Легендата на Милан Андрий Шевченко е казал не“ на Рома,

Легендата на Милан Андрий Шевченко е споделил „ не “ на Рома, до момента в който е бил част от Челси. Вместо това той се върна при „ росонерите “ чартърен. „ През 2008 година бях на 50% от предходния Шевченко. Дори Лучано Спалети ми се обади, с цел да отида в Рома, огромен благородник. Но за мен завръщането в Италия означаваше единствено Милан “, разкри някогашният украински нападател в изявление пред Лука Тони за предаването Fenomeni на Prime Sport.

Този виц на носителя на „ Златната топка “ за 2003 година е част от по-дълъг диалог, в който той разкрива и отхвърли си на Реал Мадрид: „ През 2002 и 2003 година ме потърсиха, само че аз успокоих Силвио Берлускони, като му споделих, че към момента не съм направил нищо значимо за Милан. За мен задачата беше да спечелвам и да дам всичко от себе си за Милан. “ Относно прекосяването си в Челси през 2006 година той добави: „ Беше предизвикателство. В оня миг британският футбол таман доближаваше днешните си равнища. Спомням си, че гледах Милан – Рома от трибуната с почитателите, целият стадион пееше за мен и ме молеше да остана, а аз плаках дружно с тях. Беше мъчно решение, само че желаех да опитам нещо ново. Съотборниците ми бяха доста покрай мен в този миг. На идната година Милан завоюва Шампионската лига, само че не скърбя, знам, че им дадох душата си. “

Любовната история сред Милан и Шевченко е дълга. Една съдбовна връзка, както си спомня самият той: „ Когато играех в школата на Динамо (Киев), дойдохме в Италия за шампионат и посетихме „ Сан Сиро “. Когато влязох, изпитах доста мощно чувство, знаех, че ще се върна на този стадион като състезател. Един ден Ариедо Брайда пристигна в Украйна, с цел да ми даде фланелка на Милан с името Шевченко. Каза ми, че в случай че един ден играя с тази фланелка, мога да печеля „ Златната топка “. “

През 2003 година пристигна и триумфът в Шампионската лига в италианското дерби на финала на „ Олд Трафорд “ против Ювентус. Украинецът описа любопитна преживелица от осъществяването на дузпите против Джанлуиджи Буфон: „ Наблюдавах го при всички предходни дузпи. Трябваше да изчакам той да избере ъгъл. С всяка крачка към топката си повтарях: „ Не променяй решението си, не променяй решението си “, тъй като към този момент знаех къде ще я ритна, само че не и по какъв начин. Когато застанах на точката, за миг не чух съдийския сигнал и по тази причина, както се вижда от фрагментите, продължавах да се обръщам, гледайки ту него, ту Джиджи. След това, когато се върнах в съблекалнята, се усещах изтощен, бях празен. Бях дал всичко от себе си. “
Шевченко се опълчи на завръщането на Русия в интернационалните надпревари
Днес Шевченко е президент на Украинската футболна федерация. Относно обстановката в родината си някогашният нападател съобщи: „ Децата страдат най-вече. Някои са изгубили родителите си или бащите им пазят родината. Като федерация сключваме съглашения, с цел да ги извеждаме отвън страната, само че организирахме и вътрешен шампионат с над 16 000 младежи, наградени от тримата украински носители на „ Златната топка “ – аз, Блохин и Беланов. Да видиш митове дава вяра и глътка въздух. Чувствам се късметлия, тъй като съумявам да основа нещо за нашите деца и да направя положително за тях. Сега се приготвяме за Световното състезание – извънредно значима цел за нашия народ и футболисти. Много е комплицирано, би трябвало да осигурим мачове и тренировки на безвредни места, до момента в който шампионата и вътрешните ни надпревари не престават. Стадионите са отворени, само че оптималният потенциал е съгласуван с този на бомбоубежището. Научих едно нещо от войната – би трябвало да се опитваш по всевъзможен метод да намериш решение, тъй като няма нищо невероятно “.