Лъчезарно момиче с леко “развален, но всъщност доста чаровен български.

Лъчезарно момиче с леко “развален ”, само че в действителност много обаятелен български. С усмивка, за която можем да хванем бас, че е българска. Със зелено-бяло-червеното знаме на Италия на екипа над сърцето си. Но с бяло-зелено-червеното вечно в сърцето си. Тя е Офелия Малинов. Родена е на запаметяваща се, рядка дата - 29 февруари, през високосната 1996 година. Ражда се в Бергамо, само че родителите ѝ са българи. Те са Атанас Малинов и Камелия Арсенова. А във вените ѝ потича тяхната волейболна кръв.

Офелия се появява на бял свят в миг, в който татко ѝ написа историята на женския волейболен Фопападрети (Бергамо). Българският треньор първо извежда отбора до историческите първа шампионска купа и купа на Италия, а през сезон 1996/1997 - до грандиозно достижение. Атанас Малинов изстрелва отбора от Бергамо до трофея в Шампионската лига, купа, купа и Суперкупа на Италия - 4 трофея в един приказен сезон.
Офелия Малинов пред Sportal.bg: Мачът с България ще е прочувствен
През 2014 година българската волейболна династия Малинови написа нова страница в историята на италианския волейбол. Във водения от Атанас отбор на Басано в игра се появяват и брачната половинка му Камелия, и щерка им Офелия. Вече родила три деца, Камелия Арсенова се завръща на игрището на 46 години в мач от Серия В1 и слага връх за най-възрастен играч в Италия. Но фамилното благополучие е голямо - татко и брачен партньор треньор, майка и щерка дружно на игрището. 18-годишната тогава Офелия осъществя 11 точки, а майка ѝ - 9. Неописуем ден за цялата фамилия.

Логично волейболната кръв тече и във вените на по-малките ѝ сестри - близначките Ема и Микела. Но пътят на Офелия, която околните назовават Лия, към този момент я е отвел до най-високо волейболно равнище. Тя е разпределител на националния тим на Италия за дами - настоящ европейски първенец. На 26 години Офелия за първи път имаше опция да играе в родината на родителите си - гостува вкъщи. Игра с Италия във Волейболната лига на нациите в София, а след края на всеки мач оставаше последна в залата, заобиколена от родственици, от дребни дечица, правещи ѝ дарове, подаряващи ѝ обич. И онази българска усмивка над екипа с италианското знаме грейваше. След следващата такава зареждаща среща с близки, пристигнали да видят своето момиче в редиците на италианските шампионки, Офелия Малинов даде и особено изявление за “24 часа ”.
Офелия Малинов: Много съм разчувствана да играя за първи път в България
- Офелия, за първи път ти се случи да играеш в България. Имаше доста срещи с твои близки, родственици, получаваше обич от дечица, които най-често са те виждали по тв приемника... Как би описала тези свои страсти в София?

- Страшно съм разчувствана - първо, че имах опцията да играя в България. За мен в действителност беше особено. Второ - да видя моите родственици. Беше особено и за тях - за първи път всички имаха опция да дойдат да ме гледат онлайн. А и мина дълъг интервал, в който нямахме опция въобще да се виждаме около пандемията. Надявам се да ми се случи още веднъж да играя тук. Пак да съм пред българска аудитория, в залата да има още повече български флагове. Изживяването е в действителност ужасно, незабравимо.

- Какви са най-хубавите ти мемоари от България?

- Всяко лято беше прелестно. Винаги се връщахме в България, ходихме на море. Едно лято дружно с мама правихме шампионат по плажен волейбол в София и отново ни беше прелестно. С България е обвързвана част от моето детство, имам единствено хубави мемоари.

- Кои са обичаните ти места в България?

- Приморско, където ходехме на море, Пазарджик, София, при дядо и баба на Комарево... Има доста местенца в България, които обяснимо са се трансформирали в мои обичани около фамилията ми.

