Серина Уилямс се оттегля от тениса след US Open с есе и корица в списание Vogue
Легендата на тениса Серина Уилямс разгласи, че се отдръпва от професионалния спорт след идното издание на US Open, с цел да се посвети на фамилията си.
Уилямс разказва претекстовете си в публикация, оповестена в стилното списание Vogue.
" Повярвайте ми - в никакъв случай не съм желала да се постанова да предпочитам сред тениса и фамилията. Не считам, че това е заслужено. Ако бях мъж, нямаше да пиша всичко това, тъй като щях да съм на корта, да играя и да спечелвам, до момента в който жена ми прави физическия труд за увеличението на фамилията ни ", разяснява тя.
В публикацията Уилямс показва, че през последната година тя и брачният партньор ѝ Алексис Оханян са се посветили на желанието да имат още едно дете след 5-годишната Олимпия.
Една от аргументите е, че първородната щерка е почнала да мечтае да има по-малка сестра - концепция, която Серина споделя, че обмисля с огромно внимание, защото самата тя е минимум дете в семейство с пет девойки.
" Наскоро получихме информация от лекаря ми, която ме успокои и ме накара да усещам, че когато сме подготвени, можем да увеличим фамилията си. Със сигурност не желая да бъда бремена още веднъж, до момента в който съм деен спортист. Трябва да бъда или с двата крайници в тениса, или с двата крайници на открито ". споделя тя.
Уилямс ще навърши 41 години през идващия месец. Тя поставя завършек на кариерата си със 73 сингъл победи, 23 трофеи в шампионати за двойки и над 94 млн. $ облага от шампионати.
Тя е носителка на 23 трофеи от Големия шлем и е на второ място във безконечната ранглиста за най-хубавите дами тенисистки след Маргарет Корт.
Цялото писмо на Серина Уилямс за прощаване със спорта можете да прочетете тук:
Тази заран щерка ми Олимпия, която навършва 5 години този месец, и аз отивахме да вземем новия ѝ паспорт преди да отпътуваме за Европа. Бяхме в колата, а тя държеше телефона ми и използваше интерактивно просветително приложение, което харесва.
Гласът на робота я попита следния въпрос: Каква искаш да бъдеш, когато пораснеш?
Тя не знаеше, че я чувам, само че можех да чуя по какъв начин прошепва отговора в телефона.
Тя сподели: " Искам да бъда огромна сестра ".
Олимпия го споделя постоянно, даже когато знае, че чувам. Понякога преди да си легне, се моли на Йехова да ѝ донесе дребна сестричка. (Не желае да има нищо общо с братче!). Самата аз съм най-малкото дете от пет сестри и за мен те са героини, по тази причина почувствах, че това е миг, в който би трябвало да се вслушам доста деликатно.
Повярвайте ми - в никакъв случай не съм желала да се постанова да предпочитам сред тениса и фамилията. Не считам, че това е заслужено. Ако бях мъж, нямаше да пиша всичко това, тъй като щях да съм на корта, да играя и да спечелвам, до момента в който жена ми прави физическия труд за увеличението на фамилията ни.
Може би щях да наподобявам повече на Том Брейди, в случай че имах тази възмонжост.
Не ме разбирайте неправилно: обичам обстоятелството, че съм жена, както и обичах всяка секунда от интервала, в който бях бременна с Олимпия. Бях една от тези достадни дами, които обожават бременността си и работих до деня, в който се наложи да отида в болничното заведение - единствено че нещата станаха ужасно комплицирани по-късно.
И съвсем направих немислимото: доста хора не осъзнават, че бях във втория месец на бременността си, когато завоювах Australian Open през 2017 година Но след един месец навършвам 41 години и обстановката скоро ще би трябвало да се промени.
Никога не съм харесвала думата retirement ( " отдръпване ", или " пенсиониране " ). Не ми звучи като съвременна дума. Разсъждавам за това по-скоро като transition ( " преход " ), само че желая да употребявам деликатно тази дума, тъй като тя значи нещо доста характерно и значимо за избрана общественост (терминът " transition " отбелязва и процеса по промяна на пола).
Може би най-хубавата дума, с която мога да опиша какво считам да направя, е еволюция.
Искам да ви кажа, че ще прогресирам отвън тениса към други неща, които са значими за мен. Преди няколко години без доста звук основах Serena Ventures, компания за рискови вложения.
Скоро по-късно сътворих семейство. Искам да увелича това семейство.
Но до момента се колбаех да призная пред себе си или пред различен, че ще се наложи да спра с тениса.
С моя брачен партньор Алексис рядко приказваме за това; като че ли тематиката е табу.
Не мога да проведа този диалог и с мама или баща. Сякаш не е истина, до момента в който не го кажеш на глас. Понякога тематиката се повдига, в гърлото ми се образува неприятна буца и стартирам да рева.
