Стоичков: Барселона ми даде всичко
Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде изявление за испанския вестник " Апелативен съд ", с което зарадва почитателите на Барселона по света.
Той преди малко навърши 56 години, само че се изправя пред живота със същата пристрастеност, както постоянно. Тази, която изпитваше в дните си на капризен и упорит футболист.
Като публицист той е разкрил метод да резервира връзката си с футбола непокътната, а гласът му от Маями предава жизнеспособност.
- Какъв е животът на коментатора Стоичков?
- Много по-добър, в сравнение с когато играех, по-спокоен Футболът беше моята специалност от дете. Прекарах целия си живот на ръба на вълната. Не е елементарно да напуснеш затворена комунистическа страна. Знаех по какъв начин да ходя малко по малко, единственото нещо, което трябваше да направя, е да отида от другата страна, оттатък границата, с цел да мога да направя това, което желаех. Винаги съм се вслушвал в препоръките на дядо, родителите, треньорите и в никакъв случай не съм бързал. Знаех, че времето ми ще пристигна.
- А като коментатор на Univisión залагате ли на нрава си като състезател: самоуверен, почтен, буен, без приблизително положение…
- Опитвам се да работя с изображения, тъй като изображенията не лъжат. Обичам да изяснявам нещата с доказателства. Анализът на футбола е доста по-лесен. Не съм твърд. Опитвам се да опиша действителността на случилото се и го удостоверявам с тези изображения. Подготвям се добре. Пътувам по света, правейки изявленията и документални филми. Хората отварят вратите си за мен. Стоичков е обичан. Тук сме четирима някогашни играчи: Иван Саморано, Карлос Павон, Феликс Фернандес и аз. Опитвам се да изучавам всеки ден. Имаме най-хубавите разказвачи, футболните икони от тази страна на Атлантика. Щастлив съм, тъй като мисля, че всичко, което трябваше да претърпя в живота, към този момент съм изтърпял, когато играх.
– Кариерата Ви като треньор не беше доста дълга. Отвън наподобява, че избягахте...
- Не ми липсва пейката. Преживях няколко странни неща, които допряха сърцето ми. Не можех да разреша името ми да бъде опетнено. Ето за какво взех решение да се махна от онази колиба. В последна сметка постоянно съм се борил за страната си, за Барселона...И идват хора, които не са свързани с моя спорт, с цел да ми кажат какво би трябвало да направя, това и онова; печелиш мач, губиш мач...Това не работи при мен. Не желая повече да приказвам за това. Нещата бяха открити във времето, когато бях в Селта. Двама президенти беседват по телефона. Ако печеля, в случай че изгубя. Затова си помислих: вървете по дяволите всички. Същото нещо ми се случи в Южна Африка. В последния мач, в случай че спечелихме, бяхме първенци, президентът влезе, говорейки различен език, който даже не разбирах и най-после загубихме мача и шампионата. Същото ми се случи и в националния тим...И името ми не е опетнено.
— Тоест, няма да Ви забележим още веднъж на пейката…
-Не. Повече от не. Може да е в офис, като състезателен шеф, с децата, нещо във ФИФА или УЕФА..., само че на пейката, не.
— Липсва ли Ви Барса?
- Всичко, което ми даде Барса, е невероятно да се върне, да се повтори. Няма цена, с цел да платя това, което този клуб направи за мен, като ме изведе от страната ми и по-късно ми даде всичко. Усещам тези цветове, чувствам хората от Каталуния, които ми дадоха толкоз доста и не престават да ми дават. Никога не ме оставяха на мира, даже в този мач за Суперкупата против Реал Мадрид, когато се случи това с Уризар. Сега имам положителни връзки с него. Той е добър човек. Поканих го в моята страна. След толкоз години трябваше да го направя, тъй като го дължах на него и всичко, което се случи, ми оказа помощ доста по-късно в кариерата ми.
