Легенди и истини разкриват защо Стамболов е посечен, а не застрелян
Легенда, която се оказва истина, взема решение мъчителната гибел на Стефан Стамболов. Говорело се, че държавникът носи броня против патрони. Затова не е убит, а сечен с ятагани.
По главата и ръцете – без гърдите, предпазени от бронежилетката.
След нещастието брачната половинка държи ампутираните длани в алкохол и ги демонстрира на публицисти. „ Тези ръце сложиха короната върху главата на Фердинанд, който за признателност умъртви мъжа ми! “, повтаря тя.
Заедно с княза в заговора са забъркани политикът Григор Начович и професионалният нападател Наум Тюфекчиев.
„ Начович и Тюфекчиев се срещат и говорят съвсем всяка вечер за убийството “, отбелязва с алено мастило Стамболов няколко месеца преди да бъде съсечен. Жена му пък твърди, че единствено тя и Начович са знаели за бронята, която министър председателят носел под сетрето си.
В края на ХІХ век най-търсени са бронежилетките на германеца Дове. Производството им обаче не остава без конкуренция.
Отвъд океана противокуршумни одежди стартира да майстори и американецът Ленард. На тестванията янкито облича ризницата и невъзмутимо подрежда да стрелят в него.
Тест на бронежилетка
„ Зрителите стопираха да дишат, даде се изстрел, след изстрела Ленард потегли към нас с усмивка на устните, като показваше направената дупка в облеклото тъкмо по средата на гърдите “, написа свидетел в списание „ Авенир милитер “.
Питат производителя какво е почувствал. „ Все едно, че някой мощно ме чукна с пръст на мястото, където удари патронът “, отвръща той.
Това се случва през 1894 година, когато Стефан Стамболов към този момент има в дрешника си бронежилетка. Донася му я от странство Григор Начович, с който го сближава гневното русофобство.
Консерваторът Начович има бурно минало. Бил е ръководител на Свищовския революционен комитет, скитал е из „ хъшовската република “ във Влашко, пращал е доброволци във Втората българска легия.
По време на Руско-турската освободителна война е шпионин, след това един от строителите на младата страна.
Григор Начович има остарели връзки с Виена, където е учил и въртял търговия.
В австрийската столица купува две брони марка „ Дове “. Едната резервира за себе си, а другата сервира като безценен подарък на Стефан Стамболов.
Своята бронежилетка Григор носи като министър на финансите в Стамболовия кабинет. През 1888 година отива в Букурещ по държавни каузи. От там на 4 септември хваща влака за Гюргево, откъдето да мине в Русе, за среща с княз Фердинанд.
На гара Баняса в купето на Начович влиза мъж, вади револвер и от упор изстрелва шест патрона в министъра. Похитителят е Симеон Киселов от нашето букурещко дипломатическо агентство, когото Григор е уволнил за злоупотреби.
След като Киселов изпразнил пищова, Начович се поопипал и видял, че е незасегнат. После събрал патроните, които се търкаляли по пода като лешници, и траял пътя си. Към 9 часа вечерта наред минал Дунава.
„ В Русе се съблякъл и видял, че е ударен четири пъти: под дясното рамо, под лъжичката, в кълката, под дясната мишца, само че кожата нигде не пробита “, разказва попаденията вестник „ Свобода “.
Цяла Европа е озадачена от чудодейното освобождение на финансовия министър. Плъзват разнообразни версии.
Вестник „ Народни права “ да вземем за пример допуска, че Начович оцелява, „ тъй като барутът на патроните е бил негоден или пък тъй като разстояние на изстрела е било напълно малко “.
Никой не подозира, че целта дължи живота си на броня, чиято надеждност в действителност възхищава. В края на XX век депутатът Иван Палчев проби с джобното си ножче модерната бронежилетка на наша синя каска в Камбоджа. Невероятно е, само че остарялата изработка се оказва надалеч по-сигурна.
Докато е в държавно управление, Григор Начович ревностно пази тайната за своята и Стамболовата ризница. На 18 ноември 1892 година обаче си подава оставката и минава в съпротива. Бившият другар на премиера мутира в един най-лютите му врагове.
През април 1894 година вестник „ Свободно слово “ разгласява случай на кабинетно блудничество: „ Отпреди три месеца бивший боен министър година подполковник Савов инцидентно се научил, че година Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който година Савов е член от три години, и сътрудник му година П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му брачна половинка в къщата, която е против Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скришом “.
