Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика (ИПИ)*Решенията на Съвета на

Лъчезар Богданов,

Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)*

Решенията на Съвета на Европейски Съюз от 8 юли 2025 година са последната стъпка, която открива пътя на България към приемане на еврото от 1 януари 2026 година Това е краят на един дълъг развой, почнал от договарянето на участието на страната в Европейски Съюз, минал през присъединението на лв. към Валутния механизъм II и влизането в банковия съюз през 2020 година и всички останали дейности до приемането на позитивната оценка за осъществяване на критериите в конвергентните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ през юни. Някои биха споделили, че началото е сложено даже по-рано – с решението през 1997 година паричният съвет да обвърже лв. с немската марка в очакване на еврото, вместо с друга световна валута.

Изкушението за политическа приложимост е огромно, а символиката в клишетата за „ ядрото на Европа “ и „ клуба на богатите “ е проява на рисково незнание за смисъла от присъединение към еврозоната. Замяна на паричната единица нито слага България в центъра на върховите нововъведения, внедряване на високопроизводителни технологии и стопански напредък, нито покачва сама по себе си приходите и облагите за жители и бизнес.

Опасността, по думите на един някогашен финансов министър, е след 1 януари „ да останем без огромна стратегическа цел “. За нас заплахата е от политици, които след вторник (бел. Ред. – 8 юли) са се успокоили, че към този момент всичко значимо е свършено, че са „ отметнали “ реализиран резултат в областта на стопанската система и това към този момент е затворена тематика. Доколкото за всяко ръководство до момента пътят към осъществяване на критериите за стабилно доближаване и в последна сметка – приемане на еврото, са били фактически значима „ котва “, подкрепяща редица рационални промени и дейности, то същинската дълготрайна цел е България да бъде просперираща и богата страна, в която хората живеят добре и имат късмет да осъществят фантазиите си. Или най-малко това е упоритост, която е разбираема, привлекателна и мотивираща за на практика всички в обществото.

Приемането на еврото не замества нуждата от промени и не отстранява потребността от благоразумна фискална политика. На прага на присъединението действителният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията съгласно паритет на покупателната дарба в България е едвам 66% от междинния в Европейски Съюз. Краткосрочна цел би трябвало да е страната да влезе най-малко измежду останалите в Централна и Източна Европа, които са се доближили до 70-90% от средното; само че за какво да се ограничаваме до такава степен, а да не се стремим да реализираме междинното, определяно от Германия, Франция, Италия и останалите богати страни в съюза? Това е изцяло допустимо, само че допуска реализиране на висок стопански напредък, учреден на непрекъснато повишаване на продуктивността, и то в продължение на доста години. От своя страна, това значи държавните управления да следват политики, насърчаващи предприемачество, нововъведения, вложения, трансфер на високи технологии – все предпоставки за по-висока добавена стойност и продуктивността на труда. Или, на процедура в целия набор на регулации и обществени услуги – от опазване на здравето и обучение, през инфраструктура, води и боклуци, до правосъдна система и финансови институции.

Нуждата от промени в тази посока е към този момент неведнъж аргументирана – както в годишните рекомендации към страната в границите на Европейския учебен срок, по този начин и в самите отчети, които проучват устойчивостта на осъществяване на критериите за участие в еврозоната. В редица други документи се показва неведнъж, че средата за бизнес и вложения страда от неефективно функционираща обществена администрация и незадоволително самостоятелни регулатори; че в комбиниране с неналичието на битка с корупцията това лимитира конкуренцията и растежа на сполучливите и производителните предприятия; че публичните поръчки не са задоволително транспарантни и не подсигуряват дейно вложение на обществените средства; че са нужни вложения и възстановяване на ръководството в електропреносната мрежа и че либерализацията на енергийните доставки е основна за дълготрайна резистентност и конкурентоспособност на цялата стопанска система. Не би трябвало да е изненада заключението, че финансовият пазар в България е слаборазвит и не обезпечава достъп до финансиране на бизнесмени и вложители. И надалеч не буди подозрение тезата, че трябват дълбоки промени за възстановяване на учебното обучение, с цел да не демонстрират половината деца отчайващо слаби резултати по четене, математика и естествени науки – дефицити, които предопределят десетилетия на по-слаби умения на работната мощ. И по този начин нататък – описът може да бъде удължен.

Без дълбоки и смели промени България рискува да остане „ закотвена “ на територията на „ междинните приходи “ поради стагнираща продуктивност, с стопанска система, разчитаща на евтини запаси и труд, създаваща артикули и услуги с ниска добавена стойност.
Каквито и политики за работливост, инфраструктура и вложения в частния бранш да се следват, капацитетът на стопанската система може внезапно да бъде сплескан от безконтролно ръководство на обществените финанси. Заблуда е да се мисли, че фискалните правила важат единствено до момента в който страната е оценена като претендент за приемане на еврото – те работят и за страните от еврозоната; по-важно – високите дефицити са риск не просто поради боязън от Европейската комисия, а тъй като те би трябвало да се финансират посредством все по-големи задължения. А напълно обособена тематика са вредите, които по-високите обществени разноски нанасят посредством неизбежния напън за по-високи налози и посредством все по-голямата взаимозависимост на частния бранш от страната.

Рискът от загуба на надзор върху все по-разхитителното харчене е действителен и към този момент забележим в бюджета за тази година и средносрочния фискално-структурен проект, който чертае нерадостна траектория за повишаване на държавния дълг. Още повече, с решението на Европейски Съюз за ориентиране на повече запаси за защита се дава опция на страните членки – и България към този момент изиска да се възползва от това – за разхлабване на правилото за недостига. Измамно утешение може да донесе и покачването на кредитния рейтинг – с изключителни дейности тази седмица Standard & Poor’s и Fitch Ratings покачиха с една стъпка суверенния рейтинг на България поради решенията за приемане на еврото – което ще понижи рисковата награда по бъдещите излъчвания дълг. Но концепцията да се харчи, единствено тъй като е на ниска цена да се взима назаем бързо може да катастрофира в рецесия, изходът от която е „ избавяне “ със заеми и наложена стратегия за промени от Европейския стабилизационен механизъм и по-високи налози.

Присъединяването към еврозоната е късмет за увеличаване на евентуалните позитивни резултати от рационалното ръководство на обществените финанси и промени върху растежа, само че не анулира потребността от тях. Просперираща България е допустима единствено с вложения в развиването на човешкия капитал, икономическа независимост и господство на правото.

*Текстът е оповестен на уеб страницата на ИПИ