Любо Ганев: Голям човек съм, нося на бой, на удари и на тегло, мога да нося хора и отговорности
Легендарният Любо Ганев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ в навечерието на Общото отчетно-изборно заседание на БФ по волейбол. Следващата седмица в българския волейбол по подигравка на ориста или не - на съдбовния петък 13-ти завършва управническата епоха на Данчо Лазаров. Инженерът е отпред на Българската федерация по волейбол от началото на века, само че както е известно, всяко начало има и край. От години в родния волейбол се твърдеше, че действително няма кой да измести от шефското кресло Данчо Лазаров. Може би, тъй като той оцеляваше като саламандър при всевъзможни катаклизми. Ситуацията обаче се промени сензационно. Във волейбола ни се сплотиха тотално към фигура, която по този начин мощно респектира Инженера, че го отхвърли от спор за президентското място. Така на 13-ти в София за поста има единствено един претендент – Любо Ганев.
- Здравей, Любо! Може би за последно ще водим изявление с теб на „ ти “. От идващия петък, когато е отчетно-изборното заседание на федерацията, евентуално ще би трябвало да се обръщаме с „ господин президент “…
- Владо, мисля, че с теб няма по какъв начин да не си приказваме на „ ти “, тъй като се знаем толкоз години, толкоз неща сме прекарали дружно. Така че сигурно ще продължим на „ ти “, бъди спокоен.
- Благодаря, че одобри поканата на „ Код Спорт “! Наясно сме, че не искаш да приказваш от позицията на нов определен началник на централата, макар че няма други претенденти за поста. Затова желая да поговорим за настройките и упоритостите ти за промени във волейбола. В тази връзка до каква степен ще бъде отричано всичко остаряло в ръководството?
- Независимо, че няма различен претендент, мисля, че в този момент най-важното е кои ще бъдат хората в Управителния съвет, които ще оказват помощ. Всички хрумвания, които имам аз и имат те, да ги превърнем в реалност. Няма да отхвърлям нищо, което до момента е реализирано. Просто ще се опитаме тези неща, които не сме ги правили добре, да ги вършим доста по-добре. Неправилните неща да отпаднат. А позитивните – естествено да успеем да ги надградим. Това ще бъде моята цел. Както знаеш от моята стратегия, показана пред клубовете, има много неща, които желая да създадем, дружно с сътрудниците от новия Управителен съвет. Надявам се да успеем да ги реализираме. На това заседание е значимо кои ще бъдат хората, които ще влязат в УС и дружно да реализираме по този начин мечтаните промени.
@@@
- Направи огромна обиколка на клубовете в страната. Какво ти донесе тя? Какво ти уточни?
- Тази обиколка на първо място ми донесе убеденост, че клубовете желаят смяна. Всички осъзнават, че волейболът може да бъде доста по-атрактивен спорт, да бъде доста по-добре одобряван от почитателите, от сътрудниците, които желаят да ни оказват помощ, от медиите и публицистите. Естествено, всички знаят, че с цел да стане това нещо, би трябвало да има на първо място работа в самите клубове. Моята обиколка беше значима тъкмо по тази причина. Казах: „ Хей, господа, мога да ви докарам пари, мога да ви намеря сътрудници, мога да прокарам всички мачове да ги дават по малкия екран. Но вие подготвени ли сте да работите, да произвеждате повече състезатели, с цел да изведем волейбола до това състояние, до което желаеме да бъде? “ Когато и в тях видях настройката, че и самите клубове са съгласни да се впуснат в това начинание, т.е. да работим доста по-професионално, в сравнение с до момента, това ми даде вярата да се кандидатирам и да знам, че тези мои хрумвания могат да съумеят.
- Какво ти направи най-силно усещане в кухнята на професионалните клубове и на тези с аматьорски статут?
- Основната разлика е, че дребните клубове се оплакват, че огромните клубове им взимат състезателите съвсем без пари. По принцип това е естественият път на еволюцията – дребните клубове по тази причина са направени. Пет-шест дребни би трябвало да зареждат един или два по-големи клуба със състезатели. Малките нямат опция да имат първенци при мъже и при дами, до момента в който по-големият клуб това може да си го разреши. Но пък естествено това би трябвало да бъде финансово контролирано. Да не стане по този начин, че да вземеш за две-три години състезателите на един дребен клуб и по-късно този клуб да няма от какво да живее, да няма опция да им подсигурява зали, треньори, екипи, да взе участие в надпревари, с цел да може да се построяват играчи. Тогава към този момент това нещо да има резултат – колелото да се завърти напълно. Това ще бъде една от най-тежките ми задания – да съумея да контролирам взаимоотношенията сред дребните и огромните клубове. Да стане по този начин, че всички да бъдат удовлетворени.
- Има ли неща, които не знаеш за финансовите каузи във федерацията? Възможно ли е да вземем за пример да изплуват задължения след отдръпването на Данчо Лазаров?
