Как би изглеждала война между Израел и Иран
лед изборите в Съединени американски щати и избирането на Джо Байдън, мнозина интернационалните наблюдаващи имаха вяра, че в интервала на преход в Белия дом, в Близкия изток може да има спад на напрежението. Държавните водачи чакат да схванат накъде ще тръгне Вашингтон от януари 2021 година и страните изглеждаха на пръв взор подготвени да изчакат с дейностите си. Точно в този къс миг на мъртвило пристигна новината за убийството на иранския нуклеарен специалист военачалник Мохсин Фахризаде. Отстраняването на индивида, изравен зад програмата за нуклеарни оръжия на Иран, беше въпрос на време и опция. Той беше именуван „ бащата на нуклеарната стратегия на Иран “ и името му беше в черния лист на Съединени американски щати и Израел от дълго време. Новината предстоящо провокира лавина от въпроси дали ще има отговор от страна на Техеран и най-много:
по какъв начин би изглеждал един възможен спор сред Израел и Иран в един към този момент задоволително под напрежение район .
Можем да кажем няколко неща. Първо, публично Израел не признава за убийството на Фахризаде, само че съгласно данни на източници, оповестени в американската преса, точно израелците стоят зад покушението. Второ, детайлите към убийството демонстрират доста за осъществяването на една комплицирана интервенция. И на последно място – макар че не включва потреблението на стандартни сили, спор сред Израел и Иран към този момент съществува от години. Защо точно в този момент се стига до убийството на Фахризаде?
Iran’s president blames Israel for killing nuclear scientist and vows to respond at the "right time "
— The Washington Post (@washingtonpost)
За разбирането на подтекста, лентата на събитията би трябвало да бъде върната обратно. През 2006 година, говорейки пред кореспонденти във Вашингтонския журналистически клуб, Алиреза Джафарзаде, представител на най-видимата иранска опозиционна група МЕК, разкри имената на 21 учени, свързани с нуклеарната стратегия на Иран, които са и членове на факултет в Университета „ Имам Хюсеин “, управителен от Иранската революционна армия. Името на Фахризаде е второто в листата. На първо място е Феридун Абаси, който през 2010 беше съществено ранен при опит за убийството му, приписван на Израел.
Още няколко ирански учени, свързани с Революционната армия, бяха убити в годините по-късно, до момента в който за последното десетилетие се появиха още десетки нови имена на нуклеарни специалисти – висшисти от локални и непознати университети, преподаватели и експерти, които развиха институциите и инфраструктурата за нуклеарната стратегия, разчитайки на обмяна на опит със съюзни страни и на съставни елементи, импортирани или откраднати от Северна Корея, Пакистан и даже западни страни. Това е система с голям брой разклонения под контрола на Революционната армия, която се радва на съвсем безкрайно държавно финансиране и не разчита на уменията или експертизата на един човек. Нещо повече – системата се развива, макар глобите.
Ето за какво, страни като
Израел, Съединени американски щати и арабските монархии в Залива не могат да стоят настрана .
През пролетта на 2018 година, израелски командоси навлизат в охранявана зона надълбоко в Иран и се изтеглят няколко часа по-късно с към 5000 страници, свързани с нуклеарната стратегия на страната. Те минават през Азербайджан, с който Израел поддържа близки връзки и Баку дава независимост на придвижване за израелските сътрудници. След това в телевизионно лъчение няколко седмици по-късно, през април 2018 година, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху цитира наличието на документите, с цел да намекне за интервенции, които предстоят. „ Запомнете това име “, съобщи тогава той, имайки поради Мохсин Фахризаде. Операцията против него идва в края на ноември тази година.
Следван от защитата си, Фахризаде кара по деликатно определен маршрут до дома на свои родственици в град Абсар. Празен автомобил, паркиран на кръгово кръстовище, експлодира, събаряйки електропровод. Въоръжени лица изкачат от джип наоколо, до момента в който други идват с мотоциклети. Към екипа от 12 души има и снайперисти. Част от детайлите към покушението бяха оповестени онлайн от Джавад Могуй, който снима част от филмите на Революционната армия, а други данни излизат нескрито в американската преса ден по-късно. Цялата интервенция демонстрира деликатно обмисляне, евентуално в продължение на месеци. Атаката съумява да пробие защитните протоколи на иранските сили за сигурност. Времето на убийството също не е инцидентно - то се случва единствено няколко дни след срещата на Нетаняху със саудитския принц Мохамад бин Салман, и е обсъждано от наблюдаващите като обръщение към Байдън, който се чака да смекчи тона към Иран.
