Фелпс: Отнасяха се към мен като с машина за пари
Легендарният плувец Майкъл Фелпс влезе в нова амплоа. Най-успешният олимпиец в историята стана продуцент и един от героите във филм „ Тежестта на златото” на американския тв канал HBO. В продукцията се твърди, че хиляди звезди на международния спорт страдат от меланхолия и други тежки болести и не могат да получат квалифицирана здравна помощ. А резултатите са опити за самоубийство, пиене, наркомания и хиляди разрушени ориси.
„ Смята се, че е велико благополучие да станеш олимпиец – споделя фигуристката Грейси Голд, бронзова медалистка от Сочи 2014. – Но никой не вижда страничните резултати, в това число проблемите с храносмилането, депресията, нарасналата тревога, мислите за самоубийство. И когато тези странични резултати настъпят в живота ти, на процедура в света няма нищо, което да те изкара оттова.”
И добавя, че единственият човек, който й оказва помощ да не постави завършек на живота си е нейната сестра-близначка.
Всъщност депресията може да застигне всеки, само че професионалните спортисти са изключително уязвими, защото множеството не си показват живота отвън спорта. Изпитват също и голям напън от упованията за медали на милиони хора, приготвят се с години за един звезден момент, а той може елементарно да се преобърне и да настъпи провал.
Самият Фелпс също признава, че са му минавали мисли да постави завършек на живота си. 23-кратният олимпийски първенец попадна под обстрела на критиците, откакто в медиите се появи негова фотография от празненство с устройство за пушене на опиати. Великият плувец получава алегорична дисквалификация, а след няколко години го хващат да кара пил и е заставен да мине курс на лекуване. Именно тогава му минават черните мисли.
Трудно е да се дефинира до каква степен психическите болести засягат спортистите. Според проучване на МОК това са 45 % – толкоз са участниците на огромни надпревари, които изпитват тревога в навечерието на стартовете и меланхолия след завършването им. Но Фелпс счита, че „ постсъстезателната депресия” визира 80 % от олимпийците. Повечето от тях живеят единствено поради една цел – да попаднат на олимпийски игри. Семейство, другари, занимания и други прочувствени източници при тях отсъстват. И след края на олимпиадата изживяват огромен стрес.
„ Често животът на спортиста се дефинира от един момент - споделя Аполо Антон Оно, повторен олимпийски първенец в шорттрека. - Разликата сред златния орден и четвъртото място са две плясвания с ръцете. Но разликата сред първенеца и този на 4-о място е бездна, която разделя звездата от елементарния състезател.
“Краят на спортната кариера може да докара до рецесия на личността – сигурен е Фелпс. – Да, завоювах няколко тона медали, имах невероятна кариера. Е и какво? Винаги съм мислил за себе си като за плувец, а не като за всестранна персона. За служителите и за спонсорите аз бях единствено машина за печелене на пари. И това не може да се промени за една нощ. Като погледна обратно, стигам до извода, че в продължение на години не съм имал до себе си някой, който фактически да ми помогне да имам психически комфорт.”
Много спортисти считат, че психическите проблеми са уязвимост, а тежките тренировки могат да „ извадят всички нелепости от главата ти”. Но не е по този начин. Във кино лентата се твърди, че умората от физическите натоварвания може единствено да задълбочи казуса. И рано или късно той ще излезе нескрито. Героите във кино лентата обаче не поучават самолечение.
View this post on Instagram on Sep 11, 2019 at 9:32am PDT
“Ако сте склонни към меланхолия, няма значение дали сте олимпийски първенец, най-известният състезател в историята или пък просто водач на рейс – споделя състезателят по скокове във вода Дейвид Будия. – Самолечението е рисково, а методът би трябвало да е като към всички други болести.”
Съществува мнение, че стресът е разследване от натоварванията в огромния спорт - професионална специфичност, която поради огромната цел би трябвало да се изтърпи няколко години. Все отново това не е единствената специалност, в която нервната система на индивида е подложена на рискови натоварвания. Но вълната от опити за самоубийства, изключително в американския спорт, демонстрират, че елитните състезатели се нуждаят от професионална помощ, по този начин както от масаж, да вземем за пример. Понякога в ролята на психолози влизат треньорите или хора от щаба на спортиста, само че това не постоянно е по този начин. Според Фелпс сегашната обстановката би трябвало да се промени към по-добро. Особено в този момент, когато в изискванията на пандемия доста от евентуалните участници на олимпиада изживяват стрес поради анулацията на игрите и други огромни надпревари.