- Със сигурност има някои неща, които може би не са разплатени, само че съм си направил сметката. Това, с което съм се срещнал, ми е задоволително. Каквото и да е, мисля, че в рамките до една година ще успеем да вкараме всички разплащания в ред. Знаете, че постоянно съм казвал, че не разгадавам единствено на страната за парите, които федерацията получава и не би трябвало да е по този начин. Аз персонално с моите сътрудници организираме диалози и договаряния да съберем най-малко пет-шест сътрудници на федерацията, без значение дали има събития или не. Искам да вършим разлика сред сътрудник на самата федерация и сътрудник на самото събитие. Много елементарно е да намериш сътрудници, които желаят да ти оказват помощ, когато имаш международно или европейско състезание. Много по-трудно е да намериш сътрудници, когато нямаш такива домашен събития.
@@@
- В какви връзки си през днешния ден с инж. Данчо Лазаров? Защо съгласно теб той отхвърли да се кандидатира за нов мандат?
- С него постоянно съм бил в прелестни връзки заради простата причина, че в никакъв случай до момента не съм се борил за неговото място. Просто чаках да си пристигна всичко от единствено себе си. Той е човек, който съвсем 20 години е бил в ръководството на волейбола. Знае доста неща, тъй че сигурно каквото мога да извлека като изгода и дивиденти, ще съумея да го направя. Много неща са направени през тези близо 20 години. Просто желая да надградя върху тях, каквото може. Моето отношение няма по какъв начин да се промени. Даже и през днешния ден се чухме отново. Правим си организационни срещи за събранието какво би трябвало да се прави.
- А не престават ли срещите ти с Инициативния комитет за промени във волейбола, който ти издигна кандидатурата за президент?
- О, естествено! Това е едно от най-важните неща. В последна сметка видяхте какъв брой доста хора са активизираха. Целият Инициативен комитет и хора, които обикаляха дружно с мен по клубовете и вършеха много активност. Естествено, че поддържаме безусловно съвсем ежедневни контакти. Всички стратегии, които дружно сме написали и структурата, която обсъждаме с тях. Поддържаме дейна връзка.
- А имате ли различия?
- Разногласия постоянно има. В последна сметка щом са повече от двама индивида, постоянно има. Но пък различията са за това, че повече глави мислят дружно и може да измислим нещо по-добро. Но нямаме никакви основни различия. По-скоро е по какъв начин да бъде структурирана федерацията, кой с какво да се занимава. Но мисля, че това са неща, които незабавно след събранието на първия Управителен съвет ще решим.
- Достигнаха ли до теб слуховете, че Инициативният комитет ще те употребява единствено, с цел да смъкна от власт инж. Лазаров и до две години за президентския пост ще се кандидатира Владо Николов?
- Мисля, че ме познаваш като човек. Каквито и клюки да доближат до мен, аз съм човек, който на първо място има вяра в себе си. Знам, че хората от волейбола, които ще избират, ще гледат какво си приключил, тъй че уповавам се даже и да има такива клюки, през тези две години да съм приключил толкоз доста работа, че да няма потребност да се прави нов избор. Естествено, това е в кръга на майтапа. Владо е един от хората в Инициативния комитет, доста сме си говорили с него. Той е много деен, упорит и сигурно заема една огромна част от проектите за бъдещата ни активност. За него имам много задания да му разпореждам. И освен към него естествено, а и към всички, които бъдат определени в новия Управителен съвет. Да създадем по този начин, че да си оказваме помощ един на различен. Знаете, че там би трябвало да има хора, които могат да оказват помощ с пари, с въздействие, с познанства, с лоби. Ако желаеме да вдигнем волейбола на такива небеса – там, където на всички ни се желае да бъдем, сигурно ще нуждая се от помощта на всички към мен.
- Въпросният слух коментирахте ли го?
- О, той дори два-три пъти ми се обажда и вика: „ Любо, да знаеш няма такова нещо! Да си жив и здрав, в случай че можеш да изкараш и два мандата! “ Казвам му: „ Владо, знаеш, че тези неща не ме интересуват! “ Искам да работя и да направя по този начин, че хората да съдят за мен и за сътрудниците от Управителния съвет по работата, която ще вършим.
- Доколко предизборните пристрастености повлияха на връзките ти с твоя някогашен съотборник в националния тим, ЦСКА и Алпитур (Кунео) Борислав Кьосев?
- А, не, на Борето нямаше по какъв начин да повлияят! Първо, в никакъв случай не съм усещал Боре Кьосев като конкуренция в персонален проект, защото споделих, че издигам моята кандидатура не като индивида Любо Ганев, а поради концепциите, зад които Любо Ганев застава, платформата и нещата, които желае да направи. Така че, когато Боре издигна неговата кандидатура, споделих, че ще ми е драго да седна на една маса с него и да поспорим какво ще създадем за волейбола и какво желаеме да сторим. С Борето можем да си приказваме за живота, за волейбола, за дами, защо кажеш по всяко едно време, където и да е. Нямаше по какъв начин тези връзки, които са градени повече от 35 години, да бъдат нарушени за някакви такива неща.
- Има една тематика, по която не можете да говорите, тъй като ти не пиеш алкохол…
- Да, по този начин е. Само за тази тематика не мога да бъда способен.
