Емил Спасов: Обичащите Левски се изтормозихме последните години, Нар ми ходи по нервите
Легендата на Левски Емил Спасов приказва извънредно за положението на „ сините “ и за кариерата си в предаването „ Код спорт “ по ТВ+. Той бе един от най-силните футболисти на Левски в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век. По-голямата част от кариерата на техничния футболист минава при “сините ”. С тях той печели шест шампионски трофеи и пет купи на България. Шампион и притежател на суперкупата на Кипър през 1989 година с тима на Омония (Никозия). Изиграл е 323 мача в “А ” група и е отбелязал 82 гола. Голмайстор на шампионата през 1984 година с 19 попадения. Обличал е екипите още на Спартак (Варна), шведския Браге и белгийския Антверпен. Има 16 мача и три гола за националния тим на България. Дебютът му е на 12 ноември 1975 година против Испания (1:1). Последният мач с екипа на “лъвовете “ изиграва на 6 февруари 1985 година против Полша – 2:2.
- Г-н Спасов, по какъв начин ще коментирате реванша сред Левски и Хайдук?
- Как да разясня една игра, която на никой не се нрави? Най-малко на хората, които обичат Левски и в последните години се изтормозиха. Всеки сезон чакат нещо ново, позитивно и качествено, което по този начин и не се случва. Отново отчаяние. От трите български тима най-слабо е представянето на Левски. Наблюдавах и част от мача на Ботев (Пловдив), който игра футбол с въодушевление и предпочитание. Млади момчета, които се раздаваха на терена и играеха същински съвременен футбол. Заслужено победиха. Не мисля, че Хайдук (Сплит) беше от такова естество, че да не може да се преодолее. Просто нашият тим е доста слаб.
- Въпреки огромната селекция това лято.
- Няма такава селекция в света, в която на всеки шест месеца се прави тотално възобновяване и смяна със седем-десет индивида, и внезапно почваме да ги постановяваме в тима. В отбора няма колектив, множеството от тях не се познават. Как да стане тим? Няма по какъв начин да се получи! Сменяме треньора през шест месеца, сменяме играчите през шест месеца. Еми, на никое място по света няма такава смяна! Не могат да си го разрешат даже Челси и Манчестър Юнайтед! Ако има някакви промени, то те са две-три и са ужасно качествени. Левски не може да се съпоставя с Юнайтед или с Челси, само че като нямате опция да купувате положителни футболисти, направете състав от млади, перспективни играчи и се пробвайте да ги налагате. Направете колектив и след една-две години да нападаме Шампионска лига или Лига Европа. Всяка година по двама-трима-четирима… То не беше Аниете, не беше този, не беше онзи… Исках да попитам и треньора докога ще търпят Франсис Нар в този тим? Извинявам се доста, в никакъв случай не съм си разрешавал да приказвам за избрани футболисти, само че този състезател две години ми върви по нервите. Аз съм играл на този пост малко по-добър футбол от него. Извинявайте, само че той игра от противниковия тим и ние го търпяхме 60 минути. Какво трябваше да направи този човек, с цел да бъде изваден от състава и докога ще го търпят? Не е един мач или два. Това е поредност от срещи, даже шампионати, в които играе безобразно. Никаква успеваемост. От 100% игра с топката, той сбърка 95%. Е, по какъв начин да нападаме и да вкараме гол? Левски насочи първия си голов удар с една съвършена, доста хубава композиция, с която вкара гол в 68-ата минута. След това биха още един удар и това им беше за целия мач. Е, по какъв начин да победим Хайдук? Ако Хайдук имаше малко повече класа, щеше да ни бие с пет гола. Те изпуснаха шест-седем-осем 100% чисти положения. Единствено с помощта на Митрев тимът се избави от проваляне с огромен резултат. Ни в чеп, ни в ръкав след един безспорен пропуск самичък против вратаря, ние направихме една страхотна контраофанзива, което трябваше да се прави в по-голямата част от мача. Бавно, тромаво, на ходом, топката извънредно и единствено встрани и назад… Ние желаеме да победим Хайдук (Сплит), а подаваме топката единствено назад…Най-голямо усещане ми направи, че вкарахме прекрасен гол и незабавно по-късно започнахме да бавим играта, сякаш победихме. Вместо да употребяват ентусиазма си от това, че вкараха гол, от еуфорията и от това, че даже извън публиката ги поддържаше, все пак, те започнаха да бавят и да чакат дузпите. Напълно закономерно бяхме отстранени. Хората незабавно подвигнаха равнището, нападнаха – едно състояние, второ, трето…Нормално ни вкараха голове.
- Според вас по кое време ще завърши тази рецесия в Левски?
- Никога няма да завърши, за жалост. Десет години чакаме да завърши рецесията и тя не завършва. Аз не виждам светлинка в тунела. Съжалявам доста за почитателите и за всички нас, в това число и за себе си. Страшно съм обиден от тази безобразна игра на този тим.
- Реално ли ви звучи, че Левски може да се бори за купата в шампионата на България?
