Боримиров: След 5 години виждам Левски на върха
Легендата на Левски Даниел Боримиров приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Героят от САЩ’94 прекара огромна част от новия век на обичания стадион – „ Георги Аспарухов “. Първо бе част от фамозната “синя приказка” и в края на кариерата си игра в групите на Шампионска лига и доближи до четвъртфинал за Купата на УЕФА с огромния тим на “сините”, предвождан от настоящия управнически дует Сираков – Стоилов. След като окачи обувките на пирона Боримиров остана обвързван със синята концепция и мина през разнообразни позиции – състезателен шеф, началник на школата и даже съсобственик. Наскоро се завърна в клуба по-късно повече от двугодишно неявяване към този момент като член на Управителния съвет. Отговорностите му са огромни, тъй като би трябвало да следи за проблемите в спортно-техническата част на първия отбор, за детско-юношеската школа, за връзката с почитателите, а и ще бъде дипломат на Левски по света.
- Приветстваме с добре пристигнал легендата на Левски и член на Управителния съвет на „ сините “ Даниел Боримиров! Дани, здравей! Радваме се, че одобри поканата ни за присъединяване в предаването „ Код Спорт “. Очакваше ли да се завърнеш в родния ти дом?
- Здравей, Краси! Мисля, че с теб се познаваме от към 30 години. Винаги връзките ни са били правилни един към различен и нямаше причина да ти откажа.
- Отново си фактор в обичания ти клуб. Кажи ми от кого получи поканата да се завърнеш?
- Ако се върна обратно във времето, първо разговарях с Наско Сираков и по-късно август месец получих поканата от Мило Борисов.
- Мит ли е, че имаш проблеми с Наско Сираков и че той е бил срещу ти още веднъж да си част от управлението на Левски? Откъде потегли всичко това?
- Може би от вас, публицистите, защото аз проблеми с Наско Сираков нямам. Ежедневно се виждаме на стадиона, обсъждаме и разясняваме всякакви неща, тъй че аз проблеми с Наско Сираков нямам. Това мога да го заявя.
- Лесно ли преглътна обидата? На 31 май 2019 година тогавашният изпълнителен шеф Павел Колев ти сподели, че към този момент не си началник на ДЮШ на Левски.
- Да, мъчно я преглътнах, защото когато човек си прави работата както би трябвало, а резултатите и триумфите ти са налице, в един миг не можеш да приемеш, когато не получаваш насреща съответни отговори за какво, каква е била повода. Наистина ме кара да се възнамерявам, че е било целеустремено.
- И до ден-днешен не ти е ясно за какво.
- Не, дори когато ме извика да ми каже, че желае да се раздели с мен, аз го попитах: „ Добре, кажи ми единствено каква е повода за това нещо? “ Просто нямаше причина. Беше ми изтъкнато, че клубът е решил да тръгне по различен път.
- Каква беше равносметката от работата ти с гениите на „ сините “?
- Какво да ви кажа – равносметката е такава, че оставих Левски или школата с 27 национални състезатели. Всички тези млади футболисти, които в този момент са в първия тим, са играчи, които персонално аз съм ги докарал в школата.
- Кои обединения от школата се представяха тогава най-добре?
- Бяха много обединения, като почнем от 2007 година с треньор Манол Занев, по-късно минем през 2005 година с Петър Карачоров, 2004 година със Захари Сираков, 2003 година с Краси Петров, 2002 година с Борислав Кьосев и 2001 година с Данчо Петков. Виждаме, че всички тези треньори в този момент намират място в „ Б “ групата или като треньори на националните гарнитури на България. Визирам Данчо Петков, Борислав Кьосев, който е в Спортист (Своге), Краси Петров, който е асистент в Локомотив (Пловдив). Това са треньори, които бяха пример за ДЮШ на Левски. Да не забравяме Милетко Христов, който беше доста добър треньор на вратарите.
- А имаше ли различия сред теб и шефовете на Левски тогава, с цел да се стигне до тази разлъка?
