Откъс от "Експедиция до крайната точка" на Райнхолд Меснер
Легендарният катерач Райнхолд Меснер постоянно се е стремял да провокира личните си качества и да подложи под подозрение "невъзможното ". На 8 май 1978 година той за следващ път трансформира образа на алпинизма: дружно с Петер Хабелер стават първите хора в историята, които изкачват Еверест без спомагателен О2. Този триумф, плод на няколкогодишна усилена подготовка, разрушава визиите за допустимо на скептично настроените лекари, учени и алпинисти, съгласно които "Еверест без спомагателен О2 е самоубийство ".
"Експедиция до крайната точка " е роман за това нанагорнище, за първите, постоянно трагични, опити за изсачване на върха и за всички знайни и незнайни герои от предишното, осмелили се да устремят взор към Покрива на света. Но книгата е и гневна рецензия на все по-комерсиалните модерни експедиции и апел за завръщане към изконните полезности на алпинизма.
Книгата на Меснер излиза на пазара тази седмица. Предлагаме ви фрагмент от нея, възложен от издателство "Вакон ".
© Издателство "Вакон "
"Тогава снегът стигаше до бедрата " – споделя Дауа Тенсинг и става, с цел да покаже по какъв начин в тези далечни дни са прокарвали пъртина. Жестикулира, леко навежда напред тялото си и прави няколко стъпки, като че ли бута снежната маса пред краката си. Движенията му са като на занимателен каданс. Той знае какво значи да се качиш до 8000 метра без маска, да прокарваш път и да мъкнеш багаж. Преживял го е и е оживял през 1924 година, когато Нортън
се е опитал да изкачи Еверест без кислородни апарати; през 1933 година при експедицията на Рътледж и още веднъж през 1953 година – с швейцарците.
Дауа Тенсинг през целия си живот е бил височинен носач. Роден някъде в края на XIX век, той остава мощно обвързван с традициите на шерпите. Лицето му е като от гранит. В горната му челюст стърчи един-единствен зъб.
В долната зее дупка, където зъбът влиза. Бялата му брада е рядка, а посивелите му коси са събрани на възел. Носи носията на шерпите, шарени, тъкани обувки и като излишък от кой знае коя експедиция, пухени панталони. Той, който не знае на какъв брой е години, през днешния ден живее в Соло Кхумбу. Над покрива на къщата му се извисяват Еверест и Ама Даблам.
Високият до глезените пролетен сняг ме заслепява, когато излизам от двуетажната каменна барака и градината с размери 10 на 10 метра. Тази къща и градината са всичко, което му е останало. Полята в Кумджунг, където е израснал, от дълго време е отстъпил на децата си. Дауа Тенсинг живее тук, покрай манастира Тянгбоче, с цел да се моли, да гледа Еверест и да си спомня за отминалите дни. Вече не може да се любува на живота.
Никога не е бил лек, животът му, само че пък доста трогателен. И както в този момент е застанал пред мен, жестикулиращ с ръце и крайници, говорещ с очите си, скрити зад тънките процепи, облиците от него оживяват. Придружавал е над 30 експедиции, неведнъж е бил на Еверест. Включително и през 1953 година с Джон Хънт, когато за първи път е катерен турът по Южното седло. В къщата му на купчини стоят писма и фотоси. Но всичките тези мемоари не са значими за него. Освен това смесва експедициите, не може да се сети съответният човек в коя година е водил експедиция. Но си спомня за обособени катерачески пасажи и в този момент напълно тъкмо споделя по какъв начин човек се движи над 8000 метра височина. Стои наведен и пристъпя през градината си. Да, той го знае и тези мемоари вечно ще си останат в него.
Казва, че с Петер би трябвало да сме бързи и също така горе на високото да ядем. "И най-горе, когато разберете, че не можете повече, би трябвало да ядете и още по-важно – да пиете. Но не вода, и също така не трябва да ближете сняг. "
Да ядем цампа (смлян ечемик) и да пием чай, доста чай.
– Как беше преди време на Северната стена, откъм тибетската страна? – запитвам аз.
– Мелъри и Ървин не се върнаха.
– Защо?
– Те продължиха все нагоре, в бездънен сняг все по-нататък и по-нататък. Не слязоха повече.
Пауза.
– Вятърът би трябвало да ги е издухал, вятърът – споделя той след известно време.
Питам дали са стигнали върха. Няма отговор. Или може би не са? Той свива плещи. Безучастно. Дауа Тенсинг не счита, че е значимо дали са стигнали до самия връх, или не. Те са изчезнали.
– Вятърът би трябвало да ги е издухал – повтаря той.
Дали ще успеем да изкачим Еверест без О2, запитвам го отново. Мълчание. Дали по принцип е допустимо?
– Да, би трябвало да е допустимо. Аз постоянно съм се качвал до най-горния лагер, без да вдишвам от бутилката, и съм издържал седмици на Южното седло. На всички останали шерпи и сахиби след няколко дни горе им ставаше неприятно, повръщаха, не устояха повече, залитаха на слизане.
Книгата "Експедиция до крайната точка " от Райнхолд Меснер може да поръчате на уеб страницата на издателството.
