Аладжов: Гунди е най-голямата фигура, той ме насърчи
Легендата на Левски Стефан Аладжов даде особено изявление за клубната телевизия на „ сините “. Той си спомни за емблематичния Георги Аспарухов-Гунди, когто дефинира като най-голямата фигура в историята на отбора от Герена. Аладжов описа и за началото си в Левски, както и за това по какъв начин Аспарухов го е насърчил.
„ Посрещнаха рождения си ден в скромна компания. Чувствам се добре и душевен и физически. Всичко е тъкмо. Годините незабелязано идват, часовникът се върти за всички. Връщал съм се обратно в годините. Вече множеството футболисти, след прочут престой у нас гледат да заминат в чужбина “, сподели Аладжов по случай 70-годишния си празник.
„ Брат ми бе в Славия – Кирил – два пъти е бил първенец на троен скок. Боян се занимаваше с плуване, Еми, тренираше дълъг скок. Баща ми е бил в сдружение Юнак. Горе-долу сме спортно семейство. Наследствена е любовта към Левски. Чичо ми е бил ръководител на Левски от 1949 до 1951 година. Той е пропагандира за Левски, когато аз играех в Сливен. Казах му, че няма какво да ме пропагандира, че съм си от Левски. Навивали са ме за ЦСКА, само че споделих, че е парадокс “.
„ Може и самичък да съм се запалил по играта, само че брат ми Емил ме водеше по мачовете постоянно. Първите ми години бяха в учебното заведение. Играехме училищен шампионати. Започнах в Спарта, тогава, в който регион си, там играеш. Постепенно отидох в Сливен и от в Левски. Там 14 години. За последно бях в Спартак Варна “.
„ Гунди е най-голямата фигура. С отворени уста съм го следил. Играеха за Купата на Съветската войска. Аз влязох в съблекалнята. Дойде и той в рейсчето, пристигна при мен, сподели ми, че почнат ли мачовете, би трябвало да вляза, да играя, да се наложа. Той ме насърчи. Голяма фигура беше – освен като състезател, а и като човек – беше непретенциозен, радушен. Винаги да помогне “.
„ Веднъж Гунди си не помни бомбето, един другар на брат ми извади пинсета и събра косата, която бе останала. И до през днешния ден я пази “.
„ Играх 14 години в Левски. Всяка година съвсем играех от 25 до 30 мача. С доста мощни футболисти играх и на тях дължа оценките, които съм спечелил. Кирил Миланов, Панов, доста мощни вратари имахме, Стайков, Бисер Михайлов. По принцип Левски имаше мощни футболисти – славеше се обаче със мощни вратари и нападатели “, добави Аладжов.
„ Барселона 5:4 ги бихме. Пет гола да вкараш на оня състав беше нещо велико. Но ние надскачахме себе си, когато излезеш на терена просто настръхваш. Нямаше празни места. Тръпката бе мощна, раздаваш се оптимално. Тези тимове ни надминаваха във всяко отношение. Излизайки на открито, съдиите свиреха против нас. Не приказвам единствено за Левски, а като цяло за руските тимове. Левски постоянно е имал жестока аудитория и многочислена. Тя превъзхождаше години наред всички тимове и поради тях трябваше да играем над опциите си. Най-вече това ни активизираше оптимално да даваме всичко от себе си “.
„ Просто има вродени неща. Аз съм се възхищавал на Шаламанов, само че не може да се копира – да желая да играя с глава като Гунди или други. Шпагатът ми идваше от вътрешната страна, дебнеш момента “, разяснява още Аладжов.
„ 70-та година много позитивни страсти имаше за мен. Станах и Футболист на България, спечелихме шампионата и Купата на Съветската войска. Помня и 1974 година, спечелихме всичко, единствено самостоятелната премия за великодушие изпуснахме “.
За премията Футболист на годината: „ Запазил съм един вестник. Това е, че двама публицисти Спас Тодоров и Милко Стефанов мисля, че беше, почерпих ги. Бях доста благополучен “.
„ Футболът ми даде доста позитивни неща. Отношенията към хората, позитивни неща доста ми останаха от футбола и това в бъдеще ми е пособие “.
„ Левски нека да си възвърнем публиката. Ние ветераните и да спим на стадиона, няма да я върнат. Ще я върнат актуалните играчи. Хубавите игри ще върнат и успехите. Пред левскарската аудитория като ти скандират името, би трябвало да се раздаваш. Футболист, който желае да играе в Левски, би трябвало да мине и през националния. Така бе преди време. Трябва да имаш сърце, да обичаш Левски. Сега е по-друг моментът. Има много чужденци, някои обаче се раздават все едно за юноши на този тим, като Прохазка да вземем за пример “, приключи една от „ сините “ митове.
