Павел Панов с любопитни разкази за Зума, ЦСКА, Денев и Котков
Легендата на Левски Павел Панов се върна обратно в спомените си към известни моменти от историята на българския футбол. Той има 13 години зад тила си със синята фланелка, а с националния тим е европейски първенец за юноши и участник на Мондиал'74 във Федерална Република Германия.
Бившият нападател направи забавен коментар пред Sportal.bg по отношение на международната подготовка с Франция, играна през есента на 1976 година в София. При 2:2 тогава капитанът Христо Бонев пропуща дузпа, за която и до през днешния ден се носят митове.
" Няма безпорядък към тази дузпа, всичко си беше наред. Хората, избрани за осъществяване на дузпа, бяхме Христо Бонев, Войн Войнов и аз. Дузпата де факто я завоюва Бонев. Седейки още на тревата, се обърна към нас. Той споделя, че сме избягали. След това по този начин сподели. Е, да избягам от " Васил Левски ", няма накъде. Освен да отидем в езерото. Бяхме си навръх дъгата. Той ни погледна, взе си топката. Не сме имали и диалог кой ще извършва. Заложи я, извърши я, вратарят в единия ъгъл, топката - около гредата. Какво да вършим, случва се. Но може на смешка да го споделя, той е много остроумен, всяко нещо може да го направи като истина. Един страховит футболист, пък и човек ", съобщи Панов в токшоуто на Sportal.bg " От дузпа в тъч ".
" В далечната 1968 година нямах още 18 години, само че към този момент бях балкански първенец за младежи. А младежите тогава бяха до 23 години. Така че вървях добре във футбола. Доста тимове ме желаеха в състава си. ЦСКА имаше право да взимат бойците. Аз обаче избрах Спартак (София), тъй като там можех да играя. Обичах да играя, на 16 години започнах да играя в мъжкия отбор на Септември (София). Бях в разширения състав, взимаха ни ограничения за костюми. Един ден ме прибраха двама полицаи ме прибраха от у дома - единият беше офицер, другият старшина. Заведоха ме в спортната школа " Чавдар " и пристигна предлагането да подпиша молба, че влизам доброволец в казармата, тъй като нямах още 18 години. Държаха месец, бях първият боец в България тогава. За този месец не мога да се оплача - ходех на тренировки, към мен беше прикован Крум Янев, който е легенда на ЦСКА. Ходеше с мен на всички места. Лоши мемоари нямам, само че откакто мина този месец, отхвърлих да подпиша молбата за доброволец и се върнах в Спартак. Вече обаче олимпийският тим беше отпътувал за Мексико. Така че затова пропуснах Олимпиадата ", описа още легендата на Левски.
" Преди международното състезание в Мексико бях с националния тим на турне в Бразилия. Първата ни среща беше против бразилците. На стадион " Морумби " в Сао Пауло против нас се изправи огромен тим - Пеле, който влезе след почивката, Тостао, Ривелино, Жаирзиньо, Карлос Алберто и така нататък Изиграхме още 10 мача по-късно, не загубихме нито един. Дори на един мач ни върнаха на терена да бием дузпи, с цел да се излъчи победител. Може би на мениджъра му стана неловко, че не губим от никой. След мача с Бразилия във вестниците ни даваха по какъв начин излизаме като пеленачета с биберони. Заглавието беше " Бебетата от България направиха еднакъв на Бразилия ". Същата тази Бразилия стана международен първенец през 1970 година. Тогава бях наименуван " Българския Пеле ", сподели още някогашният голмайстор.
" Като се играе " ези и тура " е повече шанс. През 1969 година станахме европейски първенец за юноши. Отстранихме много мощни тимове. На полуфинала бихме тима на Съюз на съветските социалистически републики, станахме първенци след прословутия чоп. Мачът се проточи много време, стартира със закъснение поради дъжд. Мисля, че нашата телевизия тогава за първи път предава младежки мач. Нямаше продължения, стигна се до " ези и тура ". Познах, че ще е " тура ". Жоро Денев беше лежащ долу сред краката на съдията. Викам: " Какво правиш там? ", вика: " Ако беше се паднало " ези ", щях да обърна монетата ". Ние сме трикратни европейски първенци при юношите, това не трябва да се не помни ", довери Панов.
" Когато бях отпред на Ботев (Пловдив), станахме две следващи години втори в шампионата. Финалът за Купата на България против Локомотив (София) през 1995 година се разви много друго. До 30-ата минута напълно умерено нашият тим правеше това, което можеше. Получаваха се нещата. Аз не виждах метод по какъв начин ще загубим срещата. След 30-ата минута нещо се прекатурна. Дали съдията е отговорен, дали ние сме си отговорни сами, не мога да дава отговор. До 30-ата минута обаче, от видяното, бях уверен, че ще спечелим ", сподели още експертът.
" За Гунди каквото и да кажа, ще е малко. Или ще повторя доста неща. Ще ви кажа един случай с Котето. Беше преди мач с ЦСКА. Навремето имах едно балканче. Паднах с него преди срещата, имах проблем с коляното. Бях промяната на Котков. Когато трябваше да бъде заменен, влизах аз. Той вкара 4 гола на ЦСКА и на полувремето още ми вика: " Сине, айде стягай се, ще влизаш ". Аз крещя: " Добре ". Бях тогава 19-20-годишен. През второто полувреме Котето излиза, аз влизам. И всичко това беше, с цел да взема награда. Бях боец, взимах стипендия 60 лв.. Премията беше 80 лв.. Виждате какви хора е имало тогава ", приключи Павел Панов пред Sportal.bg.
