Последната ми нощ на кораба бе направо луда
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
27.07. – 15.08.1982 година Преход Панама – Варна
Светлините на Танжер останаха зад кърмата. Откъм Гибралтар вятърът бучи, като че ли излиза из соплото на мощен реактивен мотор. Нос Тарифа на траверс. Пред бака е Mare nostrum – Нашето море, по този начин античните римляни са наричали Средиземно море.
Още след излизането от Панамския канал съвсем половината от екипажа се размърмориха и показаха недоволството си със закана да изоставен кораба незабавно след прибирането във Варна. Самочувствие на хора от „ А “ обществена група, също като елитните футболистите от „ А “ РФГ. Дали прекосяването от транспортен съд на транспортен съд наподобява на чергаруването от тим в тим? И хората, и взаимоотношенията, и всичко си остава същото.
Разделихме се на две: хора, които бързат към дома (малцинство), и предпочитащи протакането – всеки ден в морето – валутен ден. Но в по-малката група е най-силната фигура – капитанът. Той заподозря, че някои от спешните стопове заслужават кавички, а оборотите на основния мотор, записани във вахтения дневник, са над действителните и потегли с хронометър в джоба. Звъни на мостика, с цел да ревизира дали сред уреда и дневника има тъждественост.
Седмица преди края на автобуса оставам с 14 клечки кибрит и 28 цигари. Огнивото не е проблем: един пали с нагорещен пирон на шмиргела, другите вършат щафета цигара от цигара. Обаче 28:7 = 4, а това значи тютюнева бедност. Ще ми се наложи една цигара да запалвам и изгасям 3-4 пъти, само че няма да крънкам.
Предварително планувано общокорабно заседание бе изтеглено с ден напред. По случай 90 години БМФ вуйчо (помполитът) приказва за интернационалния престиж на българския моряк. Беседата се отклони от тематиката и събра разпопосочни отзиви за пенсионната възраст на същия този моряк. Последваха прения сред механици и мотористи за дажбите полагаемо кафе и метода за разпределението му. За похлупак асистент готвачът Жоро скочи и предизвести, че в случай че не анулират съставeния му акт за 20 лв., след прибирането във Варна ще каже където би трябвало къде са отишли 20 кг колбас.
Оказа се, че събранието се състоя с предварение, тъй като плануваната дата съответствува с рождения ден на втория монтьор. Кадърен момък, само че след сдаването на вахтата се хваща за бутилката и потегля из кораба като пещерен човек. Без мотив направи няколко атлантически изцепки и в този момент, към този момент в Средиземно море, корабното шефство трепери като власт пред национално въстание. Капитанът предизвести сътрудниците му, че в случай че не съумеят да го удържат в норма, ще го затвори в изолатора, а във Варна ще го репатрира с кола за спешна помощ.
Някои от явните отклонения са разбираеми, търпими и извиними. Мотористът Захо броди нощем из канижелите, освен не може да спи, ами не понася и клаустрофобната си каюта. Този е една обиколка напред, това е общоприетата диагноза. Обаче монтьорът Ванко слиза в работилницата на машинното поделение към 03,00 часа, захваща нещо частно и си разрешава да блъска с чук, тъй че да разсъни спящите в каюти най-малко две палуби нагоре. На мене това ми е второ завръщане, значително друго от първото. С транспортен съд „ Пловдив “, отново в Средиземно море, ми се искаше някак да строша винта, с цел да се забавим. Сега бих скочил с плавници зад кърмата да блъскам. В забързаните делници на брега съм се произнасял позитивно за самотата – на село, в планината, в морето, а тук, на дни от вкъщи, не мога без наличието на момчетата. Остана ли самичък, след половин час черепната ми кутия възвира.
Малко след Дарданелите ми се случи нещо ненадейно. В каютата ми ме посети боцманът. Не зная за какво е почувствал нужда да ми показа нещастието си. Дъщеря му, майка на две деца, станала жертва на домашно принуждение. Зет алкохолик. Обстоятелствата не са за разказване. Два дни го чакали да се върне от Жданов за погребението. Това, при предходния автобус, предподследния. Сега му следва пенсиониране и той не може да си показа по какъв начин ще се прибере в окървавената къща. Знам, че прекалявах, самичък не мога да се претърпявам, ще прощаваш. Тръгна си. Трогнат, не съумях да отроня дума.
Насрещна комета в посока Бургас вихрено се разминава с нас. По радиото в моряшкия салет звучи ръченица. Повече от час зад кърмата ни ескортира уединен гларус. Единствен посрещач на тези, които никой не чака на брега.
