Бебето на Николета Маданска - като по учебник, Венелин се от...
Лъчезарната Николета Маданска се радва на първото си дете. Водещата на Спорта по bTV сега е в майчинство откакто на 22 ноември тя и Венелин Петков посрещнаха в фамилията си момченцето Йоан. Той пък се оказа " бебе като по учебник ". Какво значи това и с какви провокации се сблъсква Николета в първите си месеци като майка, съумява ли да откри време за себе си и кои легенди опровергава с персоналния си опит на новото занятие - потапяме се в нейния ярък свят в този момент, написа ladyzone.bg.
- Ники, по какъв начин ти се отразява майчинството?
- Наслаждавам му се. Дните с Йоан са най-смисленото и пълноценно време до момента.
Обичам да съм майка. Това е най-хубавото, което ми се е случвало.
- На какъв брой стана Йоан и през какви етапи преминахте към този момент - колики, разтревожен сън?
- Йоан е съвсем на шест месеца. Гледам фотосите от родилното. После поглеждам момчето до мен, което ме прегръща, целува, смее се с глас, бърбори, прекатурва се. И знам, че забавното занапред следва, само че ми се ще времето да не препуска по този начин стремително. Ако би трябвало да съм почтена, с татко му не разбрахме какво са колики или безсънни нощи с новородено. Йоан е доста умерено бебе. От ден първи спи по цяла нощ. Аз съм била такова бебе и тайничко се надявах да наподобява на мен.
- До какъв брой беше готова за действителността след раждането и каква се оказа тази действителност за теб?
- По време на бременността се убедих, че всичко е строго самостоятелно. Все чаках да ми се гади, да ми се ядат избрани храни, да ме боли кръста, да ми отичат краката. Все неща, от които се оплакваха мои познати, само че нищо от това не ми се случи. Така беше и след раждането на Йоан. Реалността се оказа по-хубава от упованията ми.
- Каква беше подготовката ти за този нов стадий от живота - книги, конгреси или учебно заведение за родители?
- Аз съм човек, който постоянно държи да е добре квалифициран. Това ми дава успокоение и убеденост. От книгите за бременни най-полезни ми бяха " Какво те чака, когато чакаш дете " и " Монтесори през цялото време ". На курсове за бъдещи родители не съм ходила. Направих единствено консултация за кърмене с Христина Янева-Хедра, чиято книга " Всичко за кърменето " е същинска " Библия " в това отношение.
- Темата ни е " Майки против митовете " - какъв мит смяташ, че си развенчала с опита, който имаш досега като майка - било то за съня, за къпането или храненето на бебето? А може би и за бременността и раждането? Има ли всеобщи изказвания, които си разкрила, че не са по този начин?
- В началото доста държах всичко да е, както написа в книгите: какъв брой би трябвало да спи бебето, по кое време да се къпе, какъв брой пъти да яде... Така да вземем за пример, Йоан в никакъв случай не се е будил да яде през нощта. Според експерти обаче паузата трябваше да бъде шест часа, а той правеше сред осем и 10 часа нощем. Дълго се колебаех дали да послушам препоръките на докторите да го събуждам да яде, тъй като другояче нямало да наддава добре. Една вечер даже си навих тревога за 03:00ч. Половин час се пробвах да го разбудя, по-късно непрекъснато заспиваше, до момента в който яде, а на финала повърна. Това беше първият и финален път, в който съм го будила, а наддаването вървеше като по учебник. Така се научих да се поверявам на моето дете и да разгадавам сигналите, които ми дава то - от какво и по кое време има потребност.
- Как би коментирала натиска върху актуалната жена да си върне безупречната форма единствено дни след раждането?
- Обществото, а и самите ние като дами си слагаме невъзможни упования - да сме съвършени от самото начало. От рекламите, списанията, обществените мрежи ни гледат нереални, обработени облици, с гладки кожи и изваяни тела. Жени, които неотдавна са станали майки, а наподобяват по този начин, като че ли в никакъв случай не са раждали. И сякаш на всички ни е ясно, че в реалност нито една жена не е толкоз съвършена, колкото на фотографията в Инстаграм, само че се връзваме на тази агитация и се втурваме да влизаме във форма на мига, вместо да дадем време на тялото да се възвърне.
- Какво ти е най-трудно все още с Йоан?
- Да го накарам да яде броколи. Хахаха. Истината е, че той ми спомага за всичко. Дори от броколите хапва по няколко лъжички, с цел да е щастлива мама (усмихва се).
- Кои са най-милите ти моменти с него - имаш ли албум за всички първи неща?
- О, несъмнено, дори два! Сантиментална съм и знам, че един ден ще ги препрочитам с трогване. Запечатала съм всичко до момента - първата осъзната усмивка на месец, първото катурване на три, първият смях на четири. По някаква щастлива случайност съумях да уловя всеки един от тези специфични моменти с камерата. Иначе, най-мили са ми сутрините, в които ме подарява с най-ослепителната си усмивка и като че ли открива света още веднъж всякога.