Единственият човек, с който в действителност съм обсъждала този въпрос, е терапевтът ми.
Със сигурност няма да затулям истината. Знам, че доста хора се вълнуват и нямат самообладание да се отдръпват от тениса, и ми се желае да бях като тях.
Ашли Барти беше No. 1 в света, когато се отдръпна от спорта през март и имам вяра, че тя в действителност се е чувствала подготвена да продължи напред с живота си.
Каролине Возняцки, която е една от най-хубавите ми приятелки, почувства облекчение, когато се отдръпна през 2020 година
Възхищавам им се, само че ще бъда откровена. За мен няма никакво благополучие в тази тематика. Знам, че е необичайно да го кажа, само че изпитвам голяма болежка. Това е най-тежкото нещо, което бих могла да си показва. Мразя го. Мразя обстоятелството, че би трябвало да заставам на този кръстопът. Постоянно си споделям, че ми се желае да беше по-лесно - само че не е.
Разкъсвам се - не желая да спирам, само че в това време съм подготвена за нещо ново. Не знам с какви очи ще погледна списанието, когато този брой излезе, като знам, че това е всичко, това е краят на историята, която стартира в Комптън, Калифорния, с едно малко чернокожо момиче, което просто искаше да играе тенис.
Спортът ми даде толкоз доста. Обичам да надвивам. Обичам борбата. Обичам да развличам хората. Не съм сигурна дали всеки състезател гледа по този метод на спорта, само че аз обичам аспекта на представлението - да мога да развличам хората седмица след седмица.
Някои от най-щастливите моменти в живота ми се случиха, до момента в който очаквам в тунела в Мелбърн, след което излизам на " Род Лейвър Арина " със слушалките си, до момента в който се пробвам да не изгубвам централизация и да заглуша шума, само че все пак чувствам силата на публиката.
Нощните мачове на стадиона " Артър Аш " във Флъшинг Медоус. Да печеля сета с ас.
Целият ми доскорошен живот беше тенис. Баща ми споделя, че за първи път съм хванала ракетата на 3 години, само че аз си мисля, че е било още по-рано. Има една фотография, на която Винъс ме бута в количка на един тенис корт и надали съм на повече от 18 месеца.
За разлика от Винъс, която постоянно е излъчвала издръжливост и класа, аз в никакъв случай не съм успявала да удържам страстите си.
Спомням си, че се пробвах да пиша букви в детската градина и не се получаваше съвършено, поради което плачех по цяла нощ. Бях ужасно ядосана. Изтривах и пренаписвах " А " още веднъж и още веднъж, а майка ми позволяваше да не дремя през нощта, до момента в който сестрите ми бяха по леглата.
Такава съм си била постоянно. Искам да бъда велика. Искам да бъда съвършена. Знам, че няма такова нещо като " съвършен " човек, само че каквото и да значи това за мен, в никакъв случай не съм желала да спирам, до момента в който не го реализира.
За мен това е същността на Серина: да чакам най-хубавото от себе си и оборвам прогнозите на хората.
Има толкоз доста мачове, които съм печелила, тъй като нещо ме е ядосало или някой ме е " отписвал ". Това ме мотивираше. Изградих кариерата си посредством фокусиране на гнева и негативността си, трансформирайки ги в нещо хубаво.
Сестра ми Винъс ми сподели един път, че когато някой твърди, че не можеш да направиш нещо, го споделя, тъй като той не може да го направи.
Но аз съумях. Вие също можете.
Ако сте гледали кино лентата " King Richard ", знаете, че когато бях малко дете, не бях изключително добра в тениса. Натъжавах се, когато не успявах да получа всички ранни шансове на Винъс, само че това ми оказа помощ.
Накара ме да работя по-здраво, трансформира ме в див войник. Пътувах по шампионати с Винъс като неин спаринг сътрудник, а в случай че имаше отворен слот, се включвах да играя. Следвах я по целия свят и я следих.
Когато тя изгубеше, разбирах за какво - и подсигурявах, че аз няма да изгубя по същия метод. Така започнах да се качвам толкоз нагоре по ранглистите, тъй като учих уроците от загубите на Винъс, вместо по сложния метод - от своите лични загуби.
Сякаш аз също играех нейните мачове. Добре подражавам. Израствайки, пробвах да копирам Пийт Сампрас. Обичах Моника Селеш, а след това започнах да я уча. Гледах, слушах и по-късно нападнах. Но в случай че не бях в сянката на Винъс, в никакъв случай нямаше да бъда това, което съм.
Когато някой сподели, че съм просто по-малката сестра - тогава в действителност се ядосах.
