Легендарният халф на Манчестър Юнайтед Пол Скоулс, отвори сърцето си

Легендарният халф на Манчестър Юнайтед Пол Скоулс, отвори сърцето си за сина си Ейдън, който живее с тежка форма на аутизъм.  Историята му е не е за компликациите, а за любов, абсолютно посвещение и ежедневни дребни победи, които единствено родителите като него разпознават.

„ Спрях да разясня мачовете. Взех това решение поради Ейдън. Всичко, което върша, е съобразено с него. Рутината му е всичко за него – и аз избрах да бъда част от това, даже в случай че това означаваше да оставя зад себе си кариерата си и да пътувам сред Манчестър и Лондон “, сподели Скоулс в „ Stick to Football “.

В студиото, заобиколен от някогашните си съотборници Гари Невил, Рой Кийн, Ян Райт и Джил Скот, той не скри сълзите си, връщайки се към всеки един миг на наслада и паника, който е претърпял с Ейдън, добавя БТВ спорт. 

„ Всеки ден е обред. В четвъртък, отиваме да плуваме. Той обожава водата. После ядем пица по пътя към у дома. В неделя го повеждам до сладкарницата, където си избира шоколадова торта. Не знае какъв брой е часът, само че знае какво следва. Тези дребни моменти са всичко. Ще навърши 21 през декември, и всеки ден с него е скъп. “

" Не знае какъв брой е часът и кой ден сме през днешния ден "

Скоулс споделя в обществените мрежи дребни елементи от живота им, тъй като желае хората да видят истината – не единствено битката, само че и насладата. „ Той не може да приказва, само че схваща повече, в сравнение с хората си мислят. Издава звуци, и единствено тези, които са покрай него, схващат какво желае да каже. “

„ Как се споделя заболяването? “ – попита Ян Райт. „ Аутизъм. Тежка форма. Не е като други деца, които могат да водят естествен живот. Всеки ден е предизвикателство, само че също по този начин и миг на знамение “, сподели Скоулс и по-късно мълчи, като че ли търсеше думите, които в никакъв случай не са задоволителни...

„ Хората се свързват с мен и отварят сърцата си. Получих известия от родители, които претърпяват същото. Това ме предизвиква да продължа да говоря – да покажа, че не са сами. “

" Ходех на тренировки с драскотини "

Той разгласява единствено позитивните моменти – моменти, когато Ейдън се смее, когато открива нещо ново. „ Не обявявам, когато се ядоса или удря – това би било незаслужено. Когато беше дребен, идвах на тренировки и мачове с драскотини, само че не споделях на никого. Това е неговият начин да покаже разочарованието си. “

„ Футболът ли беше спасението ти? “, пита го Дуайт Йорк. „ Не. Никога не можеш да избягаш. В ранните години беше извънредно. Диагнозата пристигна, когато Ейдън беше на две и половина. Светът ти се трансформира внезапно. Всяка дребна победа става голяма. Всяка усмивка – безценна.

От самото начало знаехме, че няма да проговори. Някои деца приказват по-късно, само че не и той. Дори в този момент мисля единствено за едно – какво ще стане, когато ме няма? “

„ Не гледай прекомерно надалеч, действай ден за ден “, сподели Рой Кийн. „ Знам... от време на време просто казваш „ Мамка му... “, само че след това гледаш по какъв начин се усмихва и всичко си заслужава.

Обича храната – едно от дребното му удоволствия

Има и радостни моменти. Лежи на батута часове наред, чеше си корема и се смее безшумно. Обича храната – едно от дребното му удоволствия. “

Скоулс споделя за работната си седмица – подкаст, задължения в клуба Салфорд, който има с някогашни съотборници, само че всичко е съобразено с Ейдън. „ Години наред правех това, което ми е комфортно. Сега – каквото е комфортно за Ейдън “, споделя той.

„ Да остана жив един ден повече от него... “

След изявлението го заливат хиляди известия за поддръжка и състрадание. Родители, преминаващи през същото, споделят своите истории и намират разтуха. „ Искам да благодаря на всички за известията. Един родител ми сподели: „ Моята работа е да остана жив един ден по-дълго от детето си... “