- Кой ти оказва помощ в развъждането?
- С татко му се оправяме сами, а когато имаме потребност от помощ, родителите ни постоянно са отсреща.
- С какво би желала да беше на ясно, преди да се роди дребният и което щеше да ти спести компликации първоначално?
- Не си представях, че излизането с бебе на открито допуска изнасяне на половината мебелировка. В началото хамалогията е огромна. После се минава на базово снаряжение за оцеляване измежду природата (смее се).
- Как би определила Йоан - какво бебе е той?
- Вкъщи сме почитатели на британката Трейси Хог, която назовават " Говорещата с бебета ". Тя ги разделя на няколко вида: ангелско бебе, бебе като по учебник, сензитивно, пламенно и ядосано бебе. Йоан е бебе като по учебник, в случай че мога да си послужа с нейната терминология.
- Откри ли към този момент своята суперсила като майка?
- Като един същински представител на зодия Рак, постоянно съм разчитала на извънредно мощната си вътрешен глас. И знам, че с цел да бъда супергерой, не ми е нужно покривало, а единствено безгранична майчина обич. Каква по-голяма суперсила?
-Намираш ли време за себе си и в случай че да, какво предпочиташ да правиш?
- Винаги мога да намеря време за себе си. Това е въпрос на добра организация, предпочитание и здравословна доза нарцисизъм даже. Когато бебето заспи, идва моето време. Може да поспортувам, да си направя косата, или просто да си допия изстиналото кафе. Ежедневните разходки с Йоан в планината или край езерото Панчарево също се броят. Той си взима дозата слънце и чист въздух, а аз се любувам на придвижването, контактът с природата и тишината.
- Имаш ли някакво твое " изобретение ", което намираш за потребно и което би споделила с дамите, на които им следва да станат майки?
- Още преди да родя бях купила за Йоан няколко книжки с приказки в рими и започнах да му чета още в първата седмица вкъщи. В началото задържах вниманието му за към 5 минути. Сега ги прочитаме от корица до корица, гушнати на дивана. Той слуша с интерес, разлиства страниците, гука и се смее. Убедена съм, че за четенето на книжки не е нужно да чакате детето да стане на 2 години, с цел да " схваща ".
- Какво би им споделила - нещо, което би ти се желало ти да беше чула на оня стадий, преди да родиш?
- Най-ценният съвет, който получих, бе да се любувам на всеки момент с Йоан, тъй като това време няма да се повтори и той ще бъде бебе единствено един път (усмихва се). А аз ще прибавя: изживявайте пълноценно всеки миг, даже сложните, прегръщайте, целувайте, откликвайте на всеки рев и помнете, че за вашето дете вие сте най-хубавата майка.
- Ники, по какъв начин ти се отразява майчинството?
- Наслаждавам му се. Дните с Йоан са най-смисленото и пълноценно време до момента.
Обичам да съм майка. Това е най-хубавото, което ми се е случвало.
- На какъв брой стана Йоан и през какви етапи преминахте към този момент - колики, разтревожен сън?
- Йоан е съвсем на шест месеца. Гледам фотосите от родилното. После поглеждам момчето до мен, което ме прегръща, целува, смее се с глас, бърбори, прекатурва се. И знам, че забавното занапред следва, само че ми се ще времето да не препуска по този начин стремително. Ако би трябвало да съм почтена, с татко му не разбрахме какво са колики или безсънни нощи с новородено. Йоан е доста умерено бебе. От ден първи спи по цяла нощ. Аз съм била такова бебе и тайничко се надявах да наподобява на мен.
- До какъв брой беше готова за действителността след раждането и каква се оказа тази действителност за теб?
- По време на бременността се убедих, че всичко е строго самостоятелно. Все чаках да ми се гади, да ми се ядат избрани храни, да ме боли кръста, да ми отичат краката. Все неща, от които се оплакваха мои познати, само че нищо от това не ми се случи. Така беше и след раждането на Йоан. Реалността се оказа по-хубава от упованията ми.
- Каква беше подготовката ти за този нов стадий от живота - книги, конгреси или учебно заведение за родители?
- Аз съм човек, който постоянно държи да е добре квалифициран. Това ми дава успокоение и убеденост. От книгите за бременни най-полезни ми бяха " Какво те чака, когато чакаш дете " и " Монтесори през цялото време ". На курсове за бъдещи родители не съм ходила. Направих единствено консултация за кърмене с Христина Янева-Хедра, чиято книга " Всичко за кърменето " е същинска " Библия " в това отношение.
- Темата ни е " Майки против митовете " - какъв мит смяташ, че си развенчала с опита, който имаш досега като майка - било то за съня, за къпането или храненето на бебето? А може би и за бременността и раждането? Има ли всеобщи изказвания, които си разкрила, че не са по този начин?
