Първо в „Петел“: Ето коя футболна легенда от Варна присъства на представянето на книгата на Аспарух Никодимов
Легендарният футболист и треньор на ЦСКА Аспарух Никодимов показа през днешния ден автобиографичната си книга " С ЦСКА в сърцето ", написа gol.bg. Автори на творбата са публицистите Станил Йотов и Цветан Дерменджиев.
На представянето на на националния стадион " Васил Левски " участваха десетки футболни деятели, някогашни съотборници на Никодимов, последователи, както и притежателят на клуба Гриша Ганчев. Варна беше показана от някогашния съотборник на Никодимов – легендата на Черно море, Варна и ЦСКА Иван Василев. Както е известно, двамата са част от славния тим на ЦСКА, който през 1967 година стига ½-финал за КЕШ.
Авторите на книгата предоставиха на „ Петел “ отзиви на Никодимов за Иван Василев и Черно море, които той споделя на страниците.
Ето какво споделя Никодимов за първия им противник в оня исторически сезон за армейците в КЕШ – 1966/1967, и „ моряците “:
„ Жребият ни отреди за противник „ Олимпиакос “ от пристанищния квартал Пирея в Атина. В този тим играеше футболист № 1 на Гърция Йоргос Сидерис, един от огромните им голмайстори за тези времена. Тъкмо бяха спечелили шампионската купа с унгарския си треньор Мартон Букови, и в този момент жадуваха за триумф в Европа. Първият мач се игра на стадион „ Народна войска “, който тогава беше в ремонт. В бранш „ А “ да вземем за пример стърчеше скеле. Гърците откриха първоначално, само че по-късно стигнахме до 3:1 след голове на Пенев, Василев и Цанев. И до през днешния ден помня втория гол на Иван Василев – получи топката надалеч, някъде на тъча, и с елегантен удар я прати зад вратаря им....
В „ А “ група да спечелиш купата в тези бурни времена на 60-те години, си беше в действителност мерило за върховен пилотаж. Съдете сами – от 1963 до 1967 година първенци станаха пет разнообразни тима – „ Спартак “ (Пд), „ Локомотив “ (Сф), „ Левски “, ЦСКА и „ Ботев “ (Пд). Всеки от тях беше заслужен отличник, стигнал до първото място в жестока конкуренция. Пловдивският „ Спартак “ да вземем за пример разполагаше освен с бомбардировач, като Тодор Диев, само че и с реализатори, като Христо Дишков и Тобия Момин.
А какво да кажем за „ Локомотив “ (Сф), там играеха футболисти на европейско равнище, като Спиро Дебърски и Никола Котков, по-късно и Начко Михайлов. „ Ботев “ (Пд), който в тези години победи „ Левски “ с 6:1 в София, разполагаше с крила като: Динко Дерменджиев – Чико и Георги Попов – Тумби. Днес слушам някои футболисти да споделят, че футболът от 60-те години не бил бърз?! Жалко, че не можем да ги сложим против Чико и Тумби, с цел да схванат в реалност какво значи експедитивност. А за този тим играеха още Добри Ненов, Райко Стойнов, вратарят Карушков.
И пловдивските им съграждани от „ Локомотив “ имаха какво да покажат, там игра огромният нападател Иван Кънчев, след него пристигнаха и такива майстори на топката като: Христо Бонев и Георги Василев. „ Черно море “? Стефан Богомилов, Абил Билялов, Стефан Янев…
Берое “? Петър Жеков, Петко Петков, братя Янчовски… Да не приказваме за „ Славия “ с Чоко Василев, Пешо Величков, Добромир Ташков, Димитър Ларгов, Александър Шаламанов, Милчо Горанов. Или за другия столичен тим „ Спартак “ с Васил Митков – Шопа, Добромир Жечев, Стоян Китов и Милко Гайдарски. За „ Левски “ няма да разтварям дума, те са ясни. Според мен България в никакъв случай преди и след 60-те години не е имала толкоз надарено потомство, толкоз мощни футболисти в безусловно всички тимове. Затова и хората по този начин полудяха по тази велика игра, изключително откакто малкия екран влезе във всеки дом.
Стадионите бяха препълнени, а всичко живо говореше за футбол. При тази публика отговорността пред нас, единадесетте на терена, беше голяма. Трябваше да я поемем… “
---
На фотосите:
Първата - най-вляво е Иван Василев.
Втората – тимът на ЦСКА, стигнал ½-финал за КЕШ: най-горе вляво е Иван Василев, а долу – вторият отляво надясно е Аспарух Никодимов.