- Родена си на специфична дата - 29 февруари. На какъв брой години се чувстваш - на 26 или на 6?

- (Смее се.) Тази дата е доста особена. Радвам се, че съм родена на 29 февруари. Мисля, че е огромен шанс да се родиш на такава специфична дата. Да, до момента 6 пъти е имало 29 февруари, откогато съм се родила, само че пък в годините, в които няма 29 февруари, чествам по два дни - на 28 февруари и на 1 март. Винаги е огромен празник - и когато има 29 февруари, и когато няма.

- Един от най-интересните мигове от твоята кариера е през 2014 година - излизаш в мач един до друг с майка си, в тим, воден от татко ти. Какво си спомняш и по какъв начин би описала оня ден, оня момент, оня мач?

- Да съм играла дружно с мама, е същинска привилегия за мен. Много съм щастлива, че имах този късмет. Тя е играла на доста високо равнище, само че слезе в третото равнище на шампионата, с цел да стартира дружно с мен. Завеща ми доста, научи ме доста. Благодаря ѝ, тъй като с нея израснах ужасно доста. След това същото беше и със сестрите ми. Да играя дружно с мама, е огромна, незабравима страст.

- От кого открадна повече от волейбола - от татко ти или от майка ти?

- Тати беше този, който се караше повече. Мама беше тази, която ми обясняваше по-спокойно нещата. (Смее се.) Но тук ще кажа - и от двамата взех доста.

- Какво да чакаме и от сестрите ти?

- Те също играят волейбол и желаят да се развиват. Точно приключиха учебно заведение, на 19 години са. Предстоящите години са най-важни, годините, в които би трябвало да пернат, да пораснат и да опитат да се осъществят. Уверена съм, че могат да реализират всичко, което пожелаят.

- Вече си европейска шампионка и международна вицешампионка, коя е огромната ти спортна фантазия - може би първо е обвързвана със международното състезание, а в малко по-далечно бъдеще и с олимпийска купа?

- Да станем международни първенци или още повече - да вземем орден на олимпийските игри, ще бъде осъществен сън. Да, бленувам за това. Да, знам, че ще е необикновено. Но има още доста работа, която би трябвало да свършим, с цел да го реализираме. Ден след ден, мач след мач и ще забележим какво ще пристигна. Мечтите се сбъдват единствено по този начин, с поредно следване и доста работа.

- Кои са първите хора, с които си приказваш след мач отвън тима и треньорите?

- С приятеля ми. След това със сестрите ми. С най-близките ми другари.

- С какво се занимава приятелят ти?

- Играе баскетбол в италианската Серия Б.

- Показва ли гордостта от триумфите на неговото момиче?

- Да, доста се гордее и ми дава голяма мощ да ходя напред. Знае какво изживявам, тъй като и той е състезател като мен. Помага ми доста.

- Кой е по-емоционален, когато е на мач на другия онлайн?

- Мисля, че аз. (Смее се.) Да заставам да виждам мачове извън, ми е доста мъчно и не мога да укривам страстите си, избирам да играя, в сравнение с да виждам.

- Има ли български състезател, на който си се възхищавала като дете?

- Матей Казийски ми харесваше ужасно доста, Цветан Соколов - също. Те постоянно са били мои образци за подражателство. А и те от дълго време играеха и в Италия и ми беше елементарно да ги виждам. Казийски и Соколов са страхотни играчи на международно равнище.

- А международни спортисти?

- Жиба и Мурило от Бразилия. Все от мъжете. (Смее се.) Всъщност виждам всички, които се показват на най-високо равнище, и ми харесва да следя тези, които вършат най-хубавото.

- Как би се почувствала, в случай че, дай боже, един ден женският народен тим на България стигне до значим мач с огромен залог на европейско или международно равнище против твоята Италия?

- Ще бъде огромно благополучие и горделивост за мен, тъй като, когато не играем против България, аз постоянно подкрепям България.