- На този стадий и с тази игра е смешно. Виждате по какъв начин играе един Ботев, който надиграва противниците с игра. А за Лудогорец просто не желая да приказвам. Видя се с каква лекост и увереност, сигурност и качества надиграха Жалгирис, изключително през втората част и се класираха напред. Не съм гледал ЦСКА от началото на сезона и не знам по какъв начин играе, само че в случай че се класираме в тройката, ще бъде извънреден триумф.
- Нека се върнем към началото – по какъв начин станахте футболист и кой ви заведе на „ Герена “?
- По стичане на събитията и за огромен мой шанс живеех в кв. „ Хаджи Димитър “, в едно пространство, което бе заобиколено от футболисти на Левски. Една от най-големите фигури бе Георги Аспарухов – Гунди, който живееше в отсрещния блок по това време. Фактически най-силните му години 1964-1966 година, когато игра и мача във Флоренция и беше избран за Спортист на годината, беше при нас. Караше един " Фолксваген " костенурка. Имаше спиране, нямаше мачове и пристигна при нас да играе. Ние играехме футбол съвсем всеки ден, изключително събота и неделя. Бяхме си създали игрище в кварталната градинка. Слезе долу да поиграе, а за нас беше ужасно наслаждение и огромен кеф да пристигна такова великолепие като него. Той беше извънреден човек. Тогава играехме дребни, огромни, всевъзможни. Аз бях на 8-9 години и той ме видя, инцидентно бяхме в един тим. Знаете в кварталите по какъв начин се деляхме – настъпваме се този, онзи…Попита ме: „ Ти левскар ли си? Не е неприятно да дойдеш да се запишеш да играеш футбол. Ще дойдеш на „ Герена “, ще ме търсиш и аз ще те заведа. “ Викам: „ Добре “. Но на акъла и на мозъка си си споделям: " Как ще отида? " Срам ме е и не отидох. След месец-два той отново слиза долу и ме вижда. Първите му думи бяха: " Абе, ти за какво не пристигна при мен да те запиша на футбол? “ Отговорих: „ Срам ме е. “ Извика един другар от квартала, който е много по-голям от мен, само че играеше в юношите на Левски и му сподели: „ Ти нали си при нас? Вземи го това момче и го доведи, има качества, само че го е позор. “ Така стана. Заведе ме при него, отидохме при Петко Николков, лека му пръст. Той беше треньор на тази възраст тогава, записа ме и по този начин потеглих.
- Кога изиграхте първия си мач за мъжкия тим на Левски?
- Беше през март 1974 година На Васил Митков му счупиха крайници, имаше още един-двама контузени или заболели и тимът нямаше група от 16 индивида. Дойде Иван Вуцов и ми сподели: „ Готви се, че в събота може да играеш. “ А аз нямах нито една подготовка с първия тим. Взеха ме и за моя наслада и шанс, още в 25-30-ата минута се наложи да вляза в Стара Загора пред цялостен стадион. Представих се доста добре. Тогава във вестник „ Спорт “ ни отличаваха кой по какъв начин е играл със звездички, а аз получих две звездички. На първа страница пишеше: „ Нов гений в Левски, извънредно показване на Емил Спасов “. Бях още възпитаник, трети курс в колеж. След това влязох в първия тим и по този начин продължи моята кариера.
- Как се почувствахте, когато влязохте за първи път в съблекалнята на мъжкия тим?
- Беше ми доста обезпокоеното и необичайно, само че бях признат доста добре, защото си бях човек от школата на Левски, не бях непознат. Освен това всичко ми беше познато. Бях израснал там.
- Кои бяха тарторите в съблекалнята тогава?
- Няколко индивида, само че най-големият беше Кирил Миланов, лека му пръст. Той ме одобри като наследник. Също Павката Панов, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, с който се познавах години преди този момент, тъй като живеехме през един етаж. Много бързо се приспособих и започнах да играя обичайно, тъй като в Левски никого не търпят – без значение дали си младеж на клуба или не. Така беше и с всички останали, които са влизали години по-късно. Също и огромното потомство на Левски с Искренов, Сираков, Михайлов, Велев и други мои сътрудници. За страдание това се загуби към този момент. Идват доста чужденци. Ненапразно споделих за Франсис Нар, тъй като е срамно. По-добре да влезе да играе един футболист от школата, в сравнение с този човек, който не направи нищо цялостен мач. И то освен в тази среща. Всеки може да направи слаб мач, само че той играе едва в прекомерно доста мачове.
- Често казвате, че сте целунат от ориста. Защо?
