Джордж Харисън чакал 20 г. да срещне Янка Рупкина, мъчил се да свири „Полегнала е Тодора“
Легендарният китарист на „ Бийтълс “ Джордж Харисън се е мъчил да свири фамозната ни национална ария „ Полегнала е Тодора “.
Това разкрива самият той в едно от своите изявленията приживе, а мотивът за откровенията му е запознанството с огромната национална певица Янка Рупкина, която загубихме в Страстната седмица.
Мистика
„ В края на 1968, към Коледа, мой другар ми подари няколко плочи, като отдели една от тях на някакъв български фолклорен хор и ми сподели: „ Чуй това! - и добави - когато си самичък “. Още с първите излизащи звуци от тази плоча бях учуден! Какво слушам, Господи?!...Та това е... нямам думи... От този миг тази плоча стоеше като корица пред моята музикална сбирка от винили и записи, като чашата с вода върху нощното ми шкафче. Лягах и ставах с прелестните звуци и мелодии в този запис. Колкото повече слушах музиката в тази плоча, толкоз повече се надявах и се питах дали един ден ще имам шанса да чуя и видя онлайн изпълнителите на тези прелестни и нереални звуци. Неведнъж съм опитвал с китарата ми или с пианото да доловя мелодията на " Полегнала е Тодора " и да усетя надълбоко в мен подредбата на тази топла и уютна звукова картина. Беше несравнимо! Задавах си въпрос след въпрос по какъв начин е допустимо, на кого му е хрумнало да сътвори такова музикално произведение и да го извърши с такава изумителна гласова мистичност и благозвучност. Това ме сграбчи и влезе надълбоко в душата ми. Благодаря на ориста, че години по-късно сбъдна фантазията ми да срещна онлайн тези мои музикални съкровища, скътани надълбоко в сърцето ми! Една от най-прекрасните и вълнуващи вечери в моя живот бе, когато отворих необятно вратата на дома ми в Хенли и посрещнах моята чаровна другарка Янка Рупкина, виртуоза на тамбурата Румен Сираков и страхотните им сътрудници от българския отбор. Та аз мечтах за тази среща и живеех с тези хора повече от 20 години, без те даже да подозират. А може би и те бяха чували нещичко за мен. Завинаги в сърцето ми! ", споделя Джордж Харисън.
Хляб и сол
Срещата сред него и Янка Рупкина се случва на 21 юни 1988 година след концерта „ Балкана – музиката на България “ в паметната зала “Роял фестивал хол “. Първите си усещания българката споделя в петия брой на списание „ Ритъм “ от 1988 година: „ Когато бяхме в Лондон, участвахме в 500-ото предаване на тв шоуто на Тери Оугдън. Харисън го гледал в Калифорния по сателитната телевизия и изискал да посети наш концерт онлайн, а Джо Бойд го предложения. Беше доста прелестно и вълнуващо. Защото да се вдигне човек от толкоз хиляди километри, това значи, че доста обича музиката. Трябва да кажа, че и аз от своя страна одобрявам рок музиката, изключително когато е поднесена от добър реализатор. Няма неприятни песни, както няма и неприятна музика. Има слаби реализатори. А Джордж Харисън почитам като един прелестен музикант и сътрудник “. В обявата, озаглавена „ С Янка при янките “, Рупкина споделя и за скорошното турне в Съединени американски щати: “Още като слязохме от самолета в Бостън, чухме българска национална музика. Помислихме, че са пуснали магнетофон, само че по-късно видяхме посрещачите, облечени в нашенски носии, с самун и сол, с гайди и кавали. Беше доста вълнуващо. В Ню Йорк пък имахме час и половина изявление по радиото, илюстрирано с наши песни. След това се състоя концертът, който продължи близо два часа и половина пред претъпкана зала “.