- В началото доста държах всичко да е, както написа в книгите: какъв брой би трябвало да спи бебето, по кое време да се къпе, какъв брой пъти да яде... Така да вземем за пример, Йоан в никакъв случай не се е будил да яде през нощта. Според експерти обаче паузата трябваше да бъде шест часа, а той правеше сред осем и 10 часа нощем. Дълго се колебаех дали да послушам препоръките на докторите да го събуждам да яде, тъй като другояче нямало да наддава добре. Една вечер даже си навих тревога за 03:00ч. Половин час се пробвах да го разбудя, по-късно непрекъснато заспиваше, до момента в който яде, а на финала повърна. Това беше първият и финален път, в който съм го будила, а наддаването вървеше като по учебник. Така се научих да се поверявам на моето дете и да разгадавам сигналите, които ми дава то - от какво и по кое време има потребност.
- Как би коментирала натиска върху актуалната жена да си върне безупречната форма единствено дни след раждането?
- Обществото, а и самите ние като дами си слагаме невъзможни упования - да сме съвършени от самото начало. От рекламите, списанията, обществените мрежи ни гледат нереални, обработени облици, с гладки кожи и изваяни тела. Жени, които неотдавна са станали майки, а наподобяват по този начин, като че ли в никакъв случай не са раждали. И сякаш на всички ни е ясно, че в реалност нито една жена не е толкоз съвършена, колкото на фотографията в Инстаграм, само че се връзваме на тази агитация и се втурваме да влизаме във форма на мига, вместо да дадем време на тялото да се възвърне.
- Какво ти е най-трудно все още с Йоан?
- Да го накарам да яде броколи. Хахаха. Истината е, че той ми спомага за всичко. Дори от броколите хапва по няколко лъжички, с цел да е щастлива мама (усмихва се).
- Кои са най-милите ти моменти с него - имаш ли албум за всички първи неща?
- О, несъмнено, дори два! Сантиментална съм и знам, че един ден ще ги препрочитам с трогване. Запечатала съм всичко до момента - първата осъзната усмивка на месец, първото катурване на три, първият смях на четири. По някаква щастлива случайност съумях да уловя всеки един от тези специфични моменти с камерата. Иначе, най-мили са ми сутрините, в които ме подарява с най-ослепителната си усмивка и като че ли открива света още веднъж всякога.
- Кой ти оказва помощ в развъждането?
- С татко му се оправяме сами, а когато имаме потребност от помощ, родителите ни постоянно са отсреща.
- С какво би желала да беше на ясно, преди да се роди дребният и което щеше да ти спести компликации първоначално?
- Не си представях, че излизането с бебе на открито допуска изнасяне на половината мебелировка. В началото хамалогията е огромна. После се минава на базово снаряжение за оцеляване измежду природата (смее се).
- Как би определила Йоан - какво бебе е той?
- Вкъщи сме почитатели на британката Трейси Хог, която назовават " Говорещата с бебета ". Тя ги разделя на няколко вида: ангелско бебе, бебе като по учебник, сензитивно, пламенно и ядосано бебе. Йоан е бебе като по учебник, в случай че мога да си послужа с нейната терминология.
- Откри ли към този момент своята суперсила като майка?
- Като един същински представител на зодия Рак, постоянно съм разчитала на извънредно мощната си вътрешен глас. И знам, че с цел да бъда супергерой, не ми е нужно покривало, а единствено безгранична майчина обич. Каква по-голяма суперсила?
-Намираш ли време за себе си и в случай че да, какво предпочиташ да правиш?
- Винаги мога да намеря време за себе си. Това е въпрос на добра организация, предпочитание и здравословна доза нарцисизъм даже. Когато бебето заспи, идва моето време. Може да поспортувам, да си направя косата, или просто да си допия изстиналото кафе. Ежедневните разходки с Йоан в планината или край езерото Панчарево също се броят. Той си взима дозата слънце и чист въздух, а аз се любувам на придвижването, контактът с природата и тишината.
- Имаш ли някакво твое " изобретение ", което намираш за потребно и което би споделила с дамите, на които им следва да станат майки?
- Още преди да родя бях купила за Йоан няколко книжки с приказки в рими и започнах да му чета още в първата седмица вкъщи. В началото задържах вниманието му за към 5 минути. Сега ги прочитаме от корица до корица, гушнати на дивана. Той слуша с интерес, разлиства страниците, гука и се смее. Убедена съм, че за четенето на книжки не е нужно да чакате детето да стане на 2 години, с цел да " схваща ".
- Какво би им споделила - нещо, което би ти се желало ти да беше чула на оня стадий, преди да родиш?
- Най-ценният съвет, който получих, бе да се любувам на всеки момент с Йоан, тъй като това време няма да се повтори и той ще бъде бебе единствено един път (усмихва се). А аз ще прибавя: изживявайте пълноценно всеки миг, даже сложните, прегръщайте, целувайте, откликвайте на всеки рев и помнете, че за вашето дете вие сте най-хубавата майка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