Серафим Тодоров: Отчаян и съсипан съм от обира в дома ми!
Легендарният боксьор Серафим Тодоров е единственият, който е побеждавал Флойд Мейуедър. Сарафа обаче получи неприятни вести, откакто беше обрана родната му къща в Пазарджик. Тодоров приказва за живота си пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес ".
Прочетете още
- Вярно ли е, господин Тодоров, че тези дни сте станали жертва на грабеж на златни украшения от вкъщи ви?
- В обезсърчение съм. Направо съм унищожен! Ходим в полицията и аз, и жена ми, само че не ни дават огромни очаквания. Целия живот си дадох за България и за родината, това не го заслужавах. Божи човек съм и се апелирам за всички, имам вяра, че ще мина и през това тестване.-
- Г-н Тодоров, създавате фондация на ваше име. Какви са задачите ви с нея?
- Гледам какво е ситуацията по нашия край. Боксьорите са надарени момчета, само че не вървят нещата. Не финансират бокса в Пещера, а и в Пазарджик. Децата споделят: " Бате, по кое време ще вземеш да ни тренираш? ". Много желаят да станат боксьори. Чудех се по какъв начин може да стане - да си намеря подобаващи момчета, да ги направя положителни боксьори. Попитах Боби Даскалов, един от най-близките ми другари. Той сподели, че единствено по този метод може да се получи. Заяви ми: " Ще създадем една фондация и тогава ще можеш да си намираш ти гении, да си ги тренираш. Ти да си водиш нещата ". Това ми е концепцията. Иначе си заставам и очаквам да ми се обади някой. То ме боли, това ми е тръпката в живота. Боксът е нещото, което най-вече го разбирам, само че не съм в залите и това ме мъчи.
- Вие имате четирима внуци и те май имат вашите заложби в бокса?
- Не желая да ги лаская. Има си някакъв ген и той си върви. Добре протягат ръка, придвижванията им са хубави. Като ги вкарам в залата и станат на по 15 години, ще ги хвана съществено. Но в този момент са надалеч, в Германия. Още една година и може би ще се приберат. Тогава към този момент мога да ги направя боксьори.
- Какви страсти провокираха у вас изявите на нашите боксьори на олимпиадата в Париж?
- Желанието ми беше повечко медалисти да създадем, тъй като постоянно сме били измежду най-хубавите в света. И светът го знаеше. Доказали сме, че сме доста положителни и надарени боксьори. В Париж желанието ми беше повече медали да вземат. Гледах ги, гледах им стила, играта, придвижванията. Малко не ми хареса. Не знам, да са живи и здрави. Искам да се стегнат тези момчета. Да създадат доста медали от международни, европейски шампионати. Да се раздават повечко в залите. По-голяма спортна завист да проявят.
- Какъв е първият ви спомен от бокса?
- Бях на 12 години, доста слабичко и жилаво момченце. Нямах килограмите още. Започваха от 30 кг категориите, аз бях 26. Отидох в залата в Пещера. Тренирах при, лека му пръст на моя треньор - Данаил Русинов. Много разбираше бокса. Пускаше ме на кръговете в киното, където правеха другарски мачове с клубовете от по-близките градове. Побеждавах ги. По-късно проведоха интернационален шампионат в Пещера. Нямах годините за присъединяване, само че имах предпочитание. Треньорът също го виждаше. Каза: " Серафиме, ще участваш на този шампионат! Ще те пусна на 30 кг ". Другите бяха по година-две по-големи от мен. Като започнах, направих три победи. Брилянтна техника, те не можеха да ме допрян. Дадоха ми купата за най-техничен боксьор на шампионата. Купата беше мраморна, огромна, не мога да я подвигна (смее се). Тогава си споделих: " Това ще ми е животът – боксът! ". Дядо ми ме поддържа. Той ме е отгледал и постоянно беше до мен.
- Бил е много непоколебим, доколкото знам?
- Беше доста непоколебим. Благодаря на Бога, че дядо ме отгледа. Ако бях останал при майка ми и при татко ми, май нямаше да имам тези качества в живота.
- Не ви ли беше тежко да сте надалеч от родителите си?
- Не, тъй като не ми харесваше тяхното отношение към живота. Винаги се караха, непрекъснато имаше раздори. С дядо и баба бях по-добре. Отношението им беше друго - да ме отгледат, да изучавам. Дядо видя, че имам гений, и сподели, че това е моето нещо. Отдадох се на бокса.
- Кога попаднахте в националния тим?