Плочи
На въпроса с какво толкоз пленявате публиката в тези страни, Славея на Странджа, дава отговор: „ С български национални песни. Но трябваше ли от Англия и Америка да научим какъв брой хубава е националната ни музика, та и у нас да заговорим за нея? С сътрудниците излизаме по пет-десет пъти годишно в чужбина, там нашите концерти се отразяват необятно с какви ли не похвали, само че в България рядко става дума къде сме и какво сме създали “. А коя е песента с максимален триумф измежду западната аудитория? „ Според мен „ Калиманку, Денку “. Тя е една от най-хубавите ми песни. Изпълнявам я сама, без акомпанимент. Обикновено концертите ни стартират по този начин, че аз пея сама. Сетне с гайдаря Костадин Варимезов, в дует със Стоянка Бонева, с оркестъра. С трио „ Българка “ излизам няколко пъти. Фактически непрестанно съм на сцената. Като цяло групата ни е доста мощна – Стоян Величков е прочут кавалджия, Румен Сираков е занаятчия на тамбурата. Михаил Маринов е прелестен гъдулар, а Огнян Василев е любим на публиката по целия свят. Ева Георгиева и Стоянка са отлични певици – едната от Добруджа, другата от Пиринския край “. До средата на 1988 година Янка Рупкина е записала в Англия две дългосвирещи грамофонни плочи. „ Те се търсят доста и непрестанно се преиздават. Точни числа не мога да ви кажа. Обаче упоменете, че бих поискала на всички импресарии по света да бъдат по този начин етични, правилни и точни като Джо Бойд – един същински другар на България и българската национална музика “, прибавя Янка Рупкина.
Дейвид Бауи се дами с „ Калиманку Денку “
В дългата си музикална кариера Янка Рупкина е работила с доста световноизвестни създатели. Гласът й звучи в китайски филми, както и в саундтрака на „ Лара Крофт “. Нейната „ Калиманку Денку “ пък е звучала на сватбата на Дейвид Бауи вместо Менделсон. „ Сега, малко преди да почине, отново е пуснал “Калиманку Денку ” и на сребърната си женитба. Ние се чухме малко преди да почине, тъпо, че си отиде доста рано. Може би ще направя среща с неговото семейство, както направих и със фамилията на Джордж Харисън в неговия дом “, описа приживе пред „ Телеграф “ странджанският славей.
Това разкрива самият той в едно от своите изявленията приживе, а мотивът за откровенията му е запознанството с огромната национална певица Янка Рупкина, която загубихме в Страстната седмица.
Мистика
„ В края на 1968, към Коледа, мой другар ми подари няколко плочи, като отдели една от тях на някакъв български фолклорен хор и ми сподели: „ Чуй това! - и добави - когато си самичък “. Още с първите излизащи звуци от тази плоча бях учуден! Какво слушам, Господи?!...Та това е... нямам думи... От този миг тази плоча стоеше като корица пред моята музикална сбирка от винили и записи, като чашата с вода върху нощното ми шкафче. Лягах и ставах с прелестните звуци и мелодии в този запис. Колкото повече слушах музиката в тази плоча, толкоз повече се надявах и се питах дали един ден ще имам шанса да чуя и видя онлайн изпълнителите на тези прелестни и нереални звуци. Неведнъж съм опитвал с китарата ми или с пианото да доловя мелодията на " Полегнала е Тодора " и да усетя надълбоко в мен подредбата на тази топла и уютна звукова картина. Беше несравнимо! Задавах си въпрос след въпрос по какъв начин е допустимо, на кого му е хрумнало да сътвори такова музикално произведение и да го извърши с такава изумителна гласова мистичност и благозвучност. Това ме сграбчи и влезе надълбоко в душата ми. Благодаря на ориста, че години по-късно сбъдна фантазията ми да срещна онлайн тези мои музикални съкровища, скътани надълбоко в сърцето ми! Една от най-прекрасните и вълнуващи вечери в моя живот бе, когато отворих необятно вратата на дома ми в Хенли и посрещнах моята чаровна другарка Янка Рупкина, виртуоза на тамбурата Румен Сираков и страхотните им сътрудници от българския отбор. Та аз мечтах за тази среща и живеех с тези хора повече от 20 години, без те даже да подозират. А може би и те бяха чували нещичко за мен. Завинаги в сърцето ми! ", споделя Джордж Харисън.
