Лаура Кьовеши е родена в град Сфънто Георге, Румъния. Израства

Лаура Кьовеши е родена в град Сфънто Георге, Румъния. Израства в семейство на прокурор. Кариерата ѝ стартира по метод, който няма нищо общо с правораздаването. Като млада играе професионално баскетбол в младежкия народен тим на Румъния.

По-късно стартира да следва право в Клуж-Напока. Близо 4 години работи като прокурор в Сибиу, а от 2006 година е назначена в Националната дирекция в битка с корупция в Румъния.

Тя е първата жена основен прокурор в Румъния. Резултатите от битката с корупцията под нейно ръководство провокират необятен интернационален отзив и поддръжка. Тя става един от претендентите за основен прокурор на Европейския съюз и печели най-вече гласове в двете отраслови комисии на Народното събрание – по цивилен права и по вътрешни работи и бюджет. През септември 2019 година тя първа оглавява новосформираната Служба на европейския основен прокурор.

 

Снимка: bTV

 

В идващите 7 години Европейската прокуратура е почнала над 2600 следствия за Данък добавена стойност измами, пране на пари, корупция, злоупотреби с европейски средства и интернационалните финансови схеми. Сред тях са интервенция „ Адмирал “ против най- огромната скица за източване на Данък добавена стойност в историята на Европейски Съюз с вреди за към 2,9 милиарда евро. И интервенция „ Калипсо “ против огромна контрабанда към 14 страни с вреди за над 800 млн. евро. В България прокуратурата на Кьовеши води 267 дейни следствия с хипотетични вреди за към 1,7 милиарда евро.

За престъпността, битката с измамите и българският случай, който раздруса Европейската прокуратура – Лаура Кьовеши даде извънредно изявление на Светослав Иванов в офиса си в Люксембург.  

– Лаура Кьовеши, благодаря Ви, добре пристигнали в предаването!

– Благодаря Ви доста за поканата.

– Всъщност, тук в Люксембург вие сте наш хазаин. Това е институцията, която Вие и екипът Ви създадохте. Но изградихте ли институцията, която си представяхте през 2019 година, или действителността се оказа друга от упованията Ви?

Снимка: bTV

– Моят мандат завършва в края на октомври. В началото на тази година прочетох мотивационното писмо, което написах през 2019 година, когато аплайвах за Европейската прокуратура.

Направих го тъкмо затова – с цел да видя какво съм написала тогава, какви са били мислите ми в миг, когато прокуратурата съществуваше единствено на хартия, и какво съставлява през днешния ден. И последното изречение в това мотивационно писмо беше, че ще вложа всички старания Европейската прокуратура – EPPO да се трансформира в мощна, ефикасна и самостоятелна институция, на която жителите да имат доверие. И мисля, че дружно успяхме да реализираме това.

Европа: „ Няма чисти страни “

 

– В началото на мандата Ви един швейцарски вестник Ви попита за разликата сред Изтока и Запада в Европа. В края на мандата Ви към момента ли е годно остарялото разбиране, че страните в Източна Европа са по-корумпирани от тези в Западна Европа? Западът по-чист ли е от Изтока? Или това е един комфортен мит, който Европа споделя сама на себе си?

– Не бих споделила, че митът, че източните страни са по-корумпирани от западните е истина. А след тези години в Европейската прокуратура, когато виждам какво се случва през днешния ден в 24 страни членки, а първоначално бяха 22, доста пъти съм казвала, че няма чисти страни.

Това, че не откриваш нещо или не приказваш за него, не значи, че си чиста страна. Ние установихме случаи на корупция, финансова престъпност, измами с Данък добавена стойност, измами с митнически такси, измами с европейски средства – на всички места, във всички страни членки. Така че няма чиста страна!

И този мит не е правилен. Не е правилно, че източните страни са по-корумпирани, или че южните са по-различни от северните. Не. Когато приказваме за престъпност, няма страна, предпазена от нарушителите, изключително от проведените незаконни групи, тъй като виждаме, че те работят на всички места – във всички страни членки на Европейския съюз.

– Вие работите в 24 страни от Европейския съюз с обща база данни и свързани следствия. Каква съответна успеваемост постигнахте? Можете ли да дадете образец за случай, който нямаше да бъде оголен без тази съгласуваност?

– Добре, ще дам два образеца, които са доста известни и с които доста се гордея. Първият е следствието „ Адмирал “. Защото то стартира като дребен случай.