- Никакво различие не е имало, защото аз съм си вършел добре работата. Дори плановете, които дадох на Павел Колев и се направиха изкуствени стадиони, бяха мое дело. Всичко това беше обещано на Павел Колев още края на март – началото на април 2019 година
- Какво си сподели, когато си потегли от „ Герена “? Да споделя за феновете един факт – тимът на Левски до 15 години печели купата, откакто побеждава Верея с 13:0 и в същия ден те уволняват.
- Да, тогава станахме първенци при U15, наборът на Захари Сираков – 2004 година Ами, тежко ги приемаш тези неща, тъй като береш плодовете от работата си и в един миг ти споделят, че си непотребен.
- Как изкара тези две години и половина? Интересуваше ли се какво се случва на ст. „ Георги Аспарухов “?
- Няма по какъв начин да не се интересувам, защото клубът на сърцето ми е Левски и цялостен живот ще бъда признателен на Левски. Такива моменти те карат да осмислиш всичко – връзки с хората, кой си позволил покрай теб, какво би трябвало да промениш в бъдеще, тъй че го одобрявам като едно учебно заведение.
- Някои хора не помниха ли те?
- Има и такива, само че всичко съм пресял за тези две години и половина, защото за пет години в школата аз не си припомням да съм почивал събота и неделя. Пътувах из цяла България, гледах млади гении, с цел да мога да ги привлека в школата на Левски. Бях се отдал напълно на работата си и бях загърбил напълно фамилията си.
- Значи в тази ситуация твоята брачна половинка Афродита завоюва.
- През тези две години и половина имах опция да си умря, да осмисля нещата и да се заредя с сила.
- А какво си намерения, когато видя оня приветлив предприемач Джоузеф Диксън, който обещаваше милиони долари да потекат към Левски?
- Не го одобрявах съществено, искрено казано. Мисля, че не съм се излъгал. Всички видяхме.
- Какви са функционалностите ти като член на УС на Левски и къде очакваш да срещнеш най-големи компликации?
- Когато бяхме показани публично, споделих какви са ми функционалностите в клуба. Те са свързани с помагане на Станимир Стоилов в мъжкия тим, също по този начин представителна функционалност на Левски в България и Европа, връзка с медиите, връзката сред клуба и почитателите.
- Доста задания – коя ще е най-трудната от тях?
- Най-трудната е намирането на нови спонсори. Опитваме се каквото можем от старите отговорности да ги разсрочим във времето. Наистина имаме доста неща за оправяне, защото получихме едно тежко завещание. Но откакто сме се хванали на това хоро, ще би трябвало да го играем до дъно. Аз имам вяра, че екипът, който е основан, ще успее да се оправи с компликациите.
- С твое подпомагане съумяха да се уредят два тежки проблема – финансовите връзки сред някогашния ментор Петър Хубчев и футболиста Симеон Славчев. Какво ти костваше това?
- Безсънни нощи, доста сила, увещание, като държа да кажа, че аз с Петър Хубчев не съм имал контакт. Там нещата са пред приключен факт, тъй че там няма какво да се направи. А със Симеон Славчев поговорихме много. Имахме срещи, много телефонни диалози, в които го убеждавах. Благодаря му за разбирането. Все отново ние сме на край на тези договаряния и чакам идващите няколко дни това да се случи. Когато се случи, ще му стисна още веднъж ръката и ще му благодаря.
- Какво би трябвало да се усъвършенства в ДЮШ на Левски?
- Аз мисля, че този въпрос би трябвало да го зададете на Йончо Арсов, защото той от две години и половина управлява школата на Левски.
- Добре, ти задавал ли си си въпроса за какво гениите на Левски бягат в други тимове?
- Задавал съм си го, само че отговори може би още веднъж би трябвало да получите от Йончо Арсов.
- Има ли „ черно тото “ в мачовете при юношите и по какъв начин гледаш на този проблем?
- Не ми минава въобще през акъла да си го помисля, пък камо ли това да е правилно.