Започнах да играя тенис с задачата да печеля US Open. Не мислих какво ще върша по-късно. Но просто продължих да надвивам. Спомням си, когато надскочих броя на успехите на Мартина Хингис от Големия шлем. След това - на Селеш. След това изравних Били Джийн Кинг, която е голямо ентусиазъм за мен поради метода, по който първа наложи равенството на половете във всички спортове.
След това се изкачих на върха при Крис Евърт и Мартина Навратилова. Има толкоз доста хора, които споделят, че не съм най-хубавата в историята, тъй като не съумях да подобря върха на Маргарет Корт с 24 трофеи от Големия шлем - тя го реализира преди open-ерата, която стартира през 1968.
Ще излъжа, в случай че кажа, че не желаех да подобря този връх. Естествено, че желая. Но в действителност не мисля за нея всеки ден. Ако съм на край на шампионат от Големия шлем, тогава мисля за върха.
Може би мисля за него прекомерно доста, а това не ми помагаше. По мое мнение - трябваше да имам над 30 трофея. Имах късмет откакто се върнах от бременността.
Преминах от цезарово сечение през втори пулмонарен емболизъм до край на Големия шлем. Играех, до момента в който кърмех. Играех, до момента в който преживявах постродилна меланхолия. Но не завоювах. Трябваше, щеше, можеше. Не играх по този начин, както трябваше или можеше. Но играх 23 пъти и това е задоволително. Всъщност е необикновено. Но в случай че в този момент би трябвало да предпочитам сред надграждане на CV-то ми в тениса и надграждане на фамилията ми - предпочитам второто.
По-рано в кариерата си в никакъв случай не съм се замисляла за деца. Имаше моменти, в които се чудих дали въобще би трябвало да раждам деца в този свят с всички проблеми, които съществуват в неог.
Никога не съм била изключително самоуверена или спокойна към бебета и дребни деца, по тази причина си милих, че в случай че в миналото родя, ще наема хора, с цел да поставят грижи 24/7.
Няма да неистина - опредлено разгадавам на много поддръжка. Но също така съм необикновено отдадена майка. Съпругът ми ще ви каже, че съм прекомерно отдадена.
За 5 години Олимпия е прекарала единствено един 24-часов интервал надалеч от мен. През последната година, до момента в който се възстановявах от травма на задния бедрен мускул, можех да я взимам от учебно заведение в 4 или 5 дни от седмицата и нямах самообладание да видя по какъв начин лицето ѝ грее, когато излезе от постройката и види, че я очаквам.
Истината е, че нищо не съставлява жертва за мен, когато става дума за Олимпия. Всичко има смисъл. Искам да я науча по какъв начин да си връзва обувките, по какъв начин да чете, от кое място идват бебетата, да ѝ опиша за Бог. Така както моята майка ме е учила.
Докато тя пораства, всеки месец се случва нещо друго. Напоследък гледа готварски излъчвания дружно с мен. Сега печем с моделин, което е ужасно занимателно.
Тя обича една игра, която се споделя " Подът е лава " - в нея би трябвало да направиш всичко допустимо, с цел да не стъпваш на земята. Обичам да класифицирам подготвителната си зала за играта и да слагам степенките и машините за тежести като трудности по маршрута. Харесвам всичко, което тя харесва.
Мисля, че тенисът - за съпоставяне - постоянно се е усещал като жертва за мен, въпреки че харесвах да му се приписвам. Когато си по-млад, виждаш по какъв начин децата се забавляват и ти също искаш да си измежду тях, само че знаеш, че би трябвало да си на корта и се надяваш, че някой ден това ще се отплати.
Родителите ми бяха доста взискателни към мен. Сега доста родители споделят: " Оставете децата да вършат каквото си желаят ". Ами, по този метод няма да стигнат до мястото, на което съм аз.
Не съм се бунтувала като дете. Работих крепко и съблюдавах разпоредбите. Искам да бъда взискателна към Олимпия - не в тениса, а в това, което притегля интереса ѝ. Но не желая да съм прекомерно взискателна. Все още се пробвам да открия този баланс.
В моя личен живот салдото последователно се реалокира към Serena Ventures. Винаги споделям, че съм като гъба: нощем си лягам и изстисквам всичко от себе си, тъй че на идващия ден да мога да поема колкото може повече нова информация. Всяка заран се вълнувам, когато сляза в офиса си и се впусна в диалози в Zoom или проверявам купища компании, в които обмисляме да влагаме.
Ние сме дребна, само че растяща компания с шестима души, разпръснати сред Флорида, където главно пребивавам, Тексас и Калифорния.
Започнах да влагам преди 9 години и в действителност се влюбих в това през цялото време - без значение дали става дума за авансово финансиране, когато влагаш пари просто в една концепция, или на идващия стадий, когато концепцията към този момент се е трансформирала в артикул.
