се чувал с него. Всеки месец. А в този момент – съвсем всяка седмица. Затова не мога да кажа, че съм усещал липса. Винаги когато съм идвал в България, сме се виждали. Тази история, че не сме се чували през годините и не се познаваме, не е вярна.
– Може би в този момент желаете да компенсирате времето, в което сте били по-отдалечени един от различен?
– Аз обичам татко си, желая да съм с него. Нямам тактика да обезщетявам, въпреки че може по този начин да наподобява в профил. Просто когато пристигам в България, желая да видя всички хора, които обичам – родители, баба. А той е значима част от това.

– Тоест не може да се каже, че сте страдали през годините?
– Всички желаят да кажа това, има такава конфигурация в обществото. Не знам за какво, може би с цел да е по-интересно. И майка ми от време на време пита: Какво става, липсва ти татко ти ли? Но не е по този начин. Не съм засегнат, нито съм ощетен. Нямам някаква горчилка в сърцето си от това, че татко ми е бил надалеч от мен. Защото той постоянно е бил в живота ми. Ако кажа друго, ще излъжа. Затова не съм се чувствал зле. Като погледна обратно, може би от време на време съм имал потребност от повече суровост, дисциплинираност, само че в този момент всичко е окей. Вече съм на 33 години и е време да съм виновен и да се оправям самичък.

– В какви моменти сте чувствали неговата грижа, поддръжка?
– Винаги съм ги усещал. Винаги е бил зад мен, каквото и да върша. Помагал ми е по всевъзможни способи. Бил е един интелигентен глас в живота ми, човек с опит и познание, от време на време ме е подкрепял в това, което върша, а различен път ме поправя. Като всеки татко.
– Как ви назовава той?
– „ Моето момче ”, като всеки татко.

– А в какво здраве го намирате?
– Тези дни се измори малко около премиерата. Но мисля, че за него това е добре – да се движи, да прави каквото може за краката си, за тялото си. Има болести и се бори с тях, само че мисля, че има доста сили и в случай че си направи проект и следва стратегия за придвижване, ще е доста добре. Като имаш някакво заболяване, съществува и психически миг. Трябва да свикнеш с новата обстановка, да я приемеш, да си съставиш проект и да работиш по него. И по този начин, малко по малко да се връщаш към живота, който си водил преди.

– Като предстоящ доктор какво мислите за това, че той не стопира да пуши?
– Е, мисля като всички лекари. Не е хубаво. Има доста неща, които човек прави, макар че му вредят на здравето. Но това са си негови битки. Аз няма по какъв начин да му повлия да спре да пуши. Той доста добре знае, че това не е добре. Всички хора го знаят, само че за какво не стопират да го вършат, е различен въпрос. Може да е повече психически. Това си е негова воля. Аз няма какво да му кажа, което той да не знае.
– Със брачната половинка ви предвиждате ли странствуване из България в околните дни?
– Мислим да отидем до морето за малко, след това и на планина. Много обичаме България, доста е красива. Ще вземем една кола и ще се разходим.
Инфо: Ретро