Цецо Йончев: Ще мине време и няма да честваме никакви годишнини
Легендарното крило на ЦСКА Цветан Йончев даде огромно изявление пред " Тема Спорт " . Една от емблематичните фигури в състава на армейците от края на 70-те и началото на 80-те години приказва по всички настоящи тематики при алените, както и за миналите Копа Америка и Европейско състезание и положението на българския футбол. Българският футболист с най-вече голове за наш тим в шампионата за КЕШ или Шампионска лига - цели 10, живее и работи в Съединени американски щати от дълги години, само че не стопира да следи протичащото се у нас.
Г-н Йончев, този път няма да стартираме диалога ни с тематиката " ЦСКА ", даже не и с Европейското състезание, а с Копа Америка, защото то се организира в Съединени американски щати, където сте и сега. Как го видяхте?
- Изгледах много от мачовете и би трябвало да ви кажа, че равнището никога не е по-ниско от това на Европейското състезание. С мои другари тези дни коментирахме и стигнахме до извода, че по-ярките звезди, по-големите имена са точно на този шампионат, а не на този в Европа. Там ще се запомнят младите, изгряващи имена, само че тук бяха одобрените фигури. Беше много забавно, много изравнени сили, което си е международна наклонност. Трудно към този момент се намира тим, който да го хванеш и да го биеш с огромен резултат. Отбори като Панама или Канада да вземем за пример, които до неотдавна никой не броеше за живи, в този момент се опълчват на огромните отбори. А когато част от тях като Бразилия не са в най-хубавата си форма и се получават напълно равностойни дуели. Е, има я и отрицателната страна, а точно по-грубичката игра. Но и това си е в традицията на Копа Америка, много постоянно се получават травми.
Усети ли се историческият темперамент на това състезание заради декларирания анонс на Лео Меси за последно негово присъединяване на огромен футболен конгрес?
- Да, имаше някакво сходно чувство, само че да не забравяне, че въпреки всичко сме в Щатите, където няколко други спортове са на по-голяма респект. Със сигурност ще се усети повече, когато да вземем за пример ЛеБрон Джеймс разгласи, че слиза от сцената. Иначе огромни рецензии от тимовете отнесе фактът, че множеството мачове се играха на изкуствени терени. Нямам визия дали по този метод не опитаха, дали на сходни терени да се играе и Световното състезание след две години. Дори самият Меси разкритикува неприятните терени, които допускат към повече контузии. Личеше си, че топката има различен отскок, че се движи по терена по друг метод.
Имаше и организационни проблеми, изключително преди финала - ще се оправят ли а американците с Мондиала?
- Не мисля, че няма да се оправят. Да, бяха малко сюрпризирани от по-бурните латиноамерикански почитатели, защото на техните обичайни спортове такива неща не се случват. На мачове по бейзбол, по американски футбол, хокей или баскетбол идва спокойна, фамилна аудитория, няма такива луди пристрастености като в нашия футбол. Пък в този момент и с почитатели от Южна Америка. Малко бяха сюрпризирани, само че съм сигурен, че ще вземат ограничения и ще се оправят.
Успяхте ли въпреки всичко да следите и Европейското, по какъв начин ви се стори?
- Да, гледах част от мачовете. Доста изравнени сили също по този начин, само че все пак нямаше кой знае какви изненади, от четвъртфиналите нагоре останаха единствено водещи тимове. И да - направиха усещане част от по-малките отбори, по какъв начин се развиват, по какъв начин показват прекрасен, първокласен футбол. И по какъв начин незабавно ни карат да си зададем въпроса - къде сме ние? И за какво толкоз доста изоставаме от всичко и от всички?
Споделяте ли въпреки всичко мнението, че Евро-то не беше от най-атрактивните шампионати? В същото време и наставникът на Уругвай Биелса съобщи, че футболът става все по-непривлекателен, че мъчно ще печели нови почитатели в бъдеще...
