Легендата Гунди: Живков критикува Солаков с гриф Строго секретно“ заради

Легендата Гунди: Живков подлага на критика Солаков с гриф „ Строго секретно “ поради погребението на Георги Аспарухов. Скандал: 150 000 бягат от работа, с цел да отидат. Ангел Солаков търпи рецензии от някогашния Първи, че позволил толкоз доста хора
да отидат на погребението на Гунди и Котков.
Книжка с документи с гриф „ Строго секретно “ разгласява преди няколко години Комисията по досиетата. Там става дума за погребението на Гунди и Котков.Шеф на комисията по това време е Методи Андреев, а
документите са разкрити заради особената им значимост.Според съставителя Веселин Ангелов въпросните документи осветляват активността на Държавна сигурност и грижите, които комунистическото управление е полагало за нея през интервала 1949-1989 година

Особен интерес съставлява разкритият Протокол номер 140 от взаимно съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия с колегиума на Министерство на вътрешните работи от 13 юли 1971 година, на което се разискват „ някои негативни действия “ на
министъра на вътрешните работи Ангел Солаков.
Присъстват Тодор Живков, Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Цола Драгойчева, Пеко Таков, Иван Пръмов, Ангел Цанев, Венелин Коцев, Григор Шопов, Мирчо Спасов и други

ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, на съвещанието на Политбюро по отношение на разискване състава на Министерски съвет ние разгледахме случая с други Солаков и тогава се счете за нецелесъобразно да се издига неговата кандидатура за министър на вътрешните работи.
На това съвещание на Политбюро се договорихме
още веднъж да се върнем към случая с други Солаков с присъединяване на колегиума на Министерство на вътрешните работи. Позволете ми в резюме да засегна някои въпроси, отнасящи се до постъпките на други Солаков…

Ще стартира с почивката на други Солаков и други Шопов (Григор Шопов, зам.-министър на вътрешните работи, б.р.) през лятото на 1969 година
Доколкото съм осведомен, на други Солаков и на други Шопов
е оказано изключително огромно гостолюбие от руските приятели. Те са посетили Далечния изток и някъде към японската граница са се срещнали с един граничен отряд, който носи името „ Русчукски “ заради това, че тази част по време на Отечествената война е освободила Русе.
След това е трансформиран в граничен отряд
и командването на Съветската войска е решило той да носи името на Русе. При прощалната вечеря други Солаков взема думата и споделя примерно следното: другарите от този отряд се заблуждават, като считат, че те са освободили Русе.
Нищо сходно, те не са освободили Русе,
както и Съветската войска не е освободила България. Българският народ самичък се е освободил, а по-късно пристигнала Червената войска. Става един от първите заместници на Андропов (Юрий Андропов, тогава началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), б.р.) и умерено, аргументирано дава отговор на други Солаков.
Др. Солаков още веднъж става и стартира спор
с него, получава се спор. Така е приключила тази вечеря. Аз при едно мое отиване в Съветския съюз помолих да се срещна с други Андропов по този въпрос и му обясних, че този случай е изолиран, че нямаме други обстоятелства.
Др. Андропов се съгласи с мен и считам,
че ликвидирахме за тогава този въпрос. Трябва да кажа обаче, че до ден сегашен други Солаков не е съобщил в Централен комитет, нито се е извинил на руските приятели за този скандал, който е провокирал. А той е бил задължен да се извини, в случай че е споделил това в пияно състояние…

