Този Байдън и тази демокрация се сгромолясаха. Носете следващите!?
Лапсусите на Байдън (и в двата смисъла на латинската дума: и безусловно - " рухване ", и преносно - " още веднъж сподели нещо несвоевременно " ) са все по-малко забавни както за американската, по този начин и за международната общност. В последна сметка е грях да се смееш на заболели хора. Когато неотдавна показа проектите си да " построи железопътна линия от Тихия океан до Индийския океан ", никой не обърна изключително внимание. Всички към този момент са привикнали.
Няма подозрение, че Байдън е съществено болен, както физически, по този начин и душевен. Освен може би неговият прессекретар Карин Жан-Пиер, която не се уморява да повтаря, че президентът на Съединени американски щати е в разцвета на силите си си. Но въпреки всичко службата ѝ е такава. Какво бихте желали да каже?
И, несъмнено, това тъжна панорама. Мнозина са виждали по какъв начин обичан човек, който до неотдавна е бил мощен и деятелен, се трансформира в развалина пред очите им. Как към този момент не стои на краката си и плямпа господ знае какво. Тези, които мечтаят за свръхестествено дългоденствие, би трябвало да помнят, че възрастта на Матусал може да бъде и такава.
Но това не е единствено тъжната орис на Байдън. Нещо повече, през днешния ден доста и даже прекалено много високопоставени западни политици - вземете да вземем за пример Аналена Бербок (непълно работно време началник на немското външно министерство) - повдигат единствено един заинтригуван въпрос: " Какво е това? "
Не в смисъл, че са ни неприятни и даже непосредствено враждебни. Политикът не е злато, с цел да се хареса на всички. А че интелектуалните, професионални и впрочем качества към този момент са под цокъла. Прието е да питат в такива случаи “Ще стане ли най-малко за чистачка?%.
И оправданието с демокрацията, която работи от към век, в случай че не и повече, рухва: видите ли, в Русия работят всевъзможни неразбираеми и даже мътни механизми за реализиране на високи позиции, до момента в който в демократичния Запад това е изцяло друга работа. Там при съществуването на свободна политическа конкуренция се състезават гении. Който има повече гении (и опит, и познания, и умеене да се оправя с хората) печели. Естествен асортимент. И не негативен, както в този момент, а в противен случай, позитивен.
Докато през днешния ден, гледайки евро-американските политици, да се твърди, че механизмът за асортимент работи и то съвършено, се оказва доста мъчно и даже въобще по никакъв начин. Но през годините на Перестройката и даже по-късно, когато учителите по теоретичен комунизъм станаха изтъкнати политолози, рекламата за съревноваващите се гении потегли с гръм и тропот. Но не всичко е постоянно.
А в този момент да обясня феномена на Байдън, Аналена и така нататък би трябвало да пуснем в деяние втория ешелон на защитата. Преди се смяташе, че политикът печели в битката за власт, защото той е изключително богато талантлив със качества. Тоест неговите личностни черти означаваха доста. Всъщност, по инерция, това съмнение е годно и през днешния ден: плакатът на предизборната акция показва претендент, който е по едно и също време интелигентен и хубав и доста повече от всичко.
Но по-късно, когато победилият политик застане на кормилото на властта и стартират въпросите „ Какво е това? “, следва отговорът: „ Нищо “. Както учат напредналите политически мислители, не става въпрос за човеци, а за институции. Ако действието на институциите (от разнообразни равнища и друго естество) е обикновено, тогава държавната машина работи на автопилот и личностите на първите лица нямат значение. Това е гениалността на американската народна власт, че даже едно дръгливо куче може да бъде президент на Съединените щати. Или мястото му може да е изцяло празно - нищо няма да се промени.
Наистина, Доналд Тръмп по време на престоя си в Белия дом завари никога не гениално спретнат ред, а тъкмо противоположното. Той приказва за „ дълбоката страна “ и „ Вашингтонското тресавище “ – както назова властта на институциите – и даде обещание: „ Ще разбием това нещо “.
Но не го разруши и в този момент чака правосъден развой, където го грозят до 400 години затвор. Дори да е под 100, отново е доста. Дълбоката страна може да се пази и в случай че става въпрос за съвестност, тогава свойствата на личността, която се мели на кайма нямат значение. С институциите смешка не трябва.
При подобен модел на власт качеството на политическите фигури в действителност не е значимо. Това е, което виждаме.
Ако се придържате към философията на крайния политически прагматизъм - “След като работи, не се пипа!, то в действителност няма потребност от нищо. Дълбоката страна ръководи, а на Байдън, Шолц, Трюдо с техните от време на време невероятни качества просто не би трябвало да им се обръща внимание. В дълбоката страна – в случай че тя съществува, несъмнено – знаят по-добре. И в случай че не съществува (има подобен вариант), тогава всичко просто върви както си върви.
