Джиджи Буфон: Футболът ме направи по-добър човек
Легендарният вратар на Италия и Ювентус Джанлуиджи Буфон разгласи, че ще напусне Торино след края на сезона, само че все още не възнамерява да се отхвърля от футбола. 40-годишният пазач съобщи желанията си на специфична конференция през днешния ден, а малко по-късно профилираното издание The Players’ Tribune пусна просторен материал, в който Жерард Пике от Барселона интервюира дългогодишния си противник.
Жерард Пике: Джиджи, благодаря, че се срещна с мен тук в Торино. Чета доста неща за теб. Прочетох, че родителите и сестрите ти също са спортисти.
Джанлуиджи Буфон: Да, пристигам от спортно семейство. Винаги съм знаел, че спортът е моето бъдеще, още от дребен. Майка ми и татко ми са се състезавали на положително равнище в леката атлетика, а двете ми сестри играха волейбол в първа дивизия. Една от тях даже завоюва волейболната Шампионска лига, за разлика от мен. Като минимален във семейството на известни спортисти, желаех да потвърдя уменията си и да им покажа, че аз също мога. Късметлия съм, че заиграх футбол и станах вратар.
П: Кой е първият ти футболен спомен от детските години?
Б: Първият ми спомен? Мисля, че бях на 4. Световната купа на Италия от 1982 година.
П: Още не съм бил роден!
Б: Бях прекомерно дребен да схвана Световното състезание, само че си припомням, че всички възрастни се събираха към тв приемника, подкрепяйки Италия. Аз ритах извън и осъзнавах, че ми харесва да играя с топката. Прекарвах следобедите си играейки футбол и слушайки радостните крясъци от вътрешната страна.
@@@
П: Започваш в Парма и изиграваш първия си мач на 17 против Милан, без да допуснеш гол.
Б: Да.
П: Мечтата на всеки вратар.
Б: Да.
П: Какво бе чувството да си толкоз млад и да си титуляр за подобен значим тим като Парма, един от най-хубавите клубове в Италия по това време?
Б: В средата на 90-те, за интервал от към 10 години, Парма бе измежду най-хубавите в Европа. За 10 години завоюваха Купата на УЕФА два пъти, Купата на Италия, Суперкупата на УЕФА. Беше тим от най-високо равнище. Мачът беше значим. Водехме в шампионата и имахме равни точки с Милан, които пък разполагаха с велики първенци: Баджо, Уеа, Савичевич, Малдини. Бях едвам 17-годишен и трябваше да играя. На сутринта ми споделиха, че ще играя и се гордея с това, че не се опасявах. Помня, че бях доста благополучен, тъй като Буфон имаше късмет да покаже на света кой е и че е добър вратар. Свързвам този решителен мач с наслада.
@@@
П: После на 19 дебютираш за Италия. В Русия.
Б: Чезаре Малдини ме викаше за към този момент пети или шести път, само че към момента не бях играл, тъй като другите вратари бяха Перуци и Палиука и заслужаваха повече. Става дума за квалификациите за Световното във Франция. Играхме с Русия в Москва. В 25-ата минута Палиука получи удар в коляното и трябваше да излезе. Аз бях въодушевено хлапе, което не се опасяваше от нищо. Но когато влязох, не беше толкоз занимателно, тъй като игрището беше покрито в сняг. Беше толкоз значим мач, касаеше класирането на Италия. Започнах да затоплям и влязох две минути по-късно. Вече на терена, бях доста съсредоточен. Страхът ме напусна и бях фокусиран на лимита на опциите си. Пет минути след влизането ми Русия имаше страховит късмет за гол, а аз направих превъзходно избавяне от лявата ми страна, с което към този момент влязох дефинитивно в мача.
П: Ще влезеш в историята като един от игралите на пет международни шампионати. Останалите двама са Матеус и… да, един мексиканец.
Б: Мексикански вратар.
П: Как се чувстваш?
Б: Добре. Горд. Пътят беше дълъг. Необходимо е доста, с цел да си постоянно в кондиция.
@@@
П: Много работа?
Б: Нужен е гений, само че също по този начин и отдаденост, да си подготвен да страдаш на моменти. Но си коства и се отплаща. Много малко сме играли на пет мондиала. Беше хубаво да играя два в Европа, един в Азия, един в Африка и един в Америка.
П: Не го бях осъзнал до момента.
