Стражът на нацията Сеп Майер на 80
Легендата на Байерн и Бундестима Сеп Майер е една от най-ярките фигури на 60-те и 70-те
В края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век западногерманският футбол е преобладаващата мощ в най-популярната игра.
Освен че Маншафта печели Световното състезание в домакинския си шампионат, в този интервал Байерн Мюнхен носи на родината три Купи на европейските първенци сред 1974-а и 1976-а. Много от най-големите немски играчи пазят цветовете както на клубния доминатор, по този начин и на националния. Сред тях са безконечните Франц Бекенбауер и Герд Мюлер, а когато приказваме за вратарския пост, незаместим е Сеп Майер.
Герд е Голмайстор на нацията, а Сеп - Страж на нацията. Така ги назовава даже пресата в Германия, освен ентусиастите.
Майер ще бъде запомнен с големите вратарски ръкавици, късите гащета и голямото си въздействие върху немския тим.
Днес навършва 80-годишна възраст и е един от дребното от оня всепобеждаващ Бундестим, които са още измежду живите.
До огромна степен Сеп Майер дава началото на оня вид съвременни вратари, които не са сред гредите единствено с цел да предотвратяват попадения. Преди всичко обаче е прочут със своите атлетизъм и еластичност, за което си печели прякора " котката ".
Снимка: Getty Images
Роден е в дребния баварски град Метен на 28 февруари 1944 година. Расте в следвоенна Германия, която е раздирана от вътрешни спорове. Те не пречат на пристрастеността му към футбола, която в следствие му се отплаща. Още на 8-годишна възраст се причислява към локалния клуб ТСВ Хаар, а на 15 години е притеглен в Байерн Мюнхен.
Играчът и баварския клуб стартират връзки, които надали са си представяли, че ще продължат толкоз дълго и сполучливо. Кариерата му се разгръща в 18 години, всичките там. После работи още 14 години като треньор на вратарите, с цел да откри достойния си правоприемник в лицето на Оливер Кан.
Трудният темперамент на Майер и лоялността му към Кан му костваха поста на треньор в националния тим. След 2004 година той влезе в спор с тогавашния ментор Юрген Клинсман дали Кан или Йенс Леман би трябвало да пази за Маншафта. Клинсман не послуша треньора на вратарите и по този начин Майер завърши с националния тим.
Снимка: Getty Images
А кариерата му там стартира доста рано. Още през 1961 и 1962 година той играе 11 мача за младежкия отбор на Западна Герания. Пробива бързо в първия тим на Байерн и взима фланелката с №1.
Не я освобождава до 1979 година, когато поради автомобилна злополука е заставен да приключи кариерата си на 35. В епоха, в която вратари като Дино Дзоф играят до 40, сигурно Майер беше лишен от записването на още доста мачове. Но и без тези към пет години той остава една от най-големите митове.
Това се удостоверява със мощния интервал на националния тим и Байерн с него като вратар. На клубно равнище печели Бундеслигата (1969, 1972, 1973 и 1974) и Купата на Германия по четири пъти, а триумфите в Европа идват след финали против Атлетико Мадрид (1974), Лийдс (1975) и Сент Етиен (1976).
Преди всички тях печели и Купата на носителите на национални купи след край против Рейнджърс през 1968 година.
Майер преди мача с България в София през 1975-а
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Майер е константната фигура на вратата, а пред него работи Франц Бекенбауер, който е асистиран от Ханс-Гьорг Шварценбек и Пол Брайтнер. Напред схемата е ясна - Ули Хьонес и Герд Мюлер унищожават противниковите отбрани.
Статистиката в отбраната на Байерн в интервала на трите следващи трофеи сред 1972-а и 1974-а е изумителна. В първия си сезон позволяват 38 гола в 34 мача, а във втория едвам 29.
Силната форма е пренесена и в Европа за първата европейска купа през 1974, когато в хода на шампионата е надвит и българският ЦСКА с общ резултат 5:3.
Едно от най-впечатляващите представяния на Майер обаче е против руския Арарат Йереван на четвъртфиналите през идващия сезон. След 2:0 в първия мач и пасив от 0:1 във втория, Майер и Байерн са притиснати от 70 хиляди души в арменската столица, само че се оправят и не престават напред.