- Не бих споделил „ целунат от ориста “, само че може би до едно състояние. Ако бях целунат от ориста, щях да играя огромен футбол доста преди всички останали. Наказанието през 1985 година, когато Политбюро и партията на Тодор Живков ни лиши правата на една плеяда от футболисти в най-сериозна спортно-техническа подготовка и трансформираха имената на тимовете на Средец и Витоша. Само дни преди този край за купата подписах контракт с Порто за четири години. Имаше и фотоси във вестници, които още си вардя у дома. За страдание не се реализира, тъй като не ме пуснаха. Ръководството на партията не позволи да изляза в чужбина, макар че имахме подписан контракт по една причина – парите за прехвърлянето още не бяха преведени. Не бяха кой знае какъв брой – 100-150 хиляди $. Но за това време бяха доста пари, тъй като за разлика от в този момент, тогава мениджърите не скитаха по през целия ден по мачовете и нямаше такива в България. А в случай че имаше, бяха доста малко. Бях един от първите, които щяха да заминат да играят огромен футбол. През сезон 1986/87 Порто стана европейски първенец. Може би, в случай че ме бяха пуснали, щях да бъда първият български европейски първенец, само че такава е била ориста ми. Всеки си носи кръста, по този начин ми е било писано. Човек не може да се връща обратно непрестанно и да съжалява.
- Защо съдията Аспарух Ясенов не можа да се оправи с тази обстановка в този прославен мач през 1985 година?
- Човекът е бил ужасно обезпокоен тогава. Беше викан на съществени диалози на най-високо ниво по това време, да внимава с мача. Само дни преди този момент бе мачът сред Ливърпул и Ювентус на стадион „ Хейзъл “, където имаше смъртни случаи. По този мотив на стадиона се изсипа жандармерия и доста полиция, което не беше обичайно за такива мачове. Имаше сериозна подготовка от преди този момент и се е говорело, само че за жалост треньорското управление не беше споделило нищо с нас също така, че би трябвало да бъдем деликатни. По принцип преди мачове на Левски – ЦСКА постоянно се викаха капитаните на тимовете и спортно-техническото управление. Тогава бяха викани при Шпатов, който бе ръководител на Футболния съюз. Разисквали са тази тематика. После Георги Димитров – Джеки ме пита: „ На вас не ви ли споделиха, че ще има огромни наказания? “ Викам: „ Никой нищо не ни е споделил. “ Пък и в края на краищата по какъв начин може да очакваш, че страната ще се намеси в спорта по този жесток метод и за нищо да прекъсне кариерата на редица футболисти? Разбира се, след една години ни възвърнаха правата, само че мен Порто не ме предложения повторно. Кой да допуска, че за един червен картон и за нещо, което се случва непрекъснато сега по нашите терени, а и на всички места по света, ще бъдат изгонени играчи вечно? Имаше си санкции за червени картони – един, два, три мача, санкции и т. н. Измислиха един куп простотии и дивотии – че сме счупили купи, че сме се били в тунелите, което беше безспорна небивалица. Наказанията бяха за случилото се на терена.
- Какво представляваха борбите с ЦСКА по това време? Имаше ли ненавист сред двата клуба?
- Между футболистите – не. И до момента имам редица другари сред тях, с които към момента си контактуваме, с някои играем и футбол дружно. Нищо неприятно към тях – просто към организацията ЦСКА. Тогава нещата бяха малко по-надъхани. Левски – ЦСКА не беше единствено в границите на спортния дух, на спортсменството. Агитките и на двата тима пълнеха стадионите, имаше 60-70 хиляди души на „ Васил Левски “, които скандираха. На терена не можеше да си кажеш две приказки, толкоз беше шумно. Същевременно няма по-хубаво възприятие от това да играеш пред цялостни трибуни. Така е и при артистите – когато е празен театърът, по какъв начин да играеш добре? Това ни мотивираше в допълнение да покажем максимума от това, което можем.
- С кого ви беше най-приятно да играете на терена?
- Много са футболистите, с които ми беше прелестно да играя. От по-старото потомство с Павел Панов, Кирил Миланов, Типеца Стоянов, Фифи Перото, Тошко Барзов, с който бяхме първи другари и бе извънреден футболист, Пламен Николов, Емо Велев - момчета, които израснаха около нас и навлязоха в огромния футбол. Направиха един страховит тим, само че ни унищожиха през 1985 година Иначе на този отбор му предстояха доста светли бъдещи години. Този тим израстваше с всяка измината година. За страдание тогава прекъснаха тези неща комунистите или социалистите, тъй като комунизъм в България не е имало никога… Разтуриха този тим. След това имаше интервал на акомодация, на промени, които забавиха процеса и не се стигна до това, което всички желаехме. Всички знаят, че 1984 година можехме да играем на полуфинал за КЕШ. В мача с Днепър изпуснахме дузпа и не можахме да се класираме, а на полуфиналите щяхме да играем с Бордо. Така е било писано.
- Кой от треньорите е бил най-строг към вас?
