Легендарната Нешка Робева е най-успешната ни треньорка, не само в

Легендарната Нешка Робева е най-успешната ни треньорка, освен в художествената гимнастика. Нейните девойки неслучайно бяха наречени „ златни “, тъй като донесоха на страната ни съвсем 300 медала от най-големите шампионати и шампионати.

Композициите на българските гимнастички съчетаваха в едно спорта с изкуството и изцяло справедливо те бяха без конкуренция в продължение на близо 20 години.

След края на треньорската си активност, Нешка Робева реализира триумф  и със своите спектакли, измежду които са -„ Орисия “, „ Арамии “, „ Два свята “, „ Готови Ли Сте? “, „ Кармен от Факултето “, „ Няма такова шоу “ и „ Има такова шоу “, които пълнеха залите из цялата ни страна.

Дълги години тя е президент на клуб по художествена гимнастика „ Левски “. За изключителните си достижения огромната ни треньорка е притежател на съвсем всички държавни оценки, а също и на грамота за принос към международния женски олимпийски спорт.

Ето какво сподели тя в изявление пред „ Труд “.

– Госпожо Робева, по какъв начин се чувствате няколко дни след рождения ви ден? Успяхте ли да се заредите с малко позитивни страсти в това комплицирано време, в което живеем? 
– Навърших 76 години – сериозна възраст?! Сериозна е, в случай че я мислиш, тюхкаш, охкаш и осъзнаваш… Аз нямам време за това, пък и някак, животът ми се стече по този начин, че бях постоянно по надпревари. Дълги години рожденият ми ден съвпадаше със съревнование в Япония – японците постоянно го отбелязваха… После – отново пътувания, спектакли… В градината имам един сребрист бор – подариха ми го танцьорите от шоуто през 2000 г…

Преди 16 години помощничката ми – съученичка от балетното – Ани Ашикова, ми подари липа – страхотна – втора зима пия чай от нея, ясенът е от друга другарка. Приятелите знаят, че не обичам рязан цвят… Тази година получих портокал, когато видях по какъв начин Габи влачи голямата саксия, се разсмях – къде ще го поставям? Изобщо градината ми е претъпкана с дарове за рождени дни.

Цяла сбирка – живи, прелестни, отрупани със мемоари, които порастват, цъфтят, раждат, стават все по-красиви и… не остаряват дружно с мен… Тази година щерка ми дойде с цяла щайга цветя и разсади, това, което засадих незабавно бяха 3 коренчета пъпеши. Знаете ли, упованието е луксозно нещо. Като удари градът, първо отидох да видя тях…

– А съумя ли някой подарък, или благопожелание същински да ви трогне и развълнува?
– Два дни след рожденият ми ден, получих необикновен подарък… Подарък, който ми направиха девойките и момчетата от шоуто. Изненада – същинска изненада! Защо два дни след? Защото всички работят и в съботата бяха съумели да намерят малко време, с цел да ми поднесат най-големия подарък с наличието си. Бяха съумели да запазят изненадата, да измислят мотив и ме докарат до залата на „ Герена “, от Трудовец.

Не съм в положение да преразкажа празника, който ми бяха подготвили… Много от тях бяха с децата си. Една претъпкана зала с деца – моите и техните… Огромната торта – украсена с топка, обръч, бухалки, лента, златен орден и… цървули! Истински шоколадови цървули! И мемоари, смях, малко сълзи, които съумях да преглътна и доста мемоари. Подариха ми албум, в който всеки бе написал по нещо откровено и безпределно скъпо за мен. Знаете ли, желаех да им благодаря във фейсбук, където в последно време контактуваме и онемях… Загубих подарък слово!

Осъзнах, че каквото и да напиша, ще бъде не това, което бих желала и което заслужават, тези мои прелестни, пораснали към този момент деца. Един от тях, най-големият зевзек, лошотия, прелестен танцьор, надарен постановчик, с който бях в непрекъснати разногласия е написал: „ Вече съм сигурен, че сте си дала отговор на въпроса – коствало ли си е? “

– За всичките тези години, с толкоз доста триумфи и самопризнание, вие персонално какво считате за ваше най-голямо достижение? А като погледнете обратно, има ли нещо, което бихте трансформирали?
– За свое достижение не смятам нищо, тъй като прекомерно добре съзнавам, че всичко, което е правено и известно време ще се помни, е плод на труда на доста хора, с които животът ме срещна. Които ми се доверяваха и влагаха неимоверни старания, първо да ме изтърпяват, второ да ми простят и трето да орат равнищата, оставайки в сянка… Поглеждайки обратно, бих им казвала по-често какъв брой доста съм признателна и какъв брой доста ги обичам. Бих трансформирала още доста неща, само че тогава, може би и резултатите не биха били същите… Кой знае?!