- Това ли е единственото нещо, което бихте изтрили от професионалния си път?
— Да, по-лошо от това настъпване нямаше. Току-що дойдох в Барселона и това се случи през декември. Моите сътрудници Йохан, президентът Нунес, делегатът Карлос Навал, Хосе Мария Мингея, доста повече от мой мениджър… Всички те ми помогнаха доста. Беше неприятно време. Сгреших, трябваше да се извиня и го направих.
- Да поговорим за съблекалнята, тима на фантазиите...
— Това беше доста обединен тим, единствено с трима чужденци: Лаудруп, Куман и аз. Останалите бяха национали. Беше доста по-лесно да се адаптираш към културата, към дисциплината. Аз бях 23-годишно момче, което пристигна от България и не знаеше нищо за Барселона. Нито за културата, нито език, нито по какъв начин се играеше тук...В ЦСКА София играх, където си желаех, и също спечелихме всичко. Тук всичко беше друго. Трябваше да си част от тим. Не можех да играя единствено за себе си. В началото ми беше мъчно, изключително що се отнасяше до владението на топката. Исках всички топки да ми бъдат дадени. Подписах контракт с Барселона година преди в действителност да дойде и не споделих на никого, даже на фамилията си. Страхувах се, че може да се провали нещо. През тези месеци се потопих в клуба, неговата история, неговите играчи, неговите позиции... На терена знаех по какъв начин да развъртвам нещата, които имах. Скоростта, голът, вкарах 38 попадения една година... само че трябваше да се науча да играя за тима и бързо научих, че е едно към 10, а не 10 към едно. Тук разбрах, че би трябвало да оказа помощ на съотборниците си, с цел да могат те да ми оказват помощ...Отборът бързо разбра метода ми на игра. Куман и Алесанко, откъм гърба, с тези дълги пасове, Ферер, същото, Пеп, Чики, Еузебио... Всички ме схванаха. На терена не говорех с никого. Те ме намираха с очи.
— С Йохан Кройф имаше компликации... Две доста мощни персони лице в лице.
- Да, само че въобще не мога да го обвинявам. Понякога се затрудняваше и когато говореше с мен, и на подготовка. Той ми сподели две неща, които ме нараниха, само че аз постоянно ще му бъда признателен за това, което направи за мен и фамилията ми. Винаги ще помня, че един ден той пристигна при мен и сподели: слушай Христо, аз ще ти оказа помощ да спечелиш Златната топка. И в нощта, когато я завоювах, той беше до мен, плачеше, тъй като знае какво е направил, с цел да ми помогне. Никога не съм се скатавал в тренировките. Йохан ми сподели, че в случай че упражнявам добре цяла седмица, ще играя добре - " Ако един ден тренираш постоянно, а различен - зле, през уикенда ще се провалиш ". И го разбрах. Това ми даде време да се науча и беше решаващо за моята спортна кариера. Той промени позицията ми, научи ме по какъв начин да играя на контраофанзива.
—Новите генерации не си спомнят доста обстоятелството, че спечелихте Златната топка през 94-та пред Роберто Баджо, Паоло Малдини, Джика Хаги...
— Е, те към този момент знаят. Тази премия не е единствено моя, тя принадлежи на жена ми, децата ми, родителите ми, моите сътрудници, масажистите...Така че 20 души работеха с мен всеки ден и в никакъв случай няма да не помни треньора ни по физическа подготовка Анхел Вилда, който работи доста с мен. Той знаеше всичко за тялото ми и аз направих, каквото ми сподели.
— Ако Ви припомня името на Лаудруп..., какво ще кажеш?
- Архитект. Човекът, който ми даде пасове с повече грациозност.
— А в случай че кажа Ромарио.
— Най-добрият в света в битката един против един.
- Тук също игра и с Роналдо Назарио.
— Различен е от Ромарио. Роналдо обичаше да потегля от надалеч и със скоростта си надминаваше всички и стигаше до наказателното поле. Видях прелестни голове. Този от Компостела, несъмнено, само че се сещам за още един против Валенсия, той влезе през бранителите...