- Темата треньор на мъжкия народен тим евентуално е водеща за почитателите. Имаш ли концепция по какъв начин би трябвало да се постъпи и кой би трябвало да взема решение – еднолично президентът или Управителният съвет?
- Да, аз имам концепция кой да бъде треньор. Но мисля, че занапред нататък всички решения би трябвало да бъдат взимани групово от Управителния съвет. Имам своя любимец. Винаги съм казвал, че треньорът на мъжкия народен тим е доста значима позиция. Ще срещна новоизбрания Управителен съвет, уповавам се още на 13 март, с моето предложение и ще се опитаме да гласуваме по този начин, че този треньор да бъде определен от всички. Категорично тези решения не би трябвало да се вземат еднолично, а от целия Управителен съвет. За това се борим – в случай че до момента тези неща са се правили от време на време, в този момент към този момент не би трябвало да е по този начин.
- Кой е най-важният систематичен въпрос, който би трябвало да се реши незабавно?
- Преди всичко желая да създадем така наречен нова конструкция на федерацията, където активността на централата да бъде разграничена. Хората, които се занимават с организация, да не се занимават с администрация и назад. Самата организация да бъде разграничена примерно на вътрешна активност, интернационална активност, маркетинг, реклама, администрация… Според мен е обикновено това да бъде направено, с цел да може на всеки човек да му дадеш опция да се развива в своята област и той да те научи на нещо. Ако казваш на всеки един какво да прави, в последна сметка няма да има подобен напредък. А по този начин можем да разберем качествата на всеки един от тези хора, които в своята област може да създадат по този начин, че за волейбола да е по-добре и да те научат на нещо.
- На олимпийската подготовка в Берлин видя ли положително бъдеще за националния ни мъжки отбор? По-рано като че ли бяхме абонирани за четвъртото място, наричахме го даже „ поличба “, а през днешния ден като че ли сме надалеч от него… Колко надалеч сме в действителност?
- Естествено, че видях едно положително бъдеще за нашия мъжки волейболен тим. Пък и за женския, за какво не? Винаги съм казвал, че сме имали доста добър тим, просто от време на време не съумяваме да го покажем и да играем на оптималните си благоприятни условия. Ако играем, както по време на квалификацията, може би натрупването на три следващи тежки мача, не ни разреши да победим Германия и да отидем на финала с Франция. Сигурен съм, че занапред този тим ще има още доста какво да демонстрира. Когато преди време ни споделяха, че отново сме четвърти, аз постоянно им отговарях: „ Радвайте се, че сме в четворката, тъй като там една победа да направиш и към този момент е орден. “ В момента виждате какъв брой доста тимове са съвсем равностойни. При мъжете играем в най-силния шампионат – Лигата на нациите и сме измежду 16-те най-силни тима. При дамите това към момента не е по този начин. През 2019 година успяхме да влезем, само че не и да се задържим. Тази година отново ще се борим да влезем да играем измежду най-хубавите. Със сигурност не сме доста надалеч от това да сме измежду най-хубавите, просто би трябвало по-голяма мотивация на игрището. Да виждаме по израженията на момчетата тъкмо това, което бе и на квалификацията в Берлин. Готовност да играеш за съотборника си, да се бориш за всяка една топка, да играеш с готовност, душевен освободен, да знаеш, че всичко е в твоите ръце.
@@@
- Мнозина предсказват, че във волейбола ни не може да няма спад, щом генерално в българския спорт има подобен. Не се ли притесняваш ти персонално, че този развой може да съвпадне с ръководството ти и в случай че те изберат за президент да си спечелиш надали не ролята на „ провинен “ за нещо?
- Не, не се тормозя, тъй като спадове във всеки един спорт може да има. Знаете, че при нас има подмладяване на състава. Двама опитни състезатели обявиха, че се отхвърлят от националния тим. Много е значимо да знаем, че по новата система за установяване на точки от мачовете в интернационалната федерация и европейската конфедерация от 1 февруари се зачитат резултатите на всеки един мач, изигран от националните тимове – Лигата на нациите, международно състезание, европейско, квалификации. Всеки резултат се зачита и в случай че желаеме да се класираме за Париж 2024, тъй като Токио към този момент отпадна за нас, просто всички състезатели би трябвало доста добре да си дават сметката, че би трябвало оптимално да се влагаме във всеки един мач и да играем оптимално съсредоточено. Това ще бъде едно от първите неща, които ще кажа на новия треньорски щаб и на състезателите при мъжете и при дамите, когато ги събера на подготовка. Просто да знаят, че всичко зависи от тях. Ако ще вършим опити, дано ги оставим за другарските мачове, където резултатите не се броят.
- Стигаме до известното футболно факсимиле „ играем мач за мач “…
- Бих споделил, че би трябвало да играем „ топка за топка “, тъй като в действителност е доста значимо. Не се тормозя, тъй като съм сигурен, че ще се опитам да направя безусловно всичко, с цел да може нашият спорт да бъде по-обичан, по-атрактивен за медии, за сътрудници, за малките екрани, за почитатели. Надявам се да успеем, дружно с сътрудниците от Управителния съвет.
