10 неща, които можем да научим от французите
Лавандулови поля, Едит Пиаф, която нежно пее, че не съжалява за нищо. И охладено вино. Можете ли да си се визиите по този начин? Да чувате мелодичния звън на френските думи и да видите залеза над Айфеловата кула.
Всичко това наподобява като късче от Рая, само че в действителност с изключение на да се радваме на хубостта и виното има още какво да научим от французите.
1. Да бъдем учтиви
Защото по този начин. Както 4-годишното дете задава хиляди въпроси дневно и в отговор получава сбитото „ тъй като по този начин “, аналогично французите са учтиви по същата причина. Тази линия от характера не предстои на разбор. Проява на положително образование, точка. Разбира се, че на всички места има по няколко „ черни овце “, само че в тази ситуация се концентрираме върху правилото, а не изключението.
2. Да ценим хубавата храна
Във всяка просвета съществуват стандарти. Едно от клишетата, описващи доста тъкмо французите, е че те обожават вкусно сготвената храна и положителното вино. Рядко (за да не кажем „ в никакъв случай “) ще видите французин да яде сандвич, хамбургер или пържени картофи. Защото приготвянето на храната е изкуство, а готвачите – художници. Затова следва да почитаме тялото си и да му даваме най-хубавото.
3. Справедливост
Спомняте ли си урока по история, в който се разказваше за обезглавяването на Мария-Антоанета и Луи XIV? Крале, кралици, президенти – етикетите, които се слагат на властимащите, не са нищо повече от обвивка. Ако личната им история е научила на нещо французите, то е, че справедливостта е най-голямата премия. Дали ще бъде Марияна от картината „ Свободата води народа “ или няколко хиляди жълти жилетки, блокирали Париж – задачата е една. 
4. La vie en rose
„ Животът в розово “. Най-известната ария на Едит Пиаф обрисува още една основна линия от характера на французите – стремежът към позитивната настройка. Както в Американската конституция е записано, че индивидът има право да се стреми към благополучие, по същия метод французинът има право да резервира положителната си настройка, без значение през какво минава. Би споделил, че има проблем, само че по-късно ще вметне, че „ това е ситуацията, само че всичко ще се оправи “.
5. Бюрокрацията убива
Не че не го знаем и ние. Но челният конфликт с френската държавна администрация (по-скоро с която и да е администрация) изпраща по дяволите всички красиви думи, изписани нагоре за положителната настройка. Но както казахме, битката за правдивост и права е по-важна от всичко останало.
6. Класата си проличава отдалеко
Защото не си „ втора употреба човек “, в случай че не носиш риза на Шанел за 3000 евро. Дори една класическа барета за 10 евро би ти придала повече жанр, в случай че е съчетана вярно с останалите аксесоари.
7. Навалицата в градския превоз е мотив за пререкания
За да не използваме по-силни думи. Истината е, че методът, по който реагираме на ежедневните инциденти, значително дефинират част от характера ни. Французите обаче като че ли не помнят за това, когато би трябвало да употребяват градски превоз. Логично е, че част от пасажерите би трябвало да слязат, преди да се качат останалите и не е нужно да има блъсканици в така и така тесния автобус/трамвай. И по този мотив можете да чуете цветущи френски изрази, отнасящи се за постоянно блъскащите се в превоза персони. 
8. L’amour, toujours l’amour
Или „ Любовта, постоянно любовта “ – наред с положителната храна и живота в розово, друга обща линия за французите е отношението им към обичания човек. Литературата и филмите им са потвърдили, че това възприятие е способно да трансформира ориси, да разрушава животи, само че и да бъде начало на една красива история. Както е споделил Ален Делон: „ Ти си тази красива любовна история, която в никакъв случай няма да спра да чета. “
9. Да бъдем малко по-внимателни кого позволяваме до себе си
Както в множеството западни общества, и във френското се вижда известна дистанцираност от останалите, най-малко до момента в който не ги опознаят изцяло. Това е урок, който ние, като представители на балканските нации, бихме могли да усвоим. Не, че не е прелестно да посрещаме новите хора в живота ни с отворени прегръдки. Но от време на време е по-добре да забавим процеса, най-малкото, с цел да проверим дали индивидът насреща е благонадежден. 
10. „ Ето моята загадка. Тя е доста елементарна: най-хубавото се вижда единствено със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. “
Или по какъв начин един французин ни влюби в живота. Защото Антоан дьо Сент Екзюпери е знаел, че тайната постоянно се крие в сърцето. И без значение какво се случва отвън нас, в случай че по душа носим парченце от френската класа и позитивен заряд, останалото единствено ще се подреди.