На бака сме единствено двамата с третия асистент. Едва заглъхна гъргоренето на котвената верига и се прегърнахме. По парлангото прозвуча гласът на капитана:
- Добре пристигнали!
18,35 часа Задава се рейдовата лодка. Стоя на палубата в региона на парадния ров измежду групата от екипажа, която първа се насочва към брега. Червената лента на ръкава ми демонстрира, че съм вахтеният моряк, който посреща гостите. И още до момента в който лодката маневрира пред трапа, измежду идващите виждам лицата на двете си деца и жена ми. За момент не мога да допускам. Не знаех, че идват от Пловдив, с цел да ме посрещнат във Варна.
След 5 месеца работа последната ми нощ на борда бе напряко луда. Полагаше ми се да се порадвам на децата и да обърна внимание на жена си. И да поема дежурството до сутринта. На себе си и на мен старпомът пожела нека не ме потърсят от оперативна за възможна маневра по някаква причина. И се отдръпна в каютата при фамилията си. Да пази бог, по какъв начин се разсънват пийнали моряци? Часовете на нощта, тиха и спокойна, се нижеха, понякога излизах на палубата, втренчен в светлините на Варненския залив. Но към 04,30 часа, съвсем на разсъмване, чух необикновена шумотевица. Заварих втория монтьор в кухнята. Направил главата на много пиво, разрушил катинара, псува и гони хлебарки с пяна от пожарогасител. Картина. Хвърли бутилката в краката ми и с кандилкане се отдръпна. Тръгнах да известя старпома за случая. Открехнах вратата на каютата и го видях да спи на пода. Върнах се. Той, който съгласно признанието на всички, бе с най-уплътнена длъжностна характерност, прелестен експерт, имаше право на такова завръщане.
16.08.1982 година, рейда – Варна
С първата лодка пристигна промяната ми, а с втората напуснах кораба. Прегърнал децата си, гледах навлизането в пристанището. Това ли е краят? Минути преди да стъпя на брега затворих очи и се видях на обичаното си място на кораба. Стоя на бака против напора напразно, виждам каторжника-вълнорез, който неуморно се гмурка и подвига разпенени талази, а пръските целуват лицето ми. Сбогом, море.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
27.07. – 15.08.1982 година Преход Панама – Варна
Светлините на Танжер останаха зад кърмата. Откъм Гибралтар вятърът бучи, като че ли излиза из соплото на мощен реактивен мотор. Нос Тарифа на траверс. Пред бака е Mare nostrum – Нашето море, по този начин античните римляни са наричали Средиземно море.
Още след излизането от Панамския канал съвсем половината от екипажа се размърмориха и показаха недоволството си със закана да изоставен кораба незабавно след прибирането във Варна. Самочувствие на хора от „ А “ обществена група, също като елитните футболистите от „ А “ РФГ. Дали прекосяването от транспортен съд на транспортен съд наподобява на чергаруването от тим в тим? И хората, и взаимоотношенията, и всичко си остава същото.
Разделихме се на две: хора, които бързат към дома (малцинство), и предпочитащи протакането – всеки ден в морето – валутен ден. Но в по-малката група е най-силната фигура – капитанът. Той заподозря, че някои от спешните стопове заслужават кавички, а оборотите на основния мотор, записани във вахтения дневник, са над действителните и потегли с хронометър в джоба. Звъни на мостика, с цел да ревизира дали сред уреда и дневника има тъждественост.
Седмица преди края на автобуса оставам с 14 клечки кибрит и 28 цигари. Огнивото не е проблем: един пали с нагорещен пирон на шмиргела, другите вършат щафета цигара от цигара. Обаче 28:7 = 4, а това значи тютюнева бедност. Ще ми се наложи една цигара да запалвам и изгасям 3-4 пъти, само че няма да крънкам.
Предварително планувано общокорабно заседание бе изтеглено с ден напред. По случай 90 години БМФ вуйчо (помполитът) приказва за интернационалния престиж на българския моряк. Беседата се отклони от тематиката и събра разпопосочни отзиви за пенсионната възраст на същия този моряк. Последваха прения сред механици и мотористи за дажбите полагаемо кафе и метода за разпределението му. За похлупак асистент готвачът Жоро скочи и предизвести, че в случай че не анулират съставeния му акт за 20 лв., след прибирането във Варна ще каже където би трябвало къде са отишли 20 кг колбас.