—Кой футбол предпочитате - този от Вашето време или настоящия?
- Не търгувам с времето си. Имах печеливш дух. Преди имаше единствено трима чужденци на тим, в този момент са доста повече. Мисля, че лека-полека хубостта, цветовете на футбола се губят.
— Защо Барса страда толкоз доста? Всеки път, когато се случи нещо извънредно, Стоичков е там, с цел да сложи Гризман, Дембеле на място...
- Защото чувствам цветовете на тима. Аз съм доста от Барса, клубът ме посрещна като наследник. Това е моят живот. Нося го вътре, пострадвам. Когато носите тази фланелка, би трябвало да знаете за какво я носите и че би трябвало да я защитавате, тъй като на терена има 100 000 души. Тези хора желаят да гледат шоу.
— Разбирате ли се добре с Лапорта?
— Разбирам се с всички, само че не съм вързан за никого. Не закупувам другарство. При мен си го заслужаваш или не.
— Ще работите ли в миналото още веднъж в клуба?
- Неееее, не сега. Добре съм там, където съм. Щастлив съм.
—От Маями също се вижда, че Барса на Шави се усъвършенства... Срещу Наполи доближи оптималното си равнище.
— Срещнах Шави, когато беше дребен. Бях с Пуйол, Пике, Меси...Те бяха деца. Изглежда като добре квалифициран човек. Той знае по какъв начин да върви по пътя в този клуб. Мина през всички категории. Той доста добре знае по какъв начин се играеше по негово време, само че несъмнено, в този момент като треньор би трябвало да работи върху това с играчите. Нямаме самообладание да излезе с вълшебна пръчица и да оправи всичко... Но мачът в Неапол може да значи преди и след Шави.
— Предполага се, че ще му дадат време и към този момент са подобрили състава му.
— Сега, след три месеца той към този момент познава всички играчи, знае къде може да сложи всеки един. Виждам млад тим, който има потребност от време. Трябва да губите, да печелите, да страдате. Така той ще пораства и ще може да се състезава във всеки мач, което е най-важното във футбола. Отборът на фантазиите две години се градеше, до момента в който най-после Йохан откри това, което търсеше, и резултатите пристигнаха. Когато Пеп дойде, първата година страдаше, само че незабавно щом откри ключа и всеки състезател направи каквото изиска треньорът, всички знаем какво стана. Шест купи за една година не са печелени от всеки. Луис Енрике сподели същата динамичност, извличайки най-хубавото от всеки състезател. Шави има всичко. Има време пред себе си да работи добре, да научи нещата, от които се нуждае нашият клуб, тъй като клубът ни не е елементарен. Трябва да играете всеки ден, с цел да бъдете най-хубавият. Можете да спечелите мач против Мадрид, против Атлетико... само че сложната част е да поддържате равнището в доста мачове, тъй че съперникът да не може да се оправи с вас. Шави има качествени играчи, само че те са доста млади, би трябвало им време да схванат. Както се случи с Шави, Иниеста, Бускетс... преди време. Тази година не можем да спечелим Ла Лига, задачата е да сме в четворката и играчите да научат футболната философия на тима. Вярвам в Шави и мисля, че той ще се оправи добре. Пожелавам му шанс, тъй като той усеща цветовете като мен.
— Не съжалявахте ли малко за това по какъв начин Куман напусна клуба? Той му беше сътрудник, те имат положително другарство...