По отношение на дипломацията, сходно на офанзивите против ирански цели в Сирия, последните вести демонстрират, че
Израел има собствен личен курс в спора си против Иран, даже в случай че други страни не подхващат нищо .
интервенции ще стават от ден на ден. Показателно е, че единствено два дни след убийството на Фахризаде, на границата сред Сирия и Ирак, където Революционната армия има мощно наличие, беше погубен след удар с дрон висшият пълководец от армията, Муслим Шахдан. За разлика от директната въздушна офанзива против Иран, която може да вкара района в районна война, поредицата от убийства и набези разрешава на Съединени американски щати, сигурно най-малко до момента в който Доналд Тръмп към момента е президент, да си затворят очите по въпроса. Същото се отнася и за Русия, която даде „ зелена светлина “ на Израел да оперира в Сирия, стига да не нанася провали по стратегически позиции на сирийския режим.
Пространството за маневри обаче може да се свие, в случай че Байдън реши като президент на Съединени американски щати, че всяко израелско деяние против Иран може да навреди на напъните му да възроди нуклеарното съглашение от 2015 година, от което Тръмп извади Съединени американски щати. Байдън, като част от администрацията на Барак Обама, има непосредствено присъединяване в сключването на нуклеарната договорка с Техеран, която се смята за главен възпиращ фактор пред иранците да възстановят оръжейната си стратегия, даже на фона на многочислените сигнали, че активността по програмата продължи и след 2015 година В един по-умерен сюжет, Иран може да изиска от западните сили и Съединени американски щати гаранции, че Израел ще спре офанзивите си. В по-екстремен сюжет, Иран може да възобнови офанзивите си или нападенията на своите подчинени групи в Ирак и Йемен против американски цели и съдружници на Съединени американски щати, с цел да потвърди, че Израел излага на риск американската политика и позиции в района.
Иран към този момент има опит в предприемането на офанзиви против американски цели
в Персийския залив и Ирак - офанзиви, които слагат Тръмп в неуместна позиция, защото той се въздържа да нападна ирански цели или да отговори на нападенията над саудитски цели, като по този метод потвърждава, че заканите му против Иран не са освен това от закани. Съединени американски щати също схващат, че цената на интервенции против хора от иранския режим, може да бъде доста по-висока от дивидентите. Убийството на Касим Солеймани през януари тази година докара до решението на иракския парламент да изиска изтеглянето на американските сили от Ирак - ход, опровержителен на позицията на висши американски военни чиновници и даже на Байдън, който счита, че отдръпването на Съединени американски щати войски от района би трябвало да се прави внимателно.
В същото време Иран, макар заканите си и обвиняванията към Израел, че е виновен за убийството на Фахризаде, не е въодушевен от откриването на нов фронт със Съединени американски щати. В формалните ирански изказвания Израел е маркиран като единствения директен провинен за убийството и че Иран е податлив да работи против Израел. Съединените щати, най-малко към този момент, не са упоменати като сътрудник, който също би трябвало да носи отговорност и да бъде осъден.
US officials are closely monitoring fallout from the alleged assassination of one of Iran's top nuclear scientists, which Iran blamed on Israel, but are hesitant about speaking publicly about the issue to avoid further inflaming an already tense situation
— CNN Politics (@CNNPolitics)
Очаква се Техеран първо да изчака Доналд Тръмп да напусне Белия дом, тъй като е наясно с опцията неговата администрация да употребява какъвто и да е претекст за проява на мощ против Иран. Изборът на Байдън и неговите изказвания във връзка с Иран, покачиха оптимизма измежду някои от иранските публични лица за опцията глобите да бъдат анулирани. Президентът Хасан Рохани и външният министър Джавад Зариф обявиха, че Иран би бил подготвен да договаря със Съединени американски щати по отношение на изискванията за връщане към нуклеарното съглашение и че изказванията на Байдън значат смяна в посоката, заложена от Тръмп. Въпреки че техните изказвания провокираха рецензии измежду иранските консерватори, изключително на командира на елитните сили „ Ал Кудс “, Есмаил Каани, заместникът на Солеймани, самият факт, че има полемика за връщане към съглашението, значи, че тематиката към този момент не е табу, изключително на фона на дълбоката икономическа рецесия и пандемията от ковид, която засегна мощно Иран.