Можете също по този начин да вземете различен прагматичен метод. Но тогава не е ясно за какво въобще са нужни представителна народна власт, претенденти, избори и така нататък Скъпо е, а резултатът е Байдън с Аналена. А да продаваш подобен модел за експорт - кой ще го купи?
Така приключва първоначално лесното и комфортно " който желаеме, подобен ще сложим ".
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Няма подозрение, че Байдън е съществено болен, както физически, по този начин и душевен. Освен може би неговият прессекретар Карин Жан-Пиер, която не се уморява да повтаря, че президентът на Съединени американски щати е в разцвета на силите си си. Но въпреки всичко службата ѝ е такава. Какво бихте желали да каже?
И, несъмнено, това тъжна панорама. Мнозина са виждали по какъв начин обичан човек, който до неотдавна е бил мощен и деятелен, се трансформира в развалина пред очите им. Как към този момент не стои на краката си и плямпа господ знае какво. Тези, които мечтаят за свръхестествено дългоденствие, би трябвало да помнят, че възрастта на Матусал може да бъде и такава.
Но това не е единствено тъжната орис на Байдън. Нещо повече, през днешния ден доста и даже прекалено много високопоставени западни политици - вземете да вземем за пример Аналена Бербок (непълно работно време началник на немското външно министерство) - повдигат единствено един заинтригуван въпрос: " Какво е това? "
Не в смисъл, че са ни неприятни и даже непосредствено враждебни. Политикът не е злато, с цел да се хареса на всички. А че интелектуалните, професионални и впрочем качества към този момент са под цокъла. Прието е да питат в такива случаи “Ще стане ли най-малко за чистачка?%.
И оправданието с демокрацията, която работи от към век, в случай че не и повече, рухва: видите ли, в Русия работят всевъзможни неразбираеми и даже мътни механизми за реализиране на високи позиции, до момента в който в демократичния Запад това е изцяло друга работа. Там при съществуването на свободна политическа конкуренция се състезават гении. Който има повече гении (и опит, и познания, и умеене да се оправя с хората) печели. Естествен асортимент. И не негативен, както в този момент, а в противен случай, позитивен.
Докато през днешния ден, гледайки евро-американските политици, да се твърди, че механизмът за асортимент работи и то съвършено, се оказва доста мъчно и даже въобще по никакъв начин. Но през годините на Перестройката и даже по-късно, когато учителите по теоретичен комунизъм станаха изтъкнати политолози, рекламата за съревноваващите се гении потегли с гръм и тропот. Но не всичко е постоянно.
А в този момент да обясня феномена на Байдън, Аналена и така нататък би трябвало да пуснем в деяние втория ешелон на защитата. Преди се смяташе, че политикът печели в битката за власт, защото той е изключително богато талантлив със качества. Тоест неговите личностни черти означаваха доста. Всъщност, по инерция, това съмнение е годно и през днешния ден: плакатът на предизборната акция показва претендент, който е по едно и също време интелигентен и хубав и доста повече от всичко.
Но по-късно, когато победилият политик застане на кормилото на властта и стартират въпросите „ Какво е това? “, следва отговорът: „ Нищо “. Както учат напредналите политически мислители, не става въпрос за човеци, а за институции. Ако действието на институциите (от разнообразни равнища и друго естество) е обикновено, тогава държавната машина работи на автопилот и личностите на първите лица нямат значение. Това е гениалността на американската народна власт, че даже едно дръгливо куче може да бъде президент на Съединените щати. Или мястото му може да е изцяло празно - нищо няма да се промени.
Наистина, Доналд Тръмп по време на престоя си в Белия дом завари никога не гениално спретнат ред, а тъкмо противоположното. Той приказва за „ дълбоката страна “ и „ Вашингтонското тресавище “ – както назова властта на институциите – и даде обещание: „ Ще разбием това нещо “.
Но не го разруши и в този момент чака правосъден развой, където го грозят до 400 години затвор. Дори да е под 100, отново е доста. Дълбоката страна може да се пази и в случай че става въпрос за съвестност, тогава свойствата на личността, която се мели на кайма нямат значение. С институциите смешка не трябва.
При подобен модел на власт качеството на политическите фигури в действителност не е значимо. Това е, което виждаме.
Ако се придържате към философията на крайния политически прагматизъм - “След като работи, не се пипа!, то в действителност няма потребност от нищо. Дълбоката страна ръководи, а на Байдън, Шолц, Трюдо с техните от време на време невероятни качества просто не би трябвало да им се обръща внимание. В дълбоката страна – в случай че тя съществува, несъмнено – знаят по-добре. И в случай че не съществува (има подобен вариант), тогава всичко просто върви както си върви.
Можете също по този начин да вземете различен прагматичен метод. Но тогава не е ясно за какво въобще са нужни представителна народна власт, претенденти, избори и така нататък Скъпо е, а резултатът е Байдън с Аналена. А да продаваш подобен модел за експорт - кой ще го купи?
Така приключва първоначално лесното и комфортно " който желаеме, подобен ще сложим ".
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