За честта на родината
Легендарният Желко Обрадович е водил само родната си страна на равнище национални тимове. 57-годишният треньор е отпред на Югославия от 1996 до 2000 година, а от 2004 до 2005 е селекционер на Сърбия и Черна гора, като в останалата част от кариерата си се отдава напълно на клубния баскетбол. Рекордьорът по трофеи в Евролигата изведе западните ни съседи до международния връх в Гърция през 1998 година, до европейския подобен в Испания година по-рано, както и до сребро на олимпийския шампионат в Атланта 1996.
Днес обаче той не вижда по какъв начин би застанал отпред на нация, друга от родната му такава. Треньорът на Фенербахче признава, че през годините е имал значително предложения, освен това преференциални, само че не имало по какъв начин да одобри която и да е от тях.
“Имах много позвънявания да повеждам национални тимове. Както от Европа, по този начин и от други континенти. Но отказвах на всички. Не мога да си показва по какъв начин ще съм на пейката на различен народен тим. И по какъв начин ще съм съперник на Сърбия. Просто няма по какъв начин! При клубовете нещата не стоят по този начин”, разкри Обрадович пред сръбското издание Blic.
“Винаги съм казвал, че най-голямата чест за състезател или треньор е да бъде част от националния си тим. А аз съм реализирал и двете. Когато не играхме на Олимпиадата в Барселона през 1992 година, играчите плачеха, тъй като пропускахме присъединяване си. Поведението ми е такова, че насърчавам възпитаниците си да мислят по този метод. Нереално какъв брой играчи отхвърлят да оказват помощ на страните си. Невъзможно е толкоз доста хора да имат съществени и уважителни причини”, разсъждава Желко по отношение на моралната позиция в предишното и в този момент.
Като професионален баскетболист Обрадович има международна купа с Югославия от Аржентина 1990 и сребро от олимпийските игри в Сеул две лета по-рано. Вече като треньор пък стига и до бронз на ЕвроБаскет 1999, добавяйки към континеналната и международната купа в това си амплоа.
Днес обаче той не вижда по какъв начин би застанал отпред на нация, друга от родната му такава. Треньорът на Фенербахче признава, че през годините е имал значително предложения, освен това преференциални, само че не имало по какъв начин да одобри която и да е от тях.
“Имах много позвънявания да повеждам национални тимове. Както от Европа, по този начин и от други континенти. Но отказвах на всички. Не мога да си показва по какъв начин ще съм на пейката на различен народен тим. И по какъв начин ще съм съперник на Сърбия. Просто няма по какъв начин! При клубовете нещата не стоят по този начин”, разкри Обрадович пред сръбското издание Blic.
“Винаги съм казвал, че най-голямата чест за състезател или треньор е да бъде част от националния си тим. А аз съм реализирал и двете. Когато не играхме на Олимпиадата в Барселона през 1992 година, играчите плачеха, тъй като пропускахме присъединяване си. Поведението ми е такова, че насърчавам възпитаниците си да мислят по този метод. Нереално какъв брой играчи отхвърлят да оказват помощ на страните си. Невъзможно е толкоз доста хора да имат съществени и уважителни причини”, разсъждава Желко по отношение на моралната позиция в предишното и в този момент.
Като професионален баскетболист Обрадович има международна купа с Югославия от Аржентина 1990 и сребро от олимпийските игри в Сеул две лета по-рано. Вече като треньор пък стига и до бронз на ЕвроБаскет 1999, добавяйки към континеналната и международната купа в това си амплоа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