Призванието да бъдеш лечител е подобно на призванието да се разболееш - КЛАУДИО НАРАНХО
Лечителите и шаманите са ранени хора, които се научават да лекуват себе си първо; и като се научат да възстановят здравето си, получават способността да лекуват другите. Това е импровизиран и натурален развой.
Призванието да бъдеш врач е доста сходно на призванието да се разболееш, защото това е обвързвано с призванието на неодобрение, от неспазване на това, от което другите се задоволяват.
Лечител е някой, който усеща прекалено много раните си.
Всички сме родени ранени.
Повечето хора се приспособяват, само че лечителят е тъкмо противоположното: той има прекалено много контакт с опита си.
И това неодобрение го води до неизбежния вид да поправи душата си.
Този развой кара лечителите да развият огромен капацитет за прочувствена и духовна регенерация, предизвиквайки дълбока промяна.
По този метод, откакто пътят им е прочут, те са в положение да оказват помощ на другите.
Лечителят не е някой, при който отиваш да те излекува, врач е човек, който разсънва у теб твоята осъзнатост, с цел да се излекуваш самичък.
Клаудио Наранхо /роден на 24 ноември 1932/ е чилийски психиатър, лекар по медицина, гещалт терапевт, един от първите, който се интегрира в научната област основата на духовните учения в психотерапевтичната процедура и непосредствен другар на към този момент починалия Карлос Кастанеда .
