Легендата на Ботев Пловдив - Петър Зехтински, който днес става

Петър Зехтински говори за Христо Стоичков, Трифон Иванов и лентата в ЦСКА

Легендата на Ботев Пловдив - Петър Зехтински, който през днешния ден става на 70 години, рядко застава пред медиите, само че за юбилея си той приказва пред " Тема Спорт ", връщайки се обратно във времето.

- Г-н Зехтински, по какъв начин се чувствате на 70 години?

- Първо желая да ви благодаря за интереса към мен. Рубриката ви " На този ден " е доста хубава. Припомня ми куп неща. Виждаш кой човек е роден на този ден, какво събитие е имало. Поздравления. Животът минава доста бързо. Последните дни се разхождам из квартал и си мисля по този мотив - юбилея. Колко бързо стигнах до 70 години! Неусетно, а какъв брой доста неща са ми се случили през това време. И в случай че можех с една магическа пръчка да върна времето обратно, отново бих избрал този път да извървя. Много съм благополучен, че се родих в такава махала в Пловдив. Че попаднах на толкоз положителни треньори през кариерата си в Ботев Пловдив. Като цяло нашата генерация тогава бе много мощна - три набора бяхме. Аз, Славчо Хорозов, Сашо Иванов, Коце Костадинов, Гошо Славков, Митко Аргиров, Наско Маринов, Благой Блангев, Митко Младенов, Марин Бакалов. Тези момчета, като се събрахме и направихме хем доста първокласен тим на Ботев, хем и много здрав колектив. Да не забравяме и момчетата, които взехме след това - Антим Пехливанов, Васко Симов, Пашев и последните ни попълнения - Запрян Раков, който пасна идеално и Гошо Георгиев, с който тимът стана приключен. Ботев стана сложен за запазване и побеждаване!

Вече има нов любимец за треньорския пост в ЦСКА

Вангел Вангелов е в отлични връзки със експерта

- Как се озовахте в ЦСКА?

- Там работих с Георги Василев. Бях асистент на Гочето (б.р. - 1996-98). Така и не знам за какво го изгониха (б.р. - 7 март 1998 г.) след една победа над Спартак в Плевен с 3:0. Аз бях решил да си потегли с него. В това отношение съм доста етичен. Но той подреди да остана и поех тима. Водих ЦСКА в 11 мача, дружно със Стойчо Младенов и Николай Илиев-Галибата. Наредихме 8 победи, 2 равенства - с Олимпик Тетевен 0:0, когато счупиха тежко крайници на Мето Деянов, и 3:3 с Левски в доста прекрасен мач. И загубата я знаете - 0:5 от Левски във финала за купата. Платих си за това дерби... Преди конфликта Трифон Иванов ми вика: Бате Петьо може ли да не пътувам, Стоичков и той не пристигна. След тази загуба единствено стиснах ръката на Мишо Вълчев и незабавно си потеглих за Пловдив без да запитвам никой и да споделям нещо. Всичко беше ясно.

- Труден интервал е било за вас?

- Труден беше мачът с Металург Перник (б.р. 28 март 1998 г.) Още преди първият ми дуел - със Спартак Варна на " Армията " (2:1) споделих, че капитан ще е Трифон Иванов. Стоичков обаче се беше върнал от Япония и щеше да играе против Металург. Да прави още един дебют. Емил Данчев взе думата и сподели: Аз приказвах с Илия Павлов и той подреди капитан на тима да бъде Стоичков. Така и стана. По време на дуела аз променям Ицо (б.р. -65-ата минута) с концепцията да даде лентата на Трифон. Обаче Иванов хвърли лентата и не изиска да я постави. Целият стадион стартира да освирква. Казах на Данчев: Емо, аз ще се оправя с тях. След няколко дни направихме гласоподаване сред тима - 16 бяха за Ицо, 6-7 за Трифон и 1-2 за Емо Костадинов. В идващия кръг гостувахме на Нефтохимик и спечелихме първа победа там - 3:1. Тогава отново смених Ицо и този път Трифон взе лентата.

- Откъде пристигна прякора ви Пловдивския Зико?

- Един публицист от Пловдив - Диян Никифоров за първи път написа, че с играта си и пасовете приличам на Зико. И по този начин потегли Зико!