„ Посрещнаха рождения си ден в скромна компания. Чувствам се добре и душевен и физически. Всичко е тъкмо. Годините незабелязано идват, часовникът се върти за всички. Връщал съм се обратно в годините. Вече множеството футболисти, след прочут престой у нас гледат да заминат в чужбина “, сподели Аладжов по случай 70-годишния си празник.
„ Брат ми бе в Славия – Кирил – два пъти е бил първенец на троен скок. Боян се занимаваше с плуване, Еми, тренираше дълъг скок. Баща ми е бил в сдружение Юнак. Горе-долу сме спортно семейство. Наследствена е любовта към Левски. Чичо ми е бил ръководител на Левски от 1949 до 1951 година. Той е пропагандира за Левски, когато аз играех в Сливен. Казах му, че няма какво да ме пропагандира, че съм си от Левски. Навивали са ме за ЦСКА, само че споделих, че е парадокс “.
„ Може и самичък да съм се запалил по играта, само че брат ми Емил ме водеше по мачовете постоянно. Първите ми години бяха в учебното заведение. Играехме училищен шампионати. Започнах в Спарта, тогава, в който регион си, там играеш. Постепенно отидох в Сливен и от в Левски. Там 14 години. За последно бях в Спартак Варна “.
„ Гунди е най-голямата фигура. С отворени уста съм го следил. Играеха за Купата на Съветската войска. Аз влязох в съблекалнята. Дойде и той в рейсчето, пристигна при мен, сподели ми, че почнат ли мачовете, би трябвало да вляза, да играя, да се наложа. Той ме насърчи. Голяма фигура беше – освен като състезател, а и като човек – беше непретенциозен, радушен. Винаги да помогне “.
„ Веднъж Гунди си не помни бомбето, един другар на брат ми извади пинсета и събра косата, която бе останала. И до през днешния ден я пази “.
„ Играх 14 години в Левски. Всяка година съвсем играех от 25 до 30 мача. С доста мощни футболисти играх и на тях дължа оценките, които съм спечелил. Кирил Миланов, Панов, доста мощни вратари имахме, Стайков, Бисер Михайлов. По принцип Левски имаше мощни футболисти – славеше се обаче със мощни вратари и нападатели “, добави Аладжов.
„ Барселона 5:4 ги бихме. Пет гола да вкараш на оня състав беше нещо велико. Но ние надскачахме себе си, когато излезеш на терена просто настръхваш. Нямаше празни места. Тръпката бе мощна, раздаваш се оптимално. Тези тимове ни надминаваха във всяко отношение. Излизайки на открито, съдиите свиреха против нас. Не приказвам единствено за Левски, а като цяло за руските тимове. Левски постоянно е имал жестока аудитория и многочислена. Тя превъзхождаше години наред всички тимове и поради тях трябваше да играем над опциите си. Най-вече това ни активизираше оптимално да даваме всичко от себе си “.
„ Просто има вродени неща. Аз съм се възхищавал на Шаламанов, само че не може да се копира – да желая да играя с глава като Гунди или други. Шпагатът ми идваше от вътрешната страна, дебнеш момента “, разяснява още Аладжов.
„ 70-та година много позитивни страсти имаше за мен. Станах и Футболист на България, спечелихме шампионата и Купата на Съветската войска. Помня и 1974 година, спечелихме всичко, единствено самостоятелната премия за великодушие изпуснахме “.
За премията Футболист на годината: „ Запазил съм един вестник. Това е, че двама публицисти Спас Тодоров и Милко Стефанов мисля, че беше, почерпих ги. Бях доста благополучен “.
„ Футболът ми даде доста позитивни неща. Отношенията към хората, позитивни неща доста ми останаха от футбола и това в бъдеще ми е пособие “.
„ Левски нека да си възвърнем публиката. Ние ветераните и да спим на стадиона, няма да я върнат. Ще я върнат актуалните играчи. Хубавите игри ще върнат и успехите. Пред левскарската аудитория като ти скандират името, би трябвало да се раздаваш. Футболист, който желае да играе в Левски, би трябвало да мине и през националния. Така бе преди време. Трябва да имаш сърце, да обичаш Левски. Сега е по-друг моментът. Има много чужденци, някои обаче се раздават все едно за юноши на този тим, като Прохазка да вземем за пример “, приключи една от „ сините “ митове.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