Имаше един държавен чиновник в дребен град в Португалия, който видял, че съществува компания с годишен оборот от към 200 милиона евро. Имало е парични преводи отвън Португалия, а компанията е имала единствено двама чиновници. И той си споделил: „ Тук има нещо подозрително. Това няма по какъв начин да е законно “.

– Само двама чиновници?

– Да, тъкмо по този начин. Двама чиновници и толкоз доста пари, толкоз доста преводи! Първоначално те отишли с този случай при националните управляващи, при националните прокурори, а те споделили: „ Не виждаме вреда, не виждаме закононарушение, тъй че няма да стартираме следствие “. По съвпадане тъкмо тогава Европейската прокуратура беше основана и този държавен чиновник беше чул за нас. И си сподели: „ Добре, дано забележим какво могат да създадат тези новите “.

Снимка: bTV

Така пристигнаха при нас с информацията, ние незабавно започнахме следствие. Системата ни тук ни разрешава да погледнем от високо и да виждаме всичко оттатък границите на страните – като взор от хеликоптер. Нямаме тази фрагментация сред страните членки, тъй като даже да имате най-хубавите прокурори, те имат граници и не могат да проверяват нещо, което е отвън тяхната страна.

С помощта на нашите финансови следователи свързахме всички точки и за година и половина установихме, че става дума за пет проведени незаконни групи, настоящи на територията на всички страни членки. Първоначално вредите бяха изчислени на 2,2 милиарда евро във всички страни членки! Освен това част от незаконната активност, изключително когато става дума за пране на пари, е била осъществявана отвън Европа, в трети страни.

Вторият случай е „ Калипсо “, обвързван с пристанището в Пирея. Става дума за голяма незаконна промишленост за измами с национални и европейски бюджети посредством митнически измами и Данък добавена стойност схеми, при които вредите, които проверяваме, са за над 800 милиона евро, а закононарушенията са осъществени на територията на 14 страни членки.

Това са видът следствия, по които работим. И в случай че би трябвало да приказвам за измамите с европейски средства – когато започнах работа като европейски основен прокурор, първият документ, първото писмо, което подписах в това си качество, беше до министрите на правораздаването на всички участващи страни членки с искане за статистика. И изненадата беше, че имаше страни членки с нула случаи, тъй като за тях това не беше приоритет. Те не бяха отделяли запаси за следствието на такива закононарушения.

– Казахте ми, че Вашата система Ви разрешава да наблюдавате цялата обстановка „ от високо “, без граници. Но знаете, че всяка страна членка има своя лична правосъдна система, а всяка система има своите проблеми. Когато бяхте мой посетител в София през 2022 година, ми казахте, че най-вече сигнали до вас идват от България и че това е знак за доверие. Как наподобява това доверие през днешния ден съгласно Вас?

– Да, би трябвало да кажа, че беше доста предизвикателно да работим с 22 разнообразни системи. Не става дума единствено за това по какъв начин е проведена правосъдната система. Представете си, че в нашата работа би трябвало да прилагаме регламента на Европейската прокуратура, европейското законодателство, само че също по този начин и 24 разнообразни наказателни кодекса и 24 разнообразни наказателно-процесуални кодекса. И би трябвало да прилагаме еднакъв стандарт и да действаме като единна работа по един и същи метод на всички места. Това беше доста мъчно.

Но да се върна към въпроса – да, при започване на активността ни имаше доста жители от България и Румъния, които се обръщаха към нас. И мисля, че когато жителите се обръщат към теб, това е знак за доверие.

Снимка: bTV

Ще Ви дам образец. В годишната ни статистика за предходната година – би трябвало да погледна бележките си, тъй като не съм робот, с цел да знам всичко наизуст – имахме повече от 6900 сигнала, получени от частни лица. Това значи съвсем 7000 жители, които са се обърнали към нас от разнообразни места, от всички страни членки, в това число и от такива, които не вземат участие в Европейската прокуратура. Например получихме сигнали от Унгария и Ирландия.

Това е знак, че хората в действителност имат вяра и имат доверие в това, което вършим.

Имунизирана ли е Европрокуратурата против национални зависимости?

 

– В началото България виждаше Европейската прокуратура като външен поръчител против безнаказаността, против прането на европейски средства и против корупцията. Но казусът с прокурор Теодора Георгиева слага противоположния въпрос. Може ли самата Европейска прокуратура да стане уязвима за национални зависимости, присъщи да вземем за пример за проблемите в българската правосъдна система?