- По това време бяхме извънредно дисциплинирани. Просто системата ни беше научила да бъдем дисциплинирани. Бяхме научени на ред и смирение. Каквото се кажеше от треньора, се изпълняваше в 90% от случаите. Минал съм през доста положителни треньори. Като стартираме с Митко Дойчинов, който беше извънреден експерт и доста добър човек. Той беше от „ по-меките “, не толкоз налагащ дисциплинираност в тима. Иван Вуцов, който няколко години ми е бил треньор. Васил Спасов, лека му пръст, беше извънреден възпитател, човек и треньор, с който спечелихме всички оценки през 1976-1977 година Може би „ най-жив “ и забавен треньор, който ни надъхваше и умееше да сътвори ужасно въодушевление в тима, беше Шпайдела. Човек с изключителни качества, доста мощен душевен, умееше да ни активизира и да ни направлява с една-единствена изключителна неточност – финалът през 1985 година На полувремето не усети накъде отиват нещата, тъй като в случай че аз бях треньор, щях да извадя Емил Спасов и Пламен Николов и да дам мача. В смисъл мачът беше превдварително решен. Знаеше се, че ще приключи за ЦСКА, тъй като нещата бяха отишли прекомерно надалеч в интерес на ЦСКА. Аспарух Ясенов беше привикван. Човекът е свирил доста мачове на Левски, постоянно е бил правилен и прецизен. Тогава даде гол, когато цяла България видя, че топката се пое от Георги Славков с ръка, а той се направи, че не го вижда.
- Кога още веднъж ще забележим футболисти като вас, Павката Панов, Божидар Искренов, Наско Сираков, Мишо Вълчев?
- Когато стартира да се работи по този начин, както се работеше преди време. Сега не се работи добре. Аз се занимавам с детско-юношески футбол в националните тимове на България тъкмо с такива възрасти. Положението не е по никакъв начин положително. Има самородни гении, както постоянно е имало в България, само че доста мъчно се развиват нагоре. Много от тях са си повярвали доста рано и мислят, че са станали футболисти. Търсят парите, напълно други неща. Нас преди време ни блазнеше да играеш пред цялостен стадион, да играеш за Левски, за ЦСКА или за който и да е огромен клуб. Да влезеш в националния тим беше чест и отговорност. Сега го няма това нещо. Дойдат в националния тим, разходят се и си тръгнат. Разговарял съм и с предходните треньори. Любо Пенев споделя същото – нашите футболисти, които играят в чужбина си пазят краката и не се напъват доста в националния тим, за жалост. Не желая да наскърбявам никой. В последно време обаче има някаква смяна, най-малко това, което е сега. Момчетата играят и се раздават на максимума, който могат. Говоря за предходните години. Разбира се, всеки играе толкоз, колкото му разрешават опциите. Във времето обратно, след 10 ноември, нещата в българския футбол потеглиха надолу и виновност за всичко това носят главно клубовете. Там се занемари работата с подрастващите, не се разчита толкоз на тях. Имаше треньори и ръководители, които споделиха: „ Футболисти от България не ми трябват, а каквото ми би трябвало, ще си го взема извън. “ Де факто по този начин и излиза сега. Ако има школи, в които се работи, то те се броят на пръсти. Едната е в Разград, другата е в Ловеч, към този момент ЦСКА. В двете школи към този момент не се заплащат такси, сортира се най-хубавото от България, направиха се бази. Мисля, че базата на ЦСКА на Панчарево към този момент е съвсем подготвена. Да не приказваме, че си и направиха терени и на „ Българска войска “. От Нова година не събират такси на децата, което е от извънредно значимо значение. Когато събираш такси от детето, де факто си зависим на родителите му, защото си задължен да го пускаш, без значение дали има или няма качества, което не е обикновено. В моя обичан клуб е същото състояние – събират се такси. Изобщо в българския футбол се завъдиха маса клубчета и клубове, които събират такси, само че възпитанието и образованието на децата е приведено до най-малко или до нула.
- Нещо за край на нашия разговор…
- Бих желал желанието на всички, които се занимават с футбол да не привършва на 14-15-годишна възраст. Обръщението ми е най-много към футболистите и към треньорите. Трябва повече учене, повече усърдие, повече образование и на треньори, и на футболисти, с цел да реализираме триумфи. В момента повеждам проекто-национален тим към БФС, в който са най-малките 13-14-годишни. Вече станаха седем години, в които приготвяме футболистите за националните тимове, за огромния футбол. Първият набор, с който работихме беше този на Вутов, Мики Орачев, Краев. Продължаваме в същия дух и има доста надарени деца. На всички деца, които събираме за тридневните лагери, провеждани всеки месец, им приказвам едно и също: „ Трябва труд и труд. Това, което вършиме е незадоволително и няма да се получи. “ Децата желаят да станат футболисти с четири тренировки в седмицата по един час и то в отборна конюнктура. Индивидуална подготовка? Като ги питаш – 99% ти споделят „ не “. Питам ги: „ Събирате ли се да играете между тях в допълнение? Примерно тренировката е свършила, имате свободно време до тази вечер. Не ходите ли да спортувате, да си извършите игра? Защото техниката се усъвършенства на дребните малки врати. “ Казват ми: „ Не, ние нямаме време. “ Викам: „ Нямате време, а нищо не учите, тъй като ви познавам и знам защо става дума, а не упражнявате допълнително… За какво имате време? Да ходите по заведения и да си играете на телефоните и на компютрите. “ Няма по какъв начин да стане! Дано всички тези момчета схванат, че огромен футбол по този начин не се прави! Виждате в Сърбия или в Черна гора какви футболисти порастват, котират се и се продават. Ама, разликата е очевадна и е отсам до небето сред техните и нашите деца на една и съща възраст! Казвам го напълно отговорно, тъй като към този момент 10 години съм в тази сфера. Десет години приказвам това, само че резултатът не е кой знае какъв, най-малко не го виждам за жалост. Но огромен футбол мъчно ще гледаме, отново ще разчитаме на чужденци – на Франсис Нар, на Бабатунде Адениджи и на такива момчета, които не знам кой и от кое място ги води.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Г-н Спасов, по какъв начин ще коментирате реванша сред Левски и Хайдук?