Б: Играл съм на всеки континент. Щеше да е особено да вземам участие на шесто Световно, само че от време на време би трябвало да си удовлетворен с това, което имаш. Нямах кураж да играя на шесто състезание.
П: През всичките години, в които игра за Италия, евентуално си бил най-щастлив през 2006, когато станахте международни първенци. Какво си спомняш? Как се усещаше?
Б: Изживяването в Германия бе особено за всички италианци, не бе единствено до успеха. Имаше доста италиански имигранти, които ни караха да се усещаме все едно играем у дома. Спомням си голямото благополучие, празненствата, прочувствената поддръжка. Никога не бяхме сами. Имам два невероятни загатна, полуфиналът против Германия в Дортмунд.
П: 2-0.
Б: Два-на-нула, само че един от най-нервните мачове в живота ми. Когато си припомням в този момент, се усещам зле. Как може някой да се оправи с толкоз напрежение и страст? Беше извънредно срщеу Германия. После спечелихме с 2:0 в продълженията. Прибрахме се в хотела в 5 сутринта и там ни чакаха 10 000 души!
@@@
П: Невероятно.
Б: По-специалното в тази ситуация бе това, че след успеха над Германия бяхме спокойни, все едно към този момент бяхме спечелили. Беше полуда.
П: Не е елементарно да стигнеш до край и да празнуваш, като че ли към този момент си международен първенец.
Б: Беше полуда. Дванадесет години по-късно се връщам към Франция и съзнавам какъв брой мощни бяха. Мислехме, че сме спечелили, а ни предстоеше мач с доста мощен тим. Отбор, който те стимулира да смяташ, че можеш да спечелиш против всеки, в случай че спечелиш против тях. Бяхме в серия. Не ни беше боязън и вярвахме, че можем да бием който и да било. Изненадващо, против Франция не бях толкоз нервозен, а това беше край! Спах шест или седем часа преди Германия против единствено два преди Франция. Спомням си си неудобството, мощните страсти, беше мъчно да си почивам. Спомням си, че директно след успеха не можех да съм благополучен - тъй като бяхме дали толкоз сила и страст. Радостта от международната купа пристигна доста по-късно.
@@@
П: После имаше Южна Африка през 2010 и Бразилия през 2014, а Италия не се показа добре, по-късно не се класирахте за Мондиал 2018. Смяташ ли, че калчото, италианския футбол, има потребност от преоценяване и друго решение, с цел да може да се върне на върха.
Б: Мисля… че нещо не е наред. Не мога да допускам, че нямаме толкоз гении колкото преди. Когато аз влязох в националния тим, там бяха Баджо, Дел Пиеро, Тоти, Индзаги, Монтела, Виери - велики, надарени футболисти. В последните 10 години Италия имаше добър тим. Не сме неприятни, само че без един определн тип играчи, резултати мъчно се реализират. Гордостта и възприятието за принадлежност несъмнено са се подобрили през последното десетилетие. Не бяхме блестящи, само че играхме на Евро 2012, на Евро 2016. Гордостта ни оказва помощ повече, в сравнение с си мислим.
П: Липса на задоволително гений?
Б: Да, Серия А може бие на по-ниско равнище, само че в случай че създаваш положителни играчи, те отиват в Пари Сен Жермен или Реал Мадрид. Нивото на националния тим остава високо. Но с изключение на Марко Верати, който играе за ПСЖ, нямаме играчи, изключвам Ювентус, които играят за огромни тимове в Европа. Това е казусът.
@@@
П: Когато заприказва за Ювентус, повратна точка в кариерата ти е отиването в Серия Б, когато ти реши да останеш в клуба. Изглеждаше, че всичко е подбудено от обич към клуба. Но и също по този начин голям риск. Можеше да избереш да играеш другаде, да спечелиш Шампионската лига, само че избра да продължиш в Серия Б. Какво се случи там? Беше ли вярното решение?
Б: Бях удовлетворен от това решение. тъй като считам, че някои мъже, някои играчи, могат да дадат вяра на почитателите посредством дейностите си. Трябваше някой като мен да даде да се разбере, че играчите също имат усеща и има по-важни неща от известност и пари. Бих го направил още веднъж. Спечелихме купата в Серия Б. Беше занимателна година. Но след две положителни години, пристигнаха и няколко неприятни, в които Ювентус бе неузнаваем. Завършвахме шести, даже седми и тогава се питах за какво съм избрал това. Но тихичко, тъй като съм позитивна персона и оптимист. Вярвам, че хубавичко работа и вярното държание постоянно се отплащат. Винаги съм го казвал. Шест годни по-късно и още веднъж с купата бях толкоз благополучен. Изборът беше сложен. Шест сложни години. Когато си привикнал да печелиш, шест години със напълно малко мачове в ШАмпионската лига…. И в евротурнирите въобще… Не е елементарно. Но с малко старания, всичко се подреди и се завърнахме.
