Космически инженери създадават сонди-роботи за измерване на топенето под ледения шелф на Антарктида
Ледените шелфове са плаващи плочи от замръзнала сладка вода
Инженери, които са профилирани в построяването на галактически кораби на НАСА, проектират флотилия от подводни сонди-роботи, с цел да измерят какъв брой бързо изменението на климата топи големите ледени покривки към Антарктида и какво значи това за покачването на морското ниво, оповестява Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция.
Прототипът на подводните апарати, създаден от Лабораторията за реактивно придвижване (JPL) на НАСА, беше тестван по време на полеви лагер на Военноморските сили на Съединени американски щати в Арктика, като през март беше спуснат под замръзналото море Бофорт, северно от Аляска.
" Тези роботи са платформа за преместване на научни принадлежности до най-труднодостъпните места на Земята ", изясни Пол Глик, инженер по роботика в JPL и теоретичен началник на плана " Айс Ноуд " (IceNode), в отчет, оповестен в четвъртък на уеб страницата на НАСА.
Целта на сондите е да обезпечат по-точни данни за скоростта, с която стоплянето на океанските води към Антарктида топи крайбрежния лед на континента, което ще разреши на учените да подобрят компютърните модели за прогнозиране на бъдещото повишаване на морското ниво.
Съдбата на най-големия мразовит щит в света е в центъра на вниманието на близо 1500 учени и откриватели, които се събраха тази седмица в южната част на Чили за 11-ата конференция на Научния комитет за проучване на Антарктида.
Анализ на JPL, оповестен през 2022 година, откри, че изтъняването и разпадането на ледения шелф на Антарктида е понижило масата му с към 12 трилиона тона от 1997 година насам, което е два пъти повече от предходните оценки.
Според НАСА, в случай че се разтопи изцяло, загубата на ледения шелф на континента би повишила равнището на международния океан с почти 60 метра.
Ледените шелфове са плаващи плочи от замръзнала сладка вода, които се простират на километри от сушата в морето. Те се образуват за хиляди години и работят като великански подпори, задържащи ледниците, които другояче елементарно биха се плъзнали в околния океан.
Сателитни фотоси демонстрират, че отчупването на части от ледниците под формата на айсберги протича с по-висока скорост, в сравнение с природата може да попълни растежа на шелфа.
В същото време повишението на температурата на океана води до ерозия на шелфовете изпод - събитие, което учените се надяват да изследват с по-голяма точност благодарение на подводните сонди " Айс Ноуд ".
Цилиндричните апарати, дълги към 2,4 м и с диаметър 25 см, ще бъдат пускани посредством сондажи в леда или от плавателни съдове в морето.
Въпреки че нямат мотор, роботизираните сонди ще се носят по теченията, като употребяват особено софтуерно ориентиране, с цел да доближат до " работните зони ", където замръзналият сладководен шелф се среща със солената вода на океана или със суша. Допълнителна компликация е, че тези зони са недостъпни за сателитен сигнал.
" Целта ни е да получим данни непосредствено от зоната на размразяване сред леда и океана ", споделя Иън Фенти, климатолог от JPL.
При идването си в работните зони подводните апарати ще изтърван баласта си и ще се повдигнат нагоре, с цел да се закрепят за долната страна на ледения шелф чрез тризъби шпайкове, които изскачат от корпуса.
След това сондите ще записват непрестанно данни от леда в продължение на година, в това число сезонните съмнения, преди да се освободят, с цел да се върнат назад в намерено море и да предадат показанията посредством спътник.
Досега изтъняването на ледения шелф се документираше посредством сателитни висотомери, които измерваха изменящата се височина на леда от горната страна.
По време на полевия тест през март първообраз на сондата се спусна на 100 метра в океана, с цел да събере данни за солеността, температурата и теченията. Предишни проби бяха извършени в залива Монтерей в Калифорния и под замръзналата през зимата повърхнина на Горното езеро край Мичиган.
В последна сметка учените считат, че 10 сонди биха били идеални за събиране на данни от една празнина на мразовит шелф, само че " имаме още доста работа по създаването и тестването ", преди да се дефинира график за пълномащабно разполагане на сонди, споделя Глик.