- Доколко е действително, в случай че бъдеш определен за президент, БФ по волейбол да наложи политика на бистрота и да се отвори повече за медиите?
- Това е една от главните точки, които съм заложил в моята стратегия. Трябва да бъде направено заради простата причина, че в спорта не е значимо какво си направил, а какво е написано и показано, че си направил. Давам един обикновен образец – до момента на такива огромни надпревари като волейболната Лига на нациите, на европейски и международни шампионати постоянно пътуваше един-единствен публицист, защото по закон сме длъжни част от делегацията да бъде публицист.
- Това е условие на интернационалната централа.
- Точно по този начин. Това са условия и на европейската конфедерация и на интернационалната централа към делегацията, която е от 20 индивида. Съставена е от тийм управител, състезатели, двама треньори, лекар, теляк и публицист. Досега нормално сме употребили един-единствен човек, който пътува на всички места. Това съгласно мен не е редно. Моето виждане е още тази година, когато знаем какви надпревари имаме, да събера всички публицисти и да кажа: „ Господа, това са пътуванията, който желае да идва с нас. “ Но това не е премия - ще кажа какво е условието. В европейската конфедерация се споделя „ тийм медия офисър “, а другото се води състезателен публицист, т.е. какво би трябвало един публицист да прави. Примерно по време на мачовете най-малко четири пъти би трябвало да пускаш 30-секундно видео в обществените медии, всички тези неща. Да знаем, че който пътува с нас, не идва като екскурзиант и надлежно той да отразява освен за неговата медия, а изобщо за българския волейбол.
- Имаш ли контакт с най-големите опозиционери на федерацията от преди осем години – Радостин Стойчев и ко?
- Не, с Радо не сме се чували още, без значение че неговият клуб на процедура поддържа настояването за смяна. С Матей си разменихме няколко известия около олимпийската подготовка. За мен няма хора, които желаят да оказват помощ на българския волейбол, да не мога да ги изслушам и да намеря общ език с тях. Естествено, че всеки, който желае да помогне, е добре пристигнал. Аз не разделям хората на положителни и на неприятни. Със сигурност, откакто този клуб членува, ще създадем всичко допустимо техните гласове да бъдат чути, в случай че желаят нещо да споделят.
- Какво най-вече те е ядосало през годините? Може би фразата „ във федерацията единствено крадат “?
- Да, имаше доста такива неща, само че мисля, че това не е най-важното. Както обичаше да споделя един мой доста добър другар и сегашен член на Управителния съвет: „ В нашата федерация решенията на Управителния съвет ги взимаме или към този момент когато е късно, или когато са ненужни. “ Така че може би доста неща е трябвало да създадем по-рано. Също по този начин доста скърбя, че всички тези хубави неща, които сме създали, а ние сме създали много във федерацията за последните години, просто не са получавали подобен отзив и доста малко хора са разбирали. А за неприятните неща…
- Винаги ти излизаше начело.
- Да, само че това е обикновено. Когато имам мое мнение, си го споделям, пазя си го и това не ме тормози.
- Мнозина се питат за какво съумял и заможен човек като теб желае да си поставя лед на хубавичко глава като се кандидатира за президент на спортна федерация? Наясно ли си, че няма необруган човек от спортните ръководители към днешна дата в България?
- Много добре съм наясно. Говорили сме си и с сътрудниците от компанията, и в фамилията, и с другари и познати. Правя го на първо място, тъй като волейболът ме е основал като човек, като персона. Вече повече от 20 години се занимавам с бизнес. Независимо, че имам толкоз медали и съм направил пари от бизнеса, само че хората към момента приказват за мен като за волейболиста Любо Ганев. Осъзнавам, че каквото и да направя, няма кой да ми го вземе. Но пък на волейбола постоянно ще съм дебитор. Винаги, в случай че има по какъв начин да оказа помощ, ще го направя с удоволствие. За мен това ще е още едно предизвикателство да направя по този начин, че за волейбола да приказваме повече позитивни неща, да бъдем позитивен образец, а не с негативизъм. Сигурен съм, че това мога да го направя, естествено благодарение на сътрудниците от Управителния съвет до мен. Не се тормозя, че може да си разруша името, тъй като когато правиш едно нещо в името на положителното и задачата е твоят обичан спорт да отиде на по-високо, да бъде по-популярен, по-атрактивен, да се работи по-професионално… Аз съм огромен човек, имам огромен тил, нося на пердах, на удари и на тегло, мога да нося хора и отговорности, тъй че това не ме тормози. Смело се впускам, както всякога в ново начинание - с главата напред. Със сигурност ще срещна много удари под и над кръста, само че не се тормозя. Ставам и не преставам отново напред.
- Как да приключим това изявление? Има ли нещо, което пропуснах да те запитвам или ти искаш да кажеш нещо особено?
