Скритият код на Бегликташ - от мегалитно светилище до астроф...
Легенда споделя по какъв начин, преди да се насочат в търсене на Златното руно, Язон и Аргонавтите пристигнали до Бегликташ. Допитали се до пророците, обитавали скалистия бряг край морето, и принесли блага на боговете. После се впуснали в тестванията, които им била подготвила ориста. Ала силата на това загадъчно място им дало силата да се изправят против провокациите по пътя.
Крайбрежните хълмове на Странджа крият тайните на остаряло мегалитно светилище. Името му е Бегликташ. Образувано вследствие на скално изветряне, то е очевидно дооформено от човешки ръце. И резултатът е впечатляващ - изумителни композиции, в които се редуват долмени, тракийски могили и дребни скални светилища. Днес сиенитните блокове на Бегликташ, подредени в един натурален отбор, му дават славата на един от най-древните мегалити у нас.
Кой е струпал тези тежащи с тонове камъни тук
„ Назад във времето, при последния ледников интервал, когато ледниците са слизали към морето, те са влачили камъни по пътя си. Така се е получило скупчването им, тъкмо тук, от десния бряг на река Ропотамо. След време зидари или просветени хора са ги издялали с чук и длето, с цел да им придадат тези форми “ - по този начин Евгений Сачев, единственият в България професор по културно завещание и национална сигурност, развива своята версия за мегалитите. Изследванията за тях са още откъслечни, само че един от обстоятелствата за тях е невиждан - сходни долмени има единствено в Странджа и по-малко в Източните Родопи. По света обаче техни следи се откриват в загадъчния Тибет, само че и в зелена Ирландия. Също в Южен Уелс, на по-близкия до нас остров Малта, както и в далечна Африка.
Странна настройка с ложето на Бога Слънце
Центърът на Бегликташ съставлява огромна скална площадка. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са ситуирани в кръг с диаметър 56 м скални детайли, които са служили за осъществяване на ритуали. Те са запазили естествения си темперамент, само че са дооформени от човешка ръка с присъщи сакрални знаци и знаци. В източния завършек на каменния кръг е „ Брачното ложе “, където в нощта преди лятното слънцестоене ритуално бил представян бракът сред Слънцето и Богинята Майка. Отстрани се виждат улеи, където изсипвали обредните течности - вино, мляко, вода и зехтин. Ако съумеете да се изкачите на големия объл камък, наименуван менхир, ще видите скалния престол на Бога-Слънце, или така наречен „ Стъпка на Бога “. От него се открива панорама към цялото светилище. А на отсрещната страна е „ Стъпката на Богинята ”. В непосредственост се виждат слънчевият часовник, изработен от 16 плоски кръгли камъка, и голям долмен, представящ „ свещената пещера ” - преносен намек за утробата на Богинята Майка, както и „ лабиринтът ” - знак на пътя на тестването.
Мястото, където Слънцето се влюби в Земята
Карел Шкорпил е първият археолог, изследвал местността в далечната 1930 година Описва върха като скален блок с особена форма на сърце и го назовава Апостол Таш. След години (1972-1973) проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков, по време на археологическата експедиция „ Аполония-Странджа “, допълват картината - те документират „ изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата “. Забелязват „ скален блок с форма на орех, с диаметър 12 м, положен върху други блокове като покрив, под който може да се премине “. Археолозите се завръщат на терен едвам в 2003-та, само че те дефинират Бегликташ като най-ранното намерено тракийско мегалитно светилище по Черноморското ни крайбрежие. Разкопките потвърждават: тук дълго е функционирало тракийско светилище, от края на бронзовата ера (XIII в. прочие Хр.) до IV век. Изводът им е, че това е паметен комплекс.