Друг политически въпрос включва въздействието на президентските избори през юни върху
готовността на Иран да възобнови договарянията със Съединени американски щати.
Очаква се нуклеарното съглашение да бъде една от главните точки на разкол сред радикалните консерватори и Революционната армия, от една страна, и умерените консерватори и реформисти от друга. Решението, както нормално, ще бъде взето от висшия водач Али Хаменей, който до момента не е посочил признаци на еластичност в позицията си, даже след избора на Байдън. Но той към този момент потвърди, че знае по какъв начин да формулира позициите си по метод, който разреши на Иран да подпише нуклеарното съглашение, представяйки го като главен ирански интерес. Логиката на ползите на Иран може да диктува сдържаността му по отношение на Израел и сигурно към Съединени американски щати. Но поради невъзможността да се реши гъвкавостта на Иран в светлината на израелските офанзиви върху неговия авторитет, дипломатическата и политическата логичност не са безусловно единственият фактор, диктуващ реакцията му.
Убийството на Мохсин Фахризаде удря имиджа на Иран. То също по този начин демонстрира, че силите му за сигурност и службите, са се провалили и евентуално ще има чистки, защото това не е първият път през последните години, когато се стига до сериозен пробив в сигурността – казусът със саботажа в централата „ Натанц “ през лятото, е индикативен. Но последните вести не значат, че нуклеарната стратегия на Иран ще спре, както убийството на Солеймани не попречва активността на Революционната армия и нейните клонове в Ирак, Йемен и Сирия. Когато мислим за това по какъв начин би изглеждал спорът сред Израел и Иран занапред, не трябва да се пренебрегват събитията по фронтовите линии. През последните месеци израелските сили направиха редица интервенции против ирански позиции в Сирия. Бяха осъществени и набези по Хизбулла, които пробват да минират граничната зона към Голанските възвишения и Южен Ливан. Иранците разполагат с огромен набор от средства и благоприятни условия, които да бъдат вкарани в не толкоз обществени интервенции и набези. Хакерските офанзиви са единствено един от сюжетите. Светът евентуално ще види занапред вести за таргетирани убийства, потребление на дронове, хакери и полуофициални милиции, защото и Израел и Иран, не считат да приключа разногласието между тях единствено през дипломатическите канали.
по какъв начин би изглеждал един възможен спор сред Израел и Иран в един към този момент задоволително под напрежение район .
Можем да кажем няколко неща. Първо, публично Израел не признава за убийството на Фахризаде, само че съгласно данни на източници, оповестени в американската преса, точно израелците стоят зад покушението. Второ, детайлите към убийството демонстрират доста за осъществяването на една комплицирана интервенция. И на последно място – макар че не включва потреблението на стандартни сили, спор сред Израел и Иран към този момент съществува от години. Защо точно в този момент се стига до убийството на Фахризаде?
Iran’s president blames Israel for killing nuclear scientist and vows to respond at the "right time "
— The Washington Post (@washingtonpost)
За разбирането на подтекста, лентата на събитията би трябвало да бъде върната обратно. През 2006 година, говорейки пред кореспонденти във Вашингтонския журналистически клуб, Алиреза Джафарзаде, представител на най-видимата иранска опозиционна група МЕК, разкри имената на 21 учени, свързани с нуклеарната стратегия на Иран, които са и членове на факултет в Университета „ Имам Хюсеин “, управителен от Иранската революционна армия. Името на Фахризаде е второто в листата. На първо място е Феридун Абаси, който през 2010 беше съществено ранен при опит за убийството му, приписван на Израел.
Още няколко ирански учени, свързани с Революционната армия, бяха убити в годините по-късно, до момента в който за последното десетилетие се появиха още десетки нови имена на нуклеарни специалисти – висшисти от локални и непознати университети, преподаватели и експерти, които развиха институциите и инфраструктурата за нуклеарната стратегия, разчитайки на обмяна на опит със съюзни страни и на съставни елементи, импортирани или откраднати от Северна Корея, Пакистан и даже западни страни. Това е система с голям брой разклонения под контрола на Революционната армия, която се радва на съвсем безкрайно държавно финансиране и не разчита на уменията или експертизата на един човек. Нещо повече – системата се развива, макар глобите.
