ЛАХАЙНА, Хавай (AP) — Сирените на линейки и пожарникарски камиони завиха отвън, докато Елси Росалес събличаше спално бельо от матраците с големи размери в крайбрежен курорт в Лахайна.
Тя опита да се съсредоточи върху работата, но беше обзета от страх: горски пожар ли беше отнел дома, който тя пестеше да купи със заплатата на икономка?
Имаше. И сега Розалес, подобно на много други филипински икономки, свикнали да чистят хотели, живее в един със семейството си, трогателен пример за това как най-смъртоносният горски пожар в САЩ за повече от век засегна филипинското население на Мауи.
„Цялата ни упорита работа изгоря“, каза Розалес пред Асошиейтед прес в интервю, проведено на илокано, нейния роден език. „Няма останало нищо.“
Бедствието предизвика страхове за това какво ще стане с общността и характера на Лахайна, докато се възстановява.
Много са загрижени жители като Розалес, че няма да могат да си позволят да живеят в Лахайна, след като общността бъде възстановена, и че заможните аутсайдери, търсещи дом в крайбрежния град, ще ги изкупят.
Дали филипинците, местните хавайци и други, които са били гръбнакът на туризма индустрията толкова дълго може да остане тук? Ще искат ли?
Филипинците започнаха да пристигат на Хаваите преди повече от век, за да работят върху плантации от захарна тръстика и ананас. Тъй като техните потомци и последователни поколения имигранти са се заселили, те са се вкоренили дълбоко в културата на общността.
Днес те представляват втората по големина етническа група на Мауи, с близо 48 000 жители на острова, които проследяват корените си до Филипините, 5000 от тях в Лахайна, което е около 40% от населението на града преди пожара. Бюрото за преброяване на населението на САЩ изчислява, че около една четвърт от 1,4-милионното население на Хаваите са от филипински произход.
Много от тях работят в хотели, здравеопазване и ресторантьорство. Филипинците представляват около 70% от членовете на UNITE HERE Local 5, синдикатът, представляващ работниците в тези индустрии, каза президентът на синдиката Джема Уайнщайн. Тя е филипинка и бивша икономка в хотел в Хонолулу.
„Ако не бяха филипинците, които имаха две или три работни места, много от фирмите тук, включително хотелите, щяха да работят трудно, ”, каза Рик Нава, защитник на общността и филипински имигрант, който загуби собствения си дом в пожара.
Месец след бедствието на 8 август, убило най-малко 115 души, близо 6000 души са отседнали в две дузини хотела служещи като временни убежища около Мауи.
Много са икономки в хотела като Розалес, 61, която е отседнала в апартамент с две спални с двете си сестри, сина си, съпругата му и трима внуци в пясъците на курорт Кахана. 72-годишната сестра на Розалес, Еванджелин Балинтона, работи там като икономка.
В апартамента на сестрите има изкуствено растение в ъгъла на хола, между прозорец с изглед към океана и телевизора с плосък екран, който Балинтона е бърсал безброй пъти. Когато оправя леглото, тя го прави по начина, по който винаги го е правила за работа, с пластове чаршафи и завивка, подпъхнати спретнато и стегнато под тежък матрак.
„Познавам всеки ъгъл на тази стая, ", каза Балинтона.
Тя мисли да се върне в Илокос Норте, родния град на семейството във Филипините. Тя се надява, че синът й там е спестил достатъчно от месечните парични преводи, които е изпращала през годините, за да я издържа, ако се върне без нищо.
На туристите е казано да избягват Лахайна засега и много хотели настаняват федерални хуманитарни работници. Балинтона и други се тревожат за бъдещето на работните си места.
Розалес, който каза, че не познава никой, който да е загинал в пожара, имигрира в Хавай през 1999 г. След години на наемане и спестяване за първоначална вноска, тя купи дом с пет спални на улица Aulike в Лахайна през 2014 г. за $490 000. Майка й и братята и сестрите й притежаваха домове наблизо.Те също вече ги няма.
Тя продължава да работи в друг курорт на няколко мили от мястото, където са отседнали сестрите. В почивните си дни тя подрежда застрахователни документи, включително се опитва да изброи вещите, изгубени в пожара.
Розалес си спомни нощта на пожара, когато тя и нейните колеги – почти всички от Филипините – бяха принудени да останат в хотела, тъй като пътищата бяха блокирани. Тя научи съдбата на дома си едва на следващата сутрин, когато най-малкият й син се обади.
„Мамо, няма повече къща“, каза й той.
„Не, анак ко!” тя изпищя, използвайки термин от Илокано, означаващ „моето дете“.
Около нея други икономки ридаеха, когато получиха подобни обаждания.
Преподобният Ефрен Томас, пастор на Христос Кралят Църквата в Кахулуи се тревожи за психичното здраве на оцелелите. Той е консултирал групи от филипинци, отседнали в хотели, дори е празнувал литургия в хотелска приемна.
„За филипинците е много трудно да отидат на индивидуално консултиране“, каза той. „Те искат да се съберат в група. Мисля, че те получават сила един от друг.“
Много дългогодишни жители на Лахайна, включително местни хавайци, казаха пред AP, че се притесняват, че каквото и да бъде построено от пепелта на Лахайна, няма да включва филипинци и други етнически групи, го превърна в общността на работническата класа, каквато беше.
„Новият Lahaina трябва да бъде старият Lahaina“, каза Алиша Калепа, която живее в хавайски чифлик, където повечето къщи са оцелели след пожара. „Смесена култура.“
Гилбърт Кийт-Агаран, щатски сенатор от Мауи, който се оттегля, за да се съсредоточи върху съдебната работа, свързана с пожарите, каза, че няма да се изненада, ако много филипинци заминат за места като Лас Вегас, достъпна дестинация за жителите на Хавай, които вече не могат да си позволят да живеят тук.
„Мисля, че е трудно да извадим филипинците от тъканта на нашата общност“, каза Кийт-Агаран, чийто баща идва от Ilocos Norte през 1946 г. за плантационна работа. „Женихме се много с други, които са тук.“
Мелен Магбуал Агколикол беше на 13 години, когато пристигна на Мауи от Филипините преди повече от четири десетилетия със семейството си. Оттогава тя стана защитник на общността и е президент на Binhi at Ani, „Seed and Harvest“, която управлява единствения филипински обществен център на Мауи.
Нейната група разкри фонд, наречен Tulong for Lahaina или Help за Лахайна. Идеята е да се предоставят безвъзмездни средства на филипинци, които са загубили домове, магазини или близки.
„Започването отначало е толкова трудно. Как ще започнеш отначало? Първо, ти нямаш работа“, каза тя. „Номер две, вашият разум. Здравият ви разум не е нормален, докато не мислите, че можете да приемете това, което ви се случи.“
Тримата сина на Розалес не искат тя да продаде имота си, но на нея й е трудно да мисли за бъдещето . Тя не може да спи или да яде, не може да спре да плаче.
На жителите не е разрешено да се върнат в изгорелите райони. Розалес иска да се върне. Тя иска да разрови развалините на своята американска мечта, надявайки се да намери част от колекцията си бижута, златна гривна или часовник, лукс, който никога не би могла да си позволи във Филипините.
“ Дори да е черен — каза тя, — искам да го взема за спомен.
Тя докосна деликатните златни обръчи, висящи от ушите й. Тя ги постави на сутринта, когато напусна къщата си, за да отиде на работа.
___
Авторът на Associated Press Боби Каина Калван допринесе.
Вижте коментарите