Друга забавна версия е, че магичното място е обсерватория, от която траките следили звездите и цялата Вселена. А жреците им гадаели по тях. Така целият този мегалитен отбор съставлява астрономически часовник. Дори камъните са подредени по този начин, че слънчевата сянка пада от основния олтар върху подредените на север от него 6 по-малки камъка. „ Привърженик съм на версията, че
това място е било астрофизична лаборатория,
където индивидът е търсел духовно прояснение посредством свързването си с галактическия разсъдък! Откакто се помни, индивидът желае да разгадае тайната на Великото създание - в доста религии то се интерпретира посредством оплождащата връзка сред Слънцето и Земята, сред Озирис и Изида. Или култът към плодородието. Чували сте митовете за златния дъжд, който дава богат берекет на земята. Неслучайно той се изсипва през май - най-благодатния месец в годината, когато природата се разсънва, и откриваме силата в камъка и в дървото. Този мит участва в античната египетска митология, само че и в тибетската, и в шумерската просвета, и в скандинавските саги.
И до през днешния ден, в нощта на 10 против 11 май, на това място, за малко се появяват холограмни изображения на хора - по разкази на очевидци.
Неслучайно в региона на Странджа се намират още мистериозната Мишкова равнища с нейната египетска диря. Чували сте и за богинята с лице на котка - Бастет, която била щерка на тракийски водач, живял по тези земи хиляди години обратно.
Ако се върнем на въпросните холограми, бих добавил - те не са плод на фантасмагории. Неслучайно сходни места се свързват с мистериите във фолклора ни. Те са самобитен портал или информативен канал, където един квалифициран в духовното човек може да получи прояснение. То е да виждаш бъдещето, като разбираш предишното! - обобщава проф. Сачев.
Ванга поучава Тато къде да построи „ Перла “
Десетилетия наред достъпът до светилището Бегликташ е неосъществим. Защо ли? Подземни проходи отвеждали силата от паметния обект до „ Перла “ - ловната резиденция на Тодор Живков в Приморско. Лично баба Ванга поучава Тато да употребява мястото. А и щерка му Людмила да прекарва повече време усамотена измежду природата - до скалите в прегръдката на Странджа.
Построена по-скоро като вила, по план на арх. Михаил Соколовски, морската резиденция била предопределена напълно за фамилията на соцлидера Живков. Чужди посетители рядко се допускали тук. В годините на прехода парцелът е зарязан и потъва в давност. Последно постройката е била закупена от починалия към този момент Илия Павлов против внушителните 14.6 млн. лв..
По времето, когато Бегликташ е в рамките на ловната резиденция „ Перла ", достъпът до мястото е неосъществим и по този начин то остава непознато за археолозите. Учените „ откриват “ загадъчното място през 2002-2003 година Тогава Цоня Дражева, археолог в Регионалния исторически музей в Бургас, с малко средства стартира разкопки на античното светилище.
Лъвската глава „ маркира “ античния Ранули
Разходка по река Ропотамо може да ви води и до Ранули - една загадъчна антична цитадела или град, прочут още под името Азине.
Азине е бил ситуиран на повърхност от към 30 000 кв.м, издигал се върху каменист и обрасъл със зелени дървета връх, който през днешния ден е прочут с името Лъвската глава. Построили го точно на това място поради релефа и удобния климат. Сега в региона са разкрити крепостни стени, за чието създаване употребявали огромни, само че и доста добре завършени камъни. Според откриватели, градежът на известната крепостна стена, както и на някои от най-старите и непокътнати здания, съответствува с епохата на така наречен Крито-микенска цивилизация. Всъщност се счита, че тук са живели хора и хилядолетия преди този момент, само че въпросният градеж е унищожил с мащабите си доста от по-старите артефакти.
В по-ново време античните руини са известни под името „ Вълчаново кале ”, тъй като фамозният Вълчан челник употребявал крепостта в годините на Османската империя.
Османци събирали тук беглика (данъка)
Интересен е и произходът на името Бегликташ. Езиковеди насочват към турския език, където беглик значи налог, а таш - камък. Или „ камък на налога ”.
В годините на Османската империя тук събирали налозите - локалните хора предавали добитъка на османците. Преданията гласят, че даже властимащите усещали невероятната мощ на това място и не смеели да вдигнат ръка против българите.
Много след османското време - в годините на соца, мястото траяло да бъде „ беглик ”. Огражденията на ловна резиденция „ Перла ”, употребена от фамилията на някогашния Първи Тодор Живков, го потвърждават. С години тази територия стои „ присвоена “ и за персонална приложимост от индивида, знак на властта и държавния престиж. Едва през 2003 година Бегликташ е отворен за гости.
