Легендарният български бодибилдър Добри Делев наруши омертата в културизма и

Легендарният български бодибилдър Добри Делев наруши омертата в културизма и искрено ще приказва за тематиката табу, наричана с доста имена - неразрешени субстанции, допинг, химия. Направи го пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес ".

- Добромир, какъв брой огромна е инвестицията в американски треньор?

- $5000 на година. Работя с него към този момент осем. Щастлив съм, че имам опцията да го върша. Много хора си мислят, че той ти обръща кой знае какво внимание. Този човек работи с доста състезатели. При него нещата са доста премерени. Не се занимаваш с непотребна информация. Всяка година се прави друга подготовка. Дали ще е откъм храна, или откъм подготовка. Толкова доста разновидности имам на подготовки, че в този момент, когато работя с клиенти в залата, постоянно знам какво мога да трансформира, с цел да работи при тях. Това са познания, които са инвестиция в мен. Остават вечно. Това е информация, която не можеш да купиш.

- Когато спечелихте Източния и Западния шампионат ли пристигна апетитът ви за " Мистър Олимпия "?

- Винаги съм бил с по-ниско самочувствие от това, което би трябвало. Рядко съм имал някаква убеденост, че ще направя нещо изключително. Амбицията ми постоянно е била в идната стъпка. Дори когато взех профикарта, изобщо не допусках, че е допустимо да отида на " Олимпия ". Просто желаех да видя на профисъстезание какво ще стане. На първото станах 12-и. Доста се разочаровах. Следващата година станах 4-и, само че видях, че трябваше да съм първи. Разбрах, че са победими. Тогава осъзнах, че мога да пробия напред и да отида на " Олимпия ". Дори да се изкачвам в класирането там. Това, което ме спря да не преставам да се състезавам на " Олимпия " и да давам всичко от себе си, е, че видях какво би трябвало да направя, с цел да го получа. Трябваше да хвърля още 3-4 години. Вече с дете това мен не ме устройва, тъй като в последна сметка не получавам нищо изключително отсреща. Надминах с десетки пъти това, което си бях сложил като цели и мислех, че е допустимо да се реализира в спорта.
Добри Делев: Истината за химията
- 2015 година е първото ви присъединяване. Какво беше то за вас?

- Страхотна мотивация имах тогава. Виждаш, че си един от огромните. Четеш Хосе Реймънд и Питър Макгъф - редакторите на " Мускули и фитнес " - какви мнения дават за теб и си казваш: " Тука към този момент съм аз ". Готиното е, че допреди това в никакъв случай не си бил на " Олимпия ". Реално каквото и да направиш, все е достижение. Няма по какъв начин да се изложиш. Първият си, който е отишъл там. Станах 14-и. Знаех, че се пробива мъчно. Тогава бях благополучен просто от обстоятелството, че съм там. Това ми беше изцяло задоволително. На второто ми присъединяване бях 30-годишен и бях най-младият на " Олимпия " в моята категория.

- Предполагам, че сте имали по-големи упоритости при второто присъединяване?

- Аз и първата година желаех да се класирам в Топ 10. Втората година мислех, че е действително. Резултатът при мен пристигна бързо. Имаше победа отново. Шести стана Рони Рокел - доста известен немски играч, чиято форма обаче беше ужасна. Попитах треньора какво би трябвало да създадем, с цел да подобряваме. Той приказвал с основния арбитър. Онзи му споделил, че би трябвало да се усъвършенства презентацията. Разбрах, че ще е доста мъчно пробиването напред. Това ме демотивира да не преставам. Бях отишъл с една тениска дори " Търся спонсор ". Никакъв интерес. Така и не се появи нещо, което да си заслужава. Говорих с треньора какво мога да чакам. Неговата рекомендация беше минимумът, който да желая, да е $3000 на месец плюс всичко обезпечено за надпреварите. Направих го, само че по този начин и никой не го даде.

- Кога се запалихте по културизма?

- От дребен харесвах доста Арнолд Шварценегер. Бях огромен почитател на " Командо " и " Хищникът ". Винаги съм харесвал мускулите и културизма. Имам и по-голям брат и го гледах по какъв начин тренира. Той купи първите списания за културизъм. Оттам се възпламених.

- Баща ви е прочут продуцент и музикант. Как реагира на това?

- В началото беше скептично надъхан. На първото съревнование, на което участвах, взех трето място. Зарадва се, че съм пробил. Помня, че аз неразрешени добавки взех много по-късно. Започнах да се състезавам на 18-19. Някъде на 22-23 към този момент втора година се състезавах с мъжете, когато за първи път направих цикъл. Той ми оказа помощ тогава. Седнах и приказвах с него, че в случай че желая да съм конкурентен на останалите, не мога да ги надвивам по този начин. Имах трето, второ и отново второ място. Натурално. Ако би трябвало да ставам пръв, другите употребяват, аз не мога да не го върша. Трябва да поемаш същите опасности, каквито и те, с цел да побеждаваш. Говорих с него тогава. Той сподели: " Няма проблем. Само прави всичко с акъла си ". Помня, че парите за първия цикъл той ми ги даде. Някаква ария беше продал на Екстра Нина. С тези пари си взех първия цикъл.