Третата: отляво надясно: Димитър Пенев, Гриша Ганчев, Аспарух Никодимов и Александър Манов.
На представянето на на националния стадион " Васил Левски " участваха десетки футболни деятели, някогашни съотборници на Никодимов, последователи, както и притежателят на клуба Гриша Ганчев. Варна беше показана от някогашния съотборник на Никодимов – легендата на Черно море, Варна и ЦСКА Иван Василев. Както е известно, двамата са част от славния тим на ЦСКА, който през 1967 година стига ½-финал за КЕШ.
Авторите на книгата предоставиха на „ Петел “ отзиви на Никодимов за Иван Василев и Черно море, които той споделя на страниците.
Ето какво споделя Никодимов за първия им противник в оня исторически сезон за армейците в КЕШ – 1966/1967, и „ моряците “:
„ Жребият ни отреди за противник „ Олимпиакос “ от пристанищния квартал Пирея в Атина. В този тим играеше футболист № 1 на Гърция Йоргос Сидерис, един от огромните им голмайстори за тези времена. Тъкмо бяха спечелили шампионската купа с унгарския си треньор Мартон Букови, и в този момент жадуваха за триумф в Европа. Първият мач се игра на стадион „ Народна войска “, който тогава беше в ремонт. В бранш „ А “ да вземем за пример стърчеше скеле. Гърците откриха първоначално, само че по-късно стигнахме до 3:1 след голове на Пенев, Василев и Цанев. И до през днешния ден помня втория гол на Иван Василев – получи топката надалеч, някъде на тъча, и с елегантен удар я прати зад вратаря им....
В „ А “ група да спечелиш купата в тези бурни времена на 60-те години, си беше в действителност мерило за върховен пилотаж. Съдете сами – от 1963 до 1967 година първенци станаха пет разнообразни тима – „ Спартак “ (Пд), „ Локомотив “ (Сф), „ Левски “, ЦСКА и „ Ботев “ (Пд). Всеки от тях беше заслужен отличник, стигнал до първото място в жестока конкуренция. Пловдивският „ Спартак “ да вземем за пример разполагаше освен с бомбардировач, като Тодор Диев, само че и с реализатори, като Христо Дишков и Тобия Момин.
А какво да кажем за „ Локомотив “ (Сф), там играеха футболисти на европейско равнище, като Спиро Дебърски и Никола Котков, по-късно и Начко Михайлов. „ Ботев “ (Пд), който в тези години победи „ Левски “ с 6:1 в София, разполагаше с крила като: Динко Дерменджиев – Чико и Георги Попов – Тумби. Днес слушам някои футболисти да споделят, че футболът от 60-те години не бил бърз?! Жалко, че не можем да ги сложим против Чико и Тумби, с цел да схванат в реалност какво значи експедитивност. А за този тим играеха още Добри Ненов, Райко Стойнов, вратарят Карушков.
И пловдивските им съграждани от „ Локомотив “ имаха какво да покажат, там игра огромният нападател Иван Кънчев, след него пристигнаха и такива майстори на топката като: Христо Бонев и Георги Василев. „ Черно море “? Стефан Богомилов, Абил Билялов, Стефан Янев…
Берое “? Петър Жеков, Петко Петков, братя Янчовски… Да не приказваме за „ Славия “ с Чоко Василев, Пешо Величков, Добромир Ташков, Димитър Ларгов, Александър Шаламанов, Милчо Горанов. Или за другия столичен тим „ Спартак “ с Васил Митков – Шопа, Добромир Жечев, Стоян Китов и Милко Гайдарски. За „ Левски “ няма да разтварям дума, те са ясни. Според мен България в никакъв случай преди и след 60-те години не е имала толкоз надарено потомство, толкоз мощни футболисти в безусловно всички тимове. Затова и хората по този начин полудяха по тази велика игра, изключително откакто малкия екран влезе във всеки дом.
Стадионите бяха препълнени, а всичко живо говореше за футбол. При тази публика отговорността пред нас, единадесетте на терена, беше голяма. Трябваше да я поемем… “
---
На фотосите:
Първата - най-вляво е Иван Василев.
Втората – тимът на ЦСКА, стигнал ½-финал за КЕШ: най-горе вляво е Иван Василев, а долу – вторият отляво надясно е Аспарух Никодимов.
Третата: отляво надясно: Димитър Пенев, Гриша Ганчев, Аспарух Никодимов и Александър Манов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