Легендата на Левски Божидар Искренов - Гибона говори в предаването

Легендата на Левски Божидар Искренов - Гибона приказва в предаването „ Шампионски игри “ по gospodari.com за протичащото се на „ Герена “, играта на отбора и уточни кой футболист му прави най-силно усещане. Наскоро той се завърна в клуба и стана координатор сред първия и втория тим, написа " Тема Спорт ".

Г-н Искренов, върнахте се в клуба и станахте координатор. Каква тъкмо ще е работата ви?

В общи линии да имаме връзка сред втория и първия тим, кои деца да бъдат качвани при мъжете и така нататък Правил съм го и преди този момент на „ Герена “. Но тогава отговарях за доста повече отбори.

Какво забелязвате в Левски?

Единственото нещо, за което би трябвало да се вземе решение, е по въпроса с многото деца, които упражняват единствено на изкуственото игрище. Понякога заниманията са на половин терен или на една четвърт, което не е вярно и добре. Надявам се нещо да се случи, тъй като тези деца са бъдещето на Левски.

Смятате ли, че Левски е в неравностойно състояние по отношение на Лудогорец и ЦСКА поради богатите притежатели? Няма ли милионери почитатели на сините?

Изглежда, че може би милионерите левскари не желаят да се занимават и се крият. Има задоволително заможни хора, почитатели на тима, само че няма по какъв начин да го накараш принудително. В Левски би трябвало да пристигна човек с доста пари, както му споделяме Бащица. Аз съм „ За “.

Виждате ли напредък при Хулио Веласкес?

Левски сподели против Лудогорец, че разполага със съществени футболисти. Има задоволително положителни играчи и към този момент си зависи от треньора по какъв начин ще ги подреди. Винаги съм го казвал – един първокласен ментор е този, който може да употребява максимума от капацитета на футболистите си.

С тези играчи може ли да се гони шампионска купа?

Защо не? Имаш задоволително време да си изчистиш тима, а и тези играчи към този момент са обиграни. Когато тези футболисти са непрекъснато на терена и не въртиш състава, всичко е налице. Реално и тази година Левски имаше късмет да се бори за купата, в случай че не бе направил неверните стъпки на „ Герена “.
Изпуснаха мачовете с наивни и обикновени гафове. Прибавете тези 12-15 точки и към момента щеше Левски да е в битката.

Виждате ли преднамерено съдийство в мачовете на Левски?

Според мен да. Видяхте против ЦСКА с дузпата против Сангаре. След това идваш на „ Герена “ и не отсъждаш очевадна такава.

Какво е мнението ви за играта в нахлуване?

Искам да кажа за фланговите играчи – дали ще е Марин, Бала или някой различен. Аз съм ек на ек със бранител пред пеналта и центрирам. Защо? Тръгвам да се надигравам и към този момент бранителят да мисли какво да прави. Единственият футболист, който е забавен и играе с моя номер 11, е Ел Джемили. Той може да направи чудеса. Всички разясняват неговия темперамент. Е, и ние бяхме такива, само че треньорът е належащо да бъде огромен психолог.

Преди година анонсирахте, че работите по книгата и тя към този момент е реалност.

Трябваше да стане по-рано, само че нали знаете – по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Вече е подготвена и ще бъде пусната в книжарниците. Опитахме се да създадем нещо и мисля, че ще е забавно за читателите. В нея няма клюкарски неща, а единствено спорт.

Защо се спряхте на заглавието „ Без обувки “?

Бяхме обединени Левски с Левски-Раковски и дълго време не вървях на тренировки, тъй като съм бил безперспективен. Казах си, че очевидно футболът няма да бъде моето амплоа. Играех си за здраве. Един ден треньорът ме видя и ме сложи измежду запасите. Играехме със Славия на „ Раковски “ и ми сподели, че ще влизам, обаче нямам обувки. Седях по чорапи. Попитах съотборник да ми даде своите, само че ми отхвърли. Споделих на треньора и той ми съобщи, че щом нямам, няма да играя. След мача татко ми, Бог да го елементарни, ме попита за какво не играх и му споделих. Оттам напряко в един магазин и ми взе гуменки с доста бутони. Това беше – започнах без обувки и приключих по този начин.

Най-силният миг в кариерата ви ли е 1984 година, когато спечелихте трите купи?

Факт е. До такава степен бяхме привикнали един с различен. Ако си затвориш очите, знаеш къде е съотборникът ти. Уникален колектив. Тогава тимовете идваха на „ Герена “ и споделяха, в случай че може с 1 или 2:0 да ги побеждаваме. Да не ставаха за срам. Сега нещата се трансформираха. Тези три купи не ни ги дадоха, а ги спечелихме. След това ни унищожиха и трябваше да стартираме изначало.