На полуфинала против Сент Етиен и на финала против Лийдс Майер не позволява нито един гол в общо трите мача.
Снимка: Getty Images
Пътят към третата поредна европейска купа през идващия сезон също е впечатляващ, като минава през първенеца на Испания Реал Мадрид на полуфинала и френският отличник Сент Етиен във финала.
Приносът на Майер в националния тим е не по-малък, като той попада в състава на 4 следващи международни шампионати. Има периферна роля единствено през 1966 година, когато е запаса на одобрения тогава Ханс Тилковски.
Според мнозина немският състав през 1970 в Мексико, който губи великия полуфинал с 3:4 против Италия, е по-силен от шампионския четири години по-късно. И в двата шампионата една от непрекъснатите величини е Сеп Майер.
Преди международната купа на домашната сцена великият вратар към този момент е вкусил славата с националния тим, откакто става европейски първенец през 1972-а.
Тогава на финала в Брюксел е надвит Съюз на съветските социалистически републики с безапелационното 3:0.
Снимка: Getty Images
Това са годините на Бундестима.
Полуфинал през 70-а на Мондиала, купа от Евро 1972, купа от международното през 1974-а и изгубен с дузпи край на Евро 1976, когато Паненка вкарва фамозния си гол, копвайки безсрамно топката точно против Майер.
Епоха, в която Германия е стандартът във футбола, а Сеп - измежду вратарите.
Последният огромен шампионат за Майер е Световното състезание през 1978-а, когато на 34 той е предпочетен на вратата, само че във втората групова фаза Бундестима се проваля поради загуба от Австрия.
В кариерата си великият вратар изиграва 536 мача в Бундеслигата за Байерн и 599 във всички съревнования. За националния тим записва 95 срещи и три пъти е избиран за Футболист на годината в Германия (1975, 1977 и 1979 г).
Освен това получава прозвището Вратар на века в страната си.
Най-важното е, че Майер остави завещание, което бе ентусиазъм за идващите огромни немски вратари.
Сред тях са Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер.
В края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век западногерманският футбол е преобладаващата мощ в най-популярната игра.
Освен че Маншафта печели Световното състезание в домакинския си шампионат, в този интервал Байерн Мюнхен носи на родината три Купи на европейските първенци сред 1974-а и 1976-а. Много от най-големите немски играчи пазят цветовете както на клубния доминатор, по този начин и на националния. Сред тях са безконечните Франц Бекенбауер и Герд Мюлер, а когато приказваме за вратарския пост, незаместим е Сеп Майер.
Герд е Голмайстор на нацията, а Сеп - Страж на нацията. Така ги назовава даже пресата в Германия, освен ентусиастите.
Майер ще бъде запомнен с големите вратарски ръкавици, късите гащета и голямото си въздействие върху немския тим.
Днес навършва 80-годишна възраст и е един от дребното от оня всепобеждаващ Бундестим, които са още измежду живите.
До огромна степен Сеп Майер дава началото на оня вид съвременни вратари, които не са сред гредите единствено с цел да предотвратяват попадения. Преди всичко обаче е прочут със своите атлетизъм и еластичност, за което си печели прякора " котката ".
Снимка: Getty Images Роден е в дребния баварски град Метен на 28 февруари 1944 година. Расте в следвоенна Германия, която е раздирана от вътрешни спорове. Те не пречат на пристрастеността му към футбола, която в следствие му се отплаща. Още на 8-годишна възраст се причислява към локалния клуб ТСВ Хаар, а на 15 години е притеглен в Байерн Мюнхен.
Играчът и баварския клуб стартират връзки, които надали са си представяли, че ще продължат толкоз дълго и сполучливо. Кариерата му се разгръща в 18 години, всичките там. После работи още 14 години като треньор на вратарите, с цел да откри достойния си правоприемник в лицето на Оливер Кан.