Райнхолд Меснер е роден в Южен Тирол през 1944 година На 5-годишна възраст към този момент вкусва въздуха на Алпите и от този момент любовта му към планината е безусловна. В своите 3500 изкачвания той прокарва над 100 нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Изключителната му кариера включва експедиции в Гренландия, Антарктида, Тибет, пустините Гоби и Такламакан. Автор е на над шейсет книги, които са преведени на повече от 10 езика. За малко Меснер е и евродепутат.
"Експедиция до крайната точка " е роман за това нанагорнище, за първите, постоянно трагични, опити за изсачване на върха и за всички знайни и незнайни герои от предишното, осмелили се да устремят взор към Покрива на света. Но книгата е и гневна рецензия на все по-комерсиалните модерни експедиции и апел за завръщане към изконните полезности на алпинизма.
Книгата на Меснер излиза на пазара тази седмица. Предлагаме ви фрагмент от нея, възложен от издателство "Вакон ".
© Издателство "Вакон "
"Тогава снегът стигаше до бедрата " – споделя Дауа Тенсинг и става, с цел да покаже по какъв начин в тези далечни дни са прокарвали пъртина. Жестикулира, леко навежда напред тялото си и прави няколко стъпки, като че ли бута снежната маса пред краката си. Движенията му са като на занимателен каданс. Той знае какво значи да се качиш до 8000 метра без маска, да прокарваш път и да мъкнеш багаж. Преживял го е и е оживял през 1924 година, когато Нортън
се е опитал да изкачи Еверест без кислородни апарати; през 1933 година при експедицията на Рътледж и още веднъж през 1953 година – с швейцарците.
Дауа Тенсинг през целия си живот е бил височинен носач. Роден някъде в края на XIX век, той остава мощно обвързван с традициите на шерпите. Лицето му е като от гранит. В горната му челюст стърчи един-единствен зъб.
В долната зее дупка, където зъбът влиза. Бялата му брада е рядка, а посивелите му коси са събрани на възел. Носи носията на шерпите, шарени, тъкани обувки и като излишък от кой знае коя експедиция, пухени панталони. Той, който не знае на какъв брой е години, през днешния ден живее в Соло Кхумбу. Над покрива на къщата му се извисяват Еверест и Ама Даблам.
Високият до глезените пролетен сняг ме заслепява, когато излизам от двуетажната каменна барака и градината с размери 10 на 10 метра. Тази къща и градината са всичко, което му е останало. Полята в Кумджунг, където е израснал, от дълго време е отстъпил на децата си. Дауа Тенсинг живее тук, покрай манастира Тянгбоче, с цел да се моли, да гледа Еверест и да си спомня за отминалите дни. Вече не може да се любува на живота.
Никога не е бил лек, животът му, само че пък доста трогателен. И както в този момент е застанал пред мен, жестикулиращ с ръце и крайници, говорещ с очите си, скрити зад тънките процепи, облиците от него оживяват. Придружавал е над 30 експедиции, неведнъж е бил на Еверест. Включително и през 1953 година с Джон Хънт, когато за първи път е катерен турът по Южното седло. В къщата му на купчини стоят писма и фотоси. Но всичките тези мемоари не са значими за него. Освен това смесва експедициите, не може да се сети съответният човек в коя година е водил експедиция. Но си спомня за обособени катерачески пасажи и в този момент напълно тъкмо споделя по какъв начин човек се движи над 8000 метра височина. Стои наведен и пристъпя през градината си. Да, той го знае и тези мемоари вечно ще си останат в него.
Казва, че с Петер би трябвало да сме бързи и също така горе на високото да ядем. "И най-горе, когато разберете, че не можете повече, би трябвало да ядете и още по-важно – да пиете. Но не вода, и също така не трябва да ближете сняг. "
Да ядем цампа (смлян ечемик) и да пием чай, доста чай.
– Как беше преди време на Северната стена, откъм тибетската страна? – запитвам аз.
– Мелъри и Ървин не се върнаха.
– Защо?
– Те продължиха все нагоре, в бездънен сняг все по-нататък и по-нататък. Не слязоха повече.
Пауза.
– Вятърът би трябвало да ги е издухал, вятърът – споделя той след известно време.
Питам дали са стигнали върха. Няма отговор. Или може би не са? Той свива плещи. Безучастно. Дауа Тенсинг не счита, че е значимо дали са стигнали до самия връх, или не. Те са изчезнали.
– Вятърът би трябвало да ги е издухал – повтаря той.
Дали ще успеем да изкачим Еверест без О2, запитвам го отново. Мълчание. Дали по принцип е допустимо?
– Да, би трябвало да е допустимо. Аз постоянно съм се качвал до най-горния лагер, без да вдишвам от бутилката, и съм издържал седмици на Южното седло. На всички останали шерпи и сахиби след няколко дни горе им ставаше неприятно, повръщаха, не устояха повече, залитаха на слизане.
Книгата "Експедиция до крайната точка " от Райнхолд Меснер може да поръчате на уеб страницата на издателството.
Райнхолд Меснер е роден в Южен Тирол през 1944 година На 5-годишна възраст към този момент вкусва въздуха на Алпите и от този момент любовта му към планината е безусловна. В своите 3500 изкачвания той прокарва над 100 нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Изключителната му кариера включва експедиции в Гренландия, Антарктида, Тибет, пустините Гоби и Такламакан. Автор е на над шейсет книги, които са преведени на повече от 10 езика. За малко Меснер е и евродепутат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