- Тези неразрешени добавки са доста коментирани. Какво е съотношението на триумфа хранителен режим-здрави тренировки-забранени добавки?

- Първо място храна, второ - здравите тренировки, на трето ген и на четвърто всичко останало. Ако би трябвало да приказваме за триумф, 50% ще отиде за храна, 30% за тренировките, 10% за ген и ще останат 10% за всичко останало. В този спорт положителни стават тези, които са такива, без да употребяват избраните неща. За да може сега, в който вземат, да станат една концепция над всички останали.

- Има ли разлика в равнищата тук и в Щатите?

- Ако би трябвало да разграничаваме аматьорския и професионалния културизъм, дилетантите употребяват доста повече неща, доста по-дълго и доста по-рисково. Това го споделям и от персонален опит. Самият аз допреди да си наема треньор и да стартира да работя с който би трябвало, разсъждавах по същия метод. Мислех, че взимат това-онова, по доста. Когато нямаш информация, правиш това, което чуеш. Когато започнах да работя с професионален треньор, видях, че дозите са много по-ниски от това, което съм употребил като дилетант. Никой уважаващ себе си експерт няма да работи със играч и да го натовари с някакви неща и да поеме риск. Аз си върших проучвания на върха на цикъла на надпреварата, където бях. Всичките ми проучвания са съвършени. Това го приписвам освен на точните тренировки, а и на верните билки и добавки. Едно е единствено да взимаш едни неща, като се готвиш за надпреварата, друго е да ползваш и билки, и протектори, и витамини и минерали, които да оказват помощ тялото ти да е крепко.

- Ставали ли сте очевидец на момчета, които страдат от използването на нерегламентираните добавки?

- Нямам отрицателно мнение за стероидите, тъй като нищо не ми се е случило на мен. Повечето от нещата, които се приказват, са цялостни нелепости. Те подкрепят функционалността на мъжа след 40-ата година. Тогава тестостеронът при мъжете, както и хормонът на растежа стартират да се забавят. С тези неща това може да се предотврати и да изкараш още много време " млад ". Много хора бъркат заместителя на тестостерон - дребна доза за твоето тяло, с използването му за цикъл. Има разлика в дозата. Няма нездравословна химия, има глупави хора, които, меко казано, злоупотребяват с тези неща. И все пак нищо не им става. Ако се прави всичко с акъла си, нездравословните резултати като омазняване на кожата, чернодробни увреждания са възобновими. Щом спреш да ги ползваш, черният дроб се регенерира. Вредата не е в подобен дълготраен проект и да може да ти повлияе на качеството и продължителността на живот.

- Колко е значима душeвността в културизма? Особено при вас, който израствате без майка и с татко музикант.

- Това ме кали, само че по противен метод - посредством страдалчество. Научих се, че нищо не става елементарно и не идва единствено. Ако нещо искаш да се случи, би трябвало самичък да се бориш за него. Видях, че в случай че си задоволително твърдоглав и упорит, можеш да постигнеш каквото решиш. Хубавото първоначално, когато нямах средства, беше, че разсъждавах, че няма какво да изгубвам. Когато си на дъното, няма повече накъде да паднеш. Чувствал съм се на дъното години наред. Накрая на месеца се чудиш дали ще си платиш тока. Винаги съм успявал, само че някак си на шанс. Даже вечер в леглото съм си мислел: " Не желая нищо повече в живота, единствено да знам, че ще мога на следващия ден да си купя за ястие и да си платя тока ". Оттам са ми тръгнали упоритостите. От доста ниско.

- Трудностите в България първоначално помогнаха ли ви по-късно?

- Не чаках да надвивам. Това беше нещо ново. За първи път победих на първото интернационално съревнование в Англия. Допреди това в България не можех. Тук няколко пъти бяхме питали съдиите какво би трябвало да се усъвършенства, че да стана първи. Отговорът беше: " Той е доста млад, с цел да победи ". За мен това не е причина. Другото е, че всяка година сменях категорията. Другите си седяха на по 70 кг. Беше общоизвестно, че с цел да искаш да се класираш добре, би трябвало да си пазиш категорията. Да излизаш и да си изграждаш име там. Това още тогава не можех да го схвана. Мислех си, че по-добре да не стана първи и да се развъртвам, в сравнение с да съм победител и да нямам никакво развиване.

- Имаше ли моменти на отчаяние?

- Много! Беше тежко, тъй като всяка стотинка беше изхарчена там и в един миг се класираш втори, а виждаш, че си за първи. Много е обезкуражаващо. Веднага ти минават отрицателни мисли. Искаш да спреш да се състезаваш. Впоследствие, когато придобиеш опит, виждаш, че това са моментни положения. Стягаш се, отърсваш се и продължаваш напред.

ОГНЯН ГЕОРГИЕВ, " България Днес "