- Преди всичко желая да поздравя всички българи с отминалите празници. Нека сме единни, тъй като единствено дружно можем да създадем каквато и да е смяна. Промяната на първо място стартира в нашите глави, по-късно минава през нас самите, с цел да може да стане факт. Апелирам пред всички клубове по волейбол да излязат и да ни поддържат. Да знаят, че в случай че ме изберат за ръководител и сътрудниците в Управителния съвет, ще ни чака доста работа. Да бъдат подготвени да я свършат, тъй като единствено по този начин нашият спорт може да го накараме да отиде там, където желаеме всички.
- Здравей, Любо! Може би за последно ще водим изявление с теб на „ ти “. От идващия петък, когато е отчетно-изборното заседание на федерацията, евентуално ще би трябвало да се обръщаме с „ господин президент “…
- Владо, мисля, че с теб няма по какъв начин да не си приказваме на „ ти “, тъй като се знаем толкоз години, толкоз неща сме прекарали дружно. Така че сигурно ще продължим на „ ти “, бъди спокоен.
- Благодаря, че одобри поканата на „ Код Спорт “! Наясно сме, че не искаш да приказваш от позицията на нов определен началник на централата, макар че няма други претенденти за поста. Затова желая да поговорим за настройките и упоритостите ти за промени във волейбола. В тази връзка до каква степен ще бъде отричано всичко остаряло в ръководството?
- Независимо, че няма различен претендент, мисля, че в този момент най-важното е кои ще бъдат хората в Управителния съвет, които ще оказват помощ. Всички хрумвания, които имам аз и имат те, да ги превърнем в реалност. Няма да отхвърлям нищо, което до момента е реализирано. Просто ще се опитаме тези неща, които не сме ги правили добре, да ги вършим доста по-добре. Неправилните неща да отпаднат. А позитивните – естествено да успеем да ги надградим. Това ще бъде моята цел. Както знаеш от моята стратегия, показана пред клубовете, има много неща, които желая да създадем, дружно с сътрудниците от новия Управителен съвет. Надявам се да успеем да ги реализираме. На това заседание е значимо кои ще бъдат хората, които ще влязат в УС и дружно да реализираме по този начин мечтаните промени.
@@@- Направи огромна обиколка на клубовете в страната. Какво ти донесе тя? Какво ти уточни?
- Тази обиколка на първо място ми донесе убеденост, че клубовете желаят смяна. Всички осъзнават, че волейболът може да бъде доста по-атрактивен спорт, да бъде доста по-добре одобряван от почитателите, от сътрудниците, които желаят да ни оказват помощ, от медиите и публицистите. Естествено, всички знаят, че с цел да стане това нещо, би трябвало да има на първо място работа в самите клубове. Моята обиколка беше значима тъкмо по тази причина. Казах: „ Хей, господа, мога да ви докарам пари, мога да ви намеря сътрудници, мога да прокарам всички мачове да ги дават по малкия екран. Но вие подготвени ли сте да работите, да произвеждате повече състезатели, с цел да изведем волейбола до това състояние, до което желаеме да бъде? “ Когато и в тях видях настройката, че и самите клубове са съгласни да се впуснат в това начинание, т.е. да работим доста по-професионално, в сравнение с до момента, това ми даде вярата да се кандидатирам и да знам, че тези мои хрумвания могат да съумеят.
- Какво ти направи най-силно усещане в кухнята на професионалните клубове и на тези с аматьорски статут?
- Основната разлика е, че дребните клубове се оплакват, че огромните клубове им взимат състезателите съвсем без пари. По принцип това е естественият път на еволюцията – дребните клубове по тази причина са направени. Пет-шест дребни би трябвало да зареждат един или два по-големи клуба със състезатели. Малките нямат опция да имат първенци при мъже и при дами, до момента в който по-големият клуб това може да си го разреши. Но пък естествено това би трябвало да бъде финансово контролирано. Да не стане по този начин, че да вземеш за две-три години състезателите на един дребен клуб и по-късно този клуб да няма от какво да живее, да няма опция да им подсигурява зали, треньори, екипи, да взе участие в надпревари, с цел да може да се построяват играчи. Тогава към този момент това нещо да има резултат – колелото да се завърти напълно. Това ще бъде една от най-тежките ми задания – да съумея да контролирам взаимоотношенията сред дребните и огромните клубове. Да стане по този начин, че всички да бъдат удовлетворени.
- Има ли неща, които не знаеш за финансовите каузи във федерацията? Възможно ли е да вземем за пример да изплуват задължения след отдръпването на Данчо Лазаров?
- Със сигурност има някои неща, които може би не са разплатени, само че съм си направил сметката. Това, с което съм се срещнал, ми е задоволително. Каквото и да е, мисля, че в рамките до една година ще успеем да вкараме всички разплащания в ред. Знаете, че постоянно съм казвал, че не разгадавам единствено на страната за парите, които федерацията получава и не би трябвало да е по този начин. Аз персонално с моите сътрудници организираме диалози и договаряния да съберем най-малко пет-шест сътрудници на федерацията, без значение дали има събития или не. Искам да вършим разлика сред сътрудник на самата федерация и сътрудник на самото събитие. Много елементарно е да намериш сътрудници, които желаят да ти оказват помощ, когато имаш международно или европейско състезание. Много по-трудно е да намериш сътрудници, когато нямаш такива домашен събития.
