Радиоактивни следи по ледниците в света 34 години след катастрофата в Чернобил
Ледът в света бързо изчезва, само че не без диря. Древните артефакти, замръзналите трупове, от дълго време мъртвите вируси и други, остават след топенето на ледниците на Земята. И в този момент, към този лист, откривателите прибавят нов детайл: нуклеарен боклук.
Международно изследване, оповестено неотдавна в научното списание The Cryosphere, извършено върху алпийски ледници в Италия и в Швейцария, сочи, че повърхността им може да даде информация за минали събития, като проби на оръжие и нуклеарни повреди, написа varhove.com.
Зърнесто вещество, познато като криоконит, съставлява тъмна наслойка, която демонстрира аномални стойности на радиоактивност в тези места.
Редица европейски университети и научни институти от Италия, Англия, Полша, от години работят дружно в разбор на радиоактивността на алпийския криоконит и стигат до забавни изводи.
Криоконитът в действителност съставлява материал под формата на дребни тъмни гранули. За разлика от утаените седименти, криоконитът е формиран както от неорганичен материал (като скални минерали), по този начин и от органически материал. Органичните елементи могат да включват черен въглерод или останки от ненапълно изгаряне на изкопаеми горива, гъбички, растителна материя и микроби. Още повече замърсители се натрупват в криоконита, защото климатът се затопля и мръсната наслойка минава през умиращите ледници в долните пластове. Криоконитът, сходно на гъба, улавя и задържа радионуклидите и това е известно още от края на 90-ти години на предишния век. Към момента откривателите към момента откриват дали нуклеарните замърсители се свързват към минералите в криоконита или към органичните съставни елементи, което би направило радионуклидите доста по-лесно налични за усвояване в хранителната верига при умирането на ледниците.
Първите изследвания в тази посока са извършени в Европейските Алпи, в Арктическо море и в Канада. Тези ранни проучвания в началото са фокусирани върху съществуването на галактически радиоактивни материали.
Учени изследваха езера под антарктически ледници
При разбора на количеството и качеството на радионуклидите от упоменатия интернационален европейски проучвателен екип, учените установяват, че част от радиоактивността, която се открива в криоконита на ледниците в Италия и Швейцария, може да бъде обвързвана с повредата на нуклеарната електроцентрала в Чернобил през април 1986 година
При проучванията, дружно с естествените радионуклиди, като олово-210, са разпознати и изкуствени, свързани с нуклеарни проби или повреди. По-специално, в оценените проби е намерено съществуване на цезий-137 – един от най-опасните детайли при нуклеарна повреда.
Друго неотдавнашно изследване на ледници по света, още веднъж интернационален екип от учени, открива нараснали равнища на изпаднали радионуклиди – радиоактивни атоми вследствие на нуклеарни повреди и проби за оръжие – и то във всеки проучен хладилник.
Искахме да покажем, че това е световен проблем, а не просто локализиран наоколо до източници на нуклеарно замърсяване, споделя ръководителят на проучването Каролайн Класон, учител по Физическа география в университета в Плимут.
Добрата вест е, че тези нуклеарни замърсители евентуално не съставляват непосредствена опасност за околната среда все още, по думите на Класон.
Констатациите на екипа са показани на конференция на Европейския съюз за географски науки (EGU) през април 2019 година
Пред научното издание Live Science, Класон обаче декларира, че замърсителите в множеството обекти са открити в доста по-високи равнища от това, което се смята за безвредно за индивида. Те биха могли да навлязат в хранителната верига, защото ледниците не престават да се топят в реки, езера и морета.
Пробите от радиоактивен криоконит са пристигнали от 17 ледника, обхващащи места в Антарктида, Алпите, Британска Колумбия, Арктика. И тези проби не са имали единствено дребни количества замърсяване.
Това са едни от най-високите равнища, които виждате отвън зоните на нуклеарната детонация, споделя Класон в презентацията си на EGU.
Заключенията и на този теоретичен екип са, че нуклеарните следи най-вероятно са подадени в ледниците вслествие на детонацията на атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 година
Хората знаеха, че цезий-137 е в околната среда след Чернобил, само че те не знаят, че ледниците към момента се освобождават това непрестанно, 30 години по-късно. Там, където се намират понастоящем, тези замърсители на криоконита не съставляват опасност за хората или околната среда. Страхът по-скоро е, че ще станат рискови, в случай че се разпространят през стопената вода във водните басейни, споделя Каролайн Класон в умозаключение.
