Легендата на Левски Емил Велев на 60: Кокалите ме болят, но съм същият дивак!
Легендата на Левски Емил Велев–Кокала чества през днешния ден 60-годишен празник. Той е емблематична фигура в родния футбол, която буди всевъзможни усеща. С него най-популярната игра е по-цветна. Вестник "Мач Телеграф " потърси Велев, който е последният треньор, направил Левски първенец, с цел да разбере какви мисли и усеща го вълнуват точно на юбилея.
- Г-н Велев, Кокал, по какъв начин се чувстваш на 60 години?
- Нормално. Уж по-млад, само че почти си давам отговор на възрастта. Това физически. Болят ме кокалите към този момент, коленете. На 100 % се усещах по-добре, когато бях на 50. Иначе духовно нямам никаква смяна. От много десетилетия съм си същият дивак. Вярвам, че ще бъда подобен, до момента в който съм жив. Надявам се на това. Духът не ме напуща в никакъв случай, а когато излезе от бутилката, става ужасно (смее се). Доволен съм, че още се развличам с заниманието си – футбола и треньорската специалност.
- Какво е най-голямото ти достижение досега?
- Като цяло фамилията ми е №1, по тази точка спор няма. Иначе във футбола мога да разделя нещата на две елементи. Първата е Левски, където съм минал през всички младежки обединения, мъжки тим, бях помощник-треньор, а по-късно и старши. Другата е интервалът ми Израел. В България не съм играл за различен тим с изключение на Левски. Сбъднах и фантазията си да бъда треньор на "сините ". Спечелих трофеи като футболист, а и като треньор. Не мога да съм неудовлетворен от постигнатото изключително като състезател. Мога да кажа, че съм бил на топ равнище, несъмнено, със съотборниците си в Левски.
- Ти си последният треньор, донесъл купата на Левски. До 70-ата ти годишнина ще получиш ли късмет да се завърнеш на "Герена "?
- Няма късмет да се върна. Дори към този момент не го мисля това. Моля се до 70-ата ми годишнина да не остана последният треньор, донесъл купата...
- Станимир Стоилов още веднъж е треньор на Левски. Шансовете за възобновление на клуба към този момент са в пъти по-големи...
- Това е по този начин, само че към момента е рано да се приказва. Трудно Левски още веднъж ще се върне на върха в кратковременен проект. Лудогорец е доста по-напред, даже и ЦСКА е пред нас. Сякаш третото място е по силите на тима с вероятност да се усъвършенстват нещата. Щастлив съм, че концепциите на "Герена " са да се оправи стадионът, да се постоят още стадиони за школата и да се гледа повече към нея. За страдание отново виждаме, че идват чужденци... Ръководството на Левски си взема решение, само че аз персонално щях да виждам единствено към БГ пазара – по-точно школата.
- Стандартното факсимиле за огромните тимове е, че в Академията няма почтени за първия тим...
- Да, някои ще кажат точно това. Като няма, би трябвало да се сътвори, да се работи. Помня, че преди години всеки треньор в школата получаваше пари, в случай че вкара младоци в първия тим. Сега обаче не познавам съвсем никого от треньорите в ДЮШ на "Герена ". Наскоро Елин Топузаков се завърна там, единствено него го знам. Само Топчо не е задоволително.
- Какво в никакъв случай няма да забравиш през тези години?
- Мачовете сред Левски и ЦСКА. Нещата излизаха отвън надзор в тях, напряко летяхме по терена. И дуелите в евротурнирите постоянно ще ми останат в съзнанието. Голям отпечатък у мен остави и онази история от 1985 година, когато ми не разрешиха вечно да играя футбол.
- На терена всички знаят какво стана в оня емблематичен край за Купата с ЦСКА. А какво стана незабавно след мача?
- Нищо изключително. На терена можеше да се ненавиждаме, само че отвън него си бяхме другари. Помня, че вечерта след мача се видяхме с играчите на ЦСКА. Бяхме в няколко заведения със Стоичков и Гошо Димитров. Говорихме си и съжалихме, че е станало това меле. Дори не подозирахме какви санкции ще ни лепнат на идващия ден. Не чакахме нищо сходно.
