Легендата Пини Гершон даде интервю пред журналиста Найден Тодоров от

Легендата Пини Гершон даде изявление пред журналиста Найден Тодоров от вестник „ 24 часа “. В него, израелецът прави разбор на първите месеци след завръщането си в българския баскетбол. Гершон – троент европейски клубен първенец с Макаби Тел Авив и повторен следващ европейски първенец с националния тим на Израел до 20-годишна възраст, подлага на критика остро родителите. В същото време, шеф „ Развитие “ – Национални тимове при подрастващите у нас, приказва намерено и за работата с нашите гении и с ядрото треньори, оформило се в екипа му.

- Г-н Гершон, скоро стават 10 месеца от формалното ви завръщане в българския баскетбол. Малко, или доста е това време за смяна?

- Времето постоянно е малко за този, който бърза и има цел, на която се е посветил. И постоянно е доста за оня, който чака и който е привикнал да получава наготово. Ние, споделям ние, тъй като аз не съм самичък, аз работя дружно с Българска федерация по баскетбол и неотдавна, с един мой обичан възпитаник – Людмил Хаджисотиров, сме от първите. Бързаме да наваксаме пропуснатото време, до колкото е допустимо. И имаме цел. За постигането на тази цел обаче ни е нужно време и никой в този живот не е спечелил борбата с ремето. Не можем да се надбягваме с времето, само че можем да осъществим със смисъл съществуването си и делата си. От думи няма доста смисъл. Затова и доста рядко ще ме видите да давам изявленията. Аз в никакъв случай не съм вярвал в думите. Може би, тъй като прекалено много съм се разочаровал от сякаш дадена мъжка дума, която по-късно е отишла по дяволите. Не знаех, че е минало толкоз време, същинската работа стартира в края на ноември, когато взаимно с федерацията поставихме началото на тези ежемесечни, интензивни кампове с деца от националните тимове до 14, 16 и 18-годишна възраст. В тези кампове каним огромен брой деца, като към този момент имам визия и кои от тях ще бъдат ядрото на всяка възраст. Но селекцията продължава и желая да видя, колкото се може повече гении. Имам цялостна поддръжка от федерацията, а с привличането на Удо (б.а. Людмил Хаджисотиров – б.а.) работата по плана потегли значиелно по-организирано, с авансово плануван ред на подготвителния развой. Чувствам се благополучен и имам вяра, че мога да бъда потребен. Всеки ден имаме провокации пред себе си, като екип, само че значимото е, че гледаме в една посока, никой не хленчи и не търси отрицателното. Вярваме в пътя, по който вървим и имаме вяра в децата, с които съм уверен, че един ден България ще се гордее.

- Къде може да ви открие човек в България?

- В залите. Обикновено в зала „ Триадица “ в София, която е център на националните тимове. Или в НСА. На всеки две седмици, а от време на време и по-често, организираме мини кампове от петък до неделя. Понякога единствено в една възраст, само че от време на време комбинираме две възрасти, които не упражняват дружно, а едни след други заран и следобяд. Събирало ми се е по 4 часа нонстоп заран и 4 часа вечер на крайник, на терена. Така не помня, че не съм на 20, само че болките в гърба ми припомнят, че към този момент не мога да върша някои характерни придвижвания като показвам на децата какво чакам от тях (смее се). Болките в гърба обаче са знак и че съм към момента жив и необходим. Удо ми е безпределно скъп, освен поради опита и знанията си на треньор, само че и поради спокойствието и престижа, с който умее да изясни какво желая да се случи. Децата знаят британски, само че да не забравяме, че някои от тях се тормозят. Познавам Удо от времето, в което беше мой състезател в националния тим на България, тогава имаше яростна конкуренция при гардовете, бленувам дружно с него и треньорите, с които работим, някой ден още веднъж да имаме мъжки народен тим, с какъвто имах щастието да работя аз в България през 2008-2009 година Между другото, Удо не е единствения образец, че мой състезател по-късно е станал треньор.

- Кои са останалите?