Йорданка Павлова, художник: Тук всеки камък споделя история
„ Бегликташ ми носи специфична сила, която ми дава ентусиазъм. Тук нарисувах едни от най-хубавите си картини. Като тази, нарекох я „ Маслен нос в прегръдката на Черно море “. Бих добавила единствено: „ …там, където всяка вълна е целувка и всеки подтик за изблик подготвен... “. Това ни описа Йорданка Павлова, до момента в който ни демонстрира едно от платната си.
Красивата пловдивчанка е един от най-ценните фрагменти, излезли от школата „ Балкантурист “ в годините на соца. С майсторството си в готвенето тя е смаяла видни италиански графове, идвали на посетители у нас. Йорданка с малко носталгия си спомня за тези години. Днес обаче се е посветила на една нова тръпка. „ За мен връзката сред картините и готвенето е доста персонална “, споделя художничката на натюрморти и пейзажи. Едно от обичаните й места, когато застава пред платното, е точно загадъчният Бегликташ.
„ Това място ме придвижва в предишното - продължава своя роман дамата. - В тези антични времена, които ни носят информация за кода и произхода на българите. Усещам магнетизма на земята, която е привлякла нашите праотци в тези земи. Мисля, че България попада неслучайно тъкмо тук, в чисто географски, само че и в сакрален смисъл.
Бегликташ също не е инцидентно място. Най-впечатляващ за мен е този сърцевиден камък - под формата на обърнато сърце - вижте огромния надолнище. Камъкът стои като на фундамент, а опорната точка, на която се държи, е толкоз дребна. Сякаш стои във въздуха, а тежи стотици тонове. И това е най-голямата магия на това място. Трудно е да си я разбираем, каква е тази висша мощ? Не знаем! Но тъкмо тя дава силата на това място. И носи ентусиазъм на хората, които го посещават.
Мисля, че Бегликташ е бил антично светилище. Тук всяка една канара, всеки камък споделя лична история. В шума на гората се усеща връзката напразно, който минава през скалите и се допира до шума на морето. От този синхрон се получава тази специфична осцилация. Като тиха музика, доста тиха! Изгревът огрява камъните и им придава оня леко жълт, съвсем оранжев колорит в отражението на слънцето. А изгревът минава леко през камъните, във тип на леки струи светлина! “.
Крайбрежните хълмове на Странджа крият тайните на остаряло мегалитно светилище. Името му е Бегликташ. Образувано вследствие на скално изветряне, то е очевидно дооформено от човешки ръце. И резултатът е впечатляващ - изумителни композиции, в които се редуват долмени, тракийски могили и дребни скални светилища. Днес сиенитните блокове на Бегликташ, подредени в един натурален отбор, му дават славата на един от най-древните мегалити у нас.
Кой е струпал тези тежащи с тонове камъни тук
„ Назад във времето, при последния ледников интервал, когато ледниците са слизали към морето, те са влачили камъни по пътя си. Така се е получило скупчването им, тъкмо тук, от десния бряг на река Ропотамо. След време зидари или просветени хора са ги издялали с чук и длето, с цел да им придадат тези форми “ - по този начин Евгений Сачев, единственият в България професор по културно завещание и национална сигурност, развива своята версия за мегалитите. Изследванията за тях са още откъслечни, само че един от обстоятелствата за тях е невиждан - сходни долмени има единствено в Странджа и по-малко в Източните Родопи. По света обаче техни следи се откриват в загадъчния Тибет, само че и в зелена Ирландия. Също в Южен Уелс, на по-близкия до нас остров Малта, както и в далечна Африка.
Странна настройка с ложето на Бога Слънце
Центърът на Бегликташ съставлява огромна скална площадка. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са ситуирани в кръг с диаметър 56 м скални детайли, които са служили за осъществяване на ритуали. Те са запазили естествения си темперамент, само че са дооформени от човешка ръка с присъщи сакрални знаци и знаци. В източния завършек на каменния кръг е „ Брачното ложе “, където в нощта преди лятното слънцестоене ритуално бил представян бракът сред Слънцето и Богинята Майка. Отстрани се виждат улеи, където изсипвали обредните течности - вино, мляко, вода и зехтин. Ако съумеете да се изкачите на големия объл камък, наименуван менхир, ще видите скалния престол на Бога-Слънце, или така наречен „ Стъпка на Бога “. От него се открива панорама към цялото светилище. А на отсрещната страна е „ Стъпката на Богинята ”. В непосредственост се виждат слънчевият часовник, изработен от 16 плоски кръгли камъка, и голям долмен, представящ „ свещената пещера ” - преносен намек за утробата на Богинята Майка, както и „ лабиринтът ” - знак на пътя на тестването.