@@@
П: Мислил ли си за овакантяване в този интервал? Изненадващо ли е, че за 23-годишната си кариера игра единствено за два тима, и то в Италия. Не си ли се замислял да отидеш в чужбина?
Б: Би ми се желало, тъй като това значи да съм към други хора, друг метод на живот, на мислене. Звучеше примамливо. Но надълбоко в себе си се усещам същински италианец. Знам, че Италия има своите граници, само че светът, който познавам тук ме кара да се усмихвам и ми харесва. Като спортна фигура не съм напуснал страната и не желая да го върша, стига да не ми се постанова.
П: Играеш професионално над 20 години. Футболът се трансформира доста, а като вратар виждаш по какъв начин сътрудниците ти от ден на ден и повече играят с крайници. Това е нещо все по-често срещано на вашата позиция, само че ти като че ли нямаш потребност от това.
Б: Това е положителна смяна за мен, тъй като това значи, че футболът става по-добър. По-интересен и се губи по-малко време. Лично считам, че това изобретение ме е направило по-добър. Защото всички вратари употребяват краката си и ги употребяват по друг метод. Трябва да можеш да риташ, да се придвижваш по-терена, по-трудно е в сравнение с преди. За мен е добре, тъй като съм на 40 и още играя. Защото ми харесва да се състезавам и да задобрявам.
П: Преди няколко месеца сподели, че това евентуално е последната ти година. Но аз приказвах с Джорджо Киелини и той ми сподели, че Буфон не е подготвен да завърши. Има ли някакви вести? Изпускам ли нещо? Ще гледаме ли Буфон още две години?
Б: Няма изненади. На моята възраст би трябвало да преценяваш обстановката месец за месец, седмица за седмица, непрекъснато. Защото за професионални спортисти като теб и мен, които постоянно си играли на равнище, остава доста значимо да даваме най-хубавото от себе си. Да сме готови физически, тъй като гордостта не разрешава слаби резултати. Аз съм Буфон и желая да бъда себе си до последната минута. Когато към този момент не чувствам, че съм себе си, ще си потегли. Щастлив съм. Харесва ми да играя. Денят, в който към този момент не мога да го върша, няма проблем. Така или другояче имах прелестна кариера.
@@@
П: Страхуваш ли се от отказването? Все отново по-дълго време си бил експерт, в сравнение с каквото и да е друго. Страхуваш ли се от напускането и започването на нов живот, който е чужд за теб?
Б: Ще излъжа, в случай че кажа, че не ме е боязън. Но надълбоко в себе си съм спокоен, тъй като по природа съм любопитен. Денят, в който спра да играя футбол, ще намеря по какъв начин да не ми е скучно и да върша нещо. Все отново играчи като нас имат потребност от причина да се будят заран и да не престават напред. Единственият ми проблем ще бъде с това, че до момента всяка заран се събуждах и всичко бе проведено. Имах график. А когато имаш 24 часа пред себе си и нямаш какво да правиш в тях, това би могло да е проблем.
П: Ще останеш ли в специалността? Има ли роля, с която би се нагърбил след края на кариерата си?
Б: Бих желал да изкарам курсове за шеф, за управител, за треньор и по-късно да избере вярното нещо. Без да бързам.
П: И последно - сподели, че футболът те е направил по-добър човек. Какъв щеше да бъдеш, в случай че не играеше футбол?
Б: Със сигурност щях да бъда по-лош като персона. Вероятно щях да съм преподавател по физкултура, като родителите ми. Бях тръгнал в тази посока. Харесва ми да съм към деца, харесав ми да спортувам. Но футболът ме направи по-добър, тъй като постоянно съм поставял групата преди всичко. Хубаво е да си част от група, от тим. Прави те по-малко лакомец. Намирам това за същински красиво. Да си по-голям човеколюбец и да споделяш с останалите е най-хубавото нещо в този живот.