– Да, тъй като ние в доста огромна степен подвластен от поддръжката, която получаваме от страните членки. И бих споделила, че първоначално имахме доста провокации, само че те не са изчезнали и през днешния ден. Ще Ви дам образец. Когато Европейската прокуратура стартира следствие, имате европейски делегирани прокурори. Разбира се, те са самостоятелни от националните управляващи, както са самостоятелни и от европейските институции. Но когато правят следствия, те би трябвало да употребяват националната полиция, нуждаят се от помощта на Националната организация по приходите, би трябвало да работят с митническите чиновници на съответната страна членка.

А ние знаем, че в случай че желаете да извършите една прокуратура неефективна, просто ѝ отнемате поддръжката. И това е действителен проблем за нас, тъй като искахме да изградим система от полицейски чиновници, които да работят извънредно по каузи на Европейската прокуратура. Представете си, че сте служител на реда, да вземем за пример тук в Люксембург, и имате по едно и също време дело от националната прокуратура и дело от европейската.

Какво бихте създали? Ще се разполовите ли, с цел да работите и тук, и там? Не.

И в този момент се връщам към България. Там имахме доста провокации, само че бих споделила, че през годините, макар всички компликации, България е една от страните членки, които съумяха да одобряват закон и да основат конструкция от полицейски чиновници, работещи по делата на Европейската прокуратура. И това не е заслуга на един човек или на един министър. Това беше реализирано през последната година и е доста положително развиване.

Ако погледнете статистиката, ще видите огромна разлика сред първите години и това, което се случва изключително през последната година и половина.

Защото и от позиция на европейските делегирани прокурори – помните, че първоначално нямахме цялостен екип. Нямахме назначени всички прокурори. Бяха пет, шест, седем. След това, заради спецификата на националната система, някои от тях желаеха покачвания, а откакто бяха нараснали, се върнаха назад в националната система. Така че от тази позиция офисът не беше изключително постоянен.

Но в случай че погледнете какво се случва през днешния ден в нашия офис в България, в случай че погледнете статистиката – предходната година те проверяваха над 260 случая с хипотетични вреди за 1,7 милиарда евро! Имаха доста обвинителни актове и доста забавни случаи. Така че в последна сметка офисът ни към този момент е в по-добра форма и съм сигурна, че от България ще идват още доста забавни каузи.

Българският случай, който раздруса Европейската прокуратура

 

– Междувременно, отговорихте ли си по какъв начин е допустимо една страна членка да изпрати собствен представител в Колегията на Европейската прокуратура, а единствено няколко години по-късно този представител да бъде отхвърлен по отношение на следствие за хипотетично тежко нарушаване, до момента в който редом твърди, че е бил под напън от авторитетни политически фигури в България?

 

– Нека погледнем към слона в стаята. Най-важното тук е първо да не разясня настоящо следствие. Но е доста значимо да бъде изяснено неправилното подстрекателство, което беше основано и продължава да се подхранва към това следствие. Така че, в случай че ми позволите, ще изясня това неправилно усещане.

То е следното: Има европейски прокурор, който се е опитал да направи най-хубавото по едно дело и поради това е станал обект на заплашване, акция по дискредитиране и най-после – на дисциплинарно произвеждане в Европейската прокуратура. Това е внушението.

Каква е действителността? Сега ще Ви кажа каква е действителността.

Миналата година, през март 2025 година, в медиите се появи видеозапис. Видео, в което европейският прокурор от България, госпожа Георгиева, се появява в обстановка, в която, казано напълно искрено, няма никакво място. В този миг тя призна, че е на видеото. Призна, че това е нейният глас.

И апропо, този видеозапис е обвързван с метода, по който госпожа Георгиева е била назначена за европейски прокурор. Защото би трябвало да Ви припомня, че в класирането на панела тя беше трета, само че след това, след намесата на тогавашното държавно управление, класирането беше обърнато и тя беше назначена за европейски прокурор. След това какво се случи? След появяването на видеото тя излезе и стартира да приказва за едно от нашите следствия.

– Вие попитахте ли я персонално какво се случва, какво съставлява това видео?

– Разбира се, че я попитах! И тя, тъкмо по този начин, призна, че тя е на видеото и че това е нейният глас. А по-късно какво се случи? Тя даде изявление и приказва за едно основно следствие на Eвропейската прокуратура. Поверително следствие. Тогава започнахме да преглеждаме случая, тъй като, знаете, това дело се следи от непрекъснат контролен състав на Европрокуратурата. И установихме няколко казуса, които доведоха до откриването на дисциплинарно произвеждане.