Мястото, където Слънцето се влюби в Земята
Карел Шкорпил е първият археолог, изследвал местността в далечната 1930 година Описва върха като скален блок с особена форма на сърце и го назовава Апостол Таш. След години (1972-1973) проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков, по време на археологическата експедиция „ Аполония-Странджа “, допълват картината - те документират „ изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата “. Забелязват „ скален блок с форма на орех, с диаметър 12 м, положен върху други блокове като покрив, под който може да се премине “. Археолозите се завръщат на терен едвам в 2003-та, само че те дефинират Бегликташ като най-ранното намерено тракийско мегалитно светилище по Черноморското ни крайбрежие. Разкопките потвърждават: тук дълго е функционирало тракийско светилище, от края на бронзовата ера (XIII в. прочие Хр.) до IV век. Изводът им е, че това е паметен комплекс.
Друга забавна версия е, че магичното място е обсерватория, от която траките следили звездите и цялата Вселена. А жреците им гадаели по тях. Така целият този мегалитен отбор съставлява астрономически часовник. Дори камъните са подредени по този начин, че слънчевата сянка пада от основния олтар върху подредените на север от него 6 по-малки камъка. „ Привърженик съм на версията, че
това място е било астрофизична лаборатория,
където индивидът е търсел духовно прояснение посредством свързването си с галактическия разсъдък! Откакто се помни, индивидът желае да разгадае тайната на Великото създание - в доста религии то се интерпретира посредством оплождащата връзка сред Слънцето и Земята, сред Озирис и Изида. Или култът към плодородието. Чували сте митовете за златния дъжд, който дава богат берекет на земята. Неслучайно той се изсипва през май - най-благодатния месец в годината, когато природата се разсънва, и откриваме силата в камъка и в дървото. Този мит участва в античната египетска митология, само че и в тибетската, и в шумерската просвета, и в скандинавските саги.
И до през днешния ден, в нощта на 10 против 11 май, на това място, за малко се появяват холограмни изображения на хора - по разкази на очевидци.
Неслучайно в региона на Странджа се намират още мистериозната Мишкова равнища с нейната египетска диря. Чували сте и за богинята с лице на котка - Бастет, която била щерка на тракийски водач, живял по тези земи хиляди години обратно.
Ако се върнем на въпросните холограми, бих добавил - те не са плод на фантасмагории. Неслучайно сходни места се свързват с мистериите във фолклора ни. Те са самобитен портал или информативен канал, където един квалифициран в духовното човек може да получи прояснение. То е да виждаш бъдещето, като разбираш предишното! - обобщава проф. Сачев.
Ванга поучава Тато къде да построи „ Перла “
Десетилетия наред достъпът до светилището Бегликташ е неосъществим. Защо ли? Подземни проходи отвеждали силата от паметния обект до „ Перла “ - ловната резиденция на Тодор Живков в Приморско. Лично баба Ванга поучава Тато да употребява мястото. А и щерка му Людмила да прекарва повече време усамотена измежду природата - до скалите в прегръдката на Странджа.
Построена по-скоро като вила, по план на арх. Михаил Соколовски, морската резиденция била предопределена напълно за фамилията на соцлидера Живков. Чужди посетители рядко се допускали тук. В годините на прехода парцелът е зарязан и потъва в давност. Последно постройката е била закупена от починалия към този момент Илия Павлов против внушителните 14.6 млн. лв..
По времето, когато Бегликташ е в рамките на ловната резиденция „ Перла ", достъпът до мястото е неосъществим и по този начин то остава непознато за археолозите. Учените „ откриват “ загадъчното място през 2002-2003 година Тогава Цоня Дражева, археолог в Регионалния исторически музей в Бургас, с малко средства стартира разкопки на античното светилище.