- В момента разполага ли Левски с положителни експерти, които да работят с тези, които са бъдещето на „ сините “?
- С връщането на Станимир Стоилов в Левски, той пое уговорката да управлява активността на първия тим, както и на ДЮШ на Левски, тъй че мисля, че той ще ви даде по-обстоен отговор на този въпрос.
- Дани, по какъв начин ще се реши казусът с агитката на Левски? Не е загадка, че „ София Запад “ са в Сектор „ Б “, а „ Ултрас Левски “ са в Сектор „ А “ – не може ли да има някакво обединяване?
- Живеем в динамични времена, виждате и страната в какво състояние е. Понякога в фамилиите ни пораждат някакви дрязги и спорове. Нормално е, където има хора, постоянно да има някакви несъгласия. Но аз мисля, че ние сме сплоти под една доста хубава и сериозна идея, а точно да спасим Левски. Неслучайно нашите почитатели на всеки мач идват и ни поддържат. Това е водещото и мисля, че времето ще е най-хубавият врач за тези болежки. Неслучайно преди няколко дни и Стойчо Младенов даде нашите почитатели за образец. Мисля, че с течение на времето това нещо ще угасне и тази рана ще се заздрави.
- Голямо благосъстояние са почитателите на Левски.
- Много огромно! Ние имаме вяра в тях и ще се постараем с дейностите и постъпките си да оправдаем тяхното доверие. Защото единствено когато сме дружно, тогава ще успеем!
- Защо обичаният ти клуб се бори за оцеляване? Кой е отговорен за тази обстановка? Спомена доскоро за тежкото завещание, което сте получили.
- Мисля, че цяла България знае истината каква е, по какъв начин се трупаха отговорности през годините, по какъв начин не се потърси отговорност на тези хора. И всеки идващ, който идваше, било то треньор или началник, взимаха се доста футболисти, които по-късно се освобождаваха. Трупаха се отговорности и в даден миг виждаш нещата до каква степен стигат.
- А за какво купите и купите към този момент са надалеч от ст. „ Георги Аспарухов “?
- Когато се сменят всяка година по 7-8 до 10 футболисти, няма по какъв начин да обиграеш един тим. Знаете доста добре, че на един тим му трябват две до три години да се обиграе, с цел да доближи положително равнище.
- Вярваш ли, че Станимир Стоилов ще успее да върне клуба там, където го остави – участник в Шампионска лига и Лига Европа?
- Надявам се. Всички сме обединени, всички сме застанали зад него и имаме вяра, че ще успее.
- Според теб какъв брой години ще са нужни това да се случи?
- Две-три години. Знаете, тим не се гради за една година.
- Ще прояви ли самообладание публиката на Левски? Знаеш, че тя се умори да чака.
- Аз мисля, че тя постоянно ни е вярвала. Този път с идването на Станимир Стоилов ще бъде търпелива, тъй като той е посочил в предишното, освен в България, а и в чужбина – в Астана, че може да работи и знае по какъв начин се става първенец.
- Лесно ли се работи със Станимир Стоилов?
- Със Станимир Стоилов се познаваме много от дълго време. По едно и също време дойдохме в Левски, тъй че ние секрети нямаме между тях. Винаги диалозите ни са били в тази тенденция – целенасочени и реализиране на триумфи.
- Откъде идва тази обич към задграничните футболисти на „ Герена “? Защо непрестанно се водят знайни и незнайни герои? Говоря преди Мъри да поеме отбора.
- Не мога да дам пояснение и отговор на този въпрос, тъй като всеки един началник мисли друго. Може би всеки желае бързи резултати. Но знаем, че когато идват чужденци в България, първо би трябвало да се приспособят към метода на живот у нас и по-късно към тима.