Между другото, това беше вторият път, в който Колегията преглежда дисциплинарно произвеждане против същия европейски прокурор от България. Никога не сме правили това за никой различен. За нея беше повторно. Така че, в случай че ми позволите, ще обясня малко дисциплинарната процедура, а по-късно ще отговоря на въпросите Ви.

Първо, започнах всички вероятни ограничения, безусловно всички вероятни ограничения, това следствие с висок публичен интерес да продължи да се води с увереност, с кураж и най-много – в сходство със закона.

От този миг нататък имахме двама европейски прокурори от две разнообразни страни членки, които започнаха да следят работата на европейските делегирани прокурори по това дело, както и по останалите каузи в България. Двама прокурори отвън България.

Делото беше разпределено на инцидентен принцип към Колегията, в която имате трима европейски прокурори от други страни членки, които следят и ревизират всичко, което европейският прокурор е споделил в изявлението, както и всичко, което се прави по следствието.

 

Така че имате петима европейски прокурори от разнообразни страни членки, изцяло самостоятелни, които ревизират какво се случва по това дело. И това е единственият коментар, който мога да дам по този случай. Така че това подстрекателство, че някой се пробва да направи нещо по делото, отпада.

А в този момент, какво се случи с дисциплинарното произвеждане? След появяването на видеото, несъмнено, разговарях с нея. Разбира се, че я попитах. Разбрах, че против нея е почнало следствие на национално равнище и от този миг моята роля спря, тъй като когато има настоящо следствие, не желая да се въвличам.

Разбира се, обменихме известна информация с основния прокурор по това време, тъй като научихме от медиите, че е почнало следствие, и просто искахме да проверим дали това, което се проверява, е обвързвано с видеото. Защото когато прочетете във вестниците, че европейски прокурор е забъркан в следствие за корупция, би трябвало да знаете какво се случва. Това беше единственото, което направихме.

Но вътрешно ние започнахме инспекция.

Беше основана комисия, още веднъж формирана от трима прокурори от други страни членки. Трима европейски прокурори, които разгледаха изказванията за нарушавания. Те стигнаха до заключението, че има индикации за осъществени нарушавания от страна на европейския прокурор от България и по-късно продължихме административната процедура.

Беше образуван дисциплинарен съвет, в който още веднъж имате петима членове отвън Европейската прокуратура – някогашни съдии от Съда на Европейския съюз, плюс още двама европейски прокурори.

Те изготвиха отчет. Докладът беше показан пред Колегията на Европейската прокуратура. В Колегията на европейската прокуратура имате 23-ма европейски прокурори, тъй като заместникът на българския европейски прокурор не взе участие в това съвещание точно с цел да бъде спазена цялостна обективност, плюс европейския основен прокурор.

И имате единомислещо решение на 24 самостоятелни прокурори от разнообразни страни членки, които стигнаха до извода, че нарушаванията, осъществени от европейския прокурор от България, са толкоз съществени, че поискахме от Съвета, Комисията и Европейския парламент да задействат процедурата по нейното освобождение.

 

Не желая да върша повече мнения, само че даже когато един прокурор има положителни планове, не приказвам съответно за този случай, а по принцип – той би трябвало да съблюдава процедурата. Трябва да съблюдава закона. Ако не го направи, слага под риск самата процедура.

Европейската прокуратура и българският възел

 

– Разбирам. Имам следния въпрос в тази обстановка. В България този случай се преглежда по два разнообразни метода. Първата интерпретация е, че госпожа Георгиева е нарушила разпоредбите, както Вие обяснявате, и в този момент вие би трябвало да „ почистите къщата “ си. Втората интерпретация е, че Георгиева е жертва на българската компроматна просвета и че това видео е било компромат, целящ точно този резултат – тя да бъде отстранена и атакувана. Това настояват политици в България. Как различавате двете неща?

– Отново ще разясня единствено това, което е обвързвано с Европейската прокуратура. Това е неправилно подстрекателство. Аз към този момент Ви споделих какви ограничения сме подхванали, тъй че тук няма никакво подозрение, ще повторя – никакво подозрение, че следствието се води с оптималната увереност, при прецизно използване на закона и изцяло без значение.

Никой не се намесва в това следствие. Това е едната част. Поведението на европейския прокурор, на госпожа Георгиева, преди тя да бъде назначена, е нещо отвън нашата институция, само че то засегна Европейската прокуратура. Какво тъкмо се е случило на това видео – тя би трябвало да изясни. Тя би трябвало да каже какво е ставало там, какво е обсъждала.