— (Въздъхва дълбоко) Роналд и аз разговаряхме всеки понеделник, всеки вторник... Не единствено когато печелеше, само че и когато губеше. Възползвахме се от нашето другарство. Имам привилегията да го имам и не ми хареса по какъв начин беше направено всичко. Знаейки всичко, което се е случило, че Меси е напуснал, че е привлякъл млади играчи... Искаха се незабавни резултати от него. Това е невероятно. Не ми хареса методът да му кажат, че в случай че не намерят различен треньор, той ще остане още няколко месеца. Това доста ме нарани. Ако бях Роналд, щях да кажа, че си потеглям. Роналд е мит за цялостен живот за Барселона и освен поради гола на Уембли, този гол е съвсем най-малкото от него. Най-важното е всичко, което направи за клуба, травмите, които получи в игра за клуба. Той постоянно беше почтен и Роналд не заслужаваше това отношение. Трябваше да махне с ръка и да тръгне. Не ми хареса по какъв начин се отнасяха с него, когато той загуби мача против Мадрид, хората го плюеха в колата... В последна сметка този облик приказва неприятно и аз страдах доста. Ние сме Барса, ние сме клуб, заедност и би трябвало да се държим по този начин.
— Сегашната Ви работа в никакъв случай не ви е водила до Бернабеу? Защото в разцвета на кариерата си Вие и мадридските играчи правехте всичко друго, само че не и да се харесвате.
— Не зависи от мен, аз ще изпратя Саморано. Не мога да изтрия времето, четирите следващи трофеи, купите, европейската купа...Мадрид към този момент беше огромният ни противник, когато дойдох и не можахме да ги победим. Те идваха след пет следващи извоювани шампионата. Но това, което се случи на полето, остана там.
— Но не ми казвайте, че не обичате да се хвалите, че сте почитател на Мадрид.
— Да не бъркаме. Че имах борба с Мишел на терена, с Фернандо Йеро, със Саморано... Да, несъмнено, че желаех да печеля като тях. Приятел съм с някогашни играчи на Реал Мадрид. Например за мен Бутрагеньо е Дон Емилио, отличен човек. Сега с Иван имаме същинско другарство. Никога не закупувам другарство, тъй като е подправено. Доказвам го. Проблемът е, когато не ме познават и приказват за мен. А там, в Мадрид, има хора, които даже не са пили кафе с мен и приказват за мен, като че ли ме познават.
Той преди малко навърши 56 години, само че се изправя пред живота със същата пристрастеност, както постоянно. Тази, която изпитваше в дните си на капризен и упорит футболист.
Като публицист той е разкрил метод да резервира връзката си с футбола непокътната, а гласът му от Маями предава жизнеспособност.
- Какъв е животът на коментатора Стоичков?
- Много по-добър, в сравнение с когато играех, по-спокоен Футболът беше моята специалност от дете. Прекарах целия си живот на ръба на вълната. Не е елементарно да напуснеш затворена комунистическа страна. Знаех по какъв начин да ходя малко по малко, единственото нещо, което трябваше да направя, е да отида от другата страна, оттатък границата, с цел да мога да направя това, което желаех. Винаги съм се вслушвал в препоръките на дядо, родителите, треньорите и в никакъв случай не съм бързал. Знаех, че времето ми ще пристигна.
- А като коментатор на Univisión залагате ли на нрава си като състезател: самоуверен, почтен, буен, без приблизително положение…
- Опитвам се да работя с изображения, тъй като изображенията не лъжат. Обичам да изяснявам нещата с доказателства. Анализът на футбола е доста по-лесен. Не съм твърд. Опитвам се да опиша действителността на случилото се и го удостоверявам с тези изображения. Подготвям се добре. Пътувам по света, правейки изявленията и документални филми. Хората отварят вратите си за мен. Стоичков е обичан. Тук сме четирима някогашни играчи: Иван Саморано, Карлос Павон, Феликс Фернандес и аз. Опитвам се да изучавам всеки ден. Имаме най-хубавите разказвачи, футболните икони от тази страна на Атлантика. Щастлив съм, тъй като мисля, че всичко, което трябваше да претърпя в живота, към този момент съм изтърпял, когато играх.
– Кариерата Ви като треньор не беше доста дълга. Отвън наподобява, че избягахте...
