Джони Велинов - 10 години живот след трансплантация
Легендарният вратар на ЦСКА и на Националния тим Георги Велинов застана пред камерата ни, с цел да ни опише за втория живот, който живее след трансплантацията на черен дроб. Тежката интервенция претърпява през 2007 година Благодарение на това през днешния ден на 12 октомври има късмет да чества 40 години на зеления терен.
Георги Велинов: В интервала 2004 и 2005 година ми откриха цироза, стартира се лекуване, само че очевидно не можа да се довърши и се постановяваше трансплантация, знаете всички, че в България всички разбираме и всички, вика, на мен няма да ми се случи. Знаех, че единствено един човек може да се оправи с тази работа и това е проф. Владов. Дойде момента, който трябваше да отида. Моментът беше 2007 година на 10 май ми се обадиха. Извиках роднините всичките, децата, които имах, с цел да си пожелаем триумф и на другия ден се разсъниха към този момент трансплантиран. Те чакаха да се събудя по-късно, аз се разсъниха към обяд.
Нямахте самообладание?
Георги Велинов: Да, нямах самообладание.
Велинов в този момент намира символика в датата на новия живот.
Георги Велинов: Наистина е нов живот да ви кажа, усещам се и млад и 12-годишен към този момент съвсем.
Вторият ви рожден ден е на 10 май?
Георги Велинов: Да, на 10.05. Първият ми рожден ден е на 5.10., а трансплантацията ми беше на 10.05. Някакви цифри, които играят огромна роля в моя живот.
Празнувате ли и двата рождени дни?
Георги Велинов: Да, и двата ги чествам, живи и здрави дълги години да ги чествам, живи и здрави дълги години да си ги чествам, това ще е най-хубавото нещо.
Значи в този момент сте и на 60 и на 12?
Георги Велинов: И на 60, и на 12. Човек се трансформира, трансформирах си доста навиците, доста неща, започнах да обичам по-силно живота и разбрах, че по-хубаво нещо от живота няма. Това е, което научаваш, изключително след трансплантацията, когато ми споделиха, че са ми оставали 28 дни. Не върша това, което правех преди, лягам си рано.
Пушите, обаче.
Георги Велинов: Еми, то тва е табиет, който не мога да махна, само че ще виждам и него да го махна. Преди бях по-буен, в този момент съм по-спокоен. Всеки ден като се събудя, благодаря на Господ и на Коко Владов и на Кацаров и това са хората, това е всяка божа заран.
Джони Велинов се обръща с признателност към женатата от Варна, която разрешава мъжът ѝ да му стане донор.
Георги Велинов: Все отново и тя може би усеща, че има част от нейния мъж да живее в мен. Така че. Пак да ѝ благодаря доста, това е доста мощен миг, просто настръхвам сега, като приказвам за това. Това е доста хубаво нещо, донорството, да знаете. Спасявате живот и връщате един човек още веднъж.
Година след трансплантацията Велинов още веднъж играе мач.
Георги Велинов: Ицо Стоичков беше треньор с Лотър Матеус и играхме против ЦСКА, мъжки тим. Там тия ветерани, бяхме такива и умрях от смях и влезнах да вардя. И като застанах, паднах два-три пъти и крещя, бре станах нищо ми няма и почнах да играя, не желая да излизам. Професорът ми се обажда - какво правиш. Викам - професоре, не съм отговорен аз, давам ти Ицо Стоичков.Точно преди 40 години на 12 октомври дойдох в ЦСКА и на 12 октомври върша тъкмо 40 години откогато стъпнах на този прекрасен стадион, тая хубава природа, въобще като ме гледате сега ми се желае да почна да играя. Нямаме топка другояче щях да те опитвам да ми биеш някоя дузпа. Можеше, можеше.
Георги Велинов: В интервала 2004 и 2005 година ми откриха цироза, стартира се лекуване, само че очевидно не можа да се довърши и се постановяваше трансплантация, знаете всички, че в България всички разбираме и всички, вика, на мен няма да ми се случи. Знаех, че единствено един човек може да се оправи с тази работа и това е проф. Владов. Дойде момента, който трябваше да отида. Моментът беше 2007 година на 10 май ми се обадиха. Извиках роднините всичките, децата, които имах, с цел да си пожелаем триумф и на другия ден се разсъниха към този момент трансплантиран. Те чакаха да се събудя по-късно, аз се разсъниха към обяд.
Нямахте самообладание?
Георги Велинов: Да, нямах самообладание.
Велинов в този момент намира символика в датата на новия живот.
Георги Велинов: Наистина е нов живот да ви кажа, усещам се и млад и 12-годишен към този момент съвсем.
Вторият ви рожден ден е на 10 май?
Георги Велинов: Да, на 10.05. Първият ми рожден ден е на 5.10., а трансплантацията ми беше на 10.05. Някакви цифри, които играят огромна роля в моя живот.
Празнувате ли и двата рождени дни?
Георги Велинов: Да, и двата ги чествам, живи и здрави дълги години да ги чествам, живи и здрави дълги години да си ги чествам, това ще е най-хубавото нещо.
Значи в този момент сте и на 60 и на 12?
Георги Велинов: И на 60, и на 12. Човек се трансформира, трансформирах си доста навиците, доста неща, започнах да обичам по-силно живота и разбрах, че по-хубаво нещо от живота няма. Това е, което научаваш, изключително след трансплантацията, когато ми споделиха, че са ми оставали 28 дни. Не върша това, което правех преди, лягам си рано.
Пушите, обаче.
Георги Велинов: Еми, то тва е табиет, който не мога да махна, само че ще виждам и него да го махна. Преди бях по-буен, в този момент съм по-спокоен. Всеки ден като се събудя, благодаря на Господ и на Коко Владов и на Кацаров и това са хората, това е всяка божа заран.
Джони Велинов се обръща с признателност към женатата от Варна, която разрешава мъжът ѝ да му стане донор.
Георги Велинов: Все отново и тя може би усеща, че има част от нейния мъж да живее в мен. Така че. Пак да ѝ благодаря доста, това е доста мощен миг, просто настръхвам сега, като приказвам за това. Това е доста хубаво нещо, донорството, да знаете. Спасявате живот и връщате един човек още веднъж.
Година след трансплантацията Велинов още веднъж играе мач.
Георги Велинов: Ицо Стоичков беше треньор с Лотър Матеус и играхме против ЦСКА, мъжки тим. Там тия ветерани, бяхме такива и умрях от смях и влезнах да вардя. И като застанах, паднах два-три пъти и крещя, бре станах нищо ми няма и почнах да играя, не желая да излизам. Професорът ми се обажда - какво правиш. Викам - професоре, не съм отговорен аз, давам ти Ицо Стоичков.Точно преди 40 години на 12 октомври дойдох в ЦСКА и на 12 октомври върша тъкмо 40 години откогато стъпнах на този прекрасен стадион, тая хубава природа, въобще като ме гледате сега ми се желае да почна да играя. Нямаме топка другояче щях да те опитвам да ми биеш някоя дузпа. Можеше, можеше.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