Лечение за психичноболните у нас има, но не в обхвата,

Лечение за психичноболните у нас има, само че не в обсега, в който е редно да бъде. Това съобщи пред Нова телевизия психиатърката от Центъра за психологично здраве (ЦПЗ) – София доктор Мария Николова във връзка със случая от през вчерашния ден, при който психичноболна жена наръга с нож няколко души на улицата. Тя означи, че проблем с достъпа до лекарства няма, само че при психичноболните пациенти механичното пиянство на медикаменти не е задоволително. „ При тях е нужна поддръжка, нужно е образование по какъв начин да се оправят с заболяването, по какъв начин да я разпознават, с цел да алармират околните си, да бъдат заведени на психиатър. Да се разбере какво се случва с този човек и от какъв тип поддръжка има потребност. За това обаче са нужни хора, а броят на експертите, без значение дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния най-малко заради доста аргументи и главната е финансова. Малко са, нужно е непрестанно образование за тези фрагменти и една от мотивациите естествено е финансовият тласък “, разяснява тя.

Д-р Николова съобщи, че има потребност от повече места за настаняване в лечебните заведения както и от дневни центрове. „ 65 лева са парите за всичко – за хотелската част, за храна, за ремонт въз основата, за всички проучвания, които се постановат за пациента, постоянно се постановат и компютър-томографски проучвания, които са по-скъпи “, уточни тя. В същото време за пациентите с психологични болести е необходим по-дълъг престой от нормалния по клинични пътеки, към 40-50 дни. Всичко това изисква средства, с каквито сега системата не разполага, акцентира психиатърката.

Леглата в лечебните заведения и центровете за психологично здраве са на санитарния най-малко, като най-тежко е ситуацията в София, защото в столицата е събрана 1/5 или 1/4 от популацията на България, разяснява и шефът на ЦПЗ – София доктор Емил Грашнов.

Той обаче бе безапелационен, че въвеждането на клинични пътеки в психиатрията не е излаз от казуса. „ Въпросът е просто на съответно финансиране. Има продължителен дефицит на финансиране, какво ще трансформират пътеките? Въвеждането им стартира с харчене на пари – най-малко двама регистратори най-малко на лечебно заведение, тъй като има Кодекс на труда и те би трябвало да употребяват отпуски, в случай че се разболеят и така нататък, закупуване и поддържане на програмен продукт. Клиничните пътеки изрично няма да сработят при нас “, съобщи той.

На друго мнение обаче е директорката на държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “ доктор Цветеслава Гълъбова. „ Бяха създадени две клинични пътеки, предоставени на БЛС, само че за жалост, нашата професионална организация спря този развой. Аргументът е, че клиничните пътеки са умъртвили медицината в опазването на здравето, само че аз запитвам – като ние сме в неубитата част 25 години, за какво сме на тоя хал и толкоз мизерни? “, разяснява тя пред Българска национална телевизия.

Според нея казусът не е в неналичието на пари, а в неналичието на воля за смяна на системата. „ Трябва да има система за извънболнична грижа за психичноболните. Места за лекуване има. Проблемът е, че пациент с неуравновесеност, откакто тя бъде овладяна, той излиза на открито и е оставен на себе си и околните си. И защото това са болести, които протичат през целия живот, тези близки се изтощават душевен да гледат психичноболния. Това са единствените заболявания, при които няма схващане за болест и сдържаност. Затова се стопират медикаментите, по тази причина е нужна тази подкрепяща и контролираща психичноболния човек система, с цел да не се стига до такава степен след няколко месеца да си спре медикаментите и да стане случай. Няма я тази система и това е доста огромен проблем “, безапелационна бе доктор Гълъбова.

Тя означи и казуса с неналичието на фрагменти, като съобщи, че дефицитът на психиатри е голям и искащи за тази специалност няма.