Междувременно, предизвестяват полушеговите учените, прибавете това към листата си със зимни афоризми: Не яжте черния сняг.
Международно изследване, оповестено неотдавна в научното списание The Cryosphere, извършено върху алпийски ледници в Италия и в Швейцария, сочи, че повърхността им може да даде информация за минали събития, като проби на оръжие и нуклеарни повреди, написа varhove.com.
Зърнесто вещество, познато като криоконит, съставлява тъмна наслойка, която демонстрира аномални стойности на радиоактивност в тези места.
Редица европейски университети и научни институти от Италия, Англия, Полша, от години работят дружно в разбор на радиоактивността на алпийския криоконит и стигат до забавни изводи.
Криоконитът в действителност съставлява материал под формата на дребни тъмни гранули. За разлика от утаените седименти, криоконитът е формиран както от неорганичен материал (като скални минерали), по този начин и от органически материал. Органичните елементи могат да включват черен въглерод или останки от ненапълно изгаряне на изкопаеми горива, гъбички, растителна материя и микроби. Още повече замърсители се натрупват в криоконита, защото климатът се затопля и мръсната наслойка минава през умиращите ледници в долните пластове. Криоконитът, сходно на гъба, улавя и задържа радионуклидите и това е известно още от края на 90-ти години на предишния век. Към момента откривателите към момента откриват дали нуклеарните замърсители се свързват към минералите в криоконита или към органичните съставни елементи, което би направило радионуклидите доста по-лесно налични за усвояване в хранителната верига при умирането на ледниците.
Първите изследвания в тази посока са извършени в Европейските Алпи, в Арктическо море и в Канада. Тези ранни проучвания в началото са фокусирани върху съществуването на галактически радиоактивни материали.
При разбора на количеството и качеството на радионуклидите от упоменатия интернационален европейски проучвателен екип, учените установяват, че част от радиоактивността, която се открива в криоконита на ледниците в Италия и Швейцария, може да бъде обвързвана с повредата на нуклеарната електроцентрала в Чернобил през април 1986 година
При проучванията, дружно с естествените радионуклиди, като олово-210, са разпознати и изкуствени, свързани с нуклеарни проби или повреди. По-специално, в оценените проби е намерено съществуване на цезий-137 – един от най-опасните детайли при нуклеарна повреда.
Друго неотдавнашно изследване на ледници по света, още веднъж интернационален екип от учени, открива нараснали равнища на изпаднали радионуклиди – радиоактивни атоми вследствие на нуклеарни повреди и проби за оръжие – и то във всеки проучен хладилник.
Искахме да покажем, че това е световен проблем, а не просто локализиран наоколо до източници на нуклеарно замърсяване, споделя ръководителят на проучването Каролайн Класон, учител по Физическа география в университета в Плимут.
Добрата вест е, че тези нуклеарни замърсители евентуално не съставляват непосредствена опасност за околната среда все още, по думите на Класон.
Констатациите на екипа са показани на конференция на Европейския съюз за географски науки (EGU) през април 2019 година
Пред научното издание Live Science, Класон обаче декларира, че замърсителите в множеството обекти са открити в доста по-високи равнища от това, което се смята за безвредно за индивида. Те биха могли да навлязат в хранителната верига, защото ледниците не престават да се топят в реки, езера и морета.
Пробите от радиоактивен криоконит са пристигнали от 17 ледника, обхващащи места в Антарктида, Алпите, Британска Колумбия, Арктика. И тези проби не са имали единствено дребни количества замърсяване.
Това са едни от най-високите равнища, които виждате отвън зоните на нуклеарната детонация, споделя Класон в презентацията си на EGU.
Заключенията и на този теоретичен екип са, че нуклеарните следи най-вероятно са подадени в ледниците вслествие на детонацията на атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 година
Хората знаеха, че цезий-137 е в околната среда след Чернобил, само че те не знаят, че ледниците към момента се освобождават това непрестанно, 30 години по-късно. Там, където се намират понастоящем, тези замърсители на криоконита не съставляват опасност за хората или околната среда. Страхът по-скоро е, че ще станат рискови, в случай че се разпространят през стопената вода във водните басейни, споделя Каролайн Класон в умозаключение.
Междувременно, предизвестяват полушеговите учените, прибавете това към листата си със зимни афоризми: Не яжте черния сняг.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