- Видно е, че в последните години надвива желанието за победа непременно, даже с риск от по-грозна или затворена игра. Все повече се наблюдават тактики. Но това е нещо, което няма по какъв начин да го контролираш. Иначе за известността на играта не съм склонен, че би спаднала в бъдеще. Идеята да се уголемяват форматите на шампионатите, да се включват повече и повече тимове от други континенти с изключение на от Европа и Южна Америка води до нови почитатели, до още по-голямото разпространяване на футбола по света. Но да, това въпреки това може да докара до по-скучни мачове, до такива без особена конспирация. Като цяло комерсиализацията е налице, само че тя е неминуем развой във всеки един от водещите спортове. Въпросът към този момент е не да правиш играта атрактивна, а да печелиш повече пари. Преди време, едно е да гледаш Бразилия през 1970 година да вземем за пример, един път на четири години целият свят вижда тяхната технична игра, в този момент всяка седмица гледаме звездите им в клубните тимове - ами не е същото, има пренасищане. И това оставя възприятието за по-малка атрактивност. Има една дума - идва малко бактън.
Мина известно време, само че не сме чули мнението ви по отношение на измененията из върховете на българския футбол. Има ново управление на БФС, смятате ли, че в лицето на Георги Иванов може да чакаме коренна смяна на статуквото?
- Не го познавам персонално, чувал съм тези известните неща за него: " Мъжко момче ", " сериозен " и така нататък Но единствено те не са задоволителни като качества за сходен пост. Проблемът е, че той произлиза от тази система, за която чакаме да бъде изменена. Това няма по какъв начин да се случи. Няма и да му разрешат. Има огромна разлика от това дали идваш от същата система или идваш извън. Това е най-основното и то ще бъде най-голямата спънка пред някакви възможни огромни промени, нямам поради козметични промени, едвам хвърлим прахуляк в очите на хората, че нещо се трансформира. Трябва изцяло самостоятелен човек. Да не зависи от така наречен " футболна мафия ", която явно въздейства на процесите в родния футбол. В същото време това не значи, че в случай че на власт бяха пристигнали Бербатов, Стилиян и Мартин също щеше да им бъде елементарно, в противен случай. Най-основното е, че би трябвало самите клубове, техните ръководители да изискат тази смяна. Само по този начин ще се получат нещата. Не би трябвало някой от горната страна да им прави промени, би трябвало те самите да го предизвикват. Да не чакат наготово, те би трябвало да са факторите с които да бъдат съобразени всевъзможни промени. А оставам с усещането, че те не желаят тази смяна. Така им харесва, да си живуркат, ден да мине, различен да пристигна. С този да не се скараме, с оня нещо да уредиме и нещата да си вървят. И още една тематика, която постоянно се забърсва под килима. Онзи ден си приказвах със Спас Джевизов, там където е той, са правили нещо като кастинг за нови деца. От близо 400-500 деца, които са се явили, са одобрили единствено три! Можеш ли да си представиш защо иде тирада. Нямам визия за какво това е по този начин, само че подсказва някакъв много сериозен проблем. Не идва ли нищо изпод, няма по какъв начин да се случат нещата. Става въпрос за деца, които към този момент упражняват на разнообразни места. Как са ги упражнявали, не ми е ясно. Това е показателно за цялата нация като спортна просвета. Като цяло крепко си тъпчем на едно място. И още един образец. Виж в националните тимове последните години почнахме да търсим момчета, които играят чужбина и там са се оформили като футболисти. Няма неприятно, те също са българчета, дано им се даде късмет. Но те в един миг ще станат повече от тези, които сякаш би трябвало да се основават като играчи у нас.
Тези дни се събраха героите от Съединени американски щати 94, имаше обятия, целувки. Това добре, но докога единствено на годишнини ще го караме?
- Колкото и жестоко да звучи, ще мине време и към този момент няма да сме живи да честваме каквито и да е годишнини, ще се не помнят и тези неща. Какви 30 години от Съединени американски щати? Колко от младите, от 30, от 40-годишните помнят какво е било тогава? Децата и младежите в този момент са единствено в обществените мрежи, вълнуват се от сегашното, кой помни какво е било преди толкоз доста време. Нещата се не помнят, като няма нови триумфи, старите избледняват като мемоари. Не знам, по никакъв начин не съм оптимист. Поне в обозримо бъдеще не виждам по какъв начин биха се трансформирали нещата. Ако бяхме в някаква мътна вода, замърсен басейн ще изплуваш отгоре-отгоре, само че ние крачим в кал, в тресавище, не до колене, до кръста сме там. Съвсем скоро и до гушите. И от това няма изплъзване. Само стоим и чакаме някой да ни извади, да ни издърпа. Само дето на никого не му пука за нас.