- Не ми липсва пейката. Преживях няколко странни неща, които допряха сърцето ми. Не можех да разреша името ми да бъде опетнено. Ето за какво взех решение да се махна от онази колиба. В последна сметка постоянно съм се борил за страната си, за Барселона...И идват хора, които не са свързани с моя спорт, с цел да ми кажат какво би трябвало да направя, това и онова; печелиш мач, губиш мач...Това не работи при мен. Не желая повече да приказвам за това. Нещата бяха открити във времето, когато бях в Селта. Двама президенти беседват по телефона. Ако печеля, в случай че изгубя. Затова си помислих: вървете по дяволите всички. Същото нещо ми се случи в Южна Африка. В последния мач, в случай че спечелихме, бяхме първенци, президентът влезе, говорейки различен език, който даже не разбирах и най-после загубихме мача и шампионата. Същото ми се случи и в националния тим...И името ми не е опетнено.
— Тоест, няма да Ви забележим още веднъж на пейката…
-Не. Повече от не. Може да е в офис, като състезателен шеф, с децата, нещо във ФИФА или УЕФА..., само че на пейката, не.
— Липсва ли Ви Барса?
- Всичко, което ми даде Барса, е невероятно да се върне, да се повтори. Няма цена, с цел да платя това, което този клуб направи за мен, като ме изведе от страната ми и по-късно ми даде всичко. Усещам тези цветове, чувствам хората от Каталуния, които ми дадоха толкоз доста и не престават да ми дават. Никога не ме оставяха на мира, даже в този мач за Суперкупата против Реал Мадрид, когато се случи това с Уризар. Сега имам положителни връзки с него. Той е добър човек. Поканих го в моята страна. След толкоз години трябваше да го направя, тъй като го дължах на него и всичко, което се случи, ми оказа помощ доста по-късно в кариерата ми.
- Това ли е единственото нещо, което бихте изтрили от професионалния си път?
— Да, по-лошо от това настъпване нямаше. Току-що дойдох в Барселона и това се случи през декември. Моите сътрудници Йохан, президентът Нунес, делегатът Карлос Навал, Хосе Мария Мингея, доста повече от мой мениджър… Всички те ми помогнаха доста. Беше неприятно време. Сгреших, трябваше да се извиня и го направих.
- Да поговорим за съблекалнята, тима на фантазиите...
— Това беше доста обединен тим, единствено с трима чужденци: Лаудруп, Куман и аз. Останалите бяха национали. Беше доста по-лесно да се адаптираш към културата, към дисциплината. Аз бях 23-годишно момче, което пристигна от България и не знаеше нищо за Барселона. Нито за културата, нито език, нито по какъв начин се играеше тук...В ЦСКА София играх, където си желаех, и също спечелихме всичко. Тук всичко беше друго. Трябваше да си част от тим. Не можех да играя единствено за себе си. В началото ми беше мъчно, изключително що се отнасяше до владението на топката. Исках всички топки да ми бъдат дадени. Подписах контракт с Барселона година преди в действителност да дойде и не споделих на никого, даже на фамилията си. Страхувах се, че може да се провали нещо. През тези месеци се потопих в клуба, неговата история, неговите играчи, неговите позиции... На терена знаех по какъв начин да развъртвам нещата, които имах. Скоростта, голът, вкарах 38 попадения една година... само че трябваше да се науча да играя за тима и бързо научих, че е едно към 10, а не 10 към едно. Тук разбрах, че би трябвало да оказа помощ на съотборниците си, с цел да могат те да ми оказват помощ...Отборът бързо разбра метода ми на игра. Куман и Алесанко, откъм гърба, с тези дълги пасове, Ферер, същото, Пеп, Чики, Еузебио... Всички ме схванаха. На терена не говорех с никого. Те ме намираха с очи.
— С Йохан Кройф имаше компликации... Две доста мощни персони лице в лице.