Оказа се, че събранието се състоя с предварение, тъй като плануваната дата съответствува с рождения ден на втория монтьор. Кадърен момък, само че след сдаването на вахтата се хваща за бутилката и потегля из кораба като пещерен човек. Без мотив направи няколко атлантически изцепки и в този момент, към този момент в Средиземно море, корабното шефство трепери като власт пред национално въстание. Капитанът предизвести сътрудниците му, че в случай че не съумеят да го удържат в норма, ще го затвори в изолатора, а във Варна ще го репатрира с кола за спешна помощ.
Някои от явните отклонения са разбираеми, търпими и извиними. Мотористът Захо броди нощем из канижелите, освен не може да спи, ами не понася и клаустрофобната си каюта. Този е една обиколка напред, това е общоприетата диагноза. Обаче монтьорът Ванко слиза в работилницата на машинното поделение към 03,00 часа, захваща нещо частно и си разрешава да блъска с чук, тъй че да разсъни спящите в каюти най-малко две палуби нагоре. На мене това ми е второ завръщане, значително друго от първото. С транспортен съд „ Пловдив “, отново в Средиземно море, ми се искаше някак да строша винта, с цел да се забавим. Сега бих скочил с плавници зад кърмата да блъскам. В забързаните делници на брега съм се произнасял позитивно за самотата – на село, в планината, в морето, а тук, на дни от вкъщи, не мога без наличието на момчетата. Остана ли самичък, след половин час черепната ми кутия възвира.
Малко след Дарданелите ми се случи нещо ненадейно. В каютата ми ме посети боцманът. Не зная за какво е почувствал нужда да ми показа нещастието си. Дъщеря му, майка на две деца, станала жертва на домашно принуждение. Зет алкохолик. Обстоятелствата не са за разказване. Два дни го чакали да се върне от Жданов за погребението. Това, при предходния автобус, предподследния. Сега му следва пенсиониране и той не може да си показа по какъв начин ще се прибере в окървавената къща. Знам, че прекалявах, самичък не мога да се претърпявам, ще прощаваш. Тръгна си. Трогнат, не съумях да отроня дума.
Насрещна комета в посока Бургас вихрено се разминава с нас. По радиото в моряшкия салет звучи ръченица. Повече от час зад кърмата ни ескортира уединен гларус. Единствен посрещач на тези, които никой не чака на брега.
На бака сме единствено двамата с третия асистент. Едва заглъхна гъргоренето на котвената верига и се прегърнахме. По парлангото прозвуча гласът на капитана:
- Добре пристигнали!
18,35 часа Задава се рейдовата лодка. Стоя на палубата в региона на парадния ров измежду групата от екипажа, която първа се насочва към брега. Червената лента на ръкава ми демонстрира, че съм вахтеният моряк, който посреща гостите. И още до момента в който лодката маневрира пред трапа, измежду идващите виждам лицата на двете си деца и жена ми. За момент не мога да допускам. Не знаех, че идват от Пловдив, с цел да ме посрещнат във Варна.
След 5 месеца работа последната ми нощ на борда бе напряко луда. Полагаше ми се да се порадвам на децата и да обърна внимание на жена си. И да поема дежурството до сутринта. На себе си и на мен старпомът пожела нека не ме потърсят от оперативна за възможна маневра по някаква причина. И се отдръпна в каютата при фамилията си. Да пази бог, по какъв начин се разсънват пийнали моряци? Часовете на нощта, тиха и спокойна, се нижеха, понякога излизах на палубата, втренчен в светлините на Варненския залив. Но към 04,30 часа, съвсем на разсъмване, чух необикновена шумотевица. Заварих втория монтьор в кухнята. Направил главата на много пиво, разрушил катинара, псува и гони хлебарки с пяна от пожарогасител. Картина. Хвърли бутилката в краката ми и с кандилкане се отдръпна. Тръгнах да известя старпома за случая. Открехнах вратата на каютата и го видях да спи на пода. Върнах се. Той, който съгласно признанието на всички, бе с най-уплътнена длъжностна характерност, прелестен експерт, имаше право на такова завръщане.
16.08.1982 година, рейда – Варна
С първата лодка пристигна промяната ми, а с втората напуснах кораба. Прегърнал децата си, гледах навлизането в пристанището. Това ли е краят? Минути преди да стъпя на брега затворих очи и се видях на обичаното си място на кораба. Стоя на бака против напора напразно, виждам каторжника-вълнорез, който неуморно се гмурка и подвига разпенени талази, а пръските целуват лицето ми. Сбогом, море.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