Инженери, които са профилирани в построяването на галактически кораби на НАСА, проектират флотилия от подводни сонди-роботи, с цел да измерят какъв брой бързо изменението на климата топи големите ледени покривки към Антарктида и какво значи това за покачването на морското ниво, оповестява Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция.
Прототипът на подводните апарати, създаден от Лабораторията за реактивно придвижване (JPL) на НАСА, беше тестван по време на полеви лагер на Военноморските сили на Съединени американски щати в Арктика, като през март беше спуснат под замръзналото море Бофорт, северно от Аляска.
" Тези роботи са платформа за преместване на научни принадлежности до най-труднодостъпните места на Земята ", изясни Пол Глик, инженер по роботика в JPL и теоретичен началник на плана " Айс Ноуд " (IceNode), в отчет, оповестен в четвъртък на уеб страницата на НАСА.
Целта на сондите е да обезпечат по-точни данни за скоростта, с която стоплянето на океанските води към Антарктида топи крайбрежния лед на континента, което ще разреши на учените да подобрят компютърните модели за прогнозиране на бъдещото повишаване на морското ниво.
Съдбата на най-големия мразовит щит в света е в центъра на вниманието на близо 1500 учени и откриватели, които се събраха тази седмица в южната част на Чили за 11-ата конференция на Научния комитет за проучване на Антарктида.
Анализ на JPL, оповестен през 2022 година, откри, че изтъняването и разпадането на ледения шелф на Антарктида е понижило масата му с към 12 трилиона тона от 1997 година насам, което е два пъти повече от предходните оценки.
Според НАСА, в случай че се разтопи изцяло, загубата на ледения шелф на континента би повишила равнището на международния океан с почти 60 метра.
Ледените шелфове са плаващи плочи от замръзнала сладка вода, които се простират на километри от сушата в морето. Те се образуват за хиляди години и работят като великански подпори, задържащи ледниците, които другояче елементарно биха се плъзнали в околния океан.
Сателитни фотоси демонстрират, че отчупването на части от ледниците под формата на айсберги протича с по-висока скорост, в сравнение с природата може да попълни растежа на шелфа.
В същото време повишението на температурата на океана води до ерозия на шелфовете изпод - събитие, което учените се надяват да изследват с по-голяма точност благодарение на подводните сонди " Айс Ноуд ".
Цилиндричните апарати, дълги към 2,4 м и с диаметър 25 см, ще бъдат пускани посредством сондажи в леда или от плавателни съдове в морето.
Въпреки че нямат мотор, роботизираните сонди ще се носят по теченията, като употребяват особено софтуерно ориентиране, с цел да доближат до " работните зони ", където замръзналият сладководен шелф се среща със солената вода на океана или със суша. Допълнителна компликация е, че тези зони са недостъпни за сателитен сигнал.
" Целта ни е да получим данни непосредствено от зоната на размразяване сред леда и океана ", споделя Иън Фенти, климатолог от JPL.
При идването си в работните зони подводните апарати ще изтърван баласта си и ще се повдигнат нагоре, с цел да се закрепят за долната страна на ледения шелф чрез тризъби шпайкове, които изскачат от корпуса.
След това сондите ще записват непрестанно данни от леда в продължение на година, в това число сезонните съмнения, преди да се освободят, с цел да се върнат назад в намерено море и да предадат показанията посредством спътник.
Досега изтъняването на ледения шелф се документираше посредством сателитни висотомери, които измерваха изменящата се височина на леда от горната страна.
По време на полевия тест през март първообраз на сондата се спусна на 100 метра в океана, с цел да събере данни за солеността, температурата и теченията. Предишни проби бяха извършени в залива Монтерей в Калифорния и под замръзналата през зимата повърхнина на Горното езеро край Мичиган.
В последна сметка учените считат, че 10 сонди биха били идеални за събиране на данни от една празнина на мразовит шелф, само че " имаме още доста работа по създаването и тестването ", преди да се дефинира график за пълномащабно разполагане на сонди, споделя Глик.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