- Да, само че въобще не мога да го обвинявам. Понякога се затрудняваше и когато говореше с мен, и на подготовка. Той ми сподели две неща, които ме нараниха, само че аз постоянно ще му бъда признателен за това, което направи за мен и фамилията ми. Винаги ще помня, че един ден той пристигна при мен и сподели: слушай Христо, аз ще ти оказа помощ да спечелиш Златната топка. И в нощта, когато я завоювах, той беше до мен, плачеше, тъй като знае какво е направил, с цел да ми помогне. Никога не съм се скатавал в тренировките. Йохан ми сподели, че в случай че упражнявам добре цяла седмица, ще играя добре - " Ако един ден тренираш постоянно, а различен - зле, през уикенда ще се провалиш ". И го разбрах. Това ми даде време да се науча и беше решаващо за моята спортна кариера. Той промени позицията ми, научи ме по какъв начин да играя на контраофанзива.
—Новите генерации не си спомнят доста обстоятелството, че спечелихте Златната топка през 94-та пред Роберто Баджо, Паоло Малдини, Джика Хаги...
— Е, те към този момент знаят. Тази премия не е единствено моя, тя принадлежи на жена ми, децата ми, родителите ми, моите сътрудници, масажистите...Така че 20 души работеха с мен всеки ден и в никакъв случай няма да не помни треньора ни по физическа подготовка Анхел Вилда, който работи доста с мен. Той знаеше всичко за тялото ми и аз направих, каквото ми сподели.
— Ако Ви припомня името на Лаудруп..., какво ще кажеш?
- Архитект. Човекът, който ми даде пасове с повече грациозност.
— А в случай че кажа Ромарио.
— Най-добрият в света в битката един против един.
- Тук също игра и с Роналдо Назарио.
— Различен е от Ромарио. Роналдо обичаше да потегля от надалеч и със скоростта си надминаваше всички и стигаше до наказателното поле. Видях прелестни голове. Този от Компостела, несъмнено, само че се сещам за още един против Валенсия, той влезе през бранителите...
—Кой футбол предпочитате - този от Вашето време или настоящия?
- Не търгувам с времето си. Имах печеливш дух. Преди имаше единствено трима чужденци на тим, в този момент са доста повече. Мисля, че лека-полека хубостта, цветовете на футбола се губят.
— Защо Барса страда толкоз доста? Всеки път, когато се случи нещо извънредно, Стоичков е там, с цел да сложи Гризман, Дембеле на място...
- Защото чувствам цветовете на тима. Аз съм доста от Барса, клубът ме посрещна като наследник. Това е моят живот. Нося го вътре, пострадвам. Когато носите тази фланелка, би трябвало да знаете за какво я носите и че би трябвало да я защитавате, тъй като на терена има 100 000 души. Тези хора желаят да гледат шоу.
— Разбирате ли се добре с Лапорта?
— Разбирам се с всички, само че не съм вързан за никого. Не закупувам другарство. При мен си го заслужаваш или не.
— Ще работите ли в миналото още веднъж в клуба?
- Неееее, не сега. Добре съм там, където съм. Щастлив съм.
—От Маями също се вижда, че Барса на Шави се усъвършенства... Срещу Наполи доближи оптималното си равнище.
— Срещнах Шави, когато беше дребен. Бях с Пуйол, Пике, Меси...Те бяха деца. Изглежда като добре квалифициран човек. Той знае по какъв начин да върви по пътя в този клуб. Мина през всички категории. Той доста добре знае по какъв начин се играеше по негово време, само че несъмнено, в този момент като треньор би трябвало да работи върху това с играчите. Нямаме самообладание да излезе с вълшебна пръчица и да оправи всичко... Но мачът в Неапол може да значи преди и след Шави.
— Предполага се, че ще му дадат време и към този момент са подобрили състава му.