Написах един от първите чекове за MasterClass. Това е една от 16-те компании еднорози, оценени на повече от 1 милиарда $, когито Serena Ventures е финансирала, дружно с Tonal, Impossible Foods, Noom и Esusu и други
Тази година привлякохем 111 млн. $ външно финансиране от банки, частни лица и фамилни компании. 78% от портфолиото ни са сдружения, стартирани от дами и цветнокожи хора, тъй като самите ние сме такива. От друга страна - брачният партньор ми е бял, по тази причина за мен е значимо да сме отворени към всички. Serena Ventures беше напълно женски бизнес до неотдавна, когато за първи път привлякохме мъж - по линия на " разнообразието "!
Преди няколко години участвах в конференция, проведена от JPMorgan Chase, където следих диалог сред Джейми Даймън и Карин Зайдман-Бекер - CEO на компанията за сигурност Clear. Карин изясни, че по-малко от 2% от всички средства от фондове за рискови вложения отиват при дами.
Помислих си, че е направила неточност. Казах си - няма метод 98% от този капитал да се дава на мъже. По-късно я попитах и тя удостовери. Тогава разбрах, че някой, който наподобява като мен, би трябвало да стартира да подписва огромните чекове.
Понякога сходните хора се притеглят. Мъжете пишат огромни чекове едни на други, а с цел да можем да го променим, би трябвало повече хора, които наподобяват на мен, да са в позиция, в която могат да връщат вложения към такива като тях.
Благодарна съм на дами като Карин, Шерил Сандбърг и други мои ментори. Важно е да има дами, които имат вяра в теб и те стимулират да мислиш и действаш по-мащабно.
През последната година Алексис и аз опитвахме да имаме още едно дете и неотдавна получихме информация от моя доктор, която ме успокои и ме накара да усещам, че когато сме подготвени, можем да разтеглим фамилията си.
Определено не желая да бъда още веднъж бременна, до момента в който съм спортист. Трябва да бъда или с двата крайници в тениса, или с двата крайници на открито.
Тази пролет усетих предпочитание да се върна на корта за първи път от 7 месеца. Говорих с Тайгър Уудс, с който сме другари, и го попитах за съвет какво да върша с кариерата си в тениса. Казах му: " Не знам какво да върша: мисля, че съм го преодоляла, само че може и да не съм ".
Тайгър настояваше да бъда звяр по същия метод, по който е и той. Каза ми: " Серина, за какво не си дадеш две седмици? Няма потребност да се ангажираш с нищо. Порсто излизай на корта всеки ден за две седмици, давай всичко от себе си и виж какво ще стане ".
Казах му: " Добре, мисля, че мога да го направя ". И не го направих. Но след един месец още веднъж пробвах. Усетих магия, когато още веднъж подвигнах ракетата. И беше ужасно. Наистина ужасно. Колебаех се дали да играя на Уимбълдън и US Open по-късно. Както към този момент споделих, цялата тази еволюция не е лесна за мен.
Не бих желала да мисля за наследството си. Често ме питат за това, само че в никакъв случай не съм сигурна какво тъкмо би трябвало да кажа. Иска ми се да мисля, че с помощта на възможностите, които имах, дамите спортистки усещат, че могат да бъдат себе си на корта.
Могат да играят нападателно и да подвигат пестник. Могат да бъдат мощни, само че и красиви. Могат да носят каквото изискат и да споделят каквото изискат, да мачкат и да бъдат горди.
Правила съм доста неточности в своята кариера. Грешките са опция да учиш и съм се възползвала от тези моменти. Далеч не съм съвършена, само че получавам доста рецензии и ми се желае да мисля, че преминавам през компликации като професионална тенисистка, тъй че идващото потомство да не бъде насила да го прави.
През годините се надявам, че хората ще гледат на мен като на знак на нещо по-голямо от тениса. Възхищавам се на Били Джийн, тъй като тя надскочи спорта. Бих желала да споделят: " Серина е такава и такава, тя беше велика тенисистка и завоюва доста шлемове ".
За страдание не бях подготвена да печеля Уимбълдън тази година. И не знам дали ще съм подготвена да печеля Ню Йорк. Но ще се опитам. И предварителните шампионати ще са занимателни. Знам, че почитателите си фантазират, че можех да изравня Маргарет в Лондон, а по-късно вероятно да победя върха ѝ в Ню Йорк и на церемонията да кажа " Сбогом ". Разбирам ги. Това е хубава фикция. Но не диря параден заключителен миг на корта.
Не се оправям добре със сбогуванията, най-лошата в света съм в това отношение. Но желая да знаете, че съм ви толкоз признателна, че не мога да го изразя с думи. Вие ме доведохте до толкоз доста победи и титли. Ще ми липсва онази моя версия - момичето, което играеше тенис. И вие ще ми липсвате.