П: Като състезател аз знам, че футболът е по-добър, когато ти си в близост. Беше чест да приказвам с теб. Знаеш ли, че когато бях на 21, трябваше да предпочитам сред Барселона и Ювентус? Можеше да сме съотборници.
Б: Наистина ли?
П: Да, благодаря ти доста!
Б: Благодаря!
Жерард Пике: Джиджи, благодаря, че се срещна с мен тук в Торино. Чета доста неща за теб. Прочетох, че родителите и сестрите ти също са спортисти.
Джанлуиджи Буфон: Да, пристигам от спортно семейство. Винаги съм знаел, че спортът е моето бъдеще, още от дребен. Майка ми и татко ми са се състезавали на положително равнище в леката атлетика, а двете ми сестри играха волейбол в първа дивизия. Една от тях даже завоюва волейболната Шампионска лига, за разлика от мен. Като минимален във семейството на известни спортисти, желаех да потвърдя уменията си и да им покажа, че аз също мога. Късметлия съм, че заиграх футбол и станах вратар.
П: Кой е първият ти футболен спомен от детските години?
Б: Първият ми спомен? Мисля, че бях на 4. Световната купа на Италия от 1982 година.
П: Още не съм бил роден!
Б: Бях прекомерно дребен да схвана Световното състезание, само че си припомням, че всички възрастни се събираха към тв приемника, подкрепяйки Италия. Аз ритах извън и осъзнавах, че ми харесва да играя с топката. Прекарвах следобедите си играейки футбол и слушайки радостните крясъци от вътрешната страна.
@@@ П: Започваш в Парма и изиграваш първия си мач на 17 против Милан, без да допуснеш гол.
Б: Да.
П: Мечтата на всеки вратар.
Б: Да.
П: Какво бе чувството да си толкоз млад и да си титуляр за подобен значим тим като Парма, един от най-хубавите клубове в Италия по това време?
Б: В средата на 90-те, за интервал от към 10 години, Парма бе измежду най-хубавите в Европа. За 10 години завоюваха Купата на УЕФА два пъти, Купата на Италия, Суперкупата на УЕФА. Беше тим от най-високо равнище. Мачът беше значим. Водехме в шампионата и имахме равни точки с Милан, които пък разполагаха с велики първенци: Баджо, Уеа, Савичевич, Малдини. Бях едвам 17-годишен и трябваше да играя. На сутринта ми споделиха, че ще играя и се гордея с това, че не се опасявах. Помня, че бях доста благополучен, тъй като Буфон имаше късмет да покаже на света кой е и че е добър вратар. Свързвам този решителен мач с наслада.
@@@ П: После на 19 дебютираш за Италия. В Русия.
Б: Чезаре Малдини ме викаше за към този момент пети или шести път, само че към момента не бях играл, тъй като другите вратари бяха Перуци и Палиука и заслужаваха повече. Става дума за квалификациите за Световното във Франция. Играхме с Русия в Москва. В 25-ата минута Палиука получи удар в коляното и трябваше да излезе. Аз бях въодушевено хлапе, което не се опасяваше от нищо. Но когато влязох, не беше толкоз занимателно, тъй като игрището беше покрито в сняг. Беше толкоз значим мач, касаеше класирането на Италия. Започнах да затоплям и влязох две минути по-късно. Вече на терена, бях доста съсредоточен. Страхът ме напусна и бях фокусиран на лимита на опциите си. Пет минути след влизането ми Русия имаше страховит късмет за гол, а аз направих превъзходно избавяне от лявата ми страна, с което към този момент влязох дефинитивно в мача.
П: Ще влезеш в историята като един от игралите на пет международни шампионати. Останалите двама са Матеус и… да, един мексиканец.
Б: Мексикански вратар.
П: Как се чувстваш?
Б: Добре. Горд. Пътят беше дълъг. Необходимо е доста, с цел да си постоянно в кондиция.
@@@ П: Много работа?
Б: Нужен е гений, само че също по този начин и отдаденост, да си подготвен да страдаш на моменти. Но си коства и се отплаща. Много малко сме играли на пет мондиала. Беше хубаво да играя два в Европа, един в Азия, един в Африка и един в Америка.
П: Не го бях осъзнал до момента.
Б: Играл съм на всеки континент. Щеше да е особено да вземам участие на шесто Световно, само че от време на време би трябвало да си удовлетворен с това, което имаш. Нямах кураж да играя на шесто състезание.
П: През всичките години, в които игра за Италия, евентуално си бил най-щастлив през 2006, когато станахте международни първенци. Какво си спомняш? Как се усещаше?