- Мислил съм си, че за тези 11 години, в които Левски не е спечелил купа или купа, в случай че беше разчитал на гениите си, нещата може би щяха да са други…
- Да, това е проблем като цяло на българския футбол, тъй като ние спряхме да влагаме в школите. Какво имам поради? Спряхме да образоваме треньорите в школите, които построяват тези нешлифовани диаманти. Знаем, че благосъстоянието на всеки един клуб е школата. Когато една школа възпроизвежда гении и те се интегрират в първия тим, няма по-хубаво нещо. Всеки един отбор ще се гордее с това. Явно времената се трансформираха, всеки търси бързите триумфи и забравихме за школите. А точно за мен това е главното нещо – да се влага в образованието на треньорите в школата и оттова към този момент нещата да вървят по-лесно нагоре. Виждаме, че тук се губи преходът от юношеския към мъжкия футбол.
- Къде виждаш Левски в края на шампионата?
- В първата шестица.
- Има ли късмет „ сините “ да завоюват купата на България?
- Аз мисля, че ние сме си го сложили това като цел и ще я преследваме до последно.
- Проблем ли е съдийството в родния футбол? Откъде идват грешките на „ мъжете в черно “ – не могат или просто извършват поръчки?
- Доста труден въпрос. Бих дал отговор, че някои от време на време преднамерено го вършат, други може би позволяват неточности. Но в случай че вземем поради последните два мача, Левски беше ощетен. Имам поради дуела във Варна и срещата против Славия.
- Ти си единственият участник на две международни шампионати – САЩ’94 и Франция’98 и на две европейски – Англия’96 и Португалия 2004. Според теб по кое време ще забележим националния тим още веднъж на огромен конгрес?
- Както споделих, когато наблегнем на работата в школите, с цел да можем още веднъж да изградим тези футболисти, които имахме през 1994 година на международното в Съединени американски щати.
- Сещаш ли се постоянно за триумфа там?
- Няма по какъв начин да не се връщам обратно във времето, тъй като това са едни невероятни мемоари. Аз не съм виждал българския народ толкоз щастлив и по-щастлив оттогава.
- А преди 1994 година, имаше един мач през 1993 година на 17 ноември.
- Той също се зачислява, защото това беше паметна подготовка във Франция. Невероятни моменти! Пожелавам си още веднъж да имаме такива гении, каквито бяхме ние тогава.
- Защо загубихме позиции и нямаме играчи във водещите шампионати в Европа? Германия, Англия, Испания, Португалия към този момент са затворена страница за нас.
- Пак всичко опира до работата в школата, построяването на самите футболисти. Вземете за образец една Сърбия, една Хърватия – те по какъв начин работят с футболисти и за какви пари ги продават в чужбина.
- На какво те научи престоят ти в Бундеслигата?
- Преди всичко на ред, дисциплинираност, професионализъм и безрезервност.
- Кажи ми какво беше равнището на Бундеслигата тогава и в този момент? Ако направиш един паралел, има ли някаква разлика?
- Е, има, повишила се е динамичността в мачовете, само че като цяло за мен Германия влиза в топ 3 шампионатите на света. Ние би трябвало единствено да се учим от такава страна, каквато е Германия. А и освен Германия.
- На кого вярваш повече – на Борислав Михайлов или на Димитър Бербатов?
- С Боби Михайлов съм бил сътрудник в националния тим. След това съм имал опция да работя с него, когато бях и състезателен шеф, и шеф на школата. Аз не съм имал никакви проблеми с Борислав Михайлов. С Бербатов съм бил единствено сътрудник, не сме работили, нямаме някакъв контакт. Не знам по какъв метод и по какъв начин работи, че да мога да съпоставя неговата работа, по тази причина споделям Борислав Михайлов.
- Каква смяна искаш да видиш в родния футбол?
- Преди всичко желая да имаме нови игрища. Стадиони, на които хората да отидат с децата си или със фамилиите си да прекарат уикенда като един празник, да се насладят, да се разтоварят от работата през седмицата и просто да се заредят прочувствено. И още веднъж да забележим България на равнището, на което беше преди време. Имам поради когато играехме в Европа и имахме тимове, които прескачаха групите в Лига Европа и Шампионска лига.
- Спомена стадионите, само че това включва и стадион „ Георги Аспарухов “.