– В документалния филм „ Шоуто ще продължи “ на режисьора Владо Щерянов, присъединяване взеха доста от околните до вас хора. Кое е най-точното определение, което чухте за себе си в този филм?
– Е, това е филм, камера, публика… Един ден бих желала да събера сили и опиша за тази част от живота ми. Може би повече за спектаклите, в сравнение с за гимнастиката. Ще забележим, в случай че има живот и здраве, в случай че е рекъл Бог? Иначе най-вярното определение за мен е „ Луд отмалялост нема… “ Така взехме решение, че ще назовем последното шоу, с което трябваше да отбележим двадесетия ни рожден ден, преди 2 години. Ще го създадем в Зала 1 на НДК, на 12 декември.

– Изненада ли беше за вас новината за военния спор в Украйна, или към това се вървеше от доста години?
– Да, до известна степен – да. Изненада ме, тъй като не бях следила от близко събитията, които се развиваха там, макар че в залата имахме дете от семейство имигрирало от Луганск през 2014 година Тя още тогава разказваше за ужасите, от които бяха избягали, само че всичко някак оставаше встрани… Тя е украинка – рускоговоряща украинка…

– Мислите ли, че новините показват обективно военните дейности в Украйна, или има доста неща, които се крият?
– Задавате ми въпрос с предупреден отговор. Цензура! Цензура и отново цензура, маскирана зад неспиращо словоблудство за независимост на словото… Свобода на вярното слово… По-обидно държание на нашата публицистика, в никакъв случай не съм виждала.

Както и по-глупава агитация! Пропаганда вид американско равнище на фенове, слушатели, читатели… Но това, за което не преустановявам да мисля е, че ето в това отношение настигнахме, дори задминахме американците… Стотици шаранчета, отворили устенца, чакат и гълтат въдицата – каквото им кажат, каквото им подмятат, в който тиган им посочат…

Хиляди, да не кажа милиони правоверни, „ паткомислещи “ /по Оруел/, подготвени да рапортуват всеки опитващ се, въпреки всичко, да мисли човек, сгъстяват редиците, и под умелото управление на шепа нагли Нероновци, тласкат света към следващото иго, под припева за  суверенитет, независимост и правдивост! „ 1984 “ -Оруел…

– Какви мисли ви идват, около тази война?
– Не съм за войната и не я извинявам, само че добре помня историята. Помня „ Пакта за ненападения “ сред Хитлер и Сталин… Помня и резултатите от предоверяването. По-силно от мен, допускам, ги помни Русия… Помня какво искаше Путин, до момента в който Байдън повтаряше, че се готви да нападне Украйна. Помня, че бяха напомняни съглашения от 1997 година, Мински съглашения и още и още… Помня по какъв начин нашите политически подлоги /не наскърбявам и не посочвам имена, който се припознае, си е за негова сметка/, платени или просто услужливи, обикаляха малките екрани и дрънкаха оръжия… Който желае истината, той я търси. И колкото повече едните се пробват да я скрият, толкоз по-упорито другите я търсят…

– А съгласно вас, трябваше ли България да се намесва, или беше по-добре да останем неутрални, както някои други страни?
– Не, не трябваше да оставаме неутрални, трябваше да желаеме, да настояваме, въпреки и със слабото си гласче, да се седна на масата за договаряния, по никакъв метод да не се стига до военни действия…

По-късно трябваше още по-силно да желаеме мир. Да се чуят причините на Русия… Ако имаше предпочитание – нямаше към този момент трети месец, гибелта да лишава хиляди човешки животи. Неутрални не можем да бъдем и не сме. Два славянски народа се избиват, тласкани от демократични ненаситници. Хиляди човешки същества се принасят курбан… За какво? За кого? За територии, които политиците, кръщават с прелестното име Отечество?! Отечества в епохата на глобализма?! За какви Отечества става въпрос? Нали сякаш Европейски Съюз разрушава граници?