Б: Изживяването в Германия бе особено за всички италианци, не бе единствено до успеха. Имаше доста италиански имигранти, които ни караха да се усещаме все едно играем у дома. Спомням си голямото благополучие, празненствата, прочувствената поддръжка. Никога не бяхме сами. Имам два невероятни загатна, полуфиналът против Германия в Дортмунд.
П: 2-0.
Б: Два-на-нула, само че един от най-нервните мачове в живота ми. Когато си припомням в този момент, се усещам зле. Как може някой да се оправи с толкоз напрежение и страст? Беше извънредно срщеу Германия. После спечелихме с 2:0 в продълженията. Прибрахме се в хотела в 5 сутринта и там ни чакаха 10 000 души!
@@@ П: Невероятно.
Б: По-специалното в тази ситуация бе това, че след успеха над Германия бяхме спокойни, все едно към този момент бяхме спечелили. Беше полуда.
П: Не е елементарно да стигнеш до край и да празнуваш, като че ли към този момент си международен първенец.
Б: Беше полуда. Дванадесет години по-късно се връщам към Франция и съзнавам какъв брой мощни бяха. Мислехме, че сме спечелили, а ни предстоеше мач с доста мощен тим. Отбор, който те стимулира да смяташ, че можеш да спечелиш против всеки, в случай че спечелиш против тях. Бяхме в серия. Не ни беше боязън и вярвахме, че можем да бием който и да било. Изненадващо, против Франция не бях толкоз нервозен, а това беше край! Спах шест или седем часа преди Германия против единствено два преди Франция. Спомням си си неудобството, мощните страсти, беше мъчно да си почивам. Спомням си, че директно след успеха не можех да съм благополучен - тъй като бяхме дали толкоз сила и страст. Радостта от международната купа пристигна доста по-късно.
@@@ П: После имаше Южна Африка през 2010 и Бразилия през 2014, а Италия не се показа добре, по-късно не се класирахте за Мондиал 2018. Смяташ ли, че калчото, италианския футбол, има потребност от преоценяване и друго решение, с цел да може да се върне на върха.
Б: Мисля… че нещо не е наред. Не мога да допускам, че нямаме толкоз гении колкото преди. Когато аз влязох в националния тим, там бяха Баджо, Дел Пиеро, Тоти, Индзаги, Монтела, Виери - велики, надарени футболисти. В последните 10 години Италия имаше добър тим. Не сме неприятни, само че без един определн тип играчи, резултати мъчно се реализират. Гордостта и възприятието за принадлежност несъмнено са се подобрили през последното десетилетие. Не бяхме блестящи, само че играхме на Евро 2012, на Евро 2016. Гордостта ни оказва помощ повече, в сравнение с си мислим.
П: Липса на задоволително гений?
Б: Да, Серия А може бие на по-ниско равнище, само че в случай че създаваш положителни играчи, те отиват в Пари Сен Жермен или Реал Мадрид. Нивото на националния тим остава високо. Но с изключение на Марко Верати, който играе за ПСЖ, нямаме играчи, изключвам Ювентус, които играят за огромни тимове в Европа. Това е казусът.
@@@ П: Когато заприказва за Ювентус, повратна точка в кариерата ти е отиването в Серия Б, когато ти реши да останеш в клуба. Изглеждаше, че всичко е подбудено от обич към клуба. Но и също по този начин голям риск. Можеше да избереш да играеш другаде, да спечелиш Шампионската лига, само че избра да продължиш в Серия Б. Какво се случи там? Беше ли вярното решение?
Б: Бях удовлетворен от това решение. тъй като считам, че някои мъже, някои играчи, могат да дадат вяра на почитателите посредством дейностите си. Трябваше някой като мен да даде да се разбере, че играчите също имат усеща и има по-важни неща от известност и пари. Бих го направил още веднъж. Спечелихме купата в Серия Б. Беше занимателна година. Но след две положителни години, пристигнаха и няколко неприятни, в които Ювентус бе неузнаваем. Завършвахме шести, даже седми и тогава се питах за какво съм избрал това. Но тихичко, тъй като съм позитивна персона и оптимист. Вярвам, че хубавичко работа и вярното държание постоянно се отплащат. Винаги съм го казвал. Шест годни по-късно и още веднъж с купата бях толкоз благополучен. Изборът беше сложен. Шест сложни години. Когато си привикнал да печелиш, шест години със напълно малко мачове в ШАмпионската лига…. И в евротурнирите въобще… Не е елементарно. Но с малко старания, всичко се подреди и се завърнахме.