— Сега, след три месеца той към този момент познава всички играчи, знае къде може да сложи всеки един. Виждам млад тим, който има потребност от време. Трябва да губите, да печелите, да страдате. Така той ще пораства и ще може да се състезава във всеки мач, което е най-важното във футбола. Отборът на фантазиите две години се градеше, до момента в който най-после Йохан откри това, което търсеше, и резултатите пристигнаха. Когато Пеп дойде, първата година страдаше, само че незабавно щом откри ключа и всеки състезател направи каквото изиска треньорът, всички знаем какво стана. Шест купи за една година не са печелени от всеки. Луис Енрике сподели същата динамичност, извличайки най-хубавото от всеки състезател. Шави има всичко. Има време пред себе си да работи добре, да научи нещата, от които се нуждае нашият клуб, тъй като клубът ни не е елементарен. Трябва да играете всеки ден, с цел да бъдете най-хубавият. Можете да спечелите мач против Мадрид, против Атлетико... само че сложната част е да поддържате равнището в доста мачове, тъй че съперникът да не може да се оправи с вас. Шави има качествени играчи, само че те са доста млади, би трябвало им време да схванат. Както се случи с Шави, Иниеста, Бускетс... преди време. Тази година не можем да спечелим Ла Лига, задачата е да сме в четворката и играчите да научат футболната философия на тима. Вярвам в Шави и мисля, че той ще се оправи добре. Пожелавам му шанс, тъй като той усеща цветовете като мен.
— Не съжалявахте ли малко за това по какъв начин Куман напусна клуба? Той му беше сътрудник, те имат положително другарство...
— (Въздъхва дълбоко) Роналд и аз разговаряхме всеки понеделник, всеки вторник... Не единствено когато печелеше, само че и когато губеше. Възползвахме се от нашето другарство. Имам привилегията да го имам и не ми хареса по какъв начин беше направено всичко. Знаейки всичко, което се е случило, че Меси е напуснал, че е привлякъл млади играчи... Искаха се незабавни резултати от него. Това е невероятно. Не ми хареса методът да му кажат, че в случай че не намерят различен треньор, той ще остане още няколко месеца. Това доста ме нарани. Ако бях Роналд, щях да кажа, че си потеглям. Роналд е мит за цялостен живот за Барселона и освен поради гола на Уембли, този гол е съвсем най-малкото от него. Най-важното е всичко, което направи за клуба, травмите, които получи в игра за клуба. Той постоянно беше почтен и Роналд не заслужаваше това отношение. Трябваше да махне с ръка и да тръгне. Не ми хареса по какъв начин се отнасяха с него, когато той загуби мача против Мадрид, хората го плюеха в колата... В последна сметка този облик приказва неприятно и аз страдах доста. Ние сме Барса, ние сме клуб, заедност и би трябвало да се държим по този начин.
— Сегашната Ви работа в никакъв случай не ви е водила до Бернабеу? Защото в разцвета на кариерата си Вие и мадридските играчи правехте всичко друго, само че не и да се харесвате.
— Не зависи от мен, аз ще изпратя Саморано. Не мога да изтрия времето, четирите следващи трофеи, купите, европейската купа...Мадрид към този момент беше огромният ни противник, когато дойдох и не можахме да ги победим. Те идваха след пет следващи извоювани шампионата. Но това, което се случи на полето, остана там.
— Но не ми казвайте, че не обичате да се хвалите, че сте почитател на Мадрид.
— Да не бъркаме. Че имах борба с Мишел на терена, с Фернандо Йеро, със Саморано... Да, несъмнено, че желаех да печеля като тях. Приятел съм с някогашни играчи на Реал Мадрид. Например за мен Бутрагеньо е Дон Емилио, отличен човек. Сега с Иван имаме същинско другарство. Никога не закупувам другарство, тъй като е подправено. Доказвам го. Проблемът е, когато не ме познават и приказват за мен. А там, в Мадрид, има хора, които даже не са пили кафе с мен и приказват за мен, като че ли ме познават.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