- Влязох на 15-16 години. Биех се на 48 кг в най-ниската категория. Тогава се гледаше боксьорите да са от по-големите клубове " Левски ", ЦСКА и така нататък При мен нямаше по какъв начин да го създадат. Бях слабоват, само че ги биех. На републиканските ставах първенец. За националния тим гледаха да създадат някаква врътка, само че Николай Джелатов не позволи. Той виждаше какво върша и ме взе титуляр в националния тим. Започнаха огромните шампионати. Имахме европейско в Дания и станах първенец при юношите старша възраст. В Куба на международното на 1/4-финал против американец ми дадоха загуба с 2:3 гласа. Вече бях в " Левски ".
- Водила се огромна борба кой клуб да ви вземе, нали?
- Ох, леле! ЦСКА си бяха армията. Аванта не желаеха да пускат в никакъв случай на " Левски ". Искаха да си ме вземат цесекарите. Станаха проблеми при кой да съм. Криеха ме " Левски-Спартак " да не отивам в казармата, а цесекарите гледаха да ме вземат, да ме вкарат в спортната рота и да остана при тях. Вуйчо ми споделяше, че мога да стана огромен боксьор единствено в случай че съм в ЦСКА, той ги разбираше тези неща. А и те ме търсеха. Дойде ми повиквателна за казармата. Аз се криех, избягах в Гоце Делчев при вуйна ми. Стоях 2-3 дни и започнаха да ме търсят да влизам в казармата. Прибрах се в Пещера и потеглих с дядо ми. Взеха ме незабавно.
- Георги Стоименов има доста огромна роля във вашата кариера. Той е разказвал по какъв начин сте избягали от ЦСКА и сте отишли в " Славия ".
- Пратиха хора да ме заловен във Варна, с цел да ме задържат в ЦСКА. Оставаха ми два месеца до уволнението. С Търсенето излязохме през задния вход, качихме се на колата и изчезнахме. Този човек ми беше най-близкият, по-близък от татко ми. Много ми оказа помощ в живота. За да имам къщата в Пещера, той уреди нещата. Също и да играя в Бундеслигата, да имам повече финанси.
- Това са тежките години, когато марките тук бяха като злато?
- Те бяха напряко диаманти. Началото на демокрацията. Заиграх в Бундеслигата през ноември 1989 година. На седмица взимах по 4000 марки. Много пара беше това тогава. Всяка седмица пътувах до Германия, отивах и ги биех.
- Ако бяхте икономисали от тези пари и вложили, щяхте да сте добре.
- Нищо не спестих. Всичко раздадох. Много помагах на разнообразни хора. Моята рода ги гледах всичките. На жена ми също. Всички ми бяха на главата. Спечелих много пари, само че и доста съм пропилял. Помагал съм, раздал съм се в този живот. Който се доближил до мен с една сладка приказка, вадех пари и давах. Моят живот е бил единствено да оказвам помощ. Не можах за мен да мисля. Хората към мен се въртяха единствено да ме употребяват.
- Какво стана на първата ви олимпиада в Сеул?
- Бях сериозен боксьор, въпреки и млад. Победих трима противници. Четвъртият ми мач беше с южнокореец. Нямаше по какъв начин, хазаин е. Бяха станали афери, проблеми на тази олимпиада със съдийската гилдия. Бях отишъл да направя нещо, само че не можа да стане. Просто с южнокорееца не знам... Дадоха ми загуба с 2:3 гласа.
- След това стартират успехите за вас. Имате серия от 6-7 години, в които сте единствено на финали на огромни шампионати.
- Нямаше кой да ме спре. Минавах като лавина през съперниците. Правех си триумфите с доста страдания, с доста труд. Само аз и моят Бог знаем по какъв начин съм ги правил тези работи.
- През 1991 година на международното в Сидни можеше да останете там. Какво стана?
- Само мен ме желаеха. Аз споделих: " Не, не! ". Толкова надалеч, 32 часа полет имахме до там. Къде ще оставам? Толкова време да се лашкам. По-добре да съм си в България, не ми би трябвало Австралия.
- Преди олимпиадата в Барселона ви санкционират, за какво?
- Направихме протест целият тим, защото наградите ни не дават отговор на действителността. Взехме си всички багажа от лагера на Белмекен и си тръгнахме. Имаше възможност да не ме пуснат на олимпиадата. Скочих, че ни дават едни трохи. После ми се обадиха да се върна. Участвах на олимпиадата.