- Ще ви изброя няколко имена в България, тъй като в Израел са доста. На Удо предсказах, че ще стане добър треньор още до момента в който той нямаше никакво желание да се отхвърля. Беше доста, доста млад. Просто го видях в него. Успехите му по-късно с Рилски състезател, завършването с отличие на фамозната треньорска школа на ФИБА единствено потвърдиха, че не съм сбъркал. Имам не един, а двама мои отпред на Черно море – Васко Евтимов и Веско Веселинов. Веско е старши-треньор и на 18-годишните национали. Юли Радионов е треньор на деца в Бургас. Много го одобрявам – интелигентен, с метод към децата. Йордан Бозов също стана треньор на деца в Рилски състезател. Наскоро се видях с Асен Великов, който се отхвърля. Говорихме доста и му споделих, че виждам в него предстоящ огромен треньор и че го очаквам да работим дружно. Георги Давидов е треньор с огромен капацитет, работи с децата в Левски. В България към този момент имам ядро от треньори, с които работим дружно – на 16-годишните национали, това е Божо Гьорев, който също може да стигне надалеч, само че той има какво да поправя и знае какви са моите забележки и условия. Харесвам доста Александър Папазов, който този сезон беше старши-треньор на мъжкия тим на Левски. Сашо има доста дълъг път пред себе си и би трябвало да го извърви точно от децата. И с него организирахме няколко диалога, съществени. Искам да бъде себе си и да се държи добре, другояче носи сърце и разум, които са за баскетбол. Но и той е в моето полезрение и ще работя с него сигурно. Има още няколко момчета, които образоваме и от които съм извънредно удовлетворен. Един от тях е Ники Генчев от тима на „ Свети Георги “. Той е в екипа на Веско в националния тим на 18-годишните. Изключително прелестно усещане и висока оценка мога да слага на Явор Аспарухов от ЦСКА – страховит треньор и човек, само че не е изненада, тъй като той е в екипа на Любо Минчев в мъжкия народен тим.

- Има ли база за съпоставяне сред работата на клубовете в Израел и тези в България?

- Няма да върша сходни съпоставения, тъй като не е почтено. Ще кажа единствено, че това, което Петър Георгиев е построил в Самоков, за Рилски състезател, изискванията, при които се приготвя цялата му школа, това е на международно равнище. И този човек, откогато го познавам, единствено дава от себе си. Същото мога да кажа за Балкан и за кмета на Ботевград – Иван Гавалюгов, който развива и устоя не един, а два клуба – с изключение на Балкан, с помощта на него го има и Ботев Враца. Не съм ходил до Варна, само че неведнъж гледах юношите на Черно море – с тях работи един необикновен треньор, украинец. Благодаря му какво прави с децата, тъй като тези, които викаме в националния тим на 16 години са едни от най-добре квалифицираните и научените. Няколко пъти получавах покана от управлението на БУБА да повеждам техни тренировки в обособените възрасти, да се срещна с треньорите, по избор на самите треньори. Направихме го. Материалната база обаче в България всеобщо е на трагично равнище. БУБА тренира при неприятни условия на Националния ви стадион, само че пък строи съвременна зала, комплекс на топ европейско равнище. Отидох и видях с очите си. Посетих няколко пъти школата на „ Ийгълс “ – впечатлен съм от уменията на децата им на толкоз нежна възраст. Заслугата е на модерното мислене на Ники Рашков, както и на основните му треньори Христо Ценов и Теди Буков. Финансовата обстановка в Левски е доста неприятна от години, само че там разполагат с доста положителни треньори при децата, просто би трябвало време и пъклен доста работа. Но познавайки непримиримостта на Тити Папазов, знам, че някой ден и Левски ще си стъпи на краката. Имам покана да посетя Академик Пловдив и ще го направя при първа опция, тъй като виждам и слушам страхотни неща за клуба и за работата с децата. Развитието на спорта обаче е и генерална политика на държавно равнище. Надявам се новата власт да обърне повече внимание на баскетбола и да ни помогне.

- Следите ли политическата конюнктура в България?

- Като човек, който прекарва по половин месец в България всеки месец, а от време на време е повече, несъмнено, че проследявам. Интересувам се, тъй като усещам България близка на сърцето си. Все отново отсам са корените ми. Чувам, че президента ви, който към този момент е и министър председател, е човек, който спортува, обича спорта и дисциплината, поддържа спортистите. Надявам се да го спечелим и за баскетболната идея. Имах няколко доста ползотворни срещи с госпожа Весела Лечева и употребявам това изявление да я поздравя към този момент публично, че сагата с влизането ѝ публично в служба като ръководител на Българския олимпийски комитет, завърши. Изключително ерудирана и знаеща жена, която познава същинските проблеми на спорта и е подготвена да подаде ръка и да оказва помощ. Впечатлен съм, тъй като доста рядко елитни спортисти на международно равнище, каквато несъмнено е била тя, по-късно влагат в себе си, с цел да се развият като сполучливи мениджъри и ръководители. Лечева е същинско богаство за България. Сещам се и за още един образец: Любо Ганев във волейбола. Волейболът ви е развъртян като топ артикул, само че това е резултат от доста поредна, вярна работа. С Любо се видяхме на вечеря, говорихме часове наред, в които желаех той да ми опише за себе си – от годините, в които е бил суперзвезда във волейбола, до вземането на властта и развиването на волейбола като артикул. Любо би трябвало да знае, че ни е конкуренция и не ми е прелестно най-високите деца в този момент да са при него, във волейболната зала. Да бъде подготвен, че това ще се промени и че ще му хвърлим ръкавицата (смее се).

