Легендарният фронтмен на Уикеда Ерол Ибрахимов сподели в социалните мрежи,

Легендарният фронтмен на " Уикеда " Ерол Ибрахимов показа в обществените мрежи, че не може да дели почитателите си сертифицирани и несертифицирани; на здрави и болни; на умни и глупави; на красиви и грозни. Вижте целият му пост във фейсбук, който е във връзка анулацията на последния му концерт

Концертът на Уикеда в Мазе не се състоя, ето за какво:

Обстоятелството е едно мое, персонално мое решение, което непрестанно отлагах, тъй като ме беше боязън. Страхувах се и отлагах, тъй като обичам сцената и в този момент ще я изгубя. Да. Ще я изгубя. А аз обичам сцената.

Сцената не ми е просто някакво по-високо място, на което да се покатервам и да крещя: Вижте ме! Вижте ме! Сцената ми е леговище и бягство. Сцената е моята къщурка в гората. Само там съм жив и шавам.

Сега обаче би трябвало да реша от коя страна да застана. Защото има цепнатина, която се трансформира в бездна и би трябвало да реша. Трябва. Въпроса е не да бъда или не. По-сложно е. Трябва да реша дали да ви деля или не. Аз персонално да стана разделител. Да ви деля на сертифицирани и несертифицирани; на здрави и болни; на умни и глупави; на красиви и грозни; на ганьовци и алековци; на андрешковци и нападжии... Но не мога. Просто не мога.

Не мога да ви кажа: тази вечер с Уикеда ше цъкаме в мазе. Елате. Ше бъде крепко, единствено ще би трябвало да ви ревизира документите. Да знам. Не аз персонално. Такава е наредбата и ситуацията, само че не мога. Всичко одобрявам персонално - аз съм тоя, който споделя: ти - да, ти - не, скърбя, нищо не зависи от мен, просто си правя работата. Аз персонално. Никой различен. Знам, че е неуместно и наивно, само че в действителност съм подобен - одобрявам всичко персонално. Не се върша.

За първи път в живота си се изправям пред въпрос, който има единствено два вероятни отговора - да и не. Няма - еми, не знам, не мога да преценява, ше забележим... И аз взех решение да кажа не. Не тъй като мисля, че е вярно. Не. Най-вероятно бъркам. Казвам не, тъй като не мога. Не мога да ви деля на каквото и да било. Не. Не и аз. Без мен. Всъщност като се замисля е доста просто. Просто е тъй като знам. Знам едно нещо сигурно. Знам, че в случай че ви разделя ще се намразя и къщичката в гората към този момент няма да е леговище, а затвор.