„ В тези обстановка би трябвало да помогнем на допустимо най-вече спортисти, да спасим толкоз живота, колкото можем”, споделя великият плувец, който след края на кариерата през 2012-а си очевидно е намерил ниша, в която да вложи силите си.
„ Смята се, че е велико благополучие да станеш олимпиец – споделя фигуристката Грейси Голд, бронзова медалистка от Сочи 2014. – Но никой не вижда страничните резултати, в това число проблемите с храносмилането, депресията, нарасналата тревога, мислите за самоубийство. И когато тези странични резултати настъпят в живота ти, на процедура в света няма нищо, което да те изкара оттова.”
И добавя, че единственият човек, който й оказва помощ да не постави завършек на живота си е нейната сестра-близначка.
Всъщност депресията може да застигне всеки, само че професионалните спортисти са изключително уязвими, защото множеството не си показват живота отвън спорта. Изпитват също и голям напън от упованията за медали на милиони хора, приготвят се с години за един звезден момент, а той може елементарно да се преобърне и да настъпи провал.
Самият Фелпс също признава, че са му минавали мисли да постави завършек на живота си. 23-кратният олимпийски първенец попадна под обстрела на критиците, откакто в медиите се появи негова фотография от празненство с устройство за пушене на опиати. Великият плувец получава алегорична дисквалификация, а след няколко години го хващат да кара пил и е заставен да мине курс на лекуване. Именно тогава му минават черните мисли.
Трудно е да се дефинира до каква степен психическите болести засягат спортистите. Според проучване на МОК това са 45 % – толкоз са участниците на огромни надпревари, които изпитват тревога в навечерието на стартовете и меланхолия след завършването им. Но Фелпс счита, че „ постсъстезателната депресия” визира 80 % от олимпийците. Повечето от тях живеят единствено поради една цел – да попаднат на олимпийски игри. Семейство, другари, занимания и други прочувствени източници при тях отсъстват. И след края на олимпиадата изживяват огромен стрес. „ Често животът на спортиста се дефинира от един момент - споделя Аполо Антон Оно, повторен олимпийски първенец в шорттрека. - Разликата сред златния орден и четвъртото място са две плясвания с ръцете. Но разликата сред първенеца и този на 4-о място е бездна, която разделя звездата от елементарния състезател.
“Краят на спортната кариера може да докара до рецесия на личността – сигурен е Фелпс. – Да, завоювах няколко тона медали, имах невероятна кариера. Е и какво? Винаги съм мислил за себе си като за плувец, а не като за всестранна персона. За служителите и за спонсорите аз бях единствено машина за печелене на пари. И това не може да се промени за една нощ. Като погледна обратно, стигам до извода, че в продължение на години не съм имал до себе си някой, който фактически да ми помогне да имам психически комфорт.”
Много спортисти считат, че психическите проблеми са уязвимост, а тежките тренировки могат да „ извадят всички нелепости от главата ти”. Но не е по този начин. Във кино лентата се твърди, че умората от физическите натоварвания може единствено да задълбочи казуса. И рано или късно той ще излезе нескрито. Героите във кино лентата обаче не поучават самолечение.
View this post on Instagram on Sep 11, 2019 at 9:32am PDT
“Ако сте склонни към меланхолия, няма значение дали сте олимпийски първенец, най-известният състезател в историята или пък просто водач на рейс – споделя състезателят по скокове във вода Дейвид Будия. – Самолечението е рисково, а методът би трябвало да е като към всички други болести.”
Съществува мнение, че стресът е разследване от натоварванията в огромния спорт - професионална специфичност, която поради огромната цел би трябвало да се изтърпи няколко години. Все отново това не е единствената специалност, в която нервната система на индивида е подложена на рискови натоварвания. Но вълната от опити за самоубийства, изключително в американския спорт, демонстрират, че елитните състезатели се нуждаят от професионална помощ, по този начин както от масаж, да вземем за пример. Понякога в ролята на психолози влизат треньорите или хора от щаба на спортиста, само че това не постоянно е по този начин. Според Фелпс сегашната обстановката би трябвало да се промени към по-добро. Особено в този момент, когато в изискванията на пандемия доста от евентуалните участници на олимпиада изживяват стрес поради анулацията на игрите и други огромни надпревари.
„ В тези обстановка би трябвало да помогнем на допустимо най-вече спортисти, да спасим толкоз живота, колкото можем”, споделя великият плувец, който след края на кариерата през 2012-а си очевидно е намерил ниша, в която да вложи силите си.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