- Обичат ли българите баскетбола? Не единствено децата, възрастните?

- Виждам доста родители с заболели упоритости. Това е проблем освен на българското общество. Това е международна пандемия. Родители, които в миналото, заради някаква причина, не са съумели да осъществен личните си фантазии и към този момент като възрастни, товарят с тях своите деца. Това е непоносимо. Децата би трябвало да порастват в мир със себе си и с околния свят. Да бъдат оставени да се любуват на живота и това, което вършат, да им носи приятност, задоволство, благополучие. Щастливите деца през днешния ден са водачите, които трансформират света на следващия ден. Нагледах се на родители, които унищожават своите деца от упования, от напън, от препоръки. Недопустимо е майка, или татко да дойдат в залата и да стартират да крещят от трибуните: „ Стреляй “, „ Защо не стреляш “, „ Подай “, „ Защо подаваш “, „ Пробий “, „ Тичай “, „ Вкарай я тази топка най-сетне “. Подобно държание смазва първо личното им дете, само че те не го схващат, тъй като нормално, детето мълчи. Мълчи, тъй като се опасява да показа, че не му е прелестно, че това го травмира и злепоставя пред съотборници и треньори. Накрая знаете ли какво става? Децата на такива родители в никакъв случай не стават сполучливи спортисти, те се отхвърлят от баскетбола, тъй като го намразват. Такива деца не стават и сполучливи персони, в която и да е област от живота, тъй като в никакъв случай не са имали думата, а са растнали в коловоза на нечии непознати упования и показа по какъв начин би трябвало да се развие живота им. Нашата задача е да построяваме сполучливи персони, които ще могат да се оправят с живота във всяка една обстановка. Изключително отровни за децата са и различен вид родители: Тези, за които личните им деца са първообраз на Господ. Да величаеш едно дребосъче, което занапред ще се развива душевен, което е толкоз нежно, че едвам прохожда в живота, което занапред се учи кое е положително, кое е зло, което се учи на почитание, на почтеност, това го обрича на мудна, а от време на време не чак толкоз мудна крах. Мислите, че сте основали Майкъл Джордън? Моля ви, Джордън е един. И се е трансформирал в недостижима големина, не тъй като майка му и татко му са го величаели от заран до вечер. Мислите ли, че родителите на Саша Везенков са му сваляли звезди, до момента в който е бил дребен? Напротив, научили са го на труд, на героизъм, на примирение, на невзискателност. Нека се учим от тях, от родителите на най-хубавия баскетболист в Европа и един от най-хубавите изпълнители в историята на европейския баскетбол. Везенков е пример, само че преди да се трансформира в подобен, той е бил просто едно дете, което е обичало да играе баскетбол.

- Как постъпвате с сходни родители?

- Аз не съм педагог. Особено на възрастни. Подобни родители ги изпращам вкъщи, дружно с децата им. Това е обречена идея, а и аз съм задължен да се погрижа за спокойствието на останалите деца. Откъде-накъде дете, което е добре възпитано, работливо е, слуша треньорите си, има родители, които стоят зад тила му, само че не се месят в работата на треньорите, ще страда от държанието на възрастни хора, които считат, че света се върти към тях и към тяхното дете? Аз не съм пристигнал в България нито да се карам с родители, нито да превъзпитавам родители, нито да превъзпитавам капризни деца. Тук съм, с цел да работя с тези, които желаят да работят с мен, имат предпочитание да ме чуят и желаят да вървим напред дружно. Родителите, без значение от техния статут в обществото и от техния финансов статут, имат отговорността да закарат детето си на подготовка и да го приберат, в случай че имат тази опция, тъй като не всички родители имат време, средства и персонален автомобил. Тяхна отговорност е детето да има храна на масата, да има спокойна среда вкъщи, да има какво да облече и да обуе на краката си. А когато детето изгуби мач, в никакъв случай не го питайте за какво, в никакъв случай не го питайте какъв брой точки е вкарало, нито какъв брой точки е вкарал приятеля му. Прегърнете го и му кажете, че на следващия ден е нов ден и би трябвало да опита още веднъж.