- Разбира се. Мисля, че страната би трябвало да одобри това като приоритет.
- Съжаляваш ли, че синът ти Алекс не можа да продължи фамилната традиция във футбола?
- Не.
- Кое е мястото, на което можеш да се откъснеш от футбола?
- Морето.
- Колко време можеш да изкараш там?
- Много.
- Последен въпрос – къде виждаш Левски след пет години?
- На върха. Отново там, където му е мястото.
- Приветстваме с добре пристигнал легендата на Левски и член на Управителния съвет на „ сините “ Даниел Боримиров! Дани, здравей! Радваме се, че одобри поканата ни за присъединяване в предаването „ Код Спорт “. Очакваше ли да се завърнеш в родния ти дом?
- Здравей, Краси! Мисля, че с теб се познаваме от към 30 години. Винаги връзките ни са били правилни един към различен и нямаше причина да ти откажа.
- Отново си фактор в обичания ти клуб. Кажи ми от кого получи поканата да се завърнеш?
- Ако се върна обратно във времето, първо разговарях с Наско Сираков и по-късно август месец получих поканата от Мило Борисов.
- Мит ли е, че имаш проблеми с Наско Сираков и че той е бил срещу ти още веднъж да си част от управлението на Левски? Откъде потегли всичко това?
- Може би от вас, публицистите, защото аз проблеми с Наско Сираков нямам. Ежедневно се виждаме на стадиона, обсъждаме и разясняваме всякакви неща, тъй че аз проблеми с Наско Сираков нямам. Това мога да го заявя.
- Лесно ли преглътна обидата? На 31 май 2019 година тогавашният изпълнителен шеф Павел Колев ти сподели, че към този момент не си началник на ДЮШ на Левски.
- Да, мъчно я преглътнах, защото когато човек си прави работата както би трябвало, а резултатите и триумфите ти са налице, в един миг не можеш да приемеш, когато не получаваш насреща съответни отговори за какво, каква е била повода. Наистина ме кара да се възнамерявам, че е било целеустремено.
- И до ден-днешен не ти е ясно за какво.
- Не, дори когато ме извика да ми каже, че желае да се раздели с мен, аз го попитах: „ Добре, кажи ми единствено каква е повода за това нещо? “ Просто нямаше причина. Беше ми изтъкнато, че клубът е решил да тръгне по различен път.
- Каква беше равносметката от работата ти с гениите на „ сините “?
- Какво да ви кажа – равносметката е такава, че оставих Левски или школата с 27 национални състезатели. Всички тези млади футболисти, които в този момент са в първия тим, са играчи, които персонално аз съм ги докарал в школата.
- Кои обединения от школата се представяха тогава най-добре?
- Бяха много обединения, като почнем от 2007 година с треньор Манол Занев, по-късно минем през 2005 година с Петър Карачоров, 2004 година със Захари Сираков, 2003 година с Краси Петров, 2002 година с Борислав Кьосев и 2001 година с Данчо Петков. Виждаме, че всички тези треньори в този момент намират място в „ Б “ групата или като треньори на националните гарнитури на България. Визирам Данчо Петков, Борислав Кьосев, който е в Спортист (Своге), Краси Петров, който е асистент в Локомотив (Пловдив). Това са треньори, които бяха пример за ДЮШ на Левски. Да не забравяме Милетко Христов, който беше доста добър треньор на вратарите.
- А имаше ли различия сред теб и шефовете на Левски тогава, с цел да се стигне до тази разлъка?
- Никакво различие не е имало, защото аз съм си вършел добре работата. Дори плановете, които дадох на Павел Колев и се направиха изкуствени стадиони, бяха мое дело. Всичко това беше обещано на Павел Колев още края на март – началото на април 2019 година
- Какво си сподели, когато си потегли от „ Герена “? Да споделя за феновете един факт – тимът на Левски до 15 години печели купата, откакто побеждава Верея с 13:0 и в същия ден те уволняват.