Между прочее оповестиха ми, че в този момент в изборната акция ти, други Солаков, си давал огромни обещания – за стотици хиляди левове. Откъде разполагаш с такива пари? Угощения даваш! Ние знаем, че комитетът има и секретни параграфи, само че пита се: какво е твоето партийно и политическо схващане, та на всички места, където вървиш, да даваш угощения!… Следващият въпрос е за
така наречен история с „ Тексим “.
Трябва да кажа, че други Солаков и управлението на министерството, евентуално не всички, хубавичко са се оплели в тексимската история. Не се касае за това, че те са се оплели и са се предоверили на полковника от Държавна сигурност Георги Найденов, а за това, което става след решението на Политбюро. Др. Солаков съобщи пред мен, че те няма да водят следствието, защото не виждат аргументи.
Просто отхвърлят.
Отива при него основният прокурор и го моли да окажат помощ на прокуратурата за осъществяване на обикновено разследване, защото следствените органи са основно при тях. Той оповестява на други Шопов да се даде цялостно подпомагане. Няколко дни по-късно други
Шопов декларира на основния прокурор,
че повече от това, което е направил, не може да направи. Очевидно министърът не дава… Какво става по-нататък? Води се развой. Те се организирали кой да отиде там, авансово го подработва.
Аз приказвам за групата на „ Тексим “
в самия съд. Дадена им е независимост да провеждат коктейли и прочие в съда, което в никакъв случай не е било в Народна република България, да не приказваме за буржоазна България. Арестантът си е задържан, прокуратурата си е прокуратура, съдът си е съд.
Там се беше основало едно доста тежко състояние.
Аз извиках прокурора и други Шопов и им подредих да внесат ред според законите в страната. И този ред се вкара през твоята глава, други Солаков… Няма да си играем с „ Тексим “. Това е травматизирало ръководителя на съда. И вашите органи са го травматизирали под твое ръководство…
Шествието е по-голямо и внушително от погребението на Димитров съгласно Живков.


Другари, колкото и да звучи парадоксално, други Солаков се счита за най-хубавия ценител на футбола, изобщо на спорта в България. Той се пристрастил дотам, че към този момент неговият престиж е подронен съществено в Министерство на вътрешните работи, и в някои кръгове на нашата общност.
Той се занимава с нареждане на спортисти,
с пазаруване на спортисти. Създал е голям щат (трябва да се види от кое място взема пари да го издържа) с високи длъжности и звания. Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван.
Това, което ни разтревожи, е погребението
на двамата спортисти (Гунди и Котков, б.р.). Ние ценим тези спортисти, те са надарени, само че това, което други Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си разрешили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно управление.
Участват в погребението над 150 000 души!
Някои приятели настояват, че такова заравяне в България не е имало. 150 000 души не са взели участие в шествието при погребението на Георги Димитров. Др. Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да изоставен своите научни институти, институции, заводи за това заравяне?
Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти
като Аспарухов и Котков са задоволително известни и не е нужно да се лепят афиши и да се приканват жителите да вземат участие в погребението, че не е належащо да се организира тази ловкост, че на стадиона ще се организира огромно поклонение?
Такова поклонение не е имало.
Оттам се е разгърнала манифестацията. Наредил си административно целият управляващ състав на министерството да взе участие. Защо извърши погребението в часа, когато погребваха руските космонавти? Защо трябваше да огорчат руските хора, на какво съображение?
Ние почитаме всички надарени хора в нашата страна,
включително и футболистите, само че не можем да поносим и няма да поносим да се издигат други кумири за нашата юноша и за народа с изключение на тези, които партията издига.

–– До края на ревюто си Живков продължава в същия жанр, като най-после упреква Солаков в мъчително самолюбие и зашеметяване от властта. Следват изявления на Мирчо Спасов и Григор Шопов. Солаков се пробва да се отбрани, споделя, че няма никакви запаси към Централен комитет, Живков и Политбюро, че е с „ чисто и свято “ отношение към Комитет за Държавна сигурност (на СССР). После се извинява за историята в Съветския съюз.

Солаков загатва, че знае по какъв начин Мирчо Спасов е предал на Живков някакви сведения, съгласно които той бил британски сътрудник и че е предал на британското разузнаване няколко милиона лв. в Близкия изток и ги отхвърля. Извинява се за погребението на Аспарухов и Котков, като изяснява, че в случай че поклонението е станало в центъра на София, е „ можело да стане нещо неприятно “ и по тази причина е направено на стадиона.