Уилямс разказва претекстовете си в публикация, оповестена в стилното списание Vogue.
" Повярвайте ми - в никакъв случай не съм желала да се постанова да предпочитам сред тениса и фамилията. Не считам, че това е заслужено. Ако бях мъж, нямаше да пиша всичко това, тъй като щях да съм на корта, да играя и да спечелвам, до момента в който жена ми прави физическия труд за увеличението на фамилията ни ", разяснява тя.
В публикацията Уилямс показва, че през последната година тя и брачният партньор ѝ Алексис Оханян са се посветили на желанието да имат още едно дете след 5-годишната Олимпия.
Една от аргументите е, че първородната щерка е почнала да мечтае да има по-малка сестра - концепция, която Серина споделя, че обмисля с огромно внимание, защото самата тя е минимум дете в семейство с пет девойки.
" Наскоро получихме информация от лекаря ми, която ме успокои и ме накара да усещам, че когато сме подготвени, можем да увеличим фамилията си. Със сигурност не желая да бъда бремена още веднъж, до момента в който съм деен спортист. Трябва да бъда или с двата крайници в тениса, или с двата крайници на открито ". споделя тя.
Уилямс ще навърши 41 години през идващия месец. Тя поставя завършек на кариерата си със 73 сингъл победи, 23 трофеи в шампионати за двойки и над 94 млн. $ облага от шампионати.
Тя е носителка на 23 трофеи от Големия шлем и е на второ място във безконечната ранглиста за най-хубавите дами тенисистки след Маргарет Корт.
Цялото писмо на Серина Уилямс за прощаване със спорта можете да прочетете тук:
Тази заран щерка ми Олимпия, която навършва 5 години този месец, и аз отивахме да вземем новия ѝ паспорт преди да отпътуваме за Европа. Бяхме в колата, а тя държеше телефона ми и използваше интерактивно просветително приложение, което харесва.
Гласът на робота я попита следния въпрос: Каква искаш да бъдеш, когато пораснеш?
Тя не знаеше, че я чувам, само че можех да чуя по какъв начин прошепва отговора в телефона.
Тя сподели: " Искам да бъда огромна сестра ".
Олимпия го споделя постоянно, даже когато знае, че чувам. Понякога преди да си легне, се моли на Йехова да ѝ донесе дребна сестричка. (Не желае да има нищо общо с братче!). Самата аз съм най-малкото дете от пет сестри и за мен те са героини, по тази причина почувствах, че това е миг, в който би трябвало да се вслушам доста деликатно.
Повярвайте ми - в никакъв случай не съм желала да се постанова да предпочитам сред тениса и фамилията. Не считам, че това е заслужено. Ако бях мъж, нямаше да пиша всичко това, тъй като щях да съм на корта, да играя и да спечелвам, до момента в който жена ми прави физическия труд за увеличението на фамилията ни.
Може би щях да наподобявам повече на Том Брейди, в случай че имах тази възмонжост.
Не ме разбирайте неправилно: обичам обстоятелството, че съм жена, както и обичах всяка секунда от интервала, в който бях бременна с Олимпия. Бях една от тези достадни дами, които обожават бременността си и работих до деня, в който се наложи да отида в болничното заведение - единствено че нещата станаха ужасно комплицирани по-късно.
И съвсем направих немислимото: доста хора не осъзнават, че бях във втория месец на бременността си, когато завоювах Australian Open през 2017 година Но след един месец навършвам 41 години и обстановката скоро ще би трябвало да се промени.
Никога не съм харесвала думата retirement ( " отдръпване ", или " пенсиониране " ). Не ми звучи като съвременна дума. Разсъждавам за това по-скоро като transition ( " преход " ), само че желая да употребявам деликатно тази дума, тъй като тя значи нещо доста характерно и значимо за избрана общественост (терминът " transition " отбелязва и процеса по промяна на пола).
Може би най-хубавата дума, с която мога да опиша какво считам да направя, е еволюция.
Искам да ви кажа, че ще прогресирам отвън тениса към други неща, които са значими за мен. Преди няколко години без доста звук основах Serena Ventures, компания за рискови вложения.
Скоро по-късно сътворих семейство. Искам да увелича това семейство.
Но до момента се колбаех да призная пред себе си или пред различен, че ще се наложи да спра с тениса.
С моя брачен партньор Алексис рядко приказваме за това; като че ли тематиката е табу.
Не мога да проведа този диалог и с мама или баща. Сякаш не е истина, до момента в който не го кажеш на глас. Понякога тематиката се повдига, в гърлото ми се образува неприятна буца и стартирам да рева.