„ Кръвната засегнатост се възнаграждава с кръв! “, пали фитилите на рогоносеца газетата. Михаил Савов не се мае и неотложно афишира двубой на сладострастника Стамболов. Секунданти на оскърбения стават подполковниците Петър Петрунов и Стилиян Ковачев.
Григор Начович наблюдава в профил интригата, потрива ръце, само че го мъчи мисълта за ризницата. За щастие вижда на улицата дворцовата личност Добри Ганчев и бърза да го информира.
„ Гр. Начович при таз среща счете за нужно да ме помоли да обадя на подполковник Ковачев, че Стамболов бил носел броня – свидетелства Ганчев. – Той знаел това от правдиво място. Достоверното място било той самичък, тъй като тази ризница той я бил купувал за Стамболов във Виена, по кое време бяха другари и когато и двамата се преследваха с русофилите. Такваз също ризница носел и Гр. Начович в деня, по кое време Симеон Киселов стреля в него в Букурещ. “
Дуелът в допълнение подкопава Стамболовото ръководство и на 19 май 1894 година кабинетът пада. Тълпата изпраща премиера с крясъци: „ Долу блудника! Долу тиранина! “ Оттук насетне неговите делници минават сред живота и гибелта.
Григор Начович още веднъж става министър в държавното управление на Константин Стоилов. Същинската му задача обаче е да поддържа връзка сред двореца и Наум Тюфекчиев.
В „ Кроежът за убиването ми “ Стамболов сочи, че двамата са организирали тайфа от 10-15 главорези, които да го унищожават. „ Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, с цел да поддържа разбойниците “, написа жертвата.
Тюфекчиев е учил пиротехника в Белгия, търгува с оръжие и знае какво е бронежилетка. Той доставя револвери от Лиеж, преправя ги в своя система и ги предлага на нашия пазар. Има магазин против Народното събрание.
Използването на пищов против Стамболов е рисковано, съгласяват се Начович и Наум. Ще бъде даден единствено един изстрел във въздуха за начало на акцията, уточняват двамата. Инак ще се работи с хладно оръжие, вземат решение те. В навечерието на изтезанието ятаганите усърдно са наточени и намазани с токсичен зехтин. Хем да режат мазно, хем да подлютят раните.
На 3 юли 1895 година жертвата е накълцана посред София от тройката Боне, Халю и Талю. Заради жегата този ден Стефан Стамболов бил без броня.
Източник: в. Труд
По главата и ръцете – без гърдите, предпазени от бронежилетката.
След нещастието брачната половинка държи ампутираните длани в алкохол и ги демонстрира на публицисти. „ Тези ръце сложиха короната върху главата на Фердинанд, който за признателност умъртви мъжа ми! “, повтаря тя.
Заедно с княза в заговора са забъркани политикът Григор Начович и професионалният нападател Наум Тюфекчиев.
„ Начович и Тюфекчиев се срещат и говорят съвсем всяка вечер за убийството “, отбелязва с алено мастило Стамболов няколко месеца преди да бъде съсечен. Жена му пък твърди, че единствено тя и Начович са знаели за бронята, която министър председателят носел под сетрето си.
В края на ХІХ век най-търсени са бронежилетките на германеца Дове. Производството им обаче не остава без конкуренция.
Отвъд океана противокуршумни одежди стартира да майстори и американецът Ленард. На тестванията янкито облича ризницата и невъзмутимо подрежда да стрелят в него.
Тест на бронежилетка
„ Зрителите стопираха да дишат, даде се изстрел, след изстрела Ленард потегли към нас с усмивка на устните, като показваше направената дупка в облеклото тъкмо по средата на гърдите “, написа свидетел в списание „ Авенир милитер “.
Питат производителя какво е почувствал. „ Все едно, че някой мощно ме чукна с пръст на мястото, където удари патронът “, отвръща той.
Това се случва през 1894 година, когато Стефан Стамболов към този момент има в дрешника си бронежилетка. Донася му я от странство Григор Начович, с който го сближава гневното русофобство.
Консерваторът Начович има бурно минало. Бил е ръководител на Свищовския революционен комитет, скитал е из „ хъшовската република “ във Влашко, пращал е доброволци във Втората българска легия.
По време на Руско-турската освободителна война е шпионин, след това един от строителите на младата страна.
Григор Начович има остарели връзки с Виена, където е учил и въртял търговия.
В австрийската столица купува две брони марка „ Дове “. Едната резервира за себе си, а другата сервира като безценен подарък на Стефан Стамболов.