Мога да Ви кажа по какъв начин наподобява това от позиция на Европейската прокуратура. За нас това видео е обвързвано с метода, по който тя е била назначена тук, тъй като от трето място тя е била определена. В другите страни членки сътрудниците, които са били класирани преди всичко, са били назначени, само че под натиска на тогавашното държавно управление в България класирането е било променено и тя беше назначена.

Така че това са разнообразни неща. Какво е направила тя – тя би трябвало да го изясни.

Аз Ви обясних по какъв начин беше наранена Европейската прокуратура, какво вършим ние, и още веднъж споделям – това неправилно подстрекателство си остава неправилно подстрекателство.

– Тази обстановка и всичко, което споделяте с мен сега, както и самият случай „ Георгиева “, оказаха ли въздействие върху следствието за газохранилището „ Чирен “ или върху други настоящи следствия? Не знам по какъв брой случая е работила тя, само че има ли отражение върху тези производства?

– Няма да разясня това. Мисля, че казаното от мен е задоволително. Не тъй като не желая да приказвам, аз обясних. Мисля, че е ясно. Казах каква е действителността и обясних неправилното подстрекателство, което съществува. Но би трябвало да направя един коментар за нашия екип в България.

Снимка: bTV

Както споделих, през последната година нашите прокурори поставиха големи старания. Те бяха подложени на огромен напън.

– Имате поради след случая „ Георгиева “?

– Точно по този начин. Под голям напън поради това неправилно подстрекателство, поради многото обвинявания в общественото пространство. А преди този момент имаше и изказвания, че работят по дребни каузи и не правят действителна работа. Имахме доста провокации и можем да приказваме за тях. Имаше доста проблеми, доста неща, които трябваше да преодоляват. Но би трябвало да Ви кажа, че последната година ми сподели, че там имаме доста мощен екип от извънредно отдадени прокурори, които завършиха доста забавни каузи.

Всички тези следствия се следят отсам, от Люксембург – от европейски прокурори от други страни членки. През последната година и няколко месеца след отстраняването на госпожа Георгиева целият екип в България беше съгласуван от двама други европейски прокурори. И те реализираха доста положителни резултати спрямо предходния интервал.

Ролята на европейския прокурор е доста значима, тъй като той следи следствията по делата, координира работата на офиса и взе участие в Колегията, където се вземат стратегическите решения.

Така че се надявам новият европейски прокурор от България да продължи да поддържа работата, да бъде професионален, самостоятелен и да работи добре, тъй като тъкмо това вършат сега нашите сътрудници в България.

И мисля, че за мен е доста значимо през днешния ден да застана зад тях, тъй като през целия този интервал ние мълчахме. Имаме обвързване да се въздържаме от мнения. Не можем да излезем в съда и да кажем: „ Не, това не е правилно, истината е такава или онакава “. Така че те мълчаха и си вършеха работата.

Но още веднъж, няма да върша други мнения по отношение на това неправилно подстрекателство. И нашият офис в България не се изчерпва единствено с някогашния европейски прокурор, който сега е отхвърлен и за който поискахме да бъде задействана процедура по освобождение.

Когато Европейската прокуратура срещне българската система

 

– Имало ли е случаи в България, в които Европейската прокуратура да се е сблъсквала с липса на подпомагане, риск от приключване на информация или даже опити да бъде възпрепятствана работата на Вашите прокурори?

– Мога ли да прибавя към Вашия лист още няколко неща?

– Да, несъмнено.

– Дезинформация. Кампании за заплашване. Реално блокиране на наши следствия. Липса на поддръжка от разнообразни институции. Затваряне на очите, когато нещо се случва. Да, имали сме всичко това. Имали сме го в България.

Виждахме го през последните пет години. Част от тези проблеми сме срещали и в други страни членки. Да, имахме следствия, едно от тях беше тъкмо в моята непрекъсната камара, тъй като и аз следя каузи в България.

– И какво се случи?

– Ставаше дума за социална поръчка, обвързвана с електрически тролейбуси. В момента по това дело към този момент има обвинителен акт. Полицията трябваше да извърши претършуване в съответна компания, която по това време имаше контракти с Министерството на вътрешните работи.

Те отидоха на място. Имаше пет или шест офиса. Влязоха в един или два, а в останалите не пожелаха да влязат. Не желаеха да извършат претърсванията.

– Защо?