Ето за какво, страни като
Израел, Съединени американски щати и арабските монархии в Залива не могат да стоят настрана .
През пролетта на 2018 година, израелски командоси навлизат в охранявана зона надълбоко в Иран и се изтеглят няколко часа по-късно с към 5000 страници, свързани с нуклеарната стратегия на страната. Те минават през Азербайджан, с който Израел поддържа близки връзки и Баку дава независимост на придвижване за израелските сътрудници. След това в телевизионно лъчение няколко седмици по-късно, през април 2018 година, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху цитира наличието на документите, с цел да намекне за интервенции, които предстоят. „ Запомнете това име “, съобщи тогава той, имайки поради Мохсин Фахризаде. Операцията против него идва в края на ноември тази година.
Следван от защитата си, Фахризаде кара по деликатно определен маршрут до дома на свои родственици в град Абсар. Празен автомобил, паркиран на кръгово кръстовище, експлодира, събаряйки електропровод. Въоръжени лица изкачат от джип наоколо, до момента в който други идват с мотоциклети. Към екипа от 12 души има и снайперисти. Част от детайлите към покушението бяха оповестени онлайн от Джавад Могуй, който снима част от филмите на Революционната армия, а други данни излизат нескрито в американската преса ден по-късно. Цялата интервенция демонстрира деликатно обмисляне, евентуално в продължение на месеци. Атаката съумява да пробие защитните протоколи на иранските сили за сигурност. Времето на убийството също не е инцидентно - то се случва единствено няколко дни след срещата на Нетаняху със саудитския принц Мохамад бин Салман, и е обсъждано от наблюдаващите като обръщение към Байдън, който се чака да смекчи тона към Иран.
По отношение на дипломацията, сходно на офанзивите против ирански цели в Сирия, последните вести демонстрират, че
Израел има собствен личен курс в спора си против Иран, даже в случай че други страни не подхващат нищо .
интервенции ще стават от ден на ден. Показателно е, че единствено два дни след убийството на Фахризаде, на границата сред Сирия и Ирак, където Революционната армия има мощно наличие, беше погубен след удар с дрон висшият пълководец от армията, Муслим Шахдан. За разлика от директната въздушна офанзива против Иран, която може да вкара района в районна война, поредицата от убийства и набези разрешава на Съединени американски щати, сигурно най-малко до момента в който Доналд Тръмп към момента е президент, да си затворят очите по въпроса. Същото се отнася и за Русия, която даде „ зелена светлина “ на Израел да оперира в Сирия, стига да не нанася провали по стратегически позиции на сирийския режим.
Пространството за маневри обаче може да се свие, в случай че Байдън реши като президент на Съединени американски щати, че всяко израелско деяние против Иран може да навреди на напъните му да възроди нуклеарното съглашение от 2015 година, от което Тръмп извади Съединени американски щати. Байдън, като част от администрацията на Барак Обама, има непосредствено присъединяване в сключването на нуклеарната договорка с Техеран, която се смята за главен възпиращ фактор пред иранците да възстановят оръжейната си стратегия, даже на фона на многочислените сигнали, че активността по програмата продължи и след 2015 година В един по-умерен сюжет, Иран може да изиска от западните сили и Съединени американски щати гаранции, че Израел ще спре офанзивите си. В по-екстремен сюжет, Иран може да възобнови офанзивите си или нападенията на своите подчинени групи в Ирак и Йемен против американски цели и съдружници на Съединени американски щати, с цел да потвърди, че Израел излага на риск американската политика и позиции в района.
Иран към този момент има опит в предприемането на офанзиви против американски цели
в Персийския залив и Ирак - офанзиви, които слагат Тръмп в неуместна позиция, защото той се въздържа да нападна ирански цели или да отговори на нападенията над саудитски цели, като по този метод потвърждава, че заканите му против Иран не са освен това от закани. Съединени американски щати също схващат, че цената на интервенции против хора от иранския режим, може да бъде доста по-висока от дивидентите. Убийството на Касим Солеймани през януари тази година докара до решението на иракския парламент да изиска изтеглянето на американските сили от Ирак - ход, опровержителен на позицията на висши американски военни чиновници и даже на Байдън, който счита, че отдръпването на Съединени американски щати войски от района би трябвало да се прави внимателно.