Нали всеки избира къде да живее? Я стига, милиони напущат родината си в най-тежките за нея времена – без войни… Изоставят родители, фамилии, деца, тъй като е по-трудно, тъй като не могат да се оправят с крадливите си безочливи политици, тъй като им е все едно на кого ще слугуват, стига да заплаща по-добре… Ще се повторя – зад гръмките слова на настойниците, стоят единствено и само интереси…

Територии наситени с благосъстояния, това ги интересува. Какво значи да се намесим? На кого мръсниците изясняват, че давайки оръжия, поддържаме Украйна? Подкрепяме я по какъв начин по-точно? Или нашите натовски бомбички са умнички? Те – нашите оръжия, ще избиват неприятните руснаци… А техните – положителните им братя?! Има ли значение за един човек, каква бомба или патрон ще отнеме живота му?

И какво в действителност коства човешкият живот? И коства ли?… Би трябвало всеки един, който си позволява сходна агитация, да бъде съден за втълпяване на ненавист и тласкане към ликвидиране. Особено политиците… И те ще бъдат съдени, повярвайте…

– В страната ни разделянето и споровете сред русофили и русофоби стават все по-ожесточени. Защо се стигна до там и към вас има ли нападки, поради това, че не криете позицията си?
– Към мен нападки постоянно е имало. Е, какво от това? Нападки има, тъй като липсват причини, с които биха ме оборили… Тук не става въпрос нито за русофилство, нито за фобство. Тук става въпрос за принципи… Става въпрос за историческа памет. Става въпрос за елементарна човешка съпричастност, за възприятие за справедливост…

– Ванга беше ли ви подготвила по някакъв метод за събитията, които предстоят, тъй като нейният другар – журналистът Сергей Кастарной още през 2019-та година разкри, че ще има пандемия и война сред два приятелски народа?
– Ванга споделяше доста неща. Тогава, когато разговаряхме, не разбирах какво тъкмо желае да каже. Сега към този момент знам.Ще напиша и опиша всичко, което си припомням, само че не в този момент, не и в този момент…

– А какво споделяше Ванга за бъдещето на Русия, на България и на света?
– Само едно ще загатна, тъй като доста хора към този момент го споделиха – „ От Русия да се не делите… “

– Покрай войната у нас сякаш се неглижира тематиката за инфлацията и скока на цените, които тормозят доста хора, изключително пенсионерите…
– Още преди 12 – 14 година към този момент се говореше, че светът е изправен пред нова по-страшна криза. Забравихме ли го? Войната в Украйна е прелестното опрощение. Путин – нужният грешник… Основните виновници – под купола на цирка и прожекторите – в бяло…

– Намирате ли време да гледате полемиките в Парламента и вие персонално какво бихте желали да кажете на трибуната на Народното събрание?
– Сега върви филмът „ Анти бай Ганьо “, умислен и сбъднат от мой другар. Искам да му допускам, по тази причина не виждам, нито чувам говорещите от трибуните на Народно събрание. Нямам какво да им споделям – те са непробиваеми в наглостта си. А дребните, за които гласувах – Боже опази…

– За или срещу сте промяната на лв. с еврото?
– Не съм вежа във финансите, по тази причина бих послушала експертите, бих се възползвала от образеца на другите /бедни, като нас/ страни и не бих бързала..

– Вие се видяхте с президента на Международната федерация по гимнастика (FIG) Моринари Ватанабе по време на Световната купа в България. Той споделя ли мнението ви, че в днешната художествена гимнастика липсва творчеството и хубостта, които отличаваха този спорт, когато вие бяхте треньорка?
– Да, безусловно. Той е способен и може би, ще успее да направи нещо.

– Притеснява ли ви това все по-масово нахлуване на новите технологии, които завладяват живота ни, изключително на младежите?
– И да ме тормози, нищо не мога да направя. На „ боговете “ такива хора им трябват и те ги създават… Чрез съсипване на образованието преди всичко. Създаване на потребителско общество. Биороботи – това им би трябвало, в това трансформират двуногите. Хитлер е мечтаел да унищожи славянството и го трансформира в тор. Сегашните имат по-смели фантазии и действат…