Това лято рекорди се чупят по целия свят! В Невада живакът удари 49 градуса
Лас Вегас слага връх за горещина от 117 градуса по Фаренхайт (47.2°C) през 1942 година, който остава неосъществим за цели 82 години. Температурите доближават същото равнище още четири пъти, всичките след 2005 година, без да слагат нов връх. Но през 2024 година обстановката се промени.
Рекордът беше строшен — и то не с малко. На 7 юли температурата на летище Хари Рийд в Парадайс, Невада, доближи 120 градуса по Фаренхайт (49C).
Това лято върхове се чупят по целия свят, откакто за 13 следващи месеца се означават най-високите средногодишни световни температури в историята. Най-малко две огромни научни организации неотдавна оповестиха, че юли е сложил нов температурен връх, като в същото време са маркирани и двата най-горещи дни в международен мащаб в записаната история. Сега има повече от 95% възможност тази година да надмине 2023 година като най-горещата година откогато се води статистика.
Но освен че температурните върхове се слагат по-често от преди. Много от тези температурни пикове надвишават локалните върхове с огромни разлики. Това провокира нов интерес измежду учените, които моделират бъдещото стопляне, до момента в който планетата продължава да се нагрява с бързи темпове.
Поставянето на нови върхове за рискови горещини е станало предстояща последица от темповете на климатичните промени измежду учените, които ги учат. Климатолозите нормално показват заплахите, като съпоставят изискванията, които биха се развили след повишение на междинните температури с 2°C или 3°C. Но когато става въпрос за мащаба на новите температурни върхове през идващите десетилетия скоростта на стопляне може да изиграе водеща роля.
Това е главен въпрос, издигнат от проучванията на Ерих Фишер, климатолог в Цюрихския софтуерен институт (ETH Zurich). Фишер стартира да се замисля преди няколко години дали светът в действителност вижда по какъв начин върховете падат по-драматично. Моделирането на рискови топлинни талази в Съединени американски щати го довежда до умозаключение, което е толкоз извънредно, че той в началото го отхвърля. В своите данни той следи опцията през идващите десетилетия да има „ рекордни екстреми, съвсем невъзможни без стопляне “, написа той в публикация от 2021 година
Този разбор се оказва годен в действителния свят. Четири седмици откакто списание приема неговата публикация, западна Северна Америка претърпява аномална топлинна вълна с тъкмо такава мащаб, какъвто той е планувал. Едно село в Британска Колумбия чупи 84-годишния канадски връх за жега от 45°C (113F) три дни подред, достигайки 49.6°C (121.3F). На идващия ден пожар унищожава огромна част от селото, убивайки двама души. Екип от учени по-късно афишира тази вълна измежду шестте най-интензивни топлинни талази, регистрирани в миналото.
„ Климатът сега се държи като човек, който би скочил метър по-далеч от всеки преди него “, споделя Фишер. „ Бихте помислили, че това е спортист, употребяващ стероиди. “
Фишер открива, че сходни рискови скокове могат да станат до седем пъти по-чести до 2050 година спрямо последните 30 години, в случай че светът продължи да поддържа високо равнище на излъчвания на парникови газове.
Той предвижда, че високите температури ще станат по-чести. Топлинна вълна, която се е случвала един път на 1000 години сред 1951 и 2019 година, ще се трансформира в събитие един път на 100 години до към 2020 година, съгласно неговото проучване. Тази не толкоз необикновена топлинна вълна ще се трансформира в събитие един път на 40 години доникъде на 2020-те.
Трудно е да се следи новите топлинни върхове, частично тъй като има толкоз доста способи да се дефинира топлинно събитие. Максимална температура за един ден? Средно висока за три дни? И на каква повърхност? Дори в добре следени райони, в това число Съединени американски щати и Европа, данните са неубедителни.
Вземете Обединеното кралство за образец. Температурите доближават 40°C (104F) за първи път през 2022 година, а броят на дните над 30°C (86F) се е утроил. Въпреки това, количеството данни, което учените биха потребност, с цел да дефинират дали климатичните промени предизвикват увеличение на върховете, е голямо, споделя Майк Кендон от UK Met Office.
Засега няма задоволително отклонения в данните за времето, с цел да се следи явлението заключително в действителния свят, вместо да се проектира в научни модели. Но образците, които са се случили единствено през последната година, подтикват въображението: най-горещата температура, измервана в миналото в Африка през юни, 50.9°C (123.6F), се открива в Асуан, Египет, надминавайки 63-годишния народен връх с 0.6C. Коста Рика доближава 41.5°C (106.7F) през март, с 1.1C по-висока от върха през 2010 година
Комбинацията от всичко това значи огромни температурни скокове в международен мащаб. Миналия септември беше международният връх беше усъвършенстван с такава голяма разлика, че американски климатолог незабравимо го назова „ безусловно шокиращо “, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Рекордът беше строшен — и то не с малко. На 7 юли температурата на летище Хари Рийд в Парадайс, Невада, доближи 120 градуса по Фаренхайт (49C).