Хляб и сол
Срещата сред него и Янка Рупкина се случва на 21 юни 1988 година след концерта „ Балкана – музиката на България “ в паметната зала “Роял фестивал хол “. Първите си усещания българката споделя в петия брой на списание „ Ритъм “ от 1988 година: „ Когато бяхме в Лондон, участвахме в 500-ото предаване на тв шоуто на Тери Оугдън. Харисън го гледал в Калифорния по сателитната телевизия и изискал да посети наш концерт онлайн, а Джо Бойд го предложения. Беше доста прелестно и вълнуващо. Защото да се вдигне човек от толкоз хиляди километри, това значи, че доста обича музиката. Трябва да кажа, че и аз от своя страна одобрявам рок музиката, изключително когато е поднесена от добър реализатор. Няма неприятни песни, както няма и неприятна музика. Има слаби реализатори. А Джордж Харисън почитам като един прелестен музикант и сътрудник “. В обявата, озаглавена „ С Янка при янките “, Рупкина споделя и за скорошното турне в Съединени американски щати: “Още като слязохме от самолета в Бостън, чухме българска национална музика. Помислихме, че са пуснали магнетофон, само че по-късно видяхме посрещачите, облечени в нашенски носии, с самун и сол, с гайди и кавали. Беше доста вълнуващо. В Ню Йорк пък имахме час и половина изявление по радиото, илюстрирано с наши песни. След това се състоя концертът, който продължи близо два часа и половина пред претъпкана зала “.
Плочи
На въпроса с какво толкоз пленявате публиката в тези страни, Славея на Странджа, дава отговор: „ С български национални песни. Но трябваше ли от Англия и Америка да научим какъв брой хубава е националната ни музика, та и у нас да заговорим за нея? С сътрудниците излизаме по пет-десет пъти годишно в чужбина, там нашите концерти се отразяват необятно с какви ли не похвали, само че в България рядко става дума къде сме и какво сме създали “. А коя е песента с максимален триумф измежду западната аудитория? „ Според мен „ Калиманку, Денку “. Тя е една от най-хубавите ми песни. Изпълнявам я сама, без акомпанимент. Обикновено концертите ни стартират по този начин, че аз пея сама. Сетне с гайдаря Костадин Варимезов, в дует със Стоянка Бонева, с оркестъра. С трио „ Българка “ излизам няколко пъти. Фактически непрестанно съм на сцената. Като цяло групата ни е доста мощна – Стоян Величков е прочут кавалджия, Румен Сираков е занаятчия на тамбурата. Михаил Маринов е прелестен гъдулар, а Огнян Василев е любим на публиката по целия свят. Ева Георгиева и Стоянка са отлични певици – едната от Добруджа, другата от Пиринския край “. До средата на 1988 година Янка Рупкина е записала в Англия две дългосвирещи грамофонни плочи. „ Те се търсят доста и непрестанно се преиздават. Точни числа не мога да ви кажа. Обаче упоменете, че бих поискала на всички импресарии по света да бъдат по този начин етични, правилни и точни като Джо Бойд – един същински другар на България и българската национална музика “, прибавя Янка Рупкина.
Дейвид Бауи се дами с „ Калиманку Денку “
В дългата си музикална кариера Янка Рупкина е работила с доста световноизвестни създатели. Гласът й звучи в китайски филми, както и в саундтрака на „ Лара Крофт “. Нейната „ Калиманку Денку “ пък е звучала на сватбата на Дейвид Бауи вместо Менделсон. „ Сега, малко преди да почине, отново е пуснал “Калиманку Денку ” и на сребърната си женитба. Ние се чухме малко преди да почине, тъпо, че си отиде доста рано. Може би ще направя среща с неговото семейство, както направих и със фамилията на Джордж Харисън в неговия дом “, описа приживе пред „ Телеграф “ странджанският славей.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