- Да, тогава станахме първенци при U15, наборът на Захари Сираков – 2004 година Ами, тежко ги приемаш тези неща, тъй като береш плодовете от работата си и в един миг ти споделят, че си непотребен.
- Как изкара тези две години и половина? Интересуваше ли се какво се случва на ст. „ Георги Аспарухов “?
- Няма по какъв начин да не се интересувам, защото клубът на сърцето ми е Левски и цялостен живот ще бъда признателен на Левски. Такива моменти те карат да осмислиш всичко – връзки с хората, кой си позволил покрай теб, какво би трябвало да промениш в бъдеще, тъй че го одобрявам като едно учебно заведение.
- Някои хора не помниха ли те?
- Има и такива, само че всичко съм пресял за тези две години и половина, защото за пет години в школата аз не си припомням да съм почивал събота и неделя. Пътувах из цяла България, гледах млади гении, с цел да мога да ги привлека в школата на Левски. Бях се отдал напълно на работата си и бях загърбил напълно фамилията си.
- Значи в тази ситуация твоята брачна половинка Афродита завоюва.
- През тези две години и половина имах опция да си умря, да осмисля нещата и да се заредя с сила.
- А какво си намерения, когато видя оня приветлив предприемач Джоузеф Диксън, който обещаваше милиони долари да потекат към Левски?
- Не го одобрявах съществено, искрено казано. Мисля, че не съм се излъгал. Всички видяхме.
- Какви са функционалностите ти като член на УС на Левски и къде очакваш да срещнеш най-големи компликации?
- Когато бяхме показани публично, споделих какви са ми функционалностите в клуба. Те са свързани с помагане на Станимир Стоилов в мъжкия тим, също по този начин представителна функционалност на Левски в България и Европа, връзка с медиите, връзката сред клуба и почитателите.
- Доста задания – коя ще е най-трудната от тях?
- Най-трудната е намирането на нови спонсори. Опитваме се каквото можем от старите отговорности да ги разсрочим във времето. Наистина имаме доста неща за оправяне, защото получихме едно тежко завещание. Но откакто сме се хванали на това хоро, ще би трябвало да го играем до дъно. Аз имам вяра, че екипът, който е основан, ще успее да се оправи с компликациите.
- С твое подпомагане съумяха да се уредят два тежки проблема – финансовите връзки сред някогашния ментор Петър Хубчев и футболиста Симеон Славчев. Какво ти костваше това?
- Безсънни нощи, доста сила, увещание, като държа да кажа, че аз с Петър Хубчев не съм имал контакт. Там нещата са пред приключен факт, тъй че там няма какво да се направи. А със Симеон Славчев поговорихме много. Имахме срещи, много телефонни диалози, в които го убеждавах. Благодаря му за разбирането. Все отново ние сме на край на тези договаряния и чакам идващите няколко дни това да се случи. Когато се случи, ще му стисна още веднъж ръката и ще му благодаря.
- Какво би трябвало да се усъвършенства в ДЮШ на Левски?
- Аз мисля, че този въпрос би трябвало да го зададете на Йончо Арсов, защото той от две години и половина управлява школата на Левски.
- Добре, ти задавал ли си си въпроса за какво гениите на Левски бягат в други тимове?
- Задавал съм си го, само че отговори може би още веднъж би трябвало да получите от Йончо Арсов.
- Има ли „ черно тото “ в мачовете при юношите и по какъв начин гледаш на този проблем?
- Не ми минава въобще през акъла да си го помисля, пък камо ли това да е правилно.
- В момента разполага ли Левски с положителни експерти, които да работят с тези, които са бъдещето на „ сините “?
- С връщането на Станимир Стоилов в Левски, той пое уговорката да управлява активността на първия тим, както и на ДЮШ на Левски, тъй че мисля, че той ще ви даде по-обстоен отговор на този въпрос.
- Дани, по какъв начин ще се реши казусът с агитката на Левски? Не е загадка, че „ София Запад “ са в Сектор „ Б “, а „ Ултрас Левски “ са в Сектор „ А “ – не може ли да има някакво обединяване?