- Как да разясня една игра, която на никой не се нрави? Най-малко на хората, които обичат Левски и в последните години се изтормозиха. Всеки сезон чакат нещо ново, позитивно и качествено, което по този начин и не се случва. Отново отчаяние. От трите български тима най-слабо е представянето на Левски. Наблюдавах и част от мача на Ботев (Пловдив), който игра футбол с въодушевление и предпочитание. Млади момчета, които се раздаваха на терена и играеха същински съвременен футбол. Заслужено победиха. Не мисля, че Хайдук (Сплит) беше от такова естество, че да не може да се преодолее. Просто нашият тим е доста слаб.
- Въпреки огромната селекция това лято.
- Няма такава селекция в света, в която на всеки шест месеца се прави тотално възобновяване и смяна със седем-десет индивида, и внезапно почваме да ги постановяваме в тима. В отбора няма колектив, множеството от тях не се познават. Как да стане тим? Няма по какъв начин да се получи! Сменяме треньора през шест месеца, сменяме играчите през шест месеца. Еми, на никое място по света няма такава смяна! Не могат да си го разрешат даже Челси и Манчестър Юнайтед! Ако има някакви промени, то те са две-три и са ужасно качествени. Левски не може да се съпоставя с Юнайтед или с Челси, само че като нямате опция да купувате положителни футболисти, направете състав от млади, перспективни играчи и се пробвайте да ги налагате. Направете колектив и след една-две години да нападаме Шампионска лига или Лига Европа. Всяка година по двама-трима-четирима… То не беше Аниете, не беше този, не беше онзи… Исках да попитам и треньора докога ще търпят Франсис Нар в този тим? Извинявам се доста, в никакъв случай не съм си разрешавал да приказвам за избрани футболисти, само че този състезател две години ми върви по нервите. Аз съм играл на този пост малко по-добър футбол от него. Извинявайте, само че той игра от противниковия тим и ние го търпяхме 60 минути. Какво трябваше да направи този човек, с цел да бъде изваден от състава и докога ще го търпят? Не е един мач или два. Това е поредност от срещи, даже шампионати, в които играе безобразно. Никаква успеваемост. От 100% игра с топката, той сбърка 95%. Е, по какъв начин да нападаме и да вкараме гол? Левски насочи първия си голов удар с една съвършена, доста хубава композиция, с която вкара гол в 68-ата минута. След това биха още един удар и това им беше за целия мач. Е, по какъв начин да победим Хайдук? Ако Хайдук имаше малко повече класа, щеше да ни бие с пет гола. Те изпуснаха шест-седем-осем 100% чисти положения. Единствено с помощта на Митрев тимът се избави от проваляне с огромен резултат. Ни в чеп, ни в ръкав след един безспорен пропуск самичък против вратаря, ние направихме една страхотна контраофанзива, което трябваше да се прави в по-голямата част от мача. Бавно, тромаво, на ходом, топката извънредно и единствено встрани и назад… Ние желаеме да победим Хайдук (Сплит), а подаваме топката единствено назад…Най-голямо усещане ми направи, че вкарахме прекрасен гол и незабавно по-късно започнахме да бавим играта, сякаш победихме. Вместо да употребяват ентусиазма си от това, че вкараха гол, от еуфорията и от това, че даже извън публиката ги поддържаше, все пак, те започнаха да бавят и да чакат дузпите. Напълно закономерно бяхме отстранени. Хората незабавно подвигнаха равнището, нападнаха – едно състояние, второ, трето…Нормално ни вкараха голове.
- Според вас по кое време ще завърши тази рецесия в Левски?
- Никога няма да завърши, за жалост. Десет години чакаме да завърши рецесията и тя не завършва. Аз не виждам светлинка в тунела. Съжалявам доста за почитателите и за всички нас, в това число и за себе си. Страшно съм обиден от тази безобразна игра на този тим.
- Реално ли ви звучи, че Левски може да се бори за купата в шампионата на България?
- На този стадий и с тази игра е смешно. Виждате по какъв начин играе един Ботев, който надиграва противниците с игра. А за Лудогорец просто не желая да приказвам. Видя се с каква лекост и увереност, сигурност и качества надиграха Жалгирис, изключително през втората част и се класираха напред. Не съм гледал ЦСКА от началото на сезона и не знам по какъв начин играе, само че в случай че се класираме в тройката, ще бъде извънреден триумф.
- Нека се върнем към началото – по какъв начин станахте футболист и кой ви заведе на „ Герена “?