В същото време Иран, макар заканите си и обвиняванията към Израел, че е виновен за убийството на Фахризаде, не е въодушевен от откриването на нов фронт със Съединени американски щати. В формалните ирански изказвания Израел е маркиран като единствения директен провинен за убийството и че Иран е податлив да работи против Израел. Съединените щати, най-малко към този момент, не са упоменати като сътрудник, който също би трябвало да носи отговорност и да бъде осъден.
US officials are closely monitoring fallout from the alleged assassination of one of Iran's top nuclear scientists, which Iran blamed on Israel, but are hesitant about speaking publicly about the issue to avoid further inflaming an already tense situation
— CNN Politics (@CNNPolitics)
Очаква се Техеран първо да изчака Доналд Тръмп да напусне Белия дом, тъй като е наясно с опцията неговата администрация да употребява какъвто и да е претекст за проява на мощ против Иран. Изборът на Байдън и неговите изказвания във връзка с Иран, покачиха оптимизма измежду някои от иранските публични лица за опцията глобите да бъдат анулирани. Президентът Хасан Рохани и външният министър Джавад Зариф обявиха, че Иран би бил подготвен да договаря със Съединени американски щати по отношение на изискванията за връщане към нуклеарното съглашение и че изказванията на Байдън значат смяна в посоката, заложена от Тръмп. Въпреки че техните изказвания провокираха рецензии измежду иранските консерватори, изключително на командира на елитните сили „ Ал Кудс “, Есмаил Каани, заместникът на Солеймани, самият факт, че има полемика за връщане към съглашението, значи, че тематиката към този момент не е табу, изключително на фона на дълбоката икономическа рецесия и пандемията от ковид, която засегна мощно Иран.
Друг политически въпрос включва въздействието на президентските избори през юни върху
готовността на Иран да възобнови договарянията със Съединени американски щати.
Очаква се нуклеарното съглашение да бъде една от главните точки на разкол сред радикалните консерватори и Революционната армия, от една страна, и умерените консерватори и реформисти от друга. Решението, както нормално, ще бъде взето от висшия водач Али Хаменей, който до момента не е посочил признаци на еластичност в позицията си, даже след избора на Байдън. Но той към този момент потвърди, че знае по какъв начин да формулира позициите си по метод, който разреши на Иран да подпише нуклеарното съглашение, представяйки го като главен ирански интерес. Логиката на ползите на Иран може да диктува сдържаността му по отношение на Израел и сигурно към Съединени американски щати. Но поради невъзможността да се реши гъвкавостта на Иран в светлината на израелските офанзиви върху неговия авторитет, дипломатическата и политическата логичност не са безусловно единственият фактор, диктуващ реакцията му.
Убийството на Мохсин Фахризаде удря имиджа на Иран. То също по този начин демонстрира, че силите му за сигурност и службите, са се провалили и евентуално ще има чистки, защото това не е първият път през последните години, когато се стига до сериозен пробив в сигурността – казусът със саботажа в централата „ Натанц “ през лятото, е индикативен. Но последните вести не значат, че нуклеарната стратегия на Иран ще спре, както убийството на Солеймани не попречва активността на Революционната армия и нейните клонове в Ирак, Йемен и Сирия. Когато мислим за това по какъв начин би изглеждал спорът сред Израел и Иран занапред, не трябва да се пренебрегват събитията по фронтовите линии. През последните месеци израелските сили направиха редица интервенции против ирански позиции в Сирия. Бяха осъществени и набези по Хизбулла, които пробват да минират граничната зона към Голанските възвишения и Южен Ливан. Иранците разполагат с огромен набор от средства и благоприятни условия, които да бъдат вкарани в не толкоз обществени интервенции и набези. Хакерските офанзиви са единствено един от сюжетите. Светът евентуално ще види занапред вести за таргетирани убийства, потребление на дронове, хакери и полуофициални милиции, защото и Израел и Иран, не считат да приключа разногласието между тях единствено през дипломатическите канали.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