Нуждаем се от болнично лечение – как да го получим по НЗОК?
Лечението в болница е във фокуса на рубриката на Здравната каса за пациенти „ НЗОК за теб “. Какви документи ни трябват, с цел да ни одобряват в болница, кой ги издава, какво е клинична пътека, нужни ли са ни авансово подготвени проучвания –всички тези и още въпроси получават отговорите си от специалистите на фонда тази седмица.
Какви документи са ни нужни, с цел да ни одобряват, и кой ги издава?
При планов банкет в болница, пациентът постъпва с Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури " (бл. МЗ-НЗОК № 7). Направлението се издава от персонален доктор или от доктор експерт. Към направлението се ползва и Амбулаторен лист. Документите се издават електронно, само че при предпочитание на пациента може да се разпечатат на хартия. Препоръчително е пациентът да показа и всички медицински документи, с които разполага. При постъпване по неотложност не се изисква направление или други документи.
Необходимо ли е да знаем по каква клинична пътека ни одобряват и какво включва тя?
Клиничната пътека, по която пациентът постъпва в болница, има единствено прелиминарен осведомителен темперамент за лечебното заведение, в което постъпва. Определяща е клиничната пътека, по която пациентът е изписан от болничното заведение и тя може да бъде друга от тази, по която е признат. Вие имате право да знаете по коя клинична пътека Ви лекуват.
Какво съставлява клиничната пътека?
Във всяка клинична пътека са разказани съответните диагностични и лечебни медицински действия – проучвания, предоперативна подготовка, интервенция, лекуване в болница, най-малък болничен престой.
Минималният болничен престой не значи престой, след който би трябвало да бъдете изписан от лечебното заведение. Пример: Ако е записано, че клиничната пътека включва три дни болничен престой, това значи, че би трябвало да останете в болничното заведение най-малко три дни (в противоположен случай тя няма да ѝ бъде заплатена от НЗОК). Но, в случай че се постанова по-продължително лекуване, Вие ще останете там до цялостното Ви изцеление. След изписването Ви от лечебното заведение, имате право на два контролни прегледа. При изписването от болничното заведение, би трябвало да Ви издадат документ „ епикриза “, който би трябвало да предоставите на персоналния си доктор, тъй като той ще продължи да следи Вашето здравословно положение.
Ако са ни нужни проучвания – авансово ли би трябвало да сме подготвени в тях или ги вършим в деня на постъпване?
При хоспитализация (планов прием) пациентът може да показа проучвания, осъществени преди датата на хоспитализация, само че в случай че няма такива, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква. Ако няма проучвания, само че са нужни такива, същите следва да се създадат в/от болничното заведение.
Изследванията влизат ли в клиничната пътека или ни би трябвало в допълнение направление за тях?
Всички проучвания се правят в границите на клиничната пътека, в това число образни (рентген, КАТ, МРТ, ехография) и лабораторни проучвания.
Не са нужни обособени посоки за тях.
Ако се постанова консултация с анестезиолог – какво включва тя и кой я заплаща?
" Предоперативна анестезиологична консултация " е наложителна за всяка клинична пътека с оперативна активност, осъществена с обща или локална анестезия и е неразделна част от Историята на болестта на пациента. Включва анамнеза за съществуване на алергии и съпътстващи болести. По преценка на анестезиолога се правят и характерни проучвания. Консултацията с анестезиолог и назначените от него проучвания влизат в цената на клиничната пътека и също се заплащат от НЗОК.
В кои случаи плащаме избор на лекар/екип?
Изборът на поискани от пациента спомагателни услуги, в това число избор на доктор или екип от медицински експерти, е регламентиран в Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ и се заплащат в допълнение по цени посочени в наредбата.
Извън дейностите, които заплаща НЗОК, лечебните заведения би трябвало да имат направен ценоразпис, подложен на видно място, от който пациентите да се осведомят за цените на предлаганите услуги и консумативи. Допълнително поисканите услуги са въпрос на персонален избор на пациента, а не наложително изискване за банкет и лекуване в лечебно заведение за болнична помощ. Тези услуги се декларират свободно, категорично и документално от пациента. При нарушение на правата Ви, може да сигнализирате или подадете тъжба в ИАМН, НЗОК или РЗИ.
Ако не сме включени в плановата хоспитализация за лекуване по клинична пътека?
При липса на потенциал за планова хоспитализация, болничното заведение изготвя листа на чакащи, а здравноосигурените, включени в нея, получават следващ номер и дата за постъпване в болница.
В кои случаи плащаме за консумативи или медицински произведения?