- По стичане на събитията и за огромен мой шанс живеех в кв. „ Хаджи Димитър “, в едно пространство, което бе заобиколено от футболисти на Левски. Една от най-големите фигури бе Георги Аспарухов – Гунди, който живееше в отсрещния блок по това време. Фактически най-силните му години 1964-1966 година, когато игра и мача във Флоренция и беше избран за Спортист на годината, беше при нас. Караше един " Фолксваген " костенурка. Имаше спиране, нямаше мачове и пристигна при нас да играе. Ние играехме футбол съвсем всеки ден, изключително събота и неделя. Бяхме си създали игрище в кварталната градинка. Слезе долу да поиграе, а за нас беше ужасно наслаждение и огромен кеф да пристигна такова великолепие като него. Той беше извънреден човек. Тогава играехме дребни, огромни, всевъзможни. Аз бях на 8-9 години и той ме видя, инцидентно бяхме в един тим. Знаете в кварталите по какъв начин се деляхме – настъпваме се този, онзи…Попита ме: „ Ти левскар ли си? Не е неприятно да дойдеш да се запишеш да играеш футбол. Ще дойдеш на „ Герена “, ще ме търсиш и аз ще те заведа. “ Викам: „ Добре “. Но на акъла и на мозъка си си споделям: " Как ще отида? " Срам ме е и не отидох. След месец-два той отново слиза долу и ме вижда. Първите му думи бяха: " Абе, ти за какво не пристигна при мен да те запиша на футбол? “ Отговорих: „ Срам ме е. “ Извика един другар от квартала, който е много по-голям от мен, само че играеше в юношите на Левски и му сподели: „ Ти нали си при нас? Вземи го това момче и го доведи, има качества, само че го е позор. “ Така стана. Заведе ме при него, отидохме при Петко Николков, лека му пръст. Той беше треньор на тази възраст тогава, записа ме и по този начин потеглих.
- Кога изиграхте първия си мач за мъжкия тим на Левски?
- Беше през март 1974 година На Васил Митков му счупиха крайници, имаше още един-двама контузени или заболели и тимът нямаше група от 16 индивида. Дойде Иван Вуцов и ми сподели: „ Готви се, че в събота може да играеш. “ А аз нямах нито една подготовка с първия тим. Взеха ме и за моя наслада и шанс, още в 25-30-ата минута се наложи да вляза в Стара Загора пред цялостен стадион. Представих се доста добре. Тогава във вестник „ Спорт “ ни отличаваха кой по какъв начин е играл със звездички, а аз получих две звездички. На първа страница пишеше: „ Нов гений в Левски, извънредно показване на Емил Спасов “. Бях още възпитаник, трети курс в колеж. След това влязох в първия тим и по този начин продължи моята кариера.
- Как се почувствахте, когато влязохте за първи път в съблекалнята на мъжкия тим?
- Беше ми доста обезпокоеното и необичайно, само че бях признат доста добре, защото си бях човек от школата на Левски, не бях непознат. Освен това всичко ми беше познато. Бях израснал там.
- Кои бяха тарторите в съблекалнята тогава?
- Няколко индивида, само че най-големият беше Кирил Миланов, лека му пръст. Той ме одобри като наследник. Също Павката Панов, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, с който се познавах години преди този момент, тъй като живеехме през един етаж. Много бързо се приспособих и започнах да играя обичайно, тъй като в Левски никого не търпят – без значение дали си младеж на клуба или не. Така беше и с всички останали, които са влизали години по-късно. Също и огромното потомство на Левски с Искренов, Сираков, Михайлов, Велев и други мои сътрудници. За страдание това се загуби към този момент. Идват доста чужденци. Ненапразно споделих за Франсис Нар, тъй като е срамно. По-добре да влезе да играе един футболист от школата, в сравнение с този човек, който не направи нищо цялостен мач. И то освен в тази среща. Всеки може да направи слаб мач, само че той играе едва в прекомерно доста мачове.
- Често казвате, че сте целунат от ориста. Защо?
- Не бих споделил „ целунат от ориста “, само че може би до едно състояние. Ако бях целунат от ориста, щях да играя огромен футбол доста преди всички останали. Наказанието през 1985 година, когато Политбюро и партията на Тодор Живков ни лиши правата на една плеяда от футболисти в най-сериозна спортно-техническа подготовка и трансформираха имената на тимовете на Средец и Витоша. Само дни преди този край за купата подписах контракт с Порто за четири години. Имаше и фотоси във вестници, които още си вардя у дома. За страдание не се реализира, тъй като не ме пуснаха. Ръководството на партията не позволи да изляза в чужбина, макар че имахме подписан контракт по една причина – парите за прехвърлянето още не бяха преведени. Не бяха кой знае какъв брой – 100-150 хиляди $. Но за това време бяха доста пари, тъй като за разлика от в този момент, тогава мениджърите не скитаха по през целия ден по мачовете и нямаше такива в България. А в случай че имаше, бяха доста малко. Бях един от първите, които щяха да заминат да играят огромен футбол. През сезон 1986/87 Порто стана европейски първенец. Може би, в случай че ме бяха пуснали, щях да бъда първият български европейски първенец, само че такава е била ориста ми. Всеки си носи кръста, по този начин ми е било писано. Човек не може да се връща обратно непрестанно и да съжалява.