- Печелите още две международни и две европейски трофеи.
- Всичките против топбоксьори - руснаци, кубинци, германци. Много спортна завист имах. Много се раздавах. До пристъп.
Прочетете още
- Вярно ли е, господин Тодоров, че тези дни сте станали жертва на грабеж на златни украшения от вкъщи ви?
- В обезсърчение съм. Направо съм унищожен! Ходим в полицията и аз, и жена ми, само че не ни дават огромни очаквания. Целия живот си дадох за България и за родината, това не го заслужавах. Божи човек съм и се апелирам за всички, имам вяра, че ще мина и през това тестване.-
- Г-н Тодоров, създавате фондация на ваше име. Какви са задачите ви с нея?
- Гледам какво е ситуацията по нашия край. Боксьорите са надарени момчета, само че не вървят нещата. Не финансират бокса в Пещера, а и в Пазарджик. Децата споделят: " Бате, по кое време ще вземеш да ни тренираш? ". Много желаят да станат боксьори. Чудех се по какъв начин може да стане - да си намеря подобаващи момчета, да ги направя положителни боксьори. Попитах Боби Даскалов, един от най-близките ми другари. Той сподели, че единствено по този метод може да се получи. Заяви ми: " Ще създадем една фондация и тогава ще можеш да си намираш ти гении, да си ги тренираш. Ти да си водиш нещата ". Това ми е концепцията. Иначе си заставам и очаквам да ми се обади някой. То ме боли, това ми е тръпката в живота. Боксът е нещото, което най-вече го разбирам, само че не съм в залите и това ме мъчи.
- Вие имате четирима внуци и те май имат вашите заложби в бокса?
- Не желая да ги лаская. Има си някакъв ген и той си върви. Добре протягат ръка, придвижванията им са хубави. Като ги вкарам в залата и станат на по 15 години, ще ги хвана съществено. Но в този момент са надалеч, в Германия. Още една година и може би ще се приберат. Тогава към този момент мога да ги направя боксьори.
- Какви страсти провокираха у вас изявите на нашите боксьори на олимпиадата в Париж?
- Желанието ми беше повечко медалисти да създадем, тъй като постоянно сме били измежду най-хубавите в света. И светът го знаеше. Доказали сме, че сме доста положителни и надарени боксьори. В Париж желанието ми беше повече медали да вземат. Гледах ги, гледах им стила, играта, придвижванията. Малко не ми хареса. Не знам, да са живи и здрави. Искам да се стегнат тези момчета. Да създадат доста медали от международни, европейски шампионати. Да се раздават повечко в залите. По-голяма спортна завист да проявят.
- Какъв е първият ви спомен от бокса?
- Бях на 12 години, доста слабичко и жилаво момченце. Нямах килограмите още. Започваха от 30 кг категориите, аз бях 26. Отидох в залата в Пещера. Тренирах при, лека му пръст на моя треньор - Данаил Русинов. Много разбираше бокса. Пускаше ме на кръговете в киното, където правеха другарски мачове с клубовете от по-близките градове. Побеждавах ги. По-късно проведоха интернационален шампионат в Пещера. Нямах годините за присъединяване, само че имах предпочитание. Треньорът също го виждаше. Каза: " Серафиме, ще участваш на този шампионат! Ще те пусна на 30 кг ". Другите бяха по година-две по-големи от мен. Като започнах, направих три победи. Брилянтна техника, те не можеха да ме допрян. Дадоха ми купата за най-техничен боксьор на шампионата. Купата беше мраморна, огромна, не мога да я подвигна (смее се). Тогава си споделих: " Това ще ми е животът – боксът! ". Дядо ми ме поддържа. Той ме е отгледал и постоянно беше до мен.
- Бил е много непоколебим, доколкото знам?
- Беше доста непоколебим. Благодаря на Бога, че дядо ме отгледа. Ако бях останал при майка ми и при татко ми, май нямаше да имам тези качества в живота.
- Не ви ли беше тежко да сте надалеч от родителите си?
- Не, тъй като не ми харесваше тяхното отношение към живота. Винаги се караха, непрекъснато имаше раздори. С дядо и баба бях по-добре. Отношението им беше друго - да ме отгледат, да изучавам. Дядо видя, че имам гений, и сподели, че това е моето нещо. Отдадох се на бокса.
- Кога попаднахте в националния тим?