ЦСКА за Цецо Йончев и Бадема: Славни " армейци "!
Честитиха им
Г-н Йончев, този път няма да стартираме диалога ни с тематиката " ЦСКА ", даже не и с Европейското състезание, а с Копа Америка, защото то се организира в Съединени американски щати, където сте и сега. Как го видяхте?
- Изгледах много от мачовете и би трябвало да ви кажа, че равнището никога не е по-ниско от това на Европейското състезание. С мои другари тези дни коментирахме и стигнахме до извода, че по-ярките звезди, по-големите имена са точно на този шампионат, а не на този в Европа. Там ще се запомнят младите, изгряващи имена, само че тук бяха одобрените фигури. Беше много забавно, много изравнени сили, което си е международна наклонност. Трудно към този момент се намира тим, който да го хванеш и да го биеш с огромен резултат. Отбори като Панама или Канада да вземем за пример, които до неотдавна никой не броеше за живи, в този момент се опълчват на огромните отбори. А когато част от тях като Бразилия не са в най-хубавата си форма и се получават напълно равностойни дуели. Е, има я и отрицателната страна, а точно по-грубичката игра. Но и това си е в традицията на Копа Америка, много постоянно се получават травми.
Усети ли се историческият темперамент на това състезание заради декларирания анонс на Лео Меси за последно негово присъединяване на огромен футболен конгрес?
- Да, имаше някакво сходно чувство, само че да не забравяне, че въпреки всичко сме в Щатите, където няколко други спортове са на по-голяма респект. Със сигурност ще се усети повече, когато да вземем за пример ЛеБрон Джеймс разгласи, че слиза от сцената. Иначе огромни рецензии от тимовете отнесе фактът, че множеството мачове се играха на изкуствени терени. Нямам визия дали по този метод не опитаха, дали на сходни терени да се играе и Световното състезание след две години. Дори самият Меси разкритикува неприятните терени, които допускат към повече контузии. Личеше си, че топката има различен отскок, че се движи по терена по друг метод.
Имаше и организационни проблеми, изключително преди финала - ще се оправят ли а американците с Мондиала?
- Не мисля, че няма да се оправят. Да, бяха малко сюрпризирани от по-бурните латиноамерикански почитатели, защото на техните обичайни спортове такива неща не се случват. На мачове по бейзбол, по американски футбол, хокей или баскетбол идва спокойна, фамилна аудитория, няма такива луди пристрастености като в нашия футбол. Пък в този момент и с почитатели от Южна Америка. Малко бяха сюрпризирани, само че съм сигурен, че ще вземат ограничения и ще се оправят.
Успяхте ли въпреки всичко да следите и Европейското, по какъв начин ви се стори?
- Да, гледах част от мачовете. Доста изравнени сили също по този начин, само че все пак нямаше кой знае какви изненади, от четвъртфиналите нагоре останаха единствено водещи тимове. И да - направиха усещане част от по-малките отбори, по какъв начин се развиват, по какъв начин показват прекрасен, първокласен футбол. И по какъв начин незабавно ни карат да си зададем въпроса - къде сме ние? И за какво толкоз доста изоставаме от всичко и от всички?
Споделяте ли въпреки всичко мнението, че Евро-то не беше от най-атрактивните шампионати? В същото време и наставникът на Уругвай Биелса съобщи, че футболът става все по-непривлекателен, че мъчно ще печели нови почитатели в бъдеще...
- Видно е, че в последните години надвива желанието за победа непременно, даже с риск от по-грозна или затворена игра. Все повече се наблюдават тактики. Но това е нещо, което няма по какъв начин да го контролираш. Иначе за известността на играта не съм склонен, че би спаднала в бъдеще. Идеята да се уголемяват форматите на шампионатите, да се включват повече и повече тимове от други континенти с изключение на от Европа и Южна Америка води до нови почитатели, до още по-голямото разпространяване на футбола по света. Но да, това въпреки това може да докара до по-скучни мачове, до такива без особена конспирация. Като цяло комерсиализацията е налице, само че тя е неминуем развой във всеки един от водещите спортове. Въпросът към този момент е не да правиш играта атрактивна, а да печелиш повече пари. Преди време, едно е да гледаш Бразилия през 1970 година да вземем за пример, един път на четири години целият свят вижда тяхната технична игра, в този момент всяка седмица гледаме звездите им в клубните тимове - ами не е същото, има пренасищане. И това оставя възприятието за по-малка атрактивност. Има една дума - идва малко бактън.