- Защо съдията Аспарух Ясенов не можа да се оправи с тази обстановка в този прославен мач през 1985 година?
- Човекът е бил ужасно обезпокоен тогава. Беше викан на съществени диалози на най-високо ниво по това време, да внимава с мача. Само дни преди този момент бе мачът сред Ливърпул и Ювентус на стадион „ Хейзъл “, където имаше смъртни случаи. По този мотив на стадиона се изсипа жандармерия и доста полиция, което не беше обичайно за такива мачове. Имаше сериозна подготовка от преди този момент и се е говорело, само че за жалост треньорското управление не беше споделило нищо с нас също така, че би трябвало да бъдем деликатни. По принцип преди мачове на Левски – ЦСКА постоянно се викаха капитаните на тимовете и спортно-техническото управление. Тогава бяха викани при Шпатов, който бе ръководител на Футболния съюз. Разисквали са тази тематика. После Георги Димитров – Джеки ме пита: „ На вас не ви ли споделиха, че ще има огромни наказания? “ Викам: „ Никой нищо не ни е споделил. “ Пък и в края на краищата по какъв начин може да очакваш, че страната ще се намеси в спорта по този жесток метод и за нищо да прекъсне кариерата на редица футболисти? Разбира се, след една години ни възвърнаха правата, само че мен Порто не ме предложения повторно. Кой да допуска, че за един червен картон и за нещо, което се случва непрекъснато сега по нашите терени, а и на всички места по света, ще бъдат изгонени играчи вечно? Имаше си санкции за червени картони – един, два, три мача, санкции и т. н. Измислиха един куп простотии и дивотии – че сме счупили купи, че сме се били в тунелите, което беше безспорна небивалица. Наказанията бяха за случилото се на терена.
- Какво представляваха борбите с ЦСКА по това време? Имаше ли ненавист сред двата клуба?
- Между футболистите – не. И до момента имам редица другари сред тях, с които към момента си контактуваме, с някои играем и футбол дружно. Нищо неприятно към тях – просто към организацията ЦСКА. Тогава нещата бяха малко по-надъхани. Левски – ЦСКА не беше единствено в границите на спортния дух, на спортсменството. Агитките и на двата тима пълнеха стадионите, имаше 60-70 хиляди души на „ Васил Левски “, които скандираха. На терена не можеше да си кажеш две приказки, толкоз беше шумно. Същевременно няма по-хубаво възприятие от това да играеш пред цялостни трибуни. Така е и при артистите – когато е празен театърът, по какъв начин да играеш добре? Това ни мотивираше в допълнение да покажем максимума от това, което можем.
- С кого ви беше най-приятно да играете на терена?
- Много са футболистите, с които ми беше прелестно да играя. От по-старото потомство с Павел Панов, Кирил Миланов, Типеца Стоянов, Фифи Перото, Тошко Барзов, с който бяхме първи другари и бе извънреден футболист, Пламен Николов, Емо Велев - момчета, които израснаха около нас и навлязоха в огромния футбол. Направиха един страховит тим, само че ни унищожиха през 1985 година Иначе на този отбор му предстояха доста светли бъдещи години. Този тим израстваше с всяка измината година. За страдание тогава прекъснаха тези неща комунистите или социалистите, тъй като комунизъм в България не е имало никога… Разтуриха този тим. След това имаше интервал на акомодация, на промени, които забавиха процеса и не се стигна до това, което всички желаехме. Всички знаят, че 1984 година можехме да играем на полуфинал за КЕШ. В мача с Днепър изпуснахме дузпа и не можахме да се класираме, а на полуфиналите щяхме да играем с Бордо. Така е било писано.
- Кой от треньорите е бил най-строг към вас?
- По това време бяхме извънредно дисциплинирани. Просто системата ни беше научила да бъдем дисциплинирани. Бяхме научени на ред и смирение. Каквото се кажеше от треньора, се изпълняваше в 90% от случаите. Минал съм през доста положителни треньори. Като стартираме с Митко Дойчинов, който беше извънреден експерт и доста добър човек. Той беше от „ по-меките “, не толкоз налагащ дисциплинираност в тима. Иван Вуцов, който няколко години ми е бил треньор. Васил Спасов, лека му пръст, беше извънреден възпитател, човек и треньор, с който спечелихме всички оценки през 1976-1977 година Може би „ най-жив “ и забавен треньор, който ни надъхваше и умееше да сътвори ужасно въодушевление в тима, беше Шпайдела. Човек с изключителни качества, доста мощен душевен, умееше да ни активизира и да ни направлява с една-единствена изключителна неточност – финалът през 1985 година На полувремето не усети накъде отиват нещата, тъй като в случай че аз бях треньор, щях да извадя Емил Спасов и Пламен Николов и да дам мача. В смисъл мачът беше превдварително решен. Знаеше се, че ще приключи за ЦСКА, тъй като нещата бяха отишли прекомерно надалеч в интерес на ЦСКА. Аспарух Ясенов беше привикван. Човекът е свирил доста мачове на Левски, постоянно е бил правилен и прецизен. Тогава даде гол, когато цяла България видя, че топката се пое от Георги Славков с ръка, а той се направи, че не го вижда.