Единственият човек, с който в действителност съм обсъждала този въпрос, е терапевтът ми.
Със сигурност няма да затулям истината. Знам, че доста хора се вълнуват и нямат самообладание да се отдръпват от тениса, и ми се желае да бях като тях.
Ашли Барти беше No. 1 в света, когато се отдръпна от спорта през март и имам вяра, че тя в действителност се е чувствала подготвена да продължи напред с живота си.
Каролине Возняцки, която е една от най-хубавите ми приятелки, почувства облекчение, когато се отдръпна през 2020 година
Възхищавам им се, само че ще бъда откровена. За мен няма никакво благополучие в тази тематика. Знам, че е необичайно да го кажа, само че изпитвам голяма болежка. Това е най-тежкото нещо, което бих могла да си показва. Мразя го. Мразя обстоятелството, че би трябвало да заставам на този кръстопът. Постоянно си споделям, че ми се желае да беше по-лесно - само че не е.
Разкъсвам се - не желая да спирам, само че в това време съм подготвена за нещо ново. Не знам с какви очи ще погледна списанието, когато този брой излезе, като знам, че това е всичко, това е краят на историята, която стартира в Комптън, Калифорния, с едно малко чернокожо момиче, което просто искаше да играе тенис.
Спортът ми даде толкоз доста. Обичам да надвивам. Обичам борбата. Обичам да развличам хората. Не съм сигурна дали всеки състезател гледа по този метод на спорта, само че аз обичам аспекта на представлението - да мога да развличам хората седмица след седмица.
Някои от най-щастливите моменти в живота ми се случиха, до момента в който очаквам в тунела в Мелбърн, след което излизам на " Род Лейвър Арина " със слушалките си, до момента в който се пробвам да не изгубвам централизация и да заглуша шума, само че все пак чувствам силата на публиката.
Нощните мачове на стадиона " Артър Аш " във Флъшинг Медоус. Да печеля сета с ас.
Целият ми доскорошен живот беше тенис. Баща ми споделя, че за първи път съм хванала ракетата на 3 години, само че аз си мисля, че е било още по-рано. Има една фотография, на която Винъс ме бута в количка на един тенис корт и надали съм на повече от 18 месеца.
За разлика от Винъс, която постоянно е излъчвала издръжливост и класа, аз в никакъв случай не съм успявала да удържам страстите си.
Спомням си, че се пробвах да пиша букви в детската градина и не се получаваше съвършено, поради което плачех по цяла нощ. Бях ужасно ядосана. Изтривах и пренаписвах " А " още веднъж и още веднъж, а майка ми позволяваше да не дремя през нощта, до момента в който сестрите ми бяха по леглата.
Такава съм си била постоянно. Искам да бъда велика. Искам да бъда съвършена. Знам, че няма такова нещо като " съвършен " човек, само че каквото и да значи това за мен, в никакъв случай не съм желала да спирам, до момента в който не го реализира.
За мен това е същността на Серина: да чакам най-хубавото от себе си и оборвам прогнозите на хората.
Има толкоз доста мачове, които съм печелила, тъй като нещо ме е ядосало или някой ме е " отписвал ". Това ме мотивираше. Изградих кариерата си посредством фокусиране на гнева и негативността си, трансформирайки ги в нещо хубаво.
Сестра ми Винъс ми сподели един път, че когато някой твърди, че не можеш да направиш нещо, го споделя, тъй като той не може да го направи.
Но аз съумях. Вие също можете.
Ако сте гледали кино лентата " King Richard ", знаете, че когато бях малко дете, не бях изключително добра в тениса. Натъжавах се, когато не успявах да получа всички ранни шансове на Винъс, само че това ми оказа помощ.
Накара ме да работя по-здраво, трансформира ме в див войник. Пътувах по шампионати с Винъс като неин спаринг сътрудник, а в случай че имаше отворен слот, се включвах да играя. Следвах я по целия свят и я следих.
Когато тя изгубеше, разбирах за какво - и подсигурявах, че аз няма да изгубя по същия метод. Така започнах да се качвам толкоз нагоре по ранглистите, тъй като учих уроците от загубите на Винъс, вместо по сложния метод - от своите лични загуби.
Сякаш аз също играех нейните мачове. Добре подражавам. Израствайки, пробвах да копирам Пийт Сампрас. Обичах Моника Селеш, а след това започнах да я уча. Гледах, слушах и по-късно нападнах. Но в случай че не бях в сянката на Винъс, в никакъв случай нямаше да бъда това, което съм.
Когато някой сподели, че съм просто по-малката сестра - тогава в действителност се ядосах.