@@@- В какви връзки си през днешния ден с инж. Данчо Лазаров? Защо съгласно теб той отхвърли да се кандидатира за нов мандат?
- С него постоянно съм бил в прелестни връзки заради простата причина, че в никакъв случай до момента не съм се борил за неговото място. Просто чаках да си пристигна всичко от единствено себе си. Той е човек, който съвсем 20 години е бил в ръководството на волейбола. Знае доста неща, тъй че сигурно каквото мога да извлека като изгода и дивиденти, ще съумея да го направя. Много неща са направени през тези близо 20 години. Просто желая да надградя върху тях, каквото може. Моето отношение няма по какъв начин да се промени. Даже и през днешния ден се чухме отново. Правим си организационни срещи за събранието какво би трябвало да се прави.
- А не престават ли срещите ти с Инициативния комитет за промени във волейбола, който ти издигна кандидатурата за президент?
- О, естествено! Това е едно от най-важните неща. В последна сметка видяхте какъв брой доста хора са активизираха. Целият Инициативен комитет и хора, които обикаляха дружно с мен по клубовете и вършеха много активност. Естествено, че поддържаме безусловно съвсем ежедневни контакти. Всички стратегии, които дружно сме написали и структурата, която обсъждаме с тях. Поддържаме дейна връзка.
- А имате ли различия?
- Разногласия постоянно има. В последна сметка щом са повече от двама индивида, постоянно има. Но пък различията са за това, че повече глави мислят дружно и може да измислим нещо по-добро. Но нямаме никакви основни различия. По-скоро е по какъв начин да бъде структурирана федерацията, кой с какво да се занимава. Но мисля, че това са неща, които незабавно след събранието на първия Управителен съвет ще решим.
- Достигнаха ли до теб слуховете, че Инициативният комитет ще те употребява единствено, с цел да смъкна от власт инж. Лазаров и до две години за президентския пост ще се кандидатира Владо Николов?
- Мисля, че ме познаваш като човек. Каквито и клюки да доближат до мен, аз съм човек, който на първо място има вяра в себе си. Знам, че хората от волейбола, които ще избират, ще гледат какво си приключил, тъй че уповавам се даже и да има такива клюки, през тези две години да съм приключил толкоз доста работа, че да няма потребност да се прави нов избор. Естествено, това е в кръга на майтапа. Владо е един от хората в Инициативния комитет, доста сме си говорили с него. Той е много деен, упорит и сигурно заема една огромна част от проектите за бъдещата ни активност. За него имам много задания да му разпореждам. И освен към него естествено, а и към всички, които бъдат определени в новия Управителен съвет. Да създадем по този начин, че да си оказваме помощ един на различен. Знаете, че там би трябвало да има хора, които могат да оказват помощ с пари, с въздействие, с познанства, с лоби. Ако желаеме да вдигнем волейбола на такива небеса – там, където на всички ни се желае да бъдем, сигурно ще нуждая се от помощта на всички към мен.
- Въпросният слух коментирахте ли го?
- О, той дори два-три пъти ми се обажда и вика: „ Любо, да знаеш няма такова нещо! Да си жив и здрав, в случай че можеш да изкараш и два мандата! “ Казвам му: „ Владо, знаеш, че тези неща не ме интересуват! “ Искам да работя и да направя по този начин, че хората да съдят за мен и за сътрудниците от Управителния съвет по работата, която ще вършим.
- Доколко предизборните пристрастености повлияха на връзките ти с твоя някогашен съотборник в националния тим, ЦСКА и Алпитур (Кунео) Борислав Кьосев?
- А, не, на Борето нямаше по какъв начин да повлияят! Първо, в никакъв случай не съм усещал Боре Кьосев като конкуренция в персонален проект, защото споделих, че издигам моята кандидатура не като индивида Любо Ганев, а поради концепциите, зад които Любо Ганев застава, платформата и нещата, които желае да направи. Така че, когато Боре издигна неговата кандидатура, споделих, че ще ми е драго да седна на една маса с него и да поспорим какво ще създадем за волейбола и какво желаеме да сторим. С Борето можем да си приказваме за живота, за волейбола, за дами, защо кажеш по всяко едно време, където и да е. Нямаше по какъв начин тези връзки, които са градени повече от 35 години, да бъдат нарушени за някакви такива неща.
- Има една тематика, по която не можете да говорите, тъй като ти не пиеш алкохол…
- Да, по този начин е. Само за тази тематика не мога да бъда способен.
- Темата треньор на мъжкия народен тим евентуално е водеща за почитателите. Имаш ли концепция по какъв начин би трябвало да се постъпи и кой би трябвало да взема решение – еднолично президентът или Управителният съвет?