Присъединете се към групата на предаването във Фейсбук
Бившият нападател направи забавен коментар пред Sportal.bg по отношение на международната подготовка с Франция, играна през есента на 1976 година в София. При 2:2 тогава капитанът Христо Бонев пропуща дузпа, за която и до през днешния ден се носят митове.
" Няма безпорядък към тази дузпа, всичко си беше наред. Хората, избрани за осъществяване на дузпа, бяхме Христо Бонев, Войн Войнов и аз. Дузпата де факто я завоюва Бонев. Седейки още на тревата, се обърна към нас. Той споделя, че сме избягали. След това по този начин сподели. Е, да избягам от " Васил Левски ", няма накъде. Освен да отидем в езерото. Бяхме си навръх дъгата. Той ни погледна, взе си топката. Не сме имали и диалог кой ще извършва. Заложи я, извърши я, вратарят в единия ъгъл, топката - около гредата. Какво да вършим, случва се. Но може на смешка да го споделя, той е много остроумен, всяко нещо може да го направи като истина. Един страховит футболист, пък и човек ", съобщи Панов в токшоуто на Sportal.bg " От дузпа в тъч ".
" В далечната 1968 година нямах още 18 години, само че към този момент бях балкански първенец за младежи. А младежите тогава бяха до 23 години. Така че вървях добре във футбола. Доста тимове ме желаеха в състава си. ЦСКА имаше право да взимат бойците. Аз обаче избрах Спартак (София), тъй като там можех да играя. Обичах да играя, на 16 години започнах да играя в мъжкия отбор на Септември (София). Бях в разширения състав, взимаха ни ограничения за костюми. Един ден ме прибраха двама полицаи ме прибраха от у дома - единият беше офицер, другият старшина. Заведоха ме в спортната школа " Чавдар " и пристигна предлагането да подпиша молба, че влизам доброволец в казармата, тъй като нямах още 18 години. Държаха месец, бях първият боец в България тогава. За този месец не мога да се оплача - ходех на тренировки, към мен беше прикован Крум Янев, който е легенда на ЦСКА. Ходеше с мен на всички места. Лоши мемоари нямам, само че откакто мина този месец, отхвърлих да подпиша молбата за доброволец и се върнах в Спартак. Вече обаче олимпийският тим беше отпътувал за Мексико. Така че затова пропуснах Олимпиадата ", описа още легендата на Левски.
" Преди международното състезание в Мексико бях с националния тим на турне в Бразилия. Първата ни среща беше против бразилците. На стадион " Морумби " в Сао Пауло против нас се изправи огромен тим - Пеле, който влезе след почивката, Тостао, Ривелино, Жаирзиньо, Карлос Алберто и така нататък Изиграхме още 10 мача по-късно, не загубихме нито един. Дори на един мач ни върнаха на терена да бием дузпи, с цел да се излъчи победител. Може би на мениджъра му стана неловко, че не губим от никой. След мача с Бразилия във вестниците ни даваха по какъв начин излизаме като пеленачета с биберони. Заглавието беше " Бебетата от България направиха еднакъв на Бразилия ". Същата тази Бразилия стана международен първенец през 1970 година. Тогава бях наименуван " Българския Пеле ", сподели още някогашният голмайстор.
" Като се играе " ези и тура " е повече шанс. През 1969 година станахме европейски първенец за юноши. Отстранихме много мощни тимове. На полуфинала бихме тима на Съюз на съветските социалистически републики, станахме първенци след прословутия чоп. Мачът се проточи много време, стартира със закъснение поради дъжд. Мисля, че нашата телевизия тогава за първи път предава младежки мач. Нямаше продължения, стигна се до " ези и тура ". Познах, че ще е " тура ". Жоро Денев беше лежащ долу сред краката на съдията. Викам: " Какво правиш там? ", вика: " Ако беше се паднало " ези ", щях да обърна монетата ". Ние сме трикратни европейски първенци при юношите, това не трябва да се не помни ", довери Панов.
" Когато бях отпред на Ботев (Пловдив), станахме две следващи години втори в шампионата. Финалът за Купата на България против Локомотив (София) през 1995 година се разви много друго. До 30-ата минута напълно умерено нашият тим правеше това, което можеше. Получаваха се нещата. Аз не виждах метод по какъв начин ще загубим срещата. След 30-ата минута нещо се прекатурна. Дали съдията е отговорен, дали ние сме си отговорни сами, не мога да дава отговор. До 30-ата минута обаче, от видяното, бях уверен, че ще спечелим ", сподели още експертът.
" За Гунди каквото и да кажа, ще е малко. Или ще повторя доста неща. Ще ви кажа един случай с Котето. Беше преди мач с ЦСКА. Навремето имах едно балканче. Паднах с него преди срещата, имах проблем с коляното. Бях промяната на Котков. Когато трябваше да бъде заменен, влизах аз. Той вкара 4 гола на ЦСКА и на полувремето още ми вика: " Сине, айде стягай се, ще влизаш ". Аз крещя: " Добре ". Бях тогава 19-20-годишен. През второто полувреме Котето излиза, аз влизам. И всичко това беше, с цел да взема награда. Бях боец, взимах стипендия 60 лв.. Премията беше 80 лв.. Виждате какви хора е имало тогава ", приключи Павел Панов пред Sportal.bg.
Присъединете се към групата на предаването във Фейсбук
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