Станислав Ангелов пред Nostrabet: Държава, която дава 7 милиарда за здравеопазване и само 150 милиона за спорт, не е държава!
Легендата на българския футбол, Станислав Ангелов – Пелето, даде извънредно изявление за уеб страницата. Бившият халф на Левски към този момент от години се пробва да развива своята школа „ Левски-Раковски “, като в последните седмици се появи нов проблем, откакто народни представители излязоха с предложение да се сътвори център за художествена гимнастика на терена на стадион „ Раковски “.
Ангелов показа, че няма по какъв начин да е спокоен за бъдещето и изрази недоумението си за какво политически фигури се месят в спортни каузи, които са отвън тяхната подготвеност. Легендата на Левски очерта и много жалката картина на родния спорт, наблягайки, че е неуместно да се дават 7 милиарда за опазване на здравето и единствено 150 милиона за спорт.
Пелето прикани за съществена смяна в отношението на страната към спорта, допълвайки, че точно триумфите в тази сфера са гордостта на всяка страна.
Здравейте, господин Ангелов! В последните две седмици съществена тематика за Вас вероятно е била обвързвана с афишираните проекти за смяна на метода на потребление на земята към стадион „ Раковски “. Спокоен ли сте, че академия „ Левски-Раковски “ ще продължи да може да употребява базата?
Няма по какъв начин да сме спокойни, откакто сме подвластни от политическата конюнктура и мнението на министрите, които са се захванали с този проблем. Нямаме никакво успокоение или изясненост.
Идеята, за която слушаме, е построяването на огромен комплекс за художествена гимнастика. Чувствате ли, че футболът още веднъж бива подценен от страната?
По принцип въобще не се наливат задоволително пари в спорта, което е огромен проблем. За футбола да не приказваме. Това е най-масовият спорт, само че предвид на моментното положение никой не се пробва да промени статуквото, а по-скоро се пробват да го поддържат и да живуркат по този метод. Това важи за много хора, които нямат нищо общо с този спорт.
Много футболни деятели, в това число и Вие, изразихте през последните години мнение, че страната не е задоволително ангажирана с развиването на избрани спортове, в това число и футбола. На какво го отдавате?
Оказва се, че ние нямаме кой знае каква страна, откакто не се обръща задоволително внимание на спорта, който е измежду най-важните, в случай че не и най-важният публичен феномен. Спортът е предварителна защита, здраве, дисциплинираност, хигиена, работа в екип, организация и прочие. Това е най-социалният детайл в образованието на децата, само че никой не обръща внимание на спорта в България. Визирам най-много политиците, които разпределят бюджетите. Държава, която дава 7 милиарда за опазване на здравето и единствено 150 милиона за спорт, не е страна! Искаме да имаме заболели хора, които да лекуваме.
Не е ли парадоксално, че футболът е най-популярният спорт у нас, само че в същото време не получава нужното като че ли от страната?
Един единствен спорт върви у нас – това е художествената гимнастика. Там се резервираха традициите от тоталитарно време да се работи по недопечен метод. Имат и мощен началник, в лицето на Илиана Раева, която може да е много нападателна на момента в браненето на позициите на този спорт. На тази база нейният спорт се развива. Най-вероятно би трябвало да вземем под внимание нейното държание, с цел да извлечем максимума от политическата конюнктура и да се влага и в други спортове.
Чуваме съвсем ежеседмично, че във връзка с материалната база сме на светлинни години даже от много от балканските страни. Защо построяването на съвременни уреди се оказва толкоз комплицирана задача за българския футбол?
Спортът и триумфите в това направление са гордостта на една нация. Към днешна дата аз не считам, че нито просветителната, нито културната, нито спортната система е на високо равнище. Дали преднамерено се пробват да съсипят нашия народ, не знам.