- Да, аз имам концепция кой да бъде треньор. Но мисля, че занапред нататък всички решения би трябвало да бъдат взимани групово от Управителния съвет. Имам своя любимец. Винаги съм казвал, че треньорът на мъжкия народен тим е доста значима позиция. Ще срещна новоизбрания Управителен съвет, уповавам се още на 13 март, с моето предложение и ще се опитаме да гласуваме по този начин, че този треньор да бъде определен от всички. Категорично тези решения не би трябвало да се вземат еднолично, а от целия Управителен съвет. За това се борим – в случай че до момента тези неща са се правили от време на време, в този момент към този момент не би трябвало да е по този начин.
- Кой е най-важният систематичен въпрос, който би трябвало да се реши незабавно?
- Преди всичко желая да създадем така наречен нова конструкция на федерацията, където активността на централата да бъде разграничена. Хората, които се занимават с организация, да не се занимават с администрация и назад. Самата организация да бъде разграничена примерно на вътрешна активност, интернационална активност, маркетинг, реклама, администрация… Според мен е обикновено това да бъде направено, с цел да може на всеки човек да му дадеш опция да се развива в своята област и той да те научи на нещо. Ако казваш на всеки един какво да прави, в последна сметка няма да има подобен напредък. А по този начин можем да разберем качествата на всеки един от тези хора, които в своята област може да създадат по този начин, че за волейбола да е по-добре и да те научат на нещо.
- На олимпийската подготовка в Берлин видя ли положително бъдеще за националния ни мъжки отбор? По-рано като че ли бяхме абонирани за четвъртото място, наричахме го даже „ поличба “, а през днешния ден като че ли сме надалеч от него… Колко надалеч сме в действителност?
- Естествено, че видях едно положително бъдеще за нашия мъжки волейболен тим. Пък и за женския, за какво не? Винаги съм казвал, че сме имали доста добър тим, просто от време на време не съумяваме да го покажем и да играем на оптималните си благоприятни условия. Ако играем, както по време на квалификацията, може би натрупването на три следващи тежки мача, не ни разреши да победим Германия и да отидем на финала с Франция. Сигурен съм, че занапред този тим ще има още доста какво да демонстрира. Когато преди време ни споделяха, че отново сме четвърти, аз постоянно им отговарях: „ Радвайте се, че сме в четворката, тъй като там една победа да направиш и към този момент е орден. “ В момента виждате какъв брой доста тимове са съвсем равностойни. При мъжете играем в най-силния шампионат – Лигата на нациите и сме измежду 16-те най-силни тима. При дамите това към момента не е по този начин. През 2019 година успяхме да влезем, само че не и да се задържим. Тази година отново ще се борим да влезем да играем измежду най-хубавите. Със сигурност не сме доста надалеч от това да сме измежду най-хубавите, просто би трябвало по-голяма мотивация на игрището. Да виждаме по израженията на момчетата тъкмо това, което бе и на квалификацията в Берлин. Готовност да играеш за съотборника си, да се бориш за всяка една топка, да играеш с готовност, душевен освободен, да знаеш, че всичко е в твоите ръце.
@@@- Мнозина предсказват, че във волейбола ни не може да няма спад, щом генерално в българския спорт има подобен. Не се ли притесняваш ти персонално, че този развой може да съвпадне с ръководството ти и в случай че те изберат за президент да си спечелиш надали не ролята на „ провинен “ за нещо?
- Не, не се тормозя, тъй като спадове във всеки един спорт може да има. Знаете, че при нас има подмладяване на състава. Двама опитни състезатели обявиха, че се отхвърлят от националния тим. Много е значимо да знаем, че по новата система за установяване на точки от мачовете в интернационалната федерация и европейската конфедерация от 1 февруари се зачитат резултатите на всеки един мач, изигран от националните тимове – Лигата на нациите, международно състезание, европейско, квалификации. Всеки резултат се зачита и в случай че желаеме да се класираме за Париж 2024, тъй като Токио към този момент отпадна за нас, просто всички състезатели би трябвало доста добре да си дават сметката, че би трябвало оптимално да се влагаме във всеки един мач и да играем оптимално съсредоточено. Това ще бъде едно от първите неща, които ще кажа на новия треньорски щаб и на състезателите при мъжете и при дамите, когато ги събера на подготовка. Просто да знаят, че всичко зависи от тях. Ако ще вършим опити, дано ги оставим за другарските мачове, където резултатите не се броят.
- Стигаме до известното футболно факсимиле „ играем мач за мач “…
- Бих споделил, че би трябвало да играем „ топка за топка “, тъй като в действителност е доста значимо. Не се тормозя, тъй като съм сигурен, че ще се опитам да направя безусловно всичко, с цел да може нашият спорт да бъде по-обичан, по-атрактивен за медии, за сътрудници, за малките екрани, за почитатели. Надявам се да успеем, дружно с сътрудниците от Управителния съвет.
- Доколко е действително, в случай че бъдеш определен за президент, БФ по волейбол да наложи политика на бистрота и да се отвори повече за медиите?