- Кога още веднъж ще забележим футболисти като вас, Павката Панов, Божидар Искренов, Наско Сираков, Мишо Вълчев?
- Когато стартира да се работи по този начин, както се работеше преди време. Сега не се работи добре. Аз се занимавам с детско-юношески футбол в националните тимове на България тъкмо с такива възрасти. Положението не е по никакъв начин положително. Има самородни гении, както постоянно е имало в България, само че доста мъчно се развиват нагоре. Много от тях са си повярвали доста рано и мислят, че са станали футболисти. Търсят парите, напълно други неща. Нас преди време ни блазнеше да играеш пред цялостен стадион, да играеш за Левски, за ЦСКА или за който и да е огромен клуб. Да влезеш в националния тим беше чест и отговорност. Сега го няма това нещо. Дойдат в националния тим, разходят се и си тръгнат. Разговарял съм и с предходните треньори. Любо Пенев споделя същото – нашите футболисти, които играят в чужбина си пазят краката и не се напъват доста в националния тим, за жалост. Не желая да наскърбявам никой. В последно време обаче има някаква смяна, най-малко това, което е сега. Момчетата играят и се раздават на максимума, който могат. Говоря за предходните години. Разбира се, всеки играе толкоз, колкото му разрешават опциите. Във времето обратно, след 10 ноември, нещата в българския футбол потеглиха надолу и виновност за всичко това носят главно клубовете. Там се занемари работата с подрастващите, не се разчита толкоз на тях. Имаше треньори и ръководители, които споделиха: „ Футболисти от България не ми трябват, а каквото ми би трябвало, ще си го взема извън. “ Де факто по този начин и излиза сега. Ако има школи, в които се работи, то те се броят на пръсти. Едната е в Разград, другата е в Ловеч, към този момент ЦСКА. В двете школи към този момент не се заплащат такси, сортира се най-хубавото от България, направиха се бази. Мисля, че базата на ЦСКА на Панчарево към този момент е съвсем подготвена. Да не приказваме, че си и направиха терени и на „ Българска войска “. От Нова година не събират такси на децата, което е от извънредно значимо значение. Когато събираш такси от детето, де факто си зависим на родителите му, защото си задължен да го пускаш, без значение дали има или няма качества, което не е обикновено. В моя обичан клуб е същото състояние – събират се такси. Изобщо в българския футбол се завъдиха маса клубчета и клубове, които събират такси, само че възпитанието и образованието на децата е приведено до най-малко или до нула.
- Нещо за край на нашия разговор…
- Бих желал желанието на всички, които се занимават с футбол да не привършва на 14-15-годишна възраст. Обръщението ми е най-много към футболистите и към треньорите. Трябва повече учене, повече усърдие, повече образование и на треньори, и на футболисти, с цел да реализираме триумфи. В момента повеждам проекто-национален тим към БФС, в който са най-малките 13-14-годишни. Вече станаха седем години, в които приготвяме футболистите за националните тимове, за огромния футбол. Първият набор, с който работихме беше този на Вутов, Мики Орачев, Краев. Продължаваме в същия дух и има доста надарени деца. На всички деца, които събираме за тридневните лагери, провеждани всеки месец, им приказвам едно и също: „ Трябва труд и труд. Това, което вършиме е незадоволително и няма да се получи. “ Децата желаят да станат футболисти с четири тренировки в седмицата по един час и то в отборна конюнктура. Индивидуална подготовка? Като ги питаш – 99% ти споделят „ не “. Питам ги: „ Събирате ли се да играете между тях в допълнение? Примерно тренировката е свършила, имате свободно време до тази вечер. Не ходите ли да спортувате, да си извършите игра? Защото техниката се усъвършенства на дребните малки врати. “ Казват ми: „ Не, ние нямаме време. “ Викам: „ Нямате време, а нищо не учите, тъй като ви познавам и знам защо става дума, а не упражнявате допълнително… За какво имате време? Да ходите по заведения и да си играете на телефоните и на компютрите. “ Няма по какъв начин да стане! Дано всички тези момчета схванат, че огромен футбол по този начин не се прави! Виждате в Сърбия или в Черна гора какви футболисти порастват, котират се и се продават. Ама, разликата е очевадна и е отсам до небето сред техните и нашите деца на една и съща възраст! Казвам го напълно отговорно, тъй като към този момент 10 години съм в тази сфера. Десет години приказвам това, само че резултатът не е кой знае какъв, най-малко не го виждам за жалост. Но огромен футбол мъчно ще гледаме, отново ще разчитаме на чужденци – на Франсис Нар, на Бабатунде Адениджи и на такива момчета, които не знам кой и от кое място ги води.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