– Те би трябвало да обяснят. Защото в този миг, когато европейският делегиран прокурор осведоми непрекъснатия контролен състав, аз бях дружно с сътрудниците си и ние си казахме: „ Защо вършат това? Какъв е казусът? “

И поискахме от тогавашния министър на вътрешните работи да стартира дисциплинарно произвеждане против тези служители на реда. Не знам какво се е случило по-късно. Не знам. Така че, виждате – имахме доста проблеми през годините. Не става дума за едно съответно следствие, в което внезапно да са се появили всички проблеми. Не.

В един или различен миг всички следствия бяха наранени от неналичието на поддръжка от полицията.

Ще Ви дам още един образец. Никога, в никакъв случай не сме имали каузи в България за Данък добавена стойност измами и митнически измами.

– Защо? Какво е Вашето пояснение? Защо?

– Това е външна граница на Европейския съюз. Не може това да е най-чистата страна в света, най-чистата граница в Европейски Съюз. Няма по какъв начин.

Миналата година обаче нашите сътрудници от офиса в България участваха в тази ситуация „ Калипсо “ и доста помогнаха на гръцките сътрудници да разпознават и проверяват тези пет проведени незаконни групи. Те имаха доста сериозен принос. Виждате ли? Така би трябвало да се подхожда към провокациите. Идентифицираш казуса, намираш решението и работиш по него.

И тъкмо това направихме. Защото след всеки проблем, когато виждахме всички тези компликации, аз непрестанно посещавах България, имах доста срещи с разнообразни министри през годините. И в последна сметка виждаме, че нещата се усъвършенстваха. Така би трябвало да се вземат решение проблемите.

Знаете ли, в този офис има един табиет. Всъщност това е мой табиет.

Когато сътрудниците идват при мен, аз им споделям: „ Не идвате при мен с думите: „ Лаура, имам проблем “. Идвате при мен с думите: „ Лаура, имам проблем и решение “.

Така че да – имахме тези проблеми в България.

– В такива случаи каква е Вашата реакция? Мислите ли от време на време да вдигнете телефона, да се обадите на някого, да излезете с обществена позиция, да предупредите? Каква е вярната реакция, когато някой се пробва да попречва работата Ви?

– Правилната реакция?

– Да.

– Да си вършиш работата. Да действаш институционално. Да си вършиш работата.

Видяхте ли ме през последната година и половина да давам изявленията в българските медии? Не.

Аз започнах ограниченията. Провеждах срещи, изпращах писма, следвах процедурите. Как би ми помогнало да изляза обществено и да се окайвам: „ Имам това следствие и те не желаят да извършат претърсвания “? Добре свършено, госпожо Кьовеши. Вероятно щеше да има скандал по вестниците за ден-два и толкоз. Това не е верният метод. Трябва да си вършиш работата.

И желая да подчертая – имаше проблеми, доста проблеми, само че ние работихме по тях институционално. А нашите европейски делегирани прокурори в България и целият ни екип там бяха доста потребни, тъй като идентифицираха проблемите, споделяха ги към нас, а аз действах институционално.

Затова посещавах България толкоз доста пъти. Имах срещи с министри. На тези срещи им посочвахме: „ Имаме този проблем, този проблем и този проблем. “ Когато проверяваме митнически измами, имаме този законодателен проблем, този и този. И част от нещата се трансформираха.

Сега към този момент имаме основано полицейско звено, което работи по каузи на Европейската прокуратура. Това е огромен триумф за България, тъй като го няма във всички страни членки. Разбирате ли?

Ето по този начин би трябвало да се демонстрират резултатите.

– През 2022 година, в предходното ни изявление, Ви попитах дали имате доверие на Сарафов и Вие отговорихте: „ Без коментар “. Нека Ви попитам по малко по-различен метод – имахте ли доверие на Сарафов?

– Бившият краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор?

– Същият, да.

– Аз имам вяра в закона. Вярвам в процедурите. И от време на време имам вяра на хора, които познавам доста добре. Но за какво споделям това? Защото работата на Европейската прокуратура, работата на един прокурор, не би трябвало да зависи от персоналните връзки. Тя би трябвало да се основава на закона.

Трябва да се основава на процедурите, на работните механизми.

Моят мандат завършва през ноември. Какво значи това?

Че не можете да работите с Европрокуратурата, тъй като Кьовеши към този момент я няма? Не. Ще има някой различен, само че процедурата ще е същата, регламентът ще е същият, методът, по който институцията се бори с проведената престъпност, ще е същият, процедурният механизъм ще е същият.

