Лазарки обиколиха домовете в Лилково СНИМКИ И ВИДЕО
Лазарки гостуваха в домовете на поданици на Лилково. Облечени в цветни национални носии, те показаха старинния момински бит " Лазаруване " - предвестител на приближаващия Великден. Те пяха песни, назоваха за здраве и благоденствие. А по-късно на площада се изви кръшно хоро. И по този начин лазарките извършиха Лилково с празнично пролетно въодушевление. Организатор бе локалното читалище.
Както традицията повелява, домакините изпращаха всяка лазарка с подарък, като даряваха яйца и лакомства. В някои къщи се бяха подготвили и с питка.
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
На този ден се извършва обичаят лазаруване.
Лазарка би трябвало да стане всяка госпожица - не е ли лазарувала най-малко един път, не може да се омъжи. Задължителна норма за всички подрастващи девойки, лазаруването отбелязва преломния миг, в който момичето става мома, която може да бъде сгодявана. Обичаят е от по този начин наречените предбрачни ритуали, посредством които общността алегорично приема към този момент порасналата госпожица и я поддържа в желанието й да се задоми и да сътвори лично семейство.
След като обиколят селото, лазарките отиват на реката и пускат венчетата си от върба във водата. На която венчето излезе най-отпред, тя ще се омъжи първа.
Празникът носи пролетно въодушевление и се чака с неспокойствие, както от участничките, по този начин и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било наложително всяко момиче от селото да лазарува.
Както традицията повелява, домакините изпращаха всяка лазарка с подарък, като даряваха яйца и лакомства. В някои къщи се бяха подготвили и с питка.
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
На този ден се извършва обичаят лазаруване.
Лазарка би трябвало да стане всяка госпожица - не е ли лазарувала най-малко един път, не може да се омъжи. Задължителна норма за всички подрастващи девойки, лазаруването отбелязва преломния миг, в който момичето става мома, която може да бъде сгодявана. Обичаят е от по този начин наречените предбрачни ритуали, посредством които общността алегорично приема към този момент порасналата госпожица и я поддържа в желанието й да се задоми и да сътвори лично семейство.
След като обиколят селото, лазарките отиват на реката и пускат венчетата си от върба във водата. На която венчето излезе най-отпред, тя ще се омъжи първа.
Празникът носи пролетно въодушевление и се чака с неспокойствие, както от участничките, по този начин и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било наложително всяко момиче от селото да лазарува.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