- Живеем в динамични времена, виждате и страната в какво състояние е. Понякога в фамилиите ни пораждат някакви дрязги и спорове. Нормално е, където има хора, постоянно да има някакви несъгласия. Но аз мисля, че ние сме сплоти под една доста хубава и сериозна идея, а точно да спасим Левски. Неслучайно нашите почитатели на всеки мач идват и ни поддържат. Това е водещото и мисля, че времето ще е най-хубавият врач за тези болежки. Неслучайно преди няколко дни и Стойчо Младенов даде нашите почитатели за образец. Мисля, че с течение на времето това нещо ще угасне и тази рана ще се заздрави.
- Голямо благосъстояние са почитателите на Левски.
- Много огромно! Ние имаме вяра в тях и ще се постараем с дейностите и постъпките си да оправдаем тяхното доверие. Защото единствено когато сме дружно, тогава ще успеем!
- Защо обичаният ти клуб се бори за оцеляване? Кой е отговорен за тази обстановка? Спомена доскоро за тежкото завещание, което сте получили.
- Мисля, че цяла България знае истината каква е, по какъв начин се трупаха отговорности през годините, по какъв начин не се потърси отговорност на тези хора. И всеки идващ, който идваше, било то треньор или началник, взимаха се доста футболисти, които по-късно се освобождаваха. Трупаха се отговорности и в даден миг виждаш нещата до каква степен стигат.
- А за какво купите и купите към този момент са надалеч от ст. „ Георги Аспарухов “?
- Когато се сменят всяка година по 7-8 до 10 футболисти, няма по какъв начин да обиграеш един тим. Знаете доста добре, че на един тим му трябват две до три години да се обиграе, с цел да доближи положително равнище.
- Вярваш ли, че Станимир Стоилов ще успее да върне клуба там, където го остави – участник в Шампионска лига и Лига Европа?
- Надявам се. Всички сме обединени, всички сме застанали зад него и имаме вяра, че ще успее.
- Според теб какъв брой години ще са нужни това да се случи?
- Две-три години. Знаете, тим не се гради за една година.
- Ще прояви ли самообладание публиката на Левски? Знаеш, че тя се умори да чака.
- Аз мисля, че тя постоянно ни е вярвала. Този път с идването на Станимир Стоилов ще бъде търпелива, тъй като той е посочил в предишното, освен в България, а и в чужбина – в Астана, че може да работи и знае по какъв начин се става първенец.
- Лесно ли се работи със Станимир Стоилов?
- Със Станимир Стоилов се познаваме много от дълго време. По едно и също време дойдохме в Левски, тъй че ние секрети нямаме между тях. Винаги диалозите ни са били в тази тенденция – целенасочени и реализиране на триумфи.
- Откъде идва тази обич към задграничните футболисти на „ Герена “? Защо непрестанно се водят знайни и незнайни герои? Говоря преди Мъри да поеме отбора.
- Не мога да дам пояснение и отговор на този въпрос, тъй като всеки един началник мисли друго. Може би всеки желае бързи резултати. Но знаем, че когато идват чужденци в България, първо би трябвало да се приспособят към метода на живот у нас и по-късно към тима.
- Мислил съм си, че за тези 11 години, в които Левски не е спечелил купа или купа, в случай че беше разчитал на гениите си, нещата може би щяха да са други…
- Да, това е проблем като цяло на българския футбол, тъй като ние спряхме да влагаме в школите. Какво имам поради? Спряхме да образоваме треньорите в школите, които построяват тези нешлифовани диаманти. Знаем, че благосъстоянието на всеки един клуб е школата. Когато една школа възпроизвежда гении и те се интегрират в първия тим, няма по-хубаво нещо. Всеки един отбор ще се гордее с това. Явно времената се трансформираха, всеки търси бързите триумфи и забравихме за школите. А точно за мен това е главното нещо – да се влага в образованието на треньорите в школата и оттова към този момент нещата да вървят по-лесно нагоре. Виждаме, че тук се губи преходът от юношеския към мъжкия футбол.