Своята бронежилетка Григор носи като министър на финансите в Стамболовия кабинет. През 1888 година отива в Букурещ по държавни каузи. От там на 4 септември хваща влака за Гюргево, откъдето да мине в Русе, за среща с княз Фердинанд.
На гара Баняса в купето на Начович влиза мъж, вади револвер и от упор изстрелва шест патрона в министъра. Похитителят е Симеон Киселов от нашето букурещко дипломатическо агентство, когото Григор е уволнил за злоупотреби.
След като Киселов изпразнил пищова, Начович се поопипал и видял, че е незасегнат. После събрал патроните, които се търкаляли по пода като лешници, и траял пътя си. Към 9 часа вечерта наред минал Дунава.
„ В Русе се съблякъл и видял, че е ударен четири пъти: под дясното рамо, под лъжичката, в кълката, под дясната мишца, само че кожата нигде не пробита “, разказва попаденията вестник „ Свобода “.
Цяла Европа е озадачена от чудодейното освобождение на финансовия министър. Плъзват разнообразни версии.
Вестник „ Народни права “ да вземем за пример допуска, че Начович оцелява, „ тъй като барутът на патроните е бил негоден или пък тъй като разстояние на изстрела е било напълно малко “.
Никой не подозира, че целта дължи живота си на броня, чиято надеждност в действителност възхищава. В края на XX век депутатът Иван Палчев проби с джобното си ножче модерната бронежилетка на наша синя каска в Камбоджа. Невероятно е, само че остарялата изработка се оказва надалеч по-сигурна.
Докато е в държавно управление, Григор Начович ревностно пази тайната за своята и Стамболовата ризница. На 18 ноември 1892 година обаче си подава оставката и минава в съпротива. Бившият другар на премиера мутира в един най-лютите му врагове.
През април 1894 година вестник „ Свободно слово “ разгласява случай на кабинетно блудничество: „ Отпреди три месеца бивший боен министър година подполковник Савов инцидентно се научил, че година Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който година Савов е член от три години, и сътрудник му година П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му брачна половинка в къщата, която е против Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скришом “.
„ Кръвната засегнатост се възнаграждава с кръв! “, пали фитилите на рогоносеца газетата. Михаил Савов не се мае и неотложно афишира двубой на сладострастника Стамболов. Секунданти на оскърбения стават подполковниците Петър Петрунов и Стилиян Ковачев.
Григор Начович наблюдава в профил интригата, потрива ръце, само че го мъчи мисълта за ризницата. За щастие вижда на улицата дворцовата личност Добри Ганчев и бърза да го информира.
„ Гр. Начович при таз среща счете за нужно да ме помоли да обадя на подполковник Ковачев, че Стамболов бил носел броня – свидетелства Ганчев. – Той знаел това от правдиво място. Достоверното място било той самичък, тъй като тази ризница той я бил купувал за Стамболов във Виена, по кое време бяха другари и когато и двамата се преследваха с русофилите. Такваз също ризница носел и Гр. Начович в деня, по кое време Симеон Киселов стреля в него в Букурещ. “
Дуелът в допълнение подкопава Стамболовото ръководство и на 19 май 1894 година кабинетът пада. Тълпата изпраща премиера с крясъци: „ Долу блудника! Долу тиранина! “ Оттук насетне неговите делници минават сред живота и гибелта.
Григор Начович още веднъж става министър в държавното управление на Константин Стоилов. Същинската му задача обаче е да поддържа връзка сред двореца и Наум Тюфекчиев.
В „ Кроежът за убиването ми “ Стамболов сочи, че двамата са организирали тайфа от 10-15 главорези, които да го унищожават. „ Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, с цел да поддържа разбойниците “, написа жертвата.
Тюфекчиев е учил пиротехника в Белгия, търгува с оръжие и знае какво е бронежилетка. Той доставя револвери от Лиеж, преправя ги в своя система и ги предлага на нашия пазар. Има магазин против Народното събрание.
Използването на пищов против Стамболов е рисковано, съгласяват се Начович и Наум. Ще бъде даден единствено един изстрел във въздуха за начало на акцията, уточняват двамата. Инак ще се работи с хладно оръжие, вземат решение те. В навечерието на изтезанието ятаганите усърдно са наточени и намазани с токсичен зехтин. Хем да режат мазно, хем да подлютят раните.
На 3 юли 1895 година жертвата е накълцана посред София от тройката Боне, Халю и Талю. Заради жегата този ден Стефан Стамболов бил без броня.
Източник: в. Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