Такива като мен са вложители в бъдещо потомство, ние влагаме в хора и биваме тласкани към чужбина. Доста постоянно ни питат за какво, само че отговор нямаме. Може би такова е времето, в което живеем. Ние няма да се предадем – окуражени сме, млади сме. Рискуваме всичко – фамилии, здраве, финанси, в името на светлото бъдеще на нашата страна.
Вече от много години самият Вие сте част от детско-юношеския футбол. Виждате ли някакви стъпки в вярната посока?
Различни хора се хвърлят в някои направления, с цел да трансформират нещо, само че сме доста надалеч от истината. Нямаме никаква визия по какъв начин действа един подобен развой и по тази причина по какъв начин да се осъществя печеливша продукция. Докато страната не огледа с положително око на спорта, до момента в който тя не се асоциира със спорта и ни накара да се гордеем, че сме на този свят, нищо положително не ни чака. За момента освен, че не се оказва помощ, само че и се пречи по всякакъв начин.
Доста обвинявания в последните години бяха ориентирани и към БФС. Необходима ли е смяна в управлението на централата, за каквато се приказва от 3-4 години?
Аз искания към БФС имам единствено, че не се притиска страната по задоволително нападателен метод, с цел да може тя да се разсъни и да оказва помощ. Не е задоволителен натискът върху министри и прочие, от които зависи бюджетирането на спорта. Всеки споделя, че футболът е бизнес и всеки клуб би трябвало да се оправя. Така е, само че имаме и страна, която би трябвало да се грижи за културно-масовите мероприятия и най-много за това идващите генерации да израснат. Не обаче да израснат по градинките, с шишетата в ръка, а като една здрава, горда и спортна нация. Ако сами не създадем стъпка да се оправим, то за всички останали е добре пристигнало.
Могат ли възможни положителни резултати на националния ни тим в идния цикъл за Евро 2024 да замаскират не изключително положителното изцяло състояние?
На фона на това, което демонстрираме сега, съгласно мен нямаме късмет да покажем нещо положително по време на квалификационния цикъл. Ако това се случи, то ще е резултат от това, че множеството играчи към този момент са израснали в чужбина и идвайки тук може да придадат друг образ на националния ни тим. Виждате – имаме чужденец треньор, чужденци деца, трансформираме се в едни прокудени рожби. Нищо, което тук пораства, няма да може да се осъществя в нито една сфера.
Футболът и спортът са отражение на страната. Не може да нямаме държавно управление от 3 години, а в същото време да желаеме смяна в спорта, културата, образованието и прочие. Това изявление не го давам, с цел да наскърбявам властимащите или да ги прилепям. Крайно време е обаче народът да се опита да промени тези неща. Нашите политици са част от нас. Проблемите на стадиона идват от вътрешния министър и от министъра на районното развиване. Това е ясно. Най-интересното е, че актуалните министри даже не сме ги избирали ние. Тези господа са поставени, тъй като няма кой различен. Да стартират да вършат съществени промени и да основават напрежение в кръгове, свързани с деца, във връзка с тематики, които, най-малко съгласно мен, са им несвойствени, е неуместно. Всеки би трябвало да прави това, в което е добър, а не да се меси там, където няма подготвеност. Все едно аз да стартира да се мешам в работата на вътрешния министър или в тази на господин Шишков, обвързвана с автомагистралите. Звучи налудничаво даже. За страдание всеки се меша във всичко в България, тъй като в този момент той има власт.
Не обичам да приказвам толкоз, а по-скоро да работя. Затова съм се захванал с детско-юношески футбол от дълги години. Защо да ставам огромен треньор или началник, като няма на кого? На кого да стана треньор, на 20 момчета от чужбина? Не благодаря. Някои споделят, че е мъчно и че няма да стане, само че ние продължаваме да вършим работата. Помагаме и на полицията, тъй като правя предварителна защита. Тези момчета, които не биха намерили път на никое място другаде за реализация, стоят на стадиона, образоват се и стават качествени хора.