- Какво стана, откакто комунистите те отстраниха вечно от футбола?
- Беше извънредно. Комунистите желаеха да ни обезличат и Левски, и ЦСКА. Всички осъдени се пръснахме в разнообразни направления. Беше ни неразрешено да се виждаме. Не можеше да стъпваме на стадион. Представяш ли си какво е това наказване за един футболист на 24 години? Започнах работа в силнотоковия цех „ Eлпром-енерго “, който беше ситуиран в „ Илиянци “. Шеф беше Ради Кузманов. Аз върших бобини. Ходих на работа от 6 ч. сутринта до 5 ч. следобяд. Заплатата ми беше към 360 лв.. Като футболист вземах със 100-120 лв. повече, тъй като в Левски се водихме полицаи. Спомням си, че скоро откакто работех в завода, ми се обади Гиби Искренов. Него не го наказаха, тъй като пропусна финала поради травма. Иначе сигурно и той щеше да изгори, доколкото го познавам. Та Гибона ми вика: "Ей, Кокал, къде си в този момент? " Аз му обясних, че работя в цех в „ Илиянци “, а той: "Какъв цех бе, къде е това Илиянци, ти естествен ли си! " Реши, че това е доста надалеч от София. Казах му, че в действителност е близо и той откри един негов прочут да го докара при мен с колата. Дойде по време на обедната отмора, тъй като другояче нямаше по какъв начин да го видя. В завода имаше игрище, на което се проведоха мачлета сред цеховете. Гиби незабавно изиска да играе, едвам го стопирах. Каза, че е гладен, и го заведох в столовата. Взехме си по една табла и се наредихме на опашката. Всички гледаха и не можеха да повярват. Хапнахме с Гибона, а той доста хареса яденето. Говорихме си нещо и в един миг съзнавам, че почивката е свършила от половин час, а целият цех продължава да е в столовата поради Гиби. В един миг пристигна при мен Ради Кузманов и ме накара да изгоня от завода Гибона, тъй като служащите, в това число и аз, няма да можем да си осъществим дневния норматив. Той ни спря производството (смее се).
- Г-н Велев, Кокал, по какъв начин се чувстваш на 60 години?
- Нормално. Уж по-млад, само че почти си давам отговор на възрастта. Това физически. Болят ме кокалите към този момент, коленете. На 100 % се усещах по-добре, когато бях на 50. Иначе духовно нямам никаква смяна. От много десетилетия съм си същият дивак. Вярвам, че ще бъда подобен, до момента в който съм жив. Надявам се на това. Духът не ме напуща в никакъв случай, а когато излезе от бутилката, става ужасно (смее се). Доволен съм, че още се развличам с заниманието си – футбола и треньорската специалност.
- Какво е най-голямото ти достижение досега?
- Като цяло фамилията ми е №1, по тази точка спор няма. Иначе във футбола мога да разделя нещата на две елементи. Първата е Левски, където съм минал през всички младежки обединения, мъжки тим, бях помощник-треньор, а по-късно и старши. Другата е интервалът ми Израел. В България не съм играл за различен тим с изключение на Левски. Сбъднах и фантазията си да бъда треньор на "сините ". Спечелих трофеи като футболист, а и като треньор. Не мога да съм неудовлетворен от постигнатото изключително като състезател. Мога да кажа, че съм бил на топ равнище, несъмнено, със съотборниците си в Левски.
- Ти си последният треньор, донесъл купата на Левски. До 70-ата ти годишнина ще получиш ли късмет да се завърнеш на "Герена "?
- Няма късмет да се върна. Дори към този момент не го мисля това. Моля се до 70-ата ми годишнина да не остана последният треньор, донесъл купата...
- Станимир Стоилов още веднъж е треньор на Левски. Шансовете за възобновление на клуба към този момент са в пъти по-големи...
