Избраха бившия шеф на следствието в Благоевград П. Петков за член от новия състав на ВСС
ледователят от Националната следствена работа (НСлС) и ръководител на Камарата на следователите в България Петко Петков е първият определен член на новия Висш правосъден съвет (ВСС).
Той е изборът на следователите за техен представител в бъдещия състав на кадровия орган. За Петков гласоподаваха 265 от 435 имащи право на глас.
Останалите претенденти – Наталия Стаменова и Бойко Атанасов получиха надлежно 54 и 24 гласа. Общо 347 следователи гласоподаваха, като действителните бюлетини бяха 343. Масово предпочетен беше електронният избор, като по този начин гласоподаваха 319 от магистратите, до момента в който с хартиени бюлетини в Съдебната палата, правото си на глас упражниха 28.
След оповестяването на резултатите Петко Петков благодари на сътрудниците си, че над 80% от тях са взели участие в избора на собствен представител във Висш съдебен съвет.
„ Огромният брой дали своят вот е и голяма тежест, и голяма отговорност. Ще се опитам да отговоря на упованията, нека да съм здрав да прокарам концепциите си. Има доста хубави хрумвания и в концепциите на Наталия Стаменова и на Бойко Атанасов “ , сподели Петков и даде обещание да работи за издигането на имиджа на следствието до този на останалите магистратски специалности.
Петко Петков стартира работа в правосъдната система през 1995 година като асистент следовател в Районна следствена работа – Елин Пелин, написа Lex.bg.
Отноември 1996 година е зам.-шеф на Районната следствена работа в Костинброд. Две години по-късно към този момент е в Стопанския отдел на Столичната следствена работа (СтСлС), а от 2000 година е началник на Осмо териториално поделение при СтСлС. През 2002 година е определен за шеф на Окръжната следствена работа – Благоевград, а от 2005 година е шеф на Столичната следствена работа.
В интервала от 2010 година до 2014 година е зам.-шеф на Национална следствена служба, а по-късно е редови следовател там. В момента работи в отдел „ Криминален “.
От 2014 година Петков е ръководител на Камарата на следователите в България.
си пред Общото заседание на следователите предходната седмица той подчертава на тезата в концепцията си административните ръководители да вземат решение за повишението и преместването на магистратите, а състезанията да са единствено на входа на правосъдната система.
Според него би трябвало да има изясненост какви каузи гледат следователите, а не да бъдат оставени на „ благоразположението на прокурорите “. Той даде обещание, че като член на Висш съдебен съвет, при всеки избор на административен началник, ще се интересува от мнението му за мястото на следствието и неговите цели.
Петков предлага и изцяло „ прекрояване “ на кадровото и материално поръчителство на следствените отдели в страната като акцентира, че би трябвало да се извърши подробен разбор на натовареността на отделите и насочването на кадрови запаси там, където са най-необходими, без да се усилва общата щатна бройка.
В концепцията си той се разгласи и за преразглеждане на практиката на Висш съдебен съвет да изплаща спомагателни трудови хонорари единствено в края на годината и при съществуване на икономии в бюджета.
През идващите две съботи ще се организира Общото заседание на съдиите, които би трябвало да изберат шестима свои представители във Висш съдебен съвет, а прокурорите се събират на 2 и на 9 юли, с цел да излъчат четирима членове на съвета.
И въпреки в правосъдната система да стартира процедурата за избор на 11-те свои представители във Висш съдебен съвет, то при настъпилата рецесия в ръководещата коалиция надали актуалното Народно заседание ще избере останалите 11 членове на Висш съдебен съвет. Това значи, че към 3 октомври, когато изтича мандатът на сегашния съвет, няма да има образуван нов състав на кадровия орган.
Както „ Лекс “ писа, какво следва в тази обстановка, ще реши Конституционният съд. Той се чака да каже(по мотив на от дълго време изтеклия мандат на Инспектората на ВСС)дали е възможно в този случай да „ остане “ остарелият състав(въпреки изтеклия мандат и възбраната някой да бъде определен за член на органа за два поредни мандата), или бездействието на Народното събрание ще остави правосъдната власт без орган, който да взема базисни решения за действието ѝ.