Болницата може да желае от пациента да заплаща единствено медицинските произведения, за които категорично е посочено в съответната клинична пътека, че не се заплащат от НЗОК. Пациентът заплаща изделията на цената, на която ги е закупила болничното заведение. Последната наложително издава фактура и фискален бон, в които е посочено защо е заплащането от пациента. В случаите, в които НЗОК покрива само част от цената на здравното произведение, пациентът доплаща сумата до цената, на която болничното заведение е закупила изделието.
НЗОК заплаща за медицинските произведения, прилагани в болничната здравна помощ, в случай че те са включени в така наречен „ Списък с медицински произведения, които НЗОК заплаща в изискванията на болнична здравна помощ “. Списъкът е оповестен на уеб страницата на НЗОК.
Най-подходящото здравно произведение се дефинира от лекуващия доктор. В взаимозависимост от типа/вида на поставеното здравно произведение, цената на което се заплаща от НЗОК отвън цената на клиничната пътека, НЗОК заплаща на лечебното заведение съответната сума до цената, посочена против всяка една позиция.
Ако пациентът изиска да му бъде сложено по-скъпо здравно произведение, той доплаща сумата над тази, обезпечена по здравна каса. Болницата наложително издава финансови документи, в които е посочено защо е заплащането. Сумата, която се заплаща от НЗОК, се превежда на лечебното заведение, а не на пациента, откакто вложеното здравно произведение се регистрира по избран ред.
НЗОК превежда сумите за медицинските произведения на лечебните заведения за болнична помощ, а не на пациентите
В някои клинични пътеки са включени и скъпоструващи медицински произведения, които също НЗОК заплаща: сърдечна клапна протеза, съдова протеза за гръдна и коремна аорта и дистални съдове, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарни имплантанти, непрекъснат и краткотраен кардиостимулатор и други
В други клинични пътеки могат да Ви бъдат приложени медицински произведения, които НЗОК не заплаща и те би трябвало да бъдат за Ваша сметка, в случай че се подложите на лекуване. Такива, да вземем за пример, са очна леща, лапароскопски консумативи, биологично тъканно лепило, медицински произведения за робот асистирана хирургия, апарати за сънна апнея и други.
За тези медицински произведения и за тяхната цена лечебното заведение и лекуващият доктор са длъжни да Ви осведомят авансово.
Кой и по какъв начин ни осведоми за цените?
Извън дейностите, които заплаща НЗОК в границите на здравното обезпечаване, лечебните заведения би трябвало да имат направен ценоразпис, подложен на видно място, от който пациентите да се осведомят за цените на предлаганите в допълнение поискани услуги и медицински произведения. За цената на медицинските действия, предоставяни отвън рамките на здравното обезпечаване, болничното заведение също би трябвало да има ценоразпис, подложен на видно място.
Ако се наложи спомагателен обзор от експерт от друго поделение по време на болничния престой, належащо ли е направление и кой го издава?
При нужда от консултация със експерт от друго поделение или болница по време на хоспитализацията, консултацията се обезпечава от болничното заведение. Не е належащо в допълнение направление или възнаграждение от пациента.
Могат ли да ни изпишат преди приключването на минималния период на клиничната пътека?
Клиничната пътека е с контрактуван най-малък престой. Когато той е до 3 дни може да бъде изпълнена и завършена като амбулаторна процедура, ако в границите на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение са изпълнени всички наложителни действия и са налице всички условия за дехоспитализация, както и писмена оценка от доктор за неналичието на медицински риск за пациента от предварителното привършване на дейностите по клиничната пътека.
Какви документи би трябвало да получим при изписване?
При дехоспитализация болничното заведение дава на пациента епикриза, която се издава в три еднообразни екземпляра и се подписва от пациента. В епикризата са разказани всички резултати от извършените проучвания, операции, оперативният протокол, осъществените съвещания, предписаното домашно лекуване, хранителен режим и други При предпочитание от страна на пациента се дават и копия на резултатите от съвещания, хистологични, лабораторни и образни проучвания.
В какъв интервал след изписването имаме право на надзорен обзор и нужни ли са ни спомагателни документи за него?
След изписване се назначават до два контролни прегледа, наложително записани в епикризата, в границите на 30 дни след изписването, в същото лечебно заведение за болнична помощ. Не са нужни спомагателни документи. Всички проучвания, нужни за контролният обзор се назначават и правят в същата болница.
Ако имаме възражения – към кого да се обърнем и какви документи би трябвало да си приготвим?
Когато здравноосигурените лица не са задоволени от здравната помощ, може да подадат тъжба пред съответната Районна здравноосигурителна каса, Изпълнителната организация за медицински контрол, Министерството на здравеопазването или други държавни органи или институции, които могат да имат отношение и компетентности по отношение на съответния случай. В жалбата следва да бъде предоставена съответна съответстваща информация, която може, само че не е наложително да е съпроводена със съответна документи, с която разполагат по случая: резултати от проучвания, амбулаторни листове, епикризи, фактури, касови бележки за заплатени суми и др.