Това е значимото.

Няма значение дали на персонално равнище вярвам на даден човек или не. Но имам упованието, когато европейският основен прокурор беседва с министъра на вътрешните работи, с министъра на правораздаването, с основния прокурор – без значение по какъв начин се споделят, без значение какви вътрешни проблеми имат – това да бъде институционален диалог и когато вземем решение, то да бъде изпълнено.

За благополучие, огромна част от проблемите, които трябваше да вземам решение в България, бяха свързани с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правораздаването. Само дребна част бяха свързани с основния прокурор. И би трябвало да бъда почтена – на институционално равнище, когато сме поставяли въпроси, постоянно сме намирали сътрудник, с който да ги решим.

Лично аз мисля, че съм го срещала един път или два пъти. Но няма значение дали вярвам на даден човек, или не.

Аз имах доверие, че прокуратурата на България ще взема решение проблемите, които съществуват в връзките ѝ с нас. И мисля, че това е най-важното.

– Питам Ви това, тъй като знаете какъв брой значимо е доверието във Вашата работа. Имало ли е институция в България, на която въобще да не сте имали доверие през последните пет години?

– Не бих споделила безусловно, че не съм имала доверие, тъй като не знам по какъв начин да го обясня по този начин, че да бъде разбрано вярно. Както споделих, аз подобавам към всичко доста институционално. Не одобрявам нищо персонално. Но е имало разнообразни обстановки, в които сме имали проблеми.

Например с Министерството на вътрешните работи. Ако двама или трима служители на реда не са си свършили работата, значи ли това, че не вярвам на българската полиция? Не.

Имам доверие на българската полиция, само че също по този начин признавам, че е имало проблеми и обстановки, в които поддръжката, която те оказваха на EPPO, не беше задоволителна. Сега да вземем за пример имаме избрани компликации с делата в съдилищата.

Понякога виждаме, че някои съдии не познават задоволително добре метода, по който работи Европрокуратурата. Трябва ли тогава да кажа, че не вярвам в българската правосъдна система?

Да, вярвам. Има ли проблеми? Да, има. Може би би трябвало повече да ги ангажираме и повече да обясняваме по какъв начин работим.

Виждала съм известна сдържаност измежду съдии в България във връзка с директното използване на европейския правилник. Но освен в България. Виждала съм го на всички места.

Означава ли това, че не вярвам в правосъдната система на България? Не. Имам доверие.

И знаете ли за какво вярвам в правосъдната система?

– Защо?

– Защото имам доказателството в лицето на нашите европейски делегирани прокурори, че те могат да бъдат извънредно ефикасни и доста положителни. Това не значи, че проблемите не съществуват.

– Какви гаранции би трябвало да даде една политическа система или парламентарно болшинство – тъй като сега имаме ново държавно управление и ново болшинство – с цел да бъде изборът на основен прокурор в действителност самостоятелен? Питам Ви не толкоз като началник на Европрокуратурата, а като магистрат с голям опит.

– Това е сложна задача, която те би трябвало да изпълнят.

Защото в случай че ме питате, ще Ви кажа, че България има потребност доста бързо от основен прокурор. Това е явно. От основен прокурор, който е назначен, тъй като краткотрайно изпълняващият длъжността основен прокурор няма същия престиж. И е краткотрайно изпълняващ длъжността. Когато обсъждате нещо с подобен човек, не знаете дали след три месеца или три седмици той още ще бъде там.

Но когато имате назначен основен прокурор, знаете, че той има мандат от шест години, пет години – какъвто е очакван. Начинът, по който се назначават основните прокурори в Европа, е доста друг. В някои страни членки те се избират от Народното събрание, в други – от министрите на правораздаването, а в трети – от Висшия правосъден съвет. Има разнообразни модели.Най-важното е да има човек, който е експерт и чиято самостоятелност е отвън всякакво подозрение.

Разбрах, че в България има разнообразни хрумвания по този въпрос и всеки министър на правораздаването ме е съветвал по отношение на тази процедура. Винаги съм изразявала мнението си. Сега се надявам първо да бъде решен въпросът с Висшия правосъден съвет, тъй като, доколкото разбирам, това е основало проблем и за новата процедура по избора на европейски прокурор от България.

Това би трябвало да бъде решено.

– В същото време България отдръпна кандидатурите си за нов европейски прокурор поради „ съществени дефицити “ в процедурата, както съобщи предходното служебно държавно управление. Какво би трябвало да се промени, с цел да бъде възобновено доверието в тази процедура, в претендентите и в целия развой?