- Това е една от главните точки, които съм заложил в моята стратегия. Трябва да бъде направено заради простата причина, че в спорта не е значимо какво си направил, а какво е написано и показано, че си направил. Давам един обикновен образец – до момента на такива огромни надпревари като волейболната Лига на нациите, на европейски и международни шампионати постоянно пътуваше един-единствен публицист, защото по закон сме длъжни част от делегацията да бъде публицист.
- Това е условие на интернационалната централа.
- Точно по този начин. Това са условия и на европейската конфедерация и на интернационалната централа към делегацията, която е от 20 индивида. Съставена е от тийм управител, състезатели, двама треньори, лекар, теляк и публицист. Досега нормално сме употребили един-единствен човек, който пътува на всички места. Това съгласно мен не е редно. Моето виждане е още тази година, когато знаем какви надпревари имаме, да събера всички публицисти и да кажа: „ Господа, това са пътуванията, който желае да идва с нас. “ Но това не е премия - ще кажа какво е условието. В европейската конфедерация се споделя „ тийм медия офисър “, а другото се води състезателен публицист, т.е. какво би трябвало един публицист да прави. Примерно по време на мачовете най-малко четири пъти би трябвало да пускаш 30-секундно видео в обществените медии, всички тези неща. Да знаем, че който пътува с нас, не идва като екскурзиант и надлежно той да отразява освен за неговата медия, а изобщо за българския волейбол.
- Имаш ли контакт с най-големите опозиционери на федерацията от преди осем години – Радостин Стойчев и ко?
- Не, с Радо не сме се чували още, без значение че неговият клуб на процедура поддържа настояването за смяна. С Матей си разменихме няколко известия около олимпийската подготовка. За мен няма хора, които желаят да оказват помощ на българския волейбол, да не мога да ги изслушам и да намеря общ език с тях. Естествено, че всеки, който желае да помогне, е добре пристигнал. Аз не разделям хората на положителни и на неприятни. Със сигурност, откакто този клуб членува, ще създадем всичко допустимо техните гласове да бъдат чути, в случай че желаят нещо да споделят.
- Какво най-вече те е ядосало през годините? Може би фразата „ във федерацията единствено крадат “?
- Да, имаше доста такива неща, само че мисля, че това не е най-важното. Както обичаше да споделя един мой доста добър другар и сегашен член на Управителния съвет: „ В нашата федерация решенията на Управителния съвет ги взимаме или към този момент когато е късно, или когато са ненужни. “ Така че може би доста неща е трябвало да създадем по-рано. Също по този начин доста скърбя, че всички тези хубави неща, които сме създали, а ние сме създали много във федерацията за последните години, просто не са получавали подобен отзив и доста малко хора са разбирали. А за неприятните неща…
- Винаги ти излизаше начело.
- Да, само че това е обикновено. Когато имам мое мнение, си го споделям, пазя си го и това не ме тормози.
- Мнозина се питат за какво съумял и заможен човек като теб желае да си поставя лед на хубавичко глава като се кандидатира за президент на спортна федерация? Наясно ли си, че няма необруган човек от спортните ръководители към днешна дата в България?
- Много добре съм наясно. Говорили сме си и с сътрудниците от компанията, и в фамилията, и с другари и познати. Правя го на първо място, тъй като волейболът ме е основал като човек, като персона. Вече повече от 20 години се занимавам с бизнес. Независимо, че имам толкоз медали и съм направил пари от бизнеса, само че хората към момента приказват за мен като за волейболиста Любо Ганев. Осъзнавам, че каквото и да направя, няма кой да ми го вземе. Но пък на волейбола постоянно ще съм дебитор. Винаги, в случай че има по какъв начин да оказа помощ, ще го направя с удоволствие. За мен това ще е още едно предизвикателство да направя по този начин, че за волейбола да приказваме повече позитивни неща, да бъдем позитивен образец, а не с негативизъм. Сигурен съм, че това мога да го направя, естествено благодарение на сътрудниците от Управителния съвет до мен. Не се тормозя, че може да си разруша името, тъй като когато правиш едно нещо в името на положителното и задачата е твоят обичан спорт да отиде на по-високо, да бъде по-популярен, по-атрактивен, да се работи по-професионално… Аз съм огромен човек, имам огромен тил, нося на пердах, на удари и на тегло, мога да нося хора и отговорности, тъй че това не ме тормози. Смело се впускам, както всякога в ново начинание - с главата напред. Със сигурност ще срещна много удари под и над кръста, само че не се тормозя. Ставам и не преставам отново напред.
- Как да приключим това изявление? Има ли нещо, което пропуснах да те запитвам или ти искаш да кажеш нещо особено?
- Преди всичко желая да поздравя всички българи с отминалите празници. Нека сме единни, тъй като единствено дружно можем да създадем каквато и да е смяна. Промяната на първо място стартира в нашите глави, по-късно минава през нас самите, с цел да може да стане факт. Апелирам пред всички клубове по волейбол да излязат и да ни поддържат. Да знаят, че в случай че ме изберат за ръководител и сътрудниците в Управителния съвет, ще ни чака доста работа. Да бъдат подготвени да я свършат, тъй като единствено по този начин нашият спорт може да го накараме да отиде там, където желаеме всички.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