Започнах да играя тенис с задачата да печеля US Open. Не мислих какво ще върша по-късно. Но просто продължих да надвивам. Спомням си, когато надскочих броя на успехите на Мартина Хингис от Големия шлем. След това - на Селеш. След това изравних Били Джийн Кинг, която е голямо ентусиазъм за мен поради метода, по който първа наложи равенството на половете във всички спортове.
След това се изкачих на върха при Крис Евърт и Мартина Навратилова. Има толкоз доста хора, които споделят, че не съм най-хубавата в историята, тъй като не съумях да подобря върха на Маргарет Корт с 24 трофеи от Големия шлем - тя го реализира преди open-ерата, която стартира през 1968.
Ще излъжа, в случай че кажа, че не желаех да подобря този връх. Естествено, че желая. Но в действителност не мисля за нея всеки ден. Ако съм на край на шампионат от Големия шлем, тогава мисля за върха.
Може би мисля за него прекомерно доста, а това не ми помагаше. По мое мнение - трябваше да имам над 30 трофея. Имах късмет откакто се върнах от бременността.
Преминах от цезарово сечение през втори пулмонарен емболизъм до край на Големия шлем. Играех, до момента в който кърмех. Играех, до момента в който преживявах постродилна меланхолия. Но не завоювах. Трябваше, щеше, можеше. Не играх по този начин, както трябваше или можеше. Но играх 23 пъти и това е задоволително. Всъщност е необикновено. Но в случай че в този момент би трябвало да предпочитам сред надграждане на CV-то ми в тениса и надграждане на фамилията ми - предпочитам второто.
По-рано в кариерата си в никакъв случай не съм се замисляла за деца. Имаше моменти, в които се чудих дали въобще би трябвало да раждам деца в този свят с всички проблеми, които съществуват в неог.
Никога не съм била изключително самоуверена или спокойна към бебета и дребни деца, по тази причина си милих, че в случай че в миналото родя, ще наема хора, с цел да поставят грижи 24/7.
Няма да неистина - опредлено разгадавам на много поддръжка. Но също така съм необикновено отдадена майка. Съпругът ми ще ви каже, че съм прекомерно отдадена.
За 5 години Олимпия е прекарала единствено един 24-часов интервал надалеч от мен. През последната година, до момента в който се възстановявах от травма на задния бедрен мускул, можех да я взимам от учебно заведение в 4 или 5 дни от седмицата и нямах самообладание да видя по какъв начин лицето ѝ грее, когато излезе от постройката и види, че я очаквам.
Истината е, че нищо не съставлява жертва за мен, когато става дума за Олимпия. Всичко има смисъл. Искам да я науча по какъв начин да си връзва обувките, по какъв начин да чете, от кое място идват бебетата, да ѝ опиша за Бог. Така както моята майка ме е учила.
Докато тя пораства, всеки месец се случва нещо друго. Напоследък гледа готварски излъчвания дружно с мен. Сега печем с моделин, което е ужасно занимателно.
Тя обича една игра, която се споделя " Подът е лава " - в нея би трябвало да направиш всичко допустимо, с цел да не стъпваш на земята. Обичам да класифицирам подготвителната си зала за играта и да слагам степенките и машините за тежести като трудности по маршрута. Харесвам всичко, което тя харесва.
Мисля, че тенисът - за съпоставяне - постоянно се е усещал като жертва за мен, въпреки че харесвах да му се приписвам. Когато си по-млад, виждаш по какъв начин децата се забавляват и ти също искаш да си измежду тях, само че знаеш, че би трябвало да си на корта и се надяваш, че някой ден това ще се отплати.
Родителите ми бяха доста взискателни към мен. Сега доста родители споделят: " Оставете децата да вършат каквото си желаят ". Ами, по този метод няма да стигнат до мястото, на което съм аз.
Не съм се бунтувала като дете. Работих крепко и съблюдавах разпоредбите. Искам да бъда взискателна към Олимпия - не в тениса, а в това, което притегля интереса ѝ. Но не желая да съм прекомерно взискателна. Все още се пробвам да открия този баланс.
В моя личен живот салдото последователно се реалокира към Serena Ventures. Винаги споделям, че съм като гъба: нощем си лягам и изстисквам всичко от себе си, тъй че на идващия ден да мога да поема колкото може повече нова информация. Всяка заран се вълнувам, когато сляза в офиса си и се впусна в диалози в Zoom или проверявам купища компании, в които обмисляме да влагаме.
Ние сме дребна, само че растяща компания с шестима души, разпръснати сред Флорида, където главно пребивавам, Тексас и Калифорния.
Започнах да влагам преди 9 години и в действителност се влюбих в това през цялото време - без значение дали става дума за авансово финансиране, когато влагаш пари просто в една концепция, или на идващия стадий, когато концепцията към този момент се е трансформирала в артикул.