- Това е по този начин, само че към момента е рано да се приказва. Трудно Левски още веднъж ще се върне на върха в кратковременен проект. Лудогорец е доста по-напред, даже и ЦСКА е пред нас. Сякаш третото място е по силите на тима с вероятност да се усъвършенстват нещата. Щастлив съм, че концепциите на "Герена " са да се оправи стадионът, да се постоят още стадиони за школата и да се гледа повече към нея. За страдание отново виждаме, че идват чужденци... Ръководството на Левски си взема решение, само че аз персонално щях да виждам единствено към БГ пазара – по-точно школата.
- Стандартното факсимиле за огромните тимове е, че в Академията няма почтени за първия тим...
- Да, някои ще кажат точно това. Като няма, би трябвало да се сътвори, да се работи. Помня, че преди години всеки треньор в школата получаваше пари, в случай че вкара младоци в първия тим. Сега обаче не познавам съвсем никого от треньорите в ДЮШ на "Герена ". Наскоро Елин Топузаков се завърна там, единствено него го знам. Само Топчо не е задоволително.
- Какво в никакъв случай няма да забравиш през тези години?
- Мачовете сред Левски и ЦСКА. Нещата излизаха отвън надзор в тях, напряко летяхме по терена. И дуелите в евротурнирите постоянно ще ми останат в съзнанието. Голям отпечатък у мен остави и онази история от 1985 година, когато ми не разрешиха вечно да играя футбол.
- На терена всички знаят какво стана в оня емблематичен край за Купата с ЦСКА. А какво стана незабавно след мача?
- Нищо изключително. На терена можеше да се ненавиждаме, само че отвън него си бяхме другари. Помня, че вечерта след мача се видяхме с играчите на ЦСКА. Бяхме в няколко заведения със Стоичков и Гошо Димитров. Говорихме си и съжалихме, че е станало това меле. Дори не подозирахме какви санкции ще ни лепнат на идващия ден. Не чакахме нищо сходно.
- Какво стана, откакто комунистите те отстраниха вечно от футбола?
- Беше извънредно. Комунистите желаеха да ни обезличат и Левски, и ЦСКА. Всички осъдени се пръснахме в разнообразни направления. Беше ни неразрешено да се виждаме. Не можеше да стъпваме на стадион. Представяш ли си какво е това наказване за един футболист на 24 години? Започнах работа в силнотоковия цех „ Eлпром-енерго “, който беше ситуиран в „ Илиянци “. Шеф беше Ради Кузманов. Аз върших бобини. Ходих на работа от 6 ч. сутринта до 5 ч. следобяд. Заплатата ми беше към 360 лв.. Като футболист вземах със 100-120 лв. повече, тъй като в Левски се водихме полицаи. Спомням си, че скоро откакто работех в завода, ми се обади Гиби Искренов. Него не го наказаха, тъй като пропусна финала поради травма. Иначе сигурно и той щеше да изгори, доколкото го познавам. Та Гибона ми вика: "Ей, Кокал, къде си в този момент? " Аз му обясних, че работя в цех в „ Илиянци “, а той: "Какъв цех бе, къде е това Илиянци, ти естествен ли си! " Реши, че това е доста надалеч от София. Казах му, че в действителност е близо и той откри един негов прочут да го докара при мен с колата. Дойде по време на обедната отмора, тъй като другояче нямаше по какъв начин да го видя. В завода имаше игрище, на което се проведоха мачлета сред цеховете. Гиби незабавно изиска да играе, едвам го стопирах. Каза, че е гладен, и го заведох в столовата. Взехме си по една табла и се наредихме на опашката. Всички гледаха и не можеха да повярват. Хапнахме с Гибона, а той доста хареса яденето. Говорихме си нещо и в един миг съзнавам, че почивката е свършила от половин час, а целият цех продължава да е в столовата поради Гиби. В един миг пристигна при мен Ради Кузманов и ме накара да изгоня от завода Гибона, тъй като служащите, в това число и аз, няма да можем да си осъществим дневния норматив. Той ни спря производството (смее се).
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