- Къде виждаш Левски в края на шампионата?
- В първата шестица.
- Има ли късмет „ сините “ да завоюват купата на България?
- Аз мисля, че ние сме си го сложили това като цел и ще я преследваме до последно.
- Проблем ли е съдийството в родния футбол? Откъде идват грешките на „ мъжете в черно “ – не могат или просто извършват поръчки?
- Доста труден въпрос. Бих дал отговор, че някои от време на време преднамерено го вършат, други може би позволяват неточности. Но в случай че вземем поради последните два мача, Левски беше ощетен. Имам поради дуела във Варна и срещата против Славия.
- Ти си единственият участник на две международни шампионати – САЩ’94 и Франция’98 и на две европейски – Англия’96 и Португалия 2004. Според теб по кое време ще забележим националния тим още веднъж на огромен конгрес?
- Както споделих, когато наблегнем на работата в школите, с цел да можем още веднъж да изградим тези футболисти, които имахме през 1994 година на международното в Съединени американски щати.
- Сещаш ли се постоянно за триумфа там?
- Няма по какъв начин да не се връщам обратно във времето, тъй като това са едни невероятни мемоари. Аз не съм виждал българския народ толкоз щастлив и по-щастлив оттогава.
- А преди 1994 година, имаше един мач през 1993 година на 17 ноември.
- Той също се зачислява, защото това беше паметна подготовка във Франция. Невероятни моменти! Пожелавам си още веднъж да имаме такива гении, каквито бяхме ние тогава.
- Защо загубихме позиции и нямаме играчи във водещите шампионати в Европа? Германия, Англия, Испания, Португалия към този момент са затворена страница за нас.
- Пак всичко опира до работата в школата, построяването на самите футболисти. Вземете за образец една Сърбия, една Хърватия – те по какъв начин работят с футболисти и за какви пари ги продават в чужбина.
- На какво те научи престоят ти в Бундеслигата?
- Преди всичко на ред, дисциплинираност, професионализъм и безрезервност.
- Кажи ми какво беше равнището на Бундеслигата тогава и в този момент? Ако направиш един паралел, има ли някаква разлика?
- Е, има, повишила се е динамичността в мачовете, само че като цяло за мен Германия влиза в топ 3 шампионатите на света. Ние би трябвало единствено да се учим от такава страна, каквато е Германия. А и освен Германия.
- На кого вярваш повече – на Борислав Михайлов или на Димитър Бербатов?
- С Боби Михайлов съм бил сътрудник в националния тим. След това съм имал опция да работя с него, когато бях и състезателен шеф, и шеф на школата. Аз не съм имал никакви проблеми с Борислав Михайлов. С Бербатов съм бил единствено сътрудник, не сме работили, нямаме някакъв контакт. Не знам по какъв метод и по какъв начин работи, че да мога да съпоставя неговата работа, по тази причина споделям Борислав Михайлов.
- Каква смяна искаш да видиш в родния футбол?
- Преди всичко желая да имаме нови игрища. Стадиони, на които хората да отидат с децата си или със фамилиите си да прекарат уикенда като един празник, да се насладят, да се разтоварят от работата през седмицата и просто да се заредят прочувствено. И още веднъж да забележим България на равнището, на което беше преди време. Имам поради когато играехме в Европа и имахме тимове, които прескачаха групите в Лига Европа и Шампионска лига.
- Спомена стадионите, само че това включва и стадион „ Георги Аспарухов “.
- Разбира се. Мисля, че страната би трябвало да одобри това като приоритет.
- Съжаляваш ли, че синът ти Алекс не можа да продължи фамилната традиция във футбола?
- Не.
- Кое е мястото, на което можеш да се откъснеш от футбола?
- Морето.
- Колко време можеш да изкараш там?
- Много.
- Последен въпрос – къде виждаш Левски след пет години?
- На върха. Отново там, където му е мястото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