Написах един от първите чекове за MasterClass. Това е една от 16-те компании еднорози, оценени на повече от 1 милиарда $, когито Serena Ventures е финансирала, дружно с Tonal, Impossible Foods, Noom и Esusu и други
Тази година привлякохем 111 млн. $ външно финансиране от банки, частни лица и фамилни компании. 78% от портфолиото ни са сдружения, стартирани от дами и цветнокожи хора, тъй като самите ние сме такива. От друга страна - брачният партньор ми е бял, по тази причина за мен е значимо да сме отворени към всички. Serena Ventures беше напълно женски бизнес до неотдавна, когато за първи път привлякохме мъж - по линия на " разнообразието "!
Преди няколко години участвах в конференция, проведена от JPMorgan Chase, където следих диалог сред Джейми Даймън и Карин Зайдман-Бекер - CEO на компанията за сигурност Clear. Карин изясни, че по-малко от 2% от всички средства от фондове за рискови вложения отиват при дами.
Помислих си, че е направила неточност. Казах си - няма метод 98% от този капитал да се дава на мъже. По-късно я попитах и тя удостовери. Тогава разбрах, че някой, който наподобява като мен, би трябвало да стартира да подписва огромните чекове.
Понякога сходните хора се притеглят. Мъжете пишат огромни чекове едни на други, а с цел да можем да го променим, би трябвало повече хора, които наподобяват на мен, да са в позиция, в която могат да връщат вложения към такива като тях.
Благодарна съм на дами като Карин, Шерил Сандбърг и други мои ментори. Важно е да има дами, които имат вяра в теб и те стимулират да мислиш и действаш по-мащабно.
През последната година Алексис и аз опитвахме да имаме още едно дете и неотдавна получихме информация от моя доктор, която ме успокои и ме накара да усещам, че когато сме подготвени, можем да разтеглим фамилията си.
Определено не желая да бъда още веднъж бременна, до момента в който съм спортист. Трябва да бъда или с двата крайници в тениса, или с двата крайници на открито.
Тази пролет усетих предпочитание да се върна на корта за първи път от 7 месеца. Говорих с Тайгър Уудс, с който сме другари, и го попитах за съвет какво да върша с кариерата си в тениса. Казах му: " Не знам какво да върша: мисля, че съм го преодоляла, само че може и да не съм ".
Тайгър настояваше да бъда звяр по същия метод, по който е и той. Каза ми: " Серина, за какво не си дадеш две седмици? Няма потребност да се ангажираш с нищо. Порсто излизай на корта всеки ден за две седмици, давай всичко от себе си и виж какво ще стане ".
Казах му: " Добре, мисля, че мога да го направя ". И не го направих. Но след един месец още веднъж пробвах. Усетих магия, когато още веднъж подвигнах ракетата. И беше ужасно. Наистина ужасно. Колебаех се дали да играя на Уимбълдън и US Open по-късно. Както към този момент споделих, цялата тази еволюция не е лесна за мен.
Не бих желала да мисля за наследството си. Често ме питат за това, само че в никакъв случай не съм сигурна какво тъкмо би трябвало да кажа. Иска ми се да мисля, че с помощта на възможностите, които имах, дамите спортистки усещат, че могат да бъдат себе си на корта.
Могат да играят нападателно и да подвигат пестник. Могат да бъдат мощни, само че и красиви. Могат да носят каквото изискат и да споделят каквото изискат, да мачкат и да бъдат горди.
Правила съм доста неточности в своята кариера. Грешките са опция да учиш и съм се възползвала от тези моменти. Далеч не съм съвършена, само че получавам доста рецензии и ми се желае да мисля, че преминавам през компликации като професионална тенисистка, тъй че идващото потомство да не бъде насила да го прави.
През годините се надявам, че хората ще гледат на мен като на знак на нещо по-голямо от тениса. Възхищавам се на Били Джийн, тъй като тя надскочи спорта. Бих желала да споделят: " Серина е такава и такава, тя беше велика тенисистка и завоюва доста шлемове ".
За страдание не бях подготвена да печеля Уимбълдън тази година. И не знам дали ще съм подготвена да печеля Ню Йорк. Но ще се опитам. И предварителните шампионати ще са занимателни. Знам, че почитателите си фантазират, че можех да изравня Маргарет в Лондон, а по-късно вероятно да победя върха ѝ в Ню Йорк и на церемонията да кажа " Сбогом ". Разбирам ги. Това е хубава фикция. Но не диря параден заключителен миг на корта.
Не се оправям добре със сбогуванията, най-лошата в света съм в това отношение. Но желая да знаете, че съм ви толкоз признателна, че не мога да го изразя с думи. Вие ме доведохте до толкоз доста победи и титли. Ще ми липсва онази моя версия - момичето, което играеше тенис. И вие ще ми липсвате.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