И за край, господин Ангелов – какво си пожелавате в персонален и професионален проект през тази година и какво пожелавате на българския футбол като цяло?
Пожелавам да се събудим и да създадем по този начин, че за негативно време да вдигнем спорта там, където би трябвало да бъде – най-много с работа, труд и помощ от страната. >
Ангелов показа, че няма по какъв начин да е спокоен за бъдещето и изрази недоумението си за какво политически фигури се месят в спортни каузи, които са отвън тяхната подготвеност. Легендата на Левски очерта и много жалката картина на родния спорт, наблягайки, че е неуместно да се дават 7 милиарда за опазване на здравето и единствено 150 милиона за спорт.
Пелето прикани за съществена смяна в отношението на страната към спорта, допълвайки, че точно триумфите в тази сфера са гордостта на всяка страна.
Здравейте, господин Ангелов! В последните две седмици съществена тематика за Вас вероятно е била обвързвана с афишираните проекти за смяна на метода на потребление на земята към стадион „ Раковски “. Спокоен ли сте, че академия „ Левски-Раковски “ ще продължи да може да употребява базата?
Няма по какъв начин да сме спокойни, откакто сме подвластни от политическата конюнктура и мнението на министрите, които са се захванали с този проблем. Нямаме никакво успокоение или изясненост.
Идеята, за която слушаме, е построяването на огромен комплекс за художествена гимнастика. Чувствате ли, че футболът още веднъж бива подценен от страната?
По принцип въобще не се наливат задоволително пари в спорта, което е огромен проблем. За футбола да не приказваме. Това е най-масовият спорт, само че предвид на моментното положение никой не се пробва да промени статуквото, а по-скоро се пробват да го поддържат и да живуркат по този метод. Това важи за много хора, които нямат нищо общо с този спорт.
Много футболни деятели, в това число и Вие, изразихте през последните години мнение, че страната не е задоволително ангажирана с развиването на избрани спортове, в това число и футбола. На какво го отдавате?
Оказва се, че ние нямаме кой знае каква страна, откакто не се обръща задоволително внимание на спорта, който е измежду най-важните, в случай че не и най-важният публичен феномен. Спортът е предварителна защита, здраве, дисциплинираност, хигиена, работа в екип, организация и прочие. Това е най-социалният детайл в образованието на децата, само че никой не обръща внимание на спорта в България. Визирам най-много политиците, които разпределят бюджетите. Държава, която дава 7 милиарда за опазване на здравето и единствено 150 милиона за спорт, не е страна! Искаме да имаме заболели хора, които да лекуваме.
Не е ли парадоксално, че футболът е най-популярният спорт у нас, само че в същото време не получава нужното като че ли от страната?
Един единствен спорт върви у нас – това е художествената гимнастика. Там се резервираха традициите от тоталитарно време да се работи по недопечен метод. Имат и мощен началник, в лицето на Илиана Раева, която може да е много нападателна на момента в браненето на позициите на този спорт. На тази база нейният спорт се развива. Най-вероятно би трябвало да вземем под внимание нейното държание, с цел да извлечем максимума от политическата конюнктура и да се влага и в други спортове.
Чуваме съвсем ежеседмично, че във връзка с материалната база сме на светлинни години даже от много от балканските страни. Защо построяването на съвременни уреди се оказва толкоз комплицирана задача за българския футбол?
Спортът и триумфите в това направление са гордостта на една нация. Към днешна дата аз не считам, че нито просветителната, нито културната, нито спортната система е на високо равнище. Дали преднамерено се пробват да съсипят нашия народ, не знам.
Такива като мен са вложители в бъдещо потомство, ние влагаме в хора и биваме тласкани към чужбина. Доста постоянно ни питат за какво, само че отговор нямаме. Може би такова е времето, в което живеем. Ние няма да се предадем – окуражени сме, млади сме. Рискуваме всичко – фамилии, здраве, финанси, в името на светлото бъдеще на нашата страна.