@@@ П: Мислил ли си за овакантяване в този интервал? Изненадващо ли е, че за 23-годишната си кариера игра единствено за два тима, и то в Италия. Не си ли се замислял да отидеш в чужбина?
Б: Би ми се желало, тъй като това значи да съм към други хора, друг метод на живот, на мислене. Звучеше примамливо. Но надълбоко в себе си се усещам същински италианец. Знам, че Италия има своите граници, само че светът, който познавам тук ме кара да се усмихвам и ми харесва. Като спортна фигура не съм напуснал страната и не желая да го върша, стига да не ми се постанова.
П: Играеш професионално над 20 години. Футболът се трансформира доста, а като вратар виждаш по какъв начин сътрудниците ти от ден на ден и повече играят с крайници. Това е нещо все по-често срещано на вашата позиция, само че ти като че ли нямаш потребност от това.
Б: Това е положителна смяна за мен, тъй като това значи, че футболът става по-добър. По-интересен и се губи по-малко време. Лично считам, че това изобретение ме е направило по-добър. Защото всички вратари употребяват краката си и ги употребяват по друг метод. Трябва да можеш да риташ, да се придвижваш по-терена, по-трудно е в сравнение с преди. За мен е добре, тъй като съм на 40 и още играя. Защото ми харесва да се състезавам и да задобрявам.
П: Преди няколко месеца сподели, че това евентуално е последната ти година. Но аз приказвах с Джорджо Киелини и той ми сподели, че Буфон не е подготвен да завърши. Има ли някакви вести? Изпускам ли нещо? Ще гледаме ли Буфон още две години?
Б: Няма изненади. На моята възраст би трябвало да преценяваш обстановката месец за месец, седмица за седмица, непрекъснато. Защото за професионални спортисти като теб и мен, които постоянно си играли на равнище, остава доста значимо да даваме най-хубавото от себе си. Да сме готови физически, тъй като гордостта не разрешава слаби резултати. Аз съм Буфон и желая да бъда себе си до последната минута. Когато към този момент не чувствам, че съм себе си, ще си потегли. Щастлив съм. Харесва ми да играя. Денят, в който към този момент не мога да го върша, няма проблем. Така или другояче имах прелестна кариера.
@@@ П: Страхуваш ли се от отказването? Все отново по-дълго време си бил експерт, в сравнение с каквото и да е друго. Страхуваш ли се от напускането и започването на нов живот, който е чужд за теб?
Б: Ще излъжа, в случай че кажа, че не ме е боязън. Но надълбоко в себе си съм спокоен, тъй като по природа съм любопитен. Денят, в който спра да играя футбол, ще намеря по какъв начин да не ми е скучно и да върша нещо. Все отново играчи като нас имат потребност от причина да се будят заран и да не престават напред. Единственият ми проблем ще бъде с това, че до момента всяка заран се събуждах и всичко бе проведено. Имах график. А когато имаш 24 часа пред себе си и нямаш какво да правиш в тях, това би могло да е проблем.
П: Ще останеш ли в специалността? Има ли роля, с която би се нагърбил след края на кариерата си?
Б: Бих желал да изкарам курсове за шеф, за управител, за треньор и по-късно да избере вярното нещо. Без да бързам.
П: И последно - сподели, че футболът те е направил по-добър човек. Какъв щеше да бъдеш, в случай че не играеше футбол?
Б: Със сигурност щях да бъда по-лош като персона. Вероятно щях да съм преподавател по физкултура, като родителите ми. Бях тръгнал в тази посока. Харесва ми да съм към деца, харесав ми да спортувам. Но футболът ме направи по-добър, тъй като постоянно съм поставял групата преди всичко. Хубаво е да си част от група, от тим. Прави те по-малко лакомец. Намирам това за същински красиво. Да си по-голям човеколюбец и да споделяш с останалите е най-хубавото нещо в този живот.
П: Като състезател аз знам, че футболът е по-добър, когато ти си в близост. Беше чест да приказвам с теб. Знаеш ли, че когато бях на 21, трябваше да предпочитам сред Барселона и Ювентус? Можеше да сме съотборници.
Б: Наистина ли?
П: Да, благодаря ти доста!
Б: Благодаря!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