– Както евентуално знаете, на 29 юли една трета от европейските прокурори завършват мандатите си. Сред тях е и европейският прокурор от България. Ако ме питате какво е належащо – належащо е на 30 юли България към този момент да има нов европейски прокурор, изключително след всичко, което преживяхме през последната година и няколко месеца.

Този човек би трябвало да бъде самостоятелен и експерт. Сега, по какъв начин тъкмо България ще провежда процедурата – това не е моя работа. Мога да Ви кажа, че в останалите страни членки процедурите към този момент завършиха.

Ще бъде доста неподходящо за Европрокуратурата да няма прокурор от България и този временен интервал да продължи.

Новият министър на правораздаването би трябвало да обясни какво се е случило с процедурата. Дали ще стартират нова процедура, дали ще продължат остарялата, дали ще измислят нещо друго – това е тяхна отговорност.

– Накрая, Вие изградихте Европейската прокуратура като институция, учредена върху независимостта. Но българският случай слага един доста сложен въпрос. Може ли една европейска институция да бъде задоволително мощна, в случай че системата, от която идват нейните представители, има толкоз съществени проблеми?

– Това по принцип може да оказва въздействие. Ако имате европейски прокурор или европейски делегиран прокурор, който не е самостоятелен, не работи добре или не си прави работата, несъмнено, активността на Европрокуратурата може да бъде наранена.

Все отново бих споделила, че имаме задоволително вътрешни механизми, с цел да управляваме сходни обстановки. Но това са преходни обстановки.

Това не може да продължава безпределно. Не може по този начин с години.

И аз видях какъв брой мъчно беше за нас повече от година да управляваме офиса си в България с двама европейски прокурори от други страни членки, които по едно и също време би трябвало да управляват личните си офиси, да следят тези каузи, да вземат участие в съвещанията на непрекъснатите надзорни сформира и да идват на съвещанията на Колегията.

И за какво в последна сметка България да няма мощен глас в Колегията, в случай че няма собствен европейски прокурор там? Как би могло това да се случи?

Виждате, че следствията са доста. Наистина доста.

– И най-после, един по-личен въпрос. Думата „ самостоятелност “ към момента ли е най-важната дума за Вас, както ми казахте през 2022 година?

– Това е алената линия. Никой няма право да минава тази алена линия. Независимо дали е човек от Европрокуратурата или някой извън. И когато тази алена линия бъде прекрачена, аз постоянно се въвличам.

– Периодично в Румъния виждам информации, че някои хора чакат Лаура Кьовеши да навлезе в политиката. Не знам дали това е вяра на доста хора там, само че можете ли да си визиите себе си като политик? Имате ли проекти да участвате в политическия живот на Румъния?

– Извинете ме, че се усмихвам. Миналата седмица дадох изявление на румънски публицисти. Толкова доста пъти споделям: „ Не, няма да влизам в политиката “ и все пак тематиката продължава да се връща.

Може би тъй като чух от българските си сътрудници, че когато в България казвате „ да “, това значи „ не “, а когато казвате „ не “, значи „ да “.

– Не, това е единствено с кимането. При нас е наопаки.

– Е, може би и това е някакво неразбирателство. Не, не желая да влизам в политиката. Вече не знам на какъв език или с какъв знак би трябвало да го кажа.

Нямам желание да влизам в политиката. Казвала съм го доста пъти.

Все още нямам изцяло явен проект какво желая да върша, само че имам доста ясна позиция по този въпрос – няма да влизам в политиката.

Всичко, което съм правила добре в живота си, съм го правила, тъй като ми е харесвало. Влагала съм цялата си сила и пристрастеност в него. Аз обичам работата си. Обичам да бъда прокурор.

Наистина доближих най-високото равнище, което човек може да доближи в правосъдната система – и на национално, и на европейско равнище.

И евентуално точно поради това повече няма да работя като прокурор. Но това не значи, че не мога да употребявам своя опит и познания, с цел да върша нещо, което същински ми носи наслаждение, и да оказвам помощ по различен метод – на Румъния, на друга страна членка, на която и да е правосъдна система в Европа, в случай че има потребност от моята експертиза. Има доста неща, които мога да върша, без да влизам в политиката, без да бъда част от политическа партия или да заемам пост, който изисква партийна принадлежност.

Не, политиката не е за мен. Мисля, че моят сексапил е като прокурор.

 

 

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News