Вече от много години самият Вие сте част от детско-юношеския футбол. Виждате ли някакви стъпки в вярната посока?
Различни хора се хвърлят в някои направления, с цел да трансформират нещо, само че сме доста надалеч от истината. Нямаме никаква визия по какъв начин действа един подобен развой и по тази причина по какъв начин да се осъществя печеливша продукция. Докато страната не огледа с положително око на спорта, до момента в който тя не се асоциира със спорта и ни накара да се гордеем, че сме на този свят, нищо положително не ни чака. За момента освен, че не се оказва помощ, само че и се пречи по всякакъв начин.
Доста обвинявания в последните години бяха ориентирани и към БФС. Необходима ли е смяна в управлението на централата, за каквато се приказва от 3-4 години?
Аз искания към БФС имам единствено, че не се притиска страната по задоволително нападателен метод, с цел да може тя да се разсъни и да оказва помощ. Не е задоволителен натискът върху министри и прочие, от които зависи бюджетирането на спорта. Всеки споделя, че футболът е бизнес и всеки клуб би трябвало да се оправя. Така е, само че имаме и страна, която би трябвало да се грижи за културно-масовите мероприятия и най-много за това идващите генерации да израснат. Не обаче да израснат по градинките, с шишетата в ръка, а като една здрава, горда и спортна нация. Ако сами не създадем стъпка да се оправим, то за всички останали е добре пристигнало.
Могат ли възможни положителни резултати на националния ни тим в идния цикъл за Евро 2024 да замаскират не изключително положителното изцяло състояние?
На фона на това, което демонстрираме сега, съгласно мен нямаме късмет да покажем нещо положително по време на квалификационния цикъл. Ако това се случи, то ще е резултат от това, че множеството играчи към този момент са израснали в чужбина и идвайки тук може да придадат друг образ на националния ни тим. Виждате – имаме чужденец треньор, чужденци деца, трансформираме се в едни прокудени рожби. Нищо, което тук пораства, няма да може да се осъществя в нито една сфера.
Футболът и спортът са отражение на страната. Не може да нямаме държавно управление от 3 години, а в същото време да желаеме смяна в спорта, културата, образованието и прочие. Това изявление не го давам, с цел да наскърбявам властимащите или да ги прилепям. Крайно време е обаче народът да се опита да промени тези неща. Нашите политици са част от нас. Проблемите на стадиона идват от вътрешния министър и от министъра на районното развиване. Това е ясно. Най-интересното е, че актуалните министри даже не сме ги избирали ние. Тези господа са поставени, тъй като няма кой различен. Да стартират да вършат съществени промени и да основават напрежение в кръгове, свързани с деца, във връзка с тематики, които, най-малко съгласно мен, са им несвойствени, е неуместно. Всеки би трябвало да прави това, в което е добър, а не да се меси там, където няма подготвеност. Все едно аз да стартира да се мешам в работата на вътрешния министър или в тази на господин Шишков, обвързвана с автомагистралите. Звучи налудничаво даже. За страдание всеки се меша във всичко в България, тъй като в този момент той има власт.
Не обичам да приказвам толкоз, а по-скоро да работя. Затова съм се захванал с детско-юношески футбол от дълги години. Защо да ставам огромен треньор или началник, като няма на кого? На кого да стана треньор, на 20 момчета от чужбина? Не благодаря. Някои споделят, че е мъчно и че няма да стане, само че ние продължаваме да вършим работата. Помагаме и на полицията, тъй като правя предварителна защита. Тези момчета, които не биха намерили път на никое място другаде за реализация, стоят на стадиона, образоват се и стават качествени хора.
И за край, господин Ангелов – какво си пожелавате в персонален и професионален проект през тази година и какво пожелавате на българския футбол като цяло?
Пожелавам да се събудим и да създадем по този начин, че за негативно време да вдигнем спорта там, където би трябвало да бъде – най-много с работа, труд и помощ от страната. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