Какви документи са ни нужни, с цел да ни одобряват, и кой ги издава?
При планов банкет в болница, пациентът постъпва с Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури " (бл. МЗ-НЗОК № 7). Направлението се издава от персонален доктор или от доктор експерт. Към направлението се ползва и Амбулаторен лист. Документите се издават електронно, само че при предпочитание на пациента може да се разпечатат на хартия. Препоръчително е пациентът да показа и всички медицински документи, с които разполага. При постъпване по неотложност не се изисква направление или други документи.
Необходимо ли е да знаем по каква клинична пътека ни одобряват и какво включва тя?
Клиничната пътека, по която пациентът постъпва в болница, има единствено прелиминарен осведомителен темперамент за лечебното заведение, в което постъпва. Определяща е клиничната пътека, по която пациентът е изписан от болничното заведение и тя може да бъде друга от тази, по която е признат. Вие имате право да знаете по коя клинична пътека Ви лекуват.
Какво съставлява клиничната пътека?
Във всяка клинична пътека са разказани съответните диагностични и лечебни медицински действия – проучвания, предоперативна подготовка, интервенция, лекуване в болница, най-малък болничен престой.
Минималният болничен престой не значи престой, след който би трябвало да бъдете изписан от лечебното заведение. Пример: Ако е записано, че клиничната пътека включва три дни болничен престой, това значи, че би трябвало да останете в болничното заведение най-малко три дни (в противоположен случай тя няма да ѝ бъде заплатена от НЗОК). Но, в случай че се постанова по-продължително лекуване, Вие ще останете там до цялостното Ви изцеление. След изписването Ви от лечебното заведение, имате право на два контролни прегледа. При изписването от болничното заведение, би трябвало да Ви издадат документ „ епикриза “, който би трябвало да предоставите на персоналния си доктор, тъй като той ще продължи да следи Вашето здравословно положение.
Ако са ни нужни проучвания – авансово ли би трябвало да сме подготвени в тях или ги вършим в деня на постъпване?
При хоспитализация (планов прием) пациентът може да показа проучвания, осъществени преди датата на хоспитализация, само че в случай че няма такива, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква. Ако няма проучвания, само че са нужни такива, същите следва да се създадат в/от болничното заведение.
Изследванията влизат ли в клиничната пътека или ни би трябвало в допълнение направление за тях?
Всички проучвания се правят в границите на клиничната пътека, в това число образни (рентген, КАТ, МРТ, ехография) и лабораторни проучвания.
Не са нужни обособени посоки за тях.
Ако се постанова консултация с анестезиолог – какво включва тя и кой я заплаща?
" Предоперативна анестезиологична консултация " е наложителна за всяка клинична пътека с оперативна активност, осъществена с обща или локална анестезия и е неразделна част от Историята на болестта на пациента. Включва анамнеза за съществуване на алергии и съпътстващи болести. По преценка на анестезиолога се правят и характерни проучвания. Консултацията с анестезиолог и назначените от него проучвания влизат в цената на клиничната пътека и също се заплащат от НЗОК.
В кои случаи плащаме избор на лекар/екип?
Изборът на поискани от пациента спомагателни услуги, в това число избор на доктор или екип от медицински експерти, е регламентиран в Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ и се заплащат в допълнение по цени посочени в наредбата.
Извън дейностите, които заплаща НЗОК, лечебните заведения би трябвало да имат направен ценоразпис, подложен на видно място, от който пациентите да се осведомят за цените на предлаганите услуги и консумативи. Допълнително поисканите услуги са въпрос на персонален избор на пациента, а не наложително изискване за банкет и лекуване в лечебно заведение за болнична помощ. Тези услуги се декларират свободно, категорично и документално от пациента. При нарушение на правата Ви, може да сигнализирате или подадете тъжба в ИАМН, НЗОК или РЗИ.
Ако не сме включени в плановата хоспитализация за лекуване по клинична пътека?
При липса на потенциал за планова хоспитализация, болничното заведение изготвя листа на чакащи, а здравноосигурените, включени в нея, получават следващ номер и дата за постъпване в болница.
В кои случаи плащаме за консумативи или медицински произведения?
Болницата може да желае от пациента да заплаща единствено медицинските произведения, за които категорично е посочено в съответната клинична пътека, че не се заплащат от НЗОК. Пациентът заплаща изделията на цената, на която ги е закупила болничното заведение. Последната наложително издава фактура и фискален бон, в които е посочено защо е заплащането от пациента. В случаите, в които НЗОК покрива само част от цената на здравното произведение, пациентът доплаща сумата до цената, на която болничното заведение е закупила изделието.