Лъвската глава „ маркира “ античния Ранули
Разходка по река Ропотамо може да ви води и до Ранули - една загадъчна антична цитадела или град, прочут още под името Азине.
Азине е бил ситуиран на повърхност от към 30 000 кв.м, издигал се върху каменист и обрасъл със зелени дървета връх, който през днешния ден е прочут с името Лъвската глава. Построили го точно на това място поради релефа и удобния климат. Сега в региона са разкрити крепостни стени, за чието създаване употребявали огромни, само че и доста добре завършени камъни. Според откриватели, градежът на известната крепостна стена, както и на някои от най-старите и непокътнати здания, съответствува с епохата на така наречен Крито-микенска цивилизация. Всъщност се счита, че тук са живели хора и хилядолетия преди този момент, само че въпросният градеж е унищожил с мащабите си доста от по-старите артефакти.
В по-ново време античните руини са известни под името „ Вълчаново кале ”, тъй като фамозният Вълчан челник употребявал крепостта в годините на Османската империя.
Османци събирали тук беглика (данъка)
Интересен е и произходът на името Бегликташ. Езиковеди насочват към турския език, където беглик значи налог, а таш - камък. Или „ камък на налога ”.
В годините на Османската империя тук събирали налозите - локалните хора предавали добитъка на османците. Преданията гласят, че даже властимащите усещали невероятната мощ на това място и не смеели да вдигнат ръка против българите.
Много след османското време - в годините на соца, мястото траяло да бъде „ беглик ”. Огражденията на ловна резиденция „ Перла ”, употребена от фамилията на някогашния Първи Тодор Живков, го потвърждават. С години тази територия стои „ присвоена “ и за персонална приложимост от индивида, знак на властта и държавния престиж. Едва през 2003 година Бегликташ е отворен за гости.
Йорданка Павлова, художник: Тук всеки камък споделя история
„ Бегликташ ми носи специфична сила, която ми дава ентусиазъм. Тук нарисувах едни от най-хубавите си картини. Като тази, нарекох я „ Маслен нос в прегръдката на Черно море “. Бих добавила единствено: „ …там, където всяка вълна е целувка и всеки подтик за изблик подготвен... “. Това ни описа Йорданка Павлова, до момента в който ни демонстрира едно от платната си.
Красивата пловдивчанка е един от най-ценните фрагменти, излезли от школата „ Балкантурист “ в годините на соца. С майсторството си в готвенето тя е смаяла видни италиански графове, идвали на посетители у нас. Йорданка с малко носталгия си спомня за тези години. Днес обаче се е посветила на една нова тръпка. „ За мен връзката сред картините и готвенето е доста персонална “, споделя художничката на натюрморти и пейзажи. Едно от обичаните й места, когато застава пред платното, е точно загадъчният Бегликташ.
„ Това място ме придвижва в предишното - продължава своя роман дамата. - В тези антични времена, които ни носят информация за кода и произхода на българите. Усещам магнетизма на земята, която е привлякла нашите праотци в тези земи. Мисля, че България попада неслучайно тъкмо тук, в чисто географски, само че и в сакрален смисъл.
Бегликташ също не е инцидентно място. Най-впечатляващ за мен е този сърцевиден камък - под формата на обърнато сърце - вижте огромния надолнище. Камъкът стои като на фундамент, а опорната точка, на която се държи, е толкоз дребна. Сякаш стои във въздуха, а тежи стотици тонове. И това е най-голямата магия на това място. Трудно е да си я разбираем, каква е тази висша мощ? Не знаем! Но тъкмо тя дава силата на това място. И носи ентусиазъм на хората, които го посещават.
Мисля, че Бегликташ е бил антично светилище. Тук всяка една канара, всеки камък споделя лична история. В шума на гората се усеща връзката напразно, който минава през скалите и се допира до шума на морето. От този синхрон се получава тази специфична осцилация. Като тиха музика, доста тиха! Изгревът огрява камъните и им придава оня леко жълт, съвсем оранжев колорит в отражението на слънцето. А изгревът минава леко през камъните, във тип на леки струи светлина! “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