Това лято върхове се чупят по целия свят, откакто за 13 следващи месеца се означават най-високите средногодишни световни температури в историята. Най-малко две огромни научни организации неотдавна оповестиха, че юли е сложил нов температурен връх, като в същото време са маркирани и двата най-горещи дни в международен мащаб в записаната история. Сега има повече от 95% възможност тази година да надмине 2023 година като най-горещата година откогато се води статистика.
Но освен че температурните върхове се слагат по-често от преди. Много от тези температурни пикове надвишават локалните върхове с огромни разлики. Това провокира нов интерес измежду учените, които моделират бъдещото стопляне, до момента в който планетата продължава да се нагрява с бързи темпове.
Поставянето на нови върхове за рискови горещини е станало предстояща последица от темповете на климатичните промени измежду учените, които ги учат. Климатолозите нормално показват заплахите, като съпоставят изискванията, които биха се развили след повишение на междинните температури с 2°C или 3°C. Но когато става въпрос за мащаба на новите температурни върхове през идващите десетилетия скоростта на стопляне може да изиграе водеща роля.
Това е главен въпрос, издигнат от проучванията на Ерих Фишер, климатолог в Цюрихския софтуерен институт (ETH Zurich). Фишер стартира да се замисля преди няколко години дали светът в действителност вижда по какъв начин върховете падат по-драматично. Моделирането на рискови топлинни талази в Съединени американски щати го довежда до умозаключение, което е толкоз извънредно, че той в началото го отхвърля. В своите данни той следи опцията през идващите десетилетия да има „ рекордни екстреми, съвсем невъзможни без стопляне “, написа той в публикация от 2021 година
Този разбор се оказва годен в действителния свят. Четири седмици откакто списание приема неговата публикация, западна Северна Америка претърпява аномална топлинна вълна с тъкмо такава мащаб, какъвто той е планувал. Едно село в Британска Колумбия чупи 84-годишния канадски връх за жега от 45°C (113F) три дни подред, достигайки 49.6°C (121.3F). На идващия ден пожар унищожава огромна част от селото, убивайки двама души. Екип от учени по-късно афишира тази вълна измежду шестте най-интензивни топлинни талази, регистрирани в миналото.
„ Климатът сега се държи като човек, който би скочил метър по-далеч от всеки преди него “, споделя Фишер. „ Бихте помислили, че това е спортист, употребяващ стероиди. “
Фишер открива, че сходни рискови скокове могат да станат до седем пъти по-чести до 2050 година спрямо последните 30 години, в случай че светът продължи да поддържа високо равнище на излъчвания на парникови газове.
Той предвижда, че високите температури ще станат по-чести. Топлинна вълна, която се е случвала един път на 1000 години сред 1951 и 2019 година, ще се трансформира в събитие един път на 100 години до към 2020 година, съгласно неговото проучване. Тази не толкоз необикновена топлинна вълна ще се трансформира в събитие един път на 40 години доникъде на 2020-те.
Трудно е да се следи новите топлинни върхове, частично тъй като има толкоз доста способи да се дефинира топлинно събитие. Максимална температура за един ден? Средно висока за три дни? И на каква повърхност? Дори в добре следени райони, в това число Съединени американски щати и Европа, данните са неубедителни.
Вземете Обединеното кралство за образец. Температурите доближават 40°C (104F) за първи път през 2022 година, а броят на дните над 30°C (86F) се е утроил. Въпреки това, количеството данни, което учените биха потребност, с цел да дефинират дали климатичните промени предизвикват увеличение на върховете, е голямо, споделя Майк Кендон от UK Met Office.
Засега няма задоволително отклонения в данните за времето, с цел да се следи явлението заключително в действителния свят, вместо да се проектира в научни модели. Но образците, които са се случили единствено през последната година, подтикват въображението: най-горещата температура, измервана в миналото в Африка през юни, 50.9°C (123.6F), се открива в Асуан, Египет, надминавайки 63-годишния народен връх с 0.6C. Коста Рика доближава 41.5°C (106.7F) през март, с 1.1C по-висока от върха през 2010 година
Комбинацията от всичко това значи огромни температурни скокове в международен мащаб. Миналия септември беше международният връх беше усъвършенстван с такава голяма разлика, че американски климатолог незабравимо го назова „ безусловно шокиращо “, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