НЗОК заплаща за медицинските произведения, прилагани в болничната здравна помощ, в случай че те са включени в така наречен „ Списък с медицински произведения, които НЗОК заплаща в изискванията на болнична здравна помощ “. Списъкът е оповестен на уеб страницата на НЗОК.
Най-подходящото здравно произведение се дефинира от лекуващия доктор. В взаимозависимост от типа/вида на поставеното здравно произведение, цената на което се заплаща от НЗОК отвън цената на клиничната пътека, НЗОК заплаща на лечебното заведение съответната сума до цената, посочена против всяка една позиция.
Ако пациентът изиска да му бъде сложено по-скъпо здравно произведение, той доплаща сумата над тази, обезпечена по здравна каса. Болницата наложително издава финансови документи, в които е посочено защо е заплащането. Сумата, която се заплаща от НЗОК, се превежда на лечебното заведение, а не на пациента, откакто вложеното здравно произведение се регистрира по избран ред.
НЗОК превежда сумите за медицинските произведения на лечебните заведения за болнична помощ, а не на пациентите
В някои клинични пътеки са включени и скъпоструващи медицински произведения, които също НЗОК заплаща: сърдечна клапна протеза, съдова протеза за гръдна и коремна аорта и дистални съдове, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарни имплантанти, непрекъснат и краткотраен кардиостимулатор и други
В други клинични пътеки могат да Ви бъдат приложени медицински произведения, които НЗОК не заплаща и те би трябвало да бъдат за Ваша сметка, в случай че се подложите на лекуване. Такива, да вземем за пример, са очна леща, лапароскопски консумативи, биологично тъканно лепило, медицински произведения за робот асистирана хирургия, апарати за сънна апнея и други.
За тези медицински произведения и за тяхната цена лечебното заведение и лекуващият доктор са длъжни да Ви осведомят авансово.
Кой и по какъв начин ни осведоми за цените?
Извън дейностите, които заплаща НЗОК в границите на здравното обезпечаване, лечебните заведения би трябвало да имат направен ценоразпис, подложен на видно място, от който пациентите да се осведомят за цените на предлаганите в допълнение поискани услуги и медицински произведения. За цената на медицинските действия, предоставяни отвън рамките на здравното обезпечаване, болничното заведение също би трябвало да има ценоразпис, подложен на видно място.
Ако се наложи спомагателен обзор от експерт от друго поделение по време на болничния престой, належащо ли е направление и кой го издава?
При нужда от консултация със експерт от друго поделение или болница по време на хоспитализацията, консултацията се обезпечава от болничното заведение. Не е належащо в допълнение направление или възнаграждение от пациента.
Могат ли да ни изпишат преди приключването на минималния период на клиничната пътека?
Клиничната пътека е с контрактуван най-малък престой. Когато той е до 3 дни може да бъде изпълнена и завършена като амбулаторна процедура, ако в границите на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение са изпълнени всички наложителни действия и са налице всички условия за дехоспитализация, както и писмена оценка от доктор за неналичието на медицински риск за пациента от предварителното привършване на дейностите по клиничната пътека.
Какви документи би трябвало да получим при изписване?
При дехоспитализация болничното заведение дава на пациента епикриза, която се издава в три еднообразни екземпляра и се подписва от пациента. В епикризата са разказани всички резултати от извършените проучвания, операции, оперативният протокол, осъществените съвещания, предписаното домашно лекуване, хранителен режим и други При предпочитание от страна на пациента се дават и копия на резултатите от съвещания, хистологични, лабораторни и образни проучвания.
В какъв интервал след изписването имаме право на надзорен обзор и нужни ли са ни спомагателни документи за него?
След изписване се назначават до два контролни прегледа, наложително записани в епикризата, в границите на 30 дни след изписването, в същото лечебно заведение за болнична помощ. Не са нужни спомагателни документи. Всички проучвания, нужни за контролният обзор се назначават и правят в същата болница.
Ако имаме възражения – към кого да се обърнем и какви документи би трябвало да си приготвим?
Когато здравноосигурените лица не са задоволени от здравната помощ, може да подадат тъжба пред съответната Районна здравноосигурителна каса, Изпълнителната организация за медицински контрол, Министерството на здравеопазването или други държавни органи или институции, които могат да имат отношение и компетентности по отношение на съответния случай. В жалбата следва да бъде предоставена съответна съответстваща информация, която може, само че не е наложително да е съпроводена със съответна документи, с която разполагат по случая: резултати от проучвания, амбулаторни листове, епикризи, фактури, касови бележки за заплатени суми и др.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