Трудният темперамент на Майер и лоялността му към Кан му костваха поста на треньор в националния тим. След 2004 година той влезе в спор с тогавашния ментор Юрген Клинсман дали Кан или Йенс Леман би трябвало да пази за Маншафта. Клинсман не послуша треньора на вратарите и по този начин Майер завърши с националния тим.
Снимка: Getty Images А кариерата му там стартира доста рано. Още през 1961 и 1962 година той играе 11 мача за младежкия отбор на Западна Герания. Пробива бързо в първия тим на Байерн и взима фланелката с №1.
Не я освобождава до 1979 година, когато поради автомобилна злополука е заставен да приключи кариерата си на 35. В епоха, в която вратари като Дино Дзоф играят до 40, сигурно Майер беше лишен от записването на още доста мачове. Но и без тези към пет години той остава една от най-големите митове.
Това се удостоверява със мощния интервал на националния тим и Байерн с него като вратар. На клубно равнище печели Бундеслигата (1969, 1972, 1973 и 1974) и Купата на Германия по четири пъти, а триумфите в Европа идват след финали против Атлетико Мадрид (1974), Лийдс (1975) и Сент Етиен (1976).
Преди всички тях печели и Купата на носителите на национални купи след край против Рейнджърс през 1968 година.
Майер преди мача с България в София през 1975-а
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Майер е константната фигура на вратата, а пред него работи Франц Бекенбауер, който е асистиран от Ханс-Гьорг Шварценбек и Пол Брайтнер. Напред схемата е ясна - Ули Хьонес и Герд Мюлер унищожават противниковите отбрани.
Статистиката в отбраната на Байерн в интервала на трите следващи трофеи сред 1972-а и 1974-а е изумителна. В първия си сезон позволяват 38 гола в 34 мача, а във втория едвам 29.
Силната форма е пренесена и в Европа за първата европейска купа през 1974, когато в хода на шампионата е надвит и българският ЦСКА с общ резултат 5:3.
Едно от най-впечатляващите представяния на Майер обаче е против руския Арарат Йереван на четвъртфиналите през идващия сезон. След 2:0 в първия мач и пасив от 0:1 във втория, Майер и Байерн са притиснати от 70 хиляди души в арменската столица, само че се оправят и не престават напред.
На полуфинала против Сент Етиен и на финала против Лийдс Майер не позволява нито един гол в общо трите мача.
Снимка: Getty Images Пътят към третата поредна европейска купа през идващия сезон също е впечатляващ, като минава през първенеца на Испания Реал Мадрид на полуфинала и френският отличник Сент Етиен във финала.
Приносът на Майер в националния тим е не по-малък, като той попада в състава на 4 следващи международни шампионати. Има периферна роля единствено през 1966 година, когато е запаса на одобрения тогава Ханс Тилковски.
Според мнозина немският състав през 1970 в Мексико, който губи великия полуфинал с 3:4 против Италия, е по-силен от шампионския четири години по-късно. И в двата шампионата една от непрекъснатите величини е Сеп Майер.
Преди международната купа на домашната сцена великият вратар към този момент е вкусил славата с националния тим, откакто става европейски първенец през 1972-а.
Тогава на финала в Брюксел е надвит Съюз на съветските социалистически републики с безапелационното 3:0.
Снимка: Getty Images Това са годините на Бундестима.
Полуфинал през 70-а на Мондиала, купа от Евро 1972, купа от международното през 1974-а и изгубен с дузпи край на Евро 1976, когато Паненка вкарва фамозния си гол, копвайки безсрамно топката точно против Майер.
Епоха, в която Германия е стандартът във футбола, а Сеп - измежду вратарите.
Последният огромен шампионат за Майер е Световното състезание през 1978-а, когато на 34 той е предпочетен на вратата, само че във втората групова фаза Бундестима се проваля поради загуба от Австрия.
В кариерата си великият вратар изиграва 536 мача в Бундеслигата за Байерн и 599 във всички съревнования. За националния тим записва 95 срещи и три пъти е избиран за Футболист на годината в Германия (1975, 1977 и 1979 г).
Освен това получава прозвището Вратар на века в страната си.
Най-важното е, че Майер остави завещание, което бе ентусиазъм за идващите огромни немски вратари.
Сред тях са Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