Мина известно време, само че не сме чули мнението ви по отношение на измененията из върховете на българския футбол. Има ново управление на БФС, смятате ли, че в лицето на Георги Иванов може да чакаме коренна смяна на статуквото?
- Не го познавам персонално, чувал съм тези известните неща за него: " Мъжко момче ", " сериозен " и така нататък Но единствено те не са задоволителни като качества за сходен пост. Проблемът е, че той произлиза от тази система, за която чакаме да бъде изменена. Това няма по какъв начин да се случи. Няма и да му разрешат. Има огромна разлика от това дали идваш от същата система или идваш извън. Това е най-основното и то ще бъде най-голямата спънка пред някакви възможни огромни промени, нямам поради козметични промени, едвам хвърлим прахуляк в очите на хората, че нещо се трансформира. Трябва изцяло самостоятелен човек. Да не зависи от така наречен " футболна мафия ", която явно въздейства на процесите в родния футбол. В същото време това не значи, че в случай че на власт бяха пристигнали Бербатов, Стилиян и Мартин също щеше да им бъде елементарно, в противен случай. Най-основното е, че би трябвало самите клубове, техните ръководители да изискат тази смяна. Само по този начин ще се получат нещата. Не би трябвало някой от горната страна да им прави промени, би трябвало те самите да го предизвикват. Да не чакат наготово, те би трябвало да са факторите с които да бъдат съобразени всевъзможни промени. А оставам с усещането, че те не желаят тази смяна. Така им харесва, да си живуркат, ден да мине, различен да пристигна. С този да не се скараме, с оня нещо да уредиме и нещата да си вървят. И още една тематика, която постоянно се забърсва под килима. Онзи ден си приказвах със Спас Джевизов, там където е той, са правили нещо като кастинг за нови деца. От близо 400-500 деца, които са се явили, са одобрили единствено три! Можеш ли да си представиш защо иде тирада. Нямам визия за какво това е по този начин, само че подсказва някакъв много сериозен проблем. Не идва ли нищо изпод, няма по какъв начин да се случат нещата. Става въпрос за деца, които към този момент упражняват на разнообразни места. Как са ги упражнявали, не ми е ясно. Това е показателно за цялата нация като спортна просвета. Като цяло крепко си тъпчем на едно място. И още един образец. Виж в националните тимове последните години почнахме да търсим момчета, които играят чужбина и там са се оформили като футболисти. Няма неприятно, те също са българчета, дано им се даде късмет. Но те в един миг ще станат повече от тези, които сякаш би трябвало да се основават като играчи у нас.
Тези дни се събраха героите от Съединени американски щати 94, имаше обятия, целувки. Това добре, но докога единствено на годишнини ще го караме?
- Колкото и жестоко да звучи, ще мине време и към този момент няма да сме живи да честваме каквито и да е годишнини, ще се не помнят и тези неща. Какви 30 години от Съединени американски щати? Колко от младите, от 30, от 40-годишните помнят какво е било тогава? Децата и младежите в този момент са единствено в обществените мрежи, вълнуват се от сегашното, кой помни какво е било преди толкоз доста време. Нещата се не помнят, като няма нови триумфи, старите избледняват като мемоари. Не знам, по никакъв начин не съм оптимист. Поне в обозримо бъдеще не виждам по какъв начин биха се трансформирали нещата. Ако бяхме в някаква мътна вода, замърсен басейн ще изплуваш отгоре-отгоре, само че ние крачим в кал, в тресавище, не до колене, до кръста сме там. Съвсем скоро и до гушите. И от това няма изплъзване. Само стоим и чакаме някой да ни извади, да ни издърпа. Само дето на никого не му пука за нас.
ЦСКА за Цецо Йончев и Бадема: Славни " армейци "!
Честитиха им
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