- Влязох на 15-16 години. Биех се на 48 кг в най-ниската категория. Тогава се гледаше боксьорите да са от по-големите клубове " Левски ", ЦСКА и така нататък При мен нямаше по какъв начин да го създадат. Бях слабоват, само че ги биех. На републиканските ставах първенец. За националния тим гледаха да създадат някаква врътка, само че Николай Джелатов не позволи. Той виждаше какво върша и ме взе титуляр в националния тим. Започнаха огромните шампионати. Имахме европейско в Дания и станах първенец при юношите старша възраст. В Куба на международното на 1/4-финал против американец ми дадоха загуба с 2:3 гласа. Вече бях в " Левски ".
- Водила се огромна борба кой клуб да ви вземе, нали?
- Ох, леле! ЦСКА си бяха армията. Аванта не желаеха да пускат в никакъв случай на " Левски ". Искаха да си ме вземат цесекарите. Станаха проблеми при кой да съм. Криеха ме " Левски-Спартак " да не отивам в казармата, а цесекарите гледаха да ме вземат, да ме вкарат в спортната рота и да остана при тях. Вуйчо ми споделяше, че мога да стана огромен боксьор единствено в случай че съм в ЦСКА, той ги разбираше тези неща. А и те ме търсеха. Дойде ми повиквателна за казармата. Аз се криех, избягах в Гоце Делчев при вуйна ми. Стоях 2-3 дни и започнаха да ме търсят да влизам в казармата. Прибрах се в Пещера и потеглих с дядо ми. Взеха ме незабавно.
- Георги Стоименов има доста огромна роля във вашата кариера. Той е разказвал по какъв начин сте избягали от ЦСКА и сте отишли в " Славия ".
- Пратиха хора да ме заловен във Варна, с цел да ме задържат в ЦСКА. Оставаха ми два месеца до уволнението. С Търсенето излязохме през задния вход, качихме се на колата и изчезнахме. Този човек ми беше най-близкият, по-близък от татко ми. Много ми оказа помощ в живота. За да имам къщата в Пещера, той уреди нещата. Също и да играя в Бундеслигата, да имам повече финанси.
- Това са тежките години, когато марките тук бяха като злато?
- Те бяха напряко диаманти. Началото на демокрацията. Заиграх в Бундеслигата през ноември 1989 година. На седмица взимах по 4000 марки. Много пара беше това тогава. Всяка седмица пътувах до Германия, отивах и ги биех.
- Ако бяхте икономисали от тези пари и вложили, щяхте да сте добре.
- Нищо не спестих. Всичко раздадох. Много помагах на разнообразни хора. Моята рода ги гледах всичките. На жена ми също. Всички ми бяха на главата. Спечелих много пари, само че и доста съм пропилял. Помагал съм, раздал съм се в този живот. Който се доближил до мен с една сладка приказка, вадех пари и давах. Моят живот е бил единствено да оказвам помощ. Не можах за мен да мисля. Хората към мен се въртяха единствено да ме употребяват.
- Какво стана на първата ви олимпиада в Сеул?
- Бях сериозен боксьор, въпреки и млад. Победих трима противници. Четвъртият ми мач беше с южнокореец. Нямаше по какъв начин, хазаин е. Бяха станали афери, проблеми на тази олимпиада със съдийската гилдия. Бях отишъл да направя нещо, само че не можа да стане. Просто с южнокорееца не знам... Дадоха ми загуба с 2:3 гласа.
- След това стартират успехите за вас. Имате серия от 6-7 години, в които сте единствено на финали на огромни шампионати.
- Нямаше кой да ме спре. Минавах като лавина през съперниците. Правех си триумфите с доста страдания, с доста труд. Само аз и моят Бог знаем по какъв начин съм ги правил тези работи.
- През 1991 година на международното в Сидни можеше да останете там. Какво стана?
- Само мен ме желаеха. Аз споделих: " Не, не! ". Толкова надалеч, 32 часа полет имахме до там. Къде ще оставам? Толкова време да се лашкам. По-добре да съм си в България, не ми би трябвало Австралия.
- Преди олимпиадата в Барселона ви санкционират, за какво?
- Направихме протест целият тим, защото наградите ни не дават отговор на действителността. Взехме си всички багажа от лагера на Белмекен и си тръгнахме. Имаше възможност да не ме пуснат на олимпиадата. Скочих, че ни дават едни трохи. После ми се обадиха да се върна. Участвах на олимпиадата.
- Печелите още две международни и две европейски трофеи.
- Всичките против топбоксьори - руснаци, кубинци, германци. Много спортна завист имах. Много се раздавах. До пристъп